От какво?
- Публикувана: 11 окт. 2007, 10:13 ч.
- Последно мнение: 13 ноем. 2007, 10:50 ч.
Когато мъжа е по-малък ......
От какво?
И аз не разбрах. Чак се зачудих мъж ли е написал поста или жена...
Не мислех, че ще дойде деня, в който ще ме е срам да пиша тук с акаунта си.
За всичко има 1 път.
Бях дълго време с по-малък от мен - 7 години.
Разликата си личеше постоянно, колкото и да се опитвах да не мисля за това.
Върхът беше като каза - ставаше върос за бебета по принцип и за бившата му която е имало шанс да забременее след спукан презерватив.. та той каза " Ужас, щях да се самоубия ако трябваше да си продам мотора, за да оправям детска стая"
Не съм искала деца на този етап , но незнам защо се почувствах ужасно...
Иначе на визия даже аз изглеждах по-млада, колкото и невероятно да звучи... но какво за какво да го упреквам - аз бях същата преди 7 години, това е истината.
После като връзката ни чукна 1 година и нещата станаха дълбоки, започнах да чувствам че се задушава, сякаш някакси изкуствено беше преминал на етап , които не отговаряше на развитието му.
Реших да го напусна, преди той да ме принуди с някое свое действие..
Още се виждаме от време на време - работя с баща му. скача като полудял от мацка на мацка, ходи по дискотеки , в главата му само мотори , коли и бръмбари.
Каква огромна грешка щеше да е ако не си бях отворила очите, че е още дете и не се е наживял.
За всичко има 1 път.
Бях дълго време с по-малък от мен - 7 години.
Разликата си личеше постоянно, колкото и да се опитвах да не мисля за това.
Върхът беше като каза - ставаше върос за бебета по принцип и за бившата му която е имало шанс да забременее след спукан презерватив.. та той каза " Ужас, щях да се самоубия ако трябваше да си продам мотора, за да оправям детска стая"
Не съм искала деца на този етап , но незнам защо се почувствах ужасно...
Иначе на визия даже аз изглеждах по-млада, колкото и невероятно да звучи... но какво за какво да го упреквам - аз бях същата преди 7 години, това е истината.
После като връзката ни чукна 1 година и нещата станаха дълбоки, започнах да чувствам че се задушава, сякаш някакси изкуствено беше преминал на етап , които не отговаряше на развитието му.
Реших да го напусна, преди той да ме принуди с някое свое действие..
Още се виждаме от време на време - работя с баща му. скача като полудял от мацка на мацка, ходи по дискотеки , в главата му само мотори , коли и бръмбари.
Каква огромна грешка щеше да е ако не си бях отворила очите, че е още дете и не се е наживял.
Разликата ни е 5 години, но по-отговорен и грижовен човек не познавам. Живеем заедно от 8 години без брак, а от близо 2години имаме и две прекрасни деца от инвитро, което, ако не беше той,надали щях да имам силите и куража да правя два пъти. Обичам го много повече от първия ден в който сме заедно, а знам че и той ми отвръща със същото 
Той е моята втора половина. И сме много щастливи 
Той е моята втора половина. И сме много щастливи 
Аз съм по-консервативно - повече ми харесва като мъжа е го-голям - от 2 до 8 години. Повече ми се вижда много. А това жената да е по-голяма - 1-2 години нищо не е ама повече...не знам ама с времето си личи.Мой братовчед е по-малък от жена си, тя е 6г. по-голяма от него. Той е на 35, младее доста за възрастта си, а тя е на 41 и си е чиста леличка, сложена до него. Изглежда супер жената, подържа се ама си личи, че е по-оляма та дрънка. Принципно жените се изхабяват по-бързо, а мъжете принципно си падат по по-млади жени с времето. Отначало като са на 20-25 може да се подлъжат по някой по опитна и по-възрастна ама мъж на 34-35 да си пада по 40 годишна вместо по 25 малко ми се вижда проблемно.
). Честно казано за 9 години познанство не съм усетила, че има някаква разлика във възрастта, освен ако не се майтапи понякога, че млад съм го била излъгала 