Ло наистина ме сгря с тази фотосесия. Само като ти гледах късите ръкавки и ми идеше да нарамя чантето и да забегна някъде на топло.
Бини аз да ти кажа като се гмурнах в работата и не ми оставаше време за нищо бях почнала да изперквам. Поговорих с мъжо и той няма против да гледа Пепи, за да мога аз да излизам малко навън. Просто самата работа не ми връща социалния живот. Имам нужда да се виждам с хора, дори с момичетата от квартала но без децата. Сега ги възприемам много по различно - като жени. Не са вече майките с които обсъждахме само кой какво ял и кой колко пъти е пълнил памперса. Сега са работещи жени с които говорим за работа, мода, филми, книги, мъже... това просто не може да се опише.
В интерес на истината на доста срещи ходя със компания от септемврийките. Те нямат равни откъм организация. Ние тук докато се наканим... и то дошла новата година. Просто трябва някой да се заеме с организацията и да побутне малко.
За това следя събитията, чета за срещите - почти всички мероприятия се обявяват тук във форума.
Просто тези излизания ми действат толкова благотворно.
Липсват ми и излизанията с мъжо, но работя и в тази насока. За сега трудното е че когато един от нас трябва да излезне, другия гледа детето. Така шанса да направим нещо заедно е нулев. Но с една почасова гледачка и този проблем ще се реши. Така ще можем от време на време да отидем на кино или на ресторант.
Всъщност ние сме склонни заради децата и семейството да се откажем от почти всичко. Което от една страна е хубаво, но след време изиграва лоша шега. Не ми се иска да се събудя един ден и да осъзная че не съм изживяла моментите си или че нещо цял живот ми е липсвало. Виждала съм го това на живо и не искам и аз да се превърна в това.
Може и да не сте съгласни с мен, но това си е моята камбанария и нещата аз така ги чувствам.
Ох че вторнишки размишления... хайде хубав ви ден!