Ооох и аз като Мома Катерина вече нямам търпение никакво!
, не познавам никой.
Бъдете спокойни!!!!Ние сме с вас!!!
не съм писала от 100 години,ама иначе си чета 
Вече много взе да ми натежава всичко,да се изнервям от всичко(придружено от сълзи,разбира се).Милото вече направо се чуди на какво да се направи за да ми угоди...на мен пък ми става мъчно като го гледам и пак сълзи....абееее верно е това май ,че в 9-тия месец си е най-трудно... 
Всички сме на финала,връщане назад няма!!! Ама в това време....и пусти мързел... 
! А и мъника се е загнездил вече, плацентата почти узряла, корема ми се посмъкнал /вече ми затиска други органи и ми освободи място да хапвам/, та все се чудя коя ли ще е и наща дата И на мен на прегледа в петък си беше на мястото А и бебчета преди 39-та седмица не обичали много педиатрите, така че - стискай мила А това за размера на главичката - ние сме също 10 дена напред. Ако са ти дали снимка на бебешката главичка от ехографа, до приблизителната седмица има +- едно число /при мен е 22/ и то показва грешката на ехографа в дни 
Пак авария!А пък тук излезе слънчице и можех да опера някой неща, че толкова пране ми се събра... 
Направо каталясах! Директно се бухнах в отсрещната баничарница и... познайте... тя сигурно вече е влязла и мога да си представя как се вълнува 
,не,че досега не съм имала,ама такова чудо чак да ми се повръща-но не мога да повърна бе...мома Катерина направо и завиждам-ако можех и аз да върна поръчката...ама аз съм лакома,при мен храна само влиза,но не излиза само дето хич не ми е до акъла да пробвам такива неща и май ще си седи там до термин 
pak sym na latinica ama kato nqma koj da slovi BG taka 
Не знам дали има нещо общо с това, че изкарах много спокойна бременност, но явно и това е от значение. Пу, пу, да не му е уроки на детенцето! Чета, че вече даваш Инфакол.....не е ли много рано за колики? Съветът ми е да не избързваш, може да има запек детенцето...по-добре първо се посъветвай с педиатъра. И се започна голямото чакане. Същия ден в ТК бяха затворили втория етаж заради замерванията за бактерии и операциите бяха преместени на друг етаж, където има една операционна. Оказа се, че съм 7-ма или 8-ма подред Лежах си катетъра и системите и през час чувах как изревават новородените бебчета. На обяд ми изтекоха водите и започнаха контракции - бях с 2 см разкритие. Докторът ми се пошегува, че никога не е планирал по-точно секцио - явно на малката и е било писано да се пръкне на тоя ден Към 2 и половина влязохме в операционната, сложиха ми упойката /не е най-приятното нещо, но не е и болка за умиране, всичко става много бързо/ и в 15.05 Василия изплака. От операцията почти нямам спомени, защото по някое време съм заспала, малко ми беше лошо, но анестезиолозите се погрижиха добре за мен. После се оказа, че реанимацията е препълнена /много бебета, много нещо тоя ден!/ и ме изсулиха на обикновено легло. На другия ден в 8 сутринта станах сама и повече не се спрях. Раздвижването е болезнено, но важното е да не се залежава човек, щото после става по-трудно. И така, раждане като раждане, ще излъжа, ако кажа, че не е имало болка, но наистина всичко се забравя бързо. Нямах време изобщо да мисля за себе си, защото малката изкара много тежка жълтеница /с таткото имаме несъвместими кръвни групи/, не икам да си спомням какво съм преживяла като го гледах овързано със системи и цялото надупчено от игли.....сигурно затова и кърмата не ми тръгна много обилно /с тоя рев по цял ден/, но сега наваксвам. Важното е, че детенце има желание да суче и не се отби, въпреки добавките, които давахме в болницата. Сега давам добавка веднъж на ден, тя си посуква по малко, щото е още много малка и слабичка, останалото доизцеждам и давам. И така.....няма да се отказвам и се надявам скоро да премине само на кърма. хубав ден от мен! 
(малко късно май) и това е много мило с предложението 
