Възпитание - от кога? как?

Хе-хе-хе! Готин въпрос. Вижаш на лентичката моята маймуна колко по-голяма е. Но съвсем скоро и аз си се чудех, кога аджеба ще почна да я възпитавам
Работата е там, че децата учат всичко много по-лесно в игрите и с личния пример. Ти не го усещаш, не си разграфяваш времето - ето сега ще се занимаваме половин час с безопасност на улицата, следващия 1/2 час с добри обноски...За това мислиш, че не възпитаваш. Но неусетно и между другото детето се възпитава само - добре, или зле, това е друг въпрос. Уроци и домашни по добро възпитание няма. Нито можеш да кажеш от днес почвам да я възпитавам, или край, до тук - възпитах я. Ти си я възпитаваш откакто се е родила.

Такааа...това беше увода Какъв подход ще избереш, зависи само от твоя характер и от този на детето ти. Ако преиграваш, или не си искрена, детенцето ще усети. И реакцията ти няма да има необходимата тежест. От друга страна, ако дечко е буен и неконцентриран, трябва да налагаш ограниченията по един начин, ако е силно чувствителен и съзерцателен по друг. Няма единствен верен начин за възпитание, ако имаше, щеше да е супер лесно.
Аз, например, почти не крещя. Приемам го като израз на слабост. Напротив, когато направи нещо, което не ми харесва, говоря много, много тихо. Казвам й "Погледни ме в очите. Защо го направи?..." и т.н. от сорта. И, знаеш ли, наистина понякога има съвсем невинно обяснение, което те кара да забравиш гнева и да се усмихнеш. Обаче този метод не върши винаги работа, понякога толкова се е разбесняла, че изобщо не чува. И се налага направо да действам - да я хвана, да я укротя...Това май ми е най-силовия метод - да я отнеса насила от мястото, или предмета, който провокира лошото държание.
Не съм я пошляпвала, нито съм я наказвала. Не казвам, че така е най-правилно, обаче не ми идва отвътре - мразя да гледам отвисоко, да поучавам от позицията на по-знаещ и да наказвам. При мен важи принципът по-добре с кадифена ръкавица, отколкото с твърда ръка. Това не важи само за нея, а изобщо. Но пък за сметка на това я оставям да си носи директните последствия от действията си (за да ми е чиста съвестта, винаги я предупреждавам).
Виж, обиждала съм й се, но не е било преиграване. Понякога така ми е писвало от нея, че съм й казвала, да ме остави и че не искам да говоря с нея сега. Тя това го приема доста драматично, сигурно защото усеща, че наистина е прекалила. И аз гледам да не злоупотребявам. В много редки случаи наистина ме е изкарвала от релси. 1-2 пъти се е случвало, идва при мен и ИЗКРЕЩЯВА Мамооооо, извинявааай! И пак продължава да си прави същото, все едно, видиш ли, с едно извинявай си е изкупила провинението. Или пък когато току що съм я предупредила за нещо, а тя най-нагло, гледайки ме в очите, отива и ми прави на пук. Та, тогава съм губила контрол. И съм се чувствала безсилна и не съм знаела как да реагирам.

Тези ми писаници важат само за лошото поведение. Забраните, които при нас са много малко, са друга категория. Защото наистина забранени са само опасните неща. Там вече повишавам глас и натъртвам на НИКОГА НЕ....само като я усетя, че си е помислила  

За мен правилата са няколко-много говорене и обясняване-например за запалката не "това не се пипа",а "с това тате пали огън,то пари и мирише  много силно и неприятно,затова трябва само тате да го взима,защото знае как да не се опари"-повтарям обяснението колкото е нужно докато спре да я пипа.Винаги давам алтернатива и отвличам вниманието-каката искаше плюшен Йори-намерих розов,другия много скъп-и измислих,че той се е оцветил от Прасчо и дори е по-интересен...и винаги говоря с тях с уважение и като с равни, винаги им казвам заповядай, извинявай,когато е нужно-и те са личности като нас и отлично разбират всичко, да знаеш!

Момичета, харесва ми как разсъждавате. Особено в това, което е написала Tinkerbell има много поуки. Аз нямам такъв успех във възпитаването напоследък. Откакто съм бременна съм адски нерВНА И ВСЯКА БЕЛИЧКА МОЖЕ ДА ме изкара от равновесие. Уж разбирам предимствата на позитивното възпитание, книги чета, но съм като кибрит - винаги готова да избухна.
Ще ви напиша ситуациите от вчера, при които скърцах със зъби или се развиквах на дъщеря ми, която е на 3 години. Каже ми, моля, в тези конкретни ситуации как бихте реагирали вие?!?!

1. Вървим по тротоара. Вики вижда пластмасов стол пред един магазин и казва "Седни  на стала и аз да седна в теб."
Аз: "Изморена ли си?" Тя:"Да". Аз:" Аз не съм изморена. ПОседни ти, а из ще те изчакам да починеш и тогава ще продължим". Тя: "Няма. Ти седни!" Аз:"Не ми се седи, седни сама" Тя: "Няма, те ще седнеш." Аз, вече викайки: "Оооо, я продължавай, лигла такава!!!!!!!!!"  

2. Пътуваме в рейса и тя започва да ближе седалката отпред. Казах й, че ако продължи да го прави на следващата спирка ще я сваля от рейса и ще я набия. Спря.

3. Вървим по тротоара и тя си отскубва ръката то моята и слиза на платното, по което минаваше кола. Дръпнах я много рязко и й се скарах.

4. Вечеряме и тя заявява, че нямало да яде ядене, а само таратор. Резултат - насила яде ядене.  

Как да си сдържам нервите!?!?
Иначе не е лошо дете, знам че проблемът е в мен, но не знам как до се справя с това пусто възпитание.

Самсара, знам че е много трудно да се възпитава дете, но ако нямаме търпение затова, за кое друго ще имаме? А това търпение сега ще си покаже за съжаление резултата след 15 години. Това е най дългия и неблагодарен, а в същото време и най благодарен, но незаплатен труд - да си майка и родител
Сега конкретно на твоите примери
1. Ами ще и кажа, че за да седнем двете на стола трябва да попита тя сама в магазина дали може да го ползваме. Ако в магазина и раизрешат, ще седнем двете на стола за малко. Все пак като съм тръгнала на разходка би трябвало да имам и време за това
2. Аз бих я попитала какъв вкус има седалката. Дали кроасана който ще и купя после е по лош на вкус. Ако остави сама седалката и ти каже че предпочита кроасана (само пример, може да е друго) и обясни че седалката е много мръсна и ще се разболее и ще трябва да пази леглото. Кажи и че разбираш любопитството и да опита всичко, но че седалката не заслужава толкова внимание както един сладолед например
3.Тук си реагирала правилно, но го прави следващияи път като клекнеш до нея и тихо и бавно с много строг глас и обясниш, че следващия път няма да я спреш и ще я бутне колата и ще лежи съвсем сама без теб в болница
4. ОСтави я да си изяде таратора без да кометираш че не иска основно. След като го изяде я попитай дали иска още таратор. Може вече да си е променила мнението, ако не е, остави нещата така. Понякога нямат нужда от повече особено на вечеря, все пак няма да им е тежко на стомахчетата като спят.
Едно ядене насила може да има по късно в пуберитета доста тежки последствия като булимия например.
А децата сами знаят от какво имат нужда и колко им се яде. Насила хубост не става.
Пробвай, дано да ти харесаха моите съвети
Аз имам една много бясна щерка и един син в фазата на трудните 2. Но се справям без бой и без викане

Samsara, 10х, аз на теория съм силна, ама на практика, според околните, ми се е качила на главата Сега на въпросите ти:

2. Обяснявам как ако продължи да ближе, може да се разболее, защото по седалката има много мънички животинки, които карат човек да се разболява и да повръща. Животинките само това чакат, да допре езиче, и да скочат върху него...От езика, ще слязат в корема и после ще й е лошо. За това и не трябва да си лапаме ръцете и винаги си ги мием след като сме били навън, защото животинките са се качили по ръцете ни (там те не могат да ни разболеят), но ние не трябва да ги пуснем да скочат в устата ни.

3. Като теб - щях я дръпна рязко и или щях да й викна, или да я гушна силно. А после, когато пулса ми слезе под 100 щяхме да си поговорим - Никога не прави така. Ти колата не я ли видя? Можеше да те блъсне и тогава много щеше да те боли. Ако сама не се пазиш, не очаквай шофьорите да те пазят. И следва една дълга тирада колко са опасни колите и как им трябва време за да спрат и не може ей така да им изкачаме и т.н. и т.н....

4. Ми ОК, щом така искаш. Ама ако се събудиш през нощта гладна, няма да ти нося нищо за ядене, разбра ли.

Виж 1 ми е по-трудно за преценка. Най-вероятно щеше да стане на нейната и да седна, а тя в мен. Но пък можех да реагирам и като теб - зависи колко съм изморена и колко е капризничила тя по пътя. Кефи ме да й доставям такива дребни удоволствия, но мразя този заповеднически тон. Обикновено в такава ситуация й казвам нещо от сорта, че не ми харесва как ми говори, но ако ме помоли тихичко, може и да седна. И в крайна сметка тя ме моли и става както тя иска.

debelanata

Благодаря ти! Хареса ми идеята за бавното и тихо говорене. Ще пробвам.

Tinkerbell
И твоите идеи ми допадат, само остава да ги приложа.
Ако ти си същата Тинкърбел, която преди години пишеше в клуба Бъдещи майки в дир-а, да знаеш че много съм се кефила на светогледа ти и писанията по принцип.

И още - клякай до нея и търси погледа и. Това хваща винаги дикиш. Ако не иска да те гледа, настоятелно и кажи - погледни ме в очите, маме. Тогава имаш цялото и внимание
Виж и това дето го обсъждаме в Ужасните 2 - друга тема тук

Мхм, същата съм  

Тинкърбел и Самсара, и двете много ме кефите още от дир-а.  

Ау, колко приятно ми стана  

  Чувствата са взаимни  

"СъбрахТе се!"  

може ли един въпрос? защо обсъждате възпитанието само от гледна точка кога и как трябва да се започне да се обяснява на детето кое е забранено и кое позволено, как да го вкараме в релсите и да го накараме да ни слуша? според мен възпитането е да създадем на едно дете цялостно отношение към света и започва от раждането му с нашето собсвено отношение към него и към света и с личния ни пример.
иначе на тинк теориите ми харесват, предполагам, че и практиките не са лоши. това дали околните си мислят, че ти се е качила на главата, май е по-скоро потвърждение, че е така   . все си мисля, че целта на възпитанието все пак не е да дресираме детето и да го направим незабележимо за околните...