Навсякъде, където съм без мъжа ми. Всичко ми е противно и не на място, страх ме е и се задушавам.
- Публикувана: 16 окт. 2007, 21:25 ч.
- Последно мнение: 26 окт. 2007, 08:47 ч.
Там,където сме нещастни
Рилският манастир,различни крипти,катакомби и подземни помещения,както и монумента в Шумен-май че беше Асеневци името му 
Веднъж съм била там,като съвсем малка,но още ясно помня ужаса,който изпитвах и как се молех на майка ми веднага да си тръгваме.
Гробища-не съм ходила от 8 години-откакто баба ми почина,нещо ми стана тогава,дори и на погребението не отидох,бях на училище.Когато нашите ходят,чакам в колата на улицата.
Веднъж съм била там,като съвсем малка,но още ясно помня ужаса,който изпитвах и как се молех на майка ми веднага да си тръгваме.Гробища-не съм ходила от 8 години-откакто баба ми почина,нещо ми стана тогава,дори и на погребението не отидох,бях на училище.Когато нашите ходят,чакам в колата на улицата.
Навсякъде, където съм без мъжа ми. Всичко ми е противно и не на място, страх ме е и се задушавам.
Оу, това е кофти .. не ти ли се иска да бъдеш по- незвисима ?
, Женския пазар, Лъвов мост -София
Подлезите.
Не онези лъскавите, с магазини и чистота... онези, в крайните квартали... мрачни , олющени, нашарени, вонящи.
ужасно ми е да минавам... обзема ме чувство на безнадежност.
Момин Проход, кв. на Костенец. Минаването ми през това кътче е всъщност леееко мазохистично... Хем ми е добре, хем ми се плаче с глас.
А колкото до гробищата , положението е като с онзи Момин Проход. Хем- хем.
Гаровите и автогаровите кафенета....Имаш чувството , че си се върнал във времето и то не на правилното място. Апатично - меланхолично, но за съжаление апатията е в повече. Иначе нямам против меланхолията и Шаде.
Не онези лъскавите, с магазини и чистота... онези, в крайните квартали... мрачни , олющени, нашарени, вонящи.
ужасно ми е да минавам... обзема ме чувство на безнадежност.
Момин Проход, кв. на Костенец. Минаването ми през това кътче е всъщност леееко мазохистично... Хем ми е добре, хем ми се плаче с глас.
А колкото до гробищата , положението е като с онзи Момин Проход. Хем- хем.
Гаровите и автогаровите кафенета....Имаш чувството , че си се върнал във времето и то не на правилното място. Апатично - меланхолично, но за съжаление апатията е в повече. Иначе нямам против меланхолията и Шаде.
Ами,кофти ми е в някой малък умиращ град като гр.Твърдица/Сливенско/.Лъха те бедност и отчаяние.Жалко,а природата в Стара планина е невероятна.Също така не ми е приятен и гр.Лом,мизерия и пак мизерия. 
.п.с .Става въпрос за Твърдица
В моя квартал... В Студентски град...
Лом ми се стори много, много тъжен град.
Колкото обичам гарите и миризмата на влак, толкова мразя автогарите и миризмата на рейс.
Една необяснима ненавист - не обичам кафенета. Нито пък напитките, които се сервират - еспресо, капучино, безалкохолно. Висенето в кафене за мен е пълна загуба на време, не мога да си представя как се прекарват часове на кафенце, цигарка и клюка. Самото словосъчетание "кафенце и цигарка" ми е толкова противно, колкото "салатка и ракийка".
Лом ми се стори много, много тъжен град.
Колкото обичам гарите и миризмата на влак, толкова мразя автогарите и миризмата на рейс.
Една необяснима ненавист - не обичам кафенета. Нито пък напитките, които се сервират - еспресо, капучино, безалкохолно. Висенето в кафене за мен е пълна загуба на време, не мога да си представя как се прекарват часове на кафенце, цигарка и клюка. Самото словосъчетание "кафенце и цигарка" ми е толкова противно, колкото "салатка и ракийка".
На мен ми е много злокобно в къщата на село,от години не съм ходила,винаги сънувам страшни неща свързани с това място.
В старчески дом съм влизала,хем в Германия беше,и ми стана много гадно и потиснато,незнам защо ,но ми се доплака.
У някои хора на гости изобщо не ме свърта,чудя се как да си тръгна.
ЖП гарите и Рупите (като отидох там - за първи и единствен път, ми прилоша и исках да си тръгна максимално бързо).
Болници, социални домове, хосписи, гробища, ж.п.гари и влакове, цехове, фабрики, заводи, цигански квартали, разни убити села и махали, места, където няма никаква цивилизация или пък такива, на които се събират прекалено много хора. Да не пропусна и градския транспорт в София. А също и кв. Ботунец, там само веднъж се заврях за малко и се почувствах като във филм на Хичкок. Супер мизерно, мръсно, зловещо.
Момин Проход, кв. на Костенец. Минаването ми през това кътче е всъщност леееко мазохистично... Хем ми е добре, хем ми се плаче с глас.
Питам,защото аз съм от Костенец и хиляда пъти съм минавала оттам.
Иначе за мен подтискащ е санаториума в Момин Проход-десетки дечица-с увреждания,парализирани,едно ужасно място.Била съм няколко пъти там и винаги се чувствам ужасно и се чудя накъде да гледам за да не виждам очите на тези деца.
Потдискащо ми действа да отида в магазин и да ме гледат странно,чувствам се не на място
... Препоръчани теми