Далеч съм от мисълта,че сте магарета. 
- Публикувана: 1 ноем. 2007, 23:46 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2007, 02:28 ч.
едно въпросче за тайните
Далеч съм от мисълта,че сте магарета.
Моите си тайни си ги пазя - докато с времето олекнат и вече няма значение. Чуждите - май много не ми дреме за тях и така си остават запазени.
Всъщност отказът ми да плямпам за щяло и нещяло ме прави пазител на тайни, а и около мен пълно с разнородници, дето не се познават, та тайните май не струват в чуждите очи толкова, колкото в очите на споделящия.... по моя вариант.
Но пък, много обичам да се ровя - самото разследване ми носи голямо удоволствие.
И то какво излезе накрая....
Всъщност отказът ми да плямпам за щяло и нещяло ме прави пазител на тайни, а и около мен пълно с разнородници, дето не се познават, та тайните май не струват в чуждите очи толкова, колкото в очите на споделящия.... по моя вариант.
Но пък, много обичам да се ровя - самото разследване ми носи голямо удоволствие.
И то какво излезе накрая....
Моите си тайни си ги пазя - докато с времето олекнат и вече няма значение. Чуждите - май много не ми дреме за тях и така си остават запазени.
Kрия чужди тайни от благоверния, щото целият свят ще научи.
Такъв си е - голяма уста. И го прави най-невинно. Наистина без да иска. Изпуска се и дори не разбира, че го е направил.
Откакто спрях да му доверявам какво са споделили с мен, той ми се сърди.
Ама защо не ми каза, като си знаела.
Е, как да му кажа.
Такъв си е - голяма уста. И го прави най-невинно. Наистина без да иска. Изпуска се и дори не разбира, че го е направил.
Откакто спрях да му доверявам какво са споделили с мен, той ми се сърди.
Ама защо не ми каза, като си знаела.
Е, как да му кажа.
Имаше една приказка "Трима души могат да пазят една тайна, ако двама от тях са мъртви".
Пазя тайни... до време.
Внимавам този, на който кажа тайната да не се познава с този, който ми я е казал.
Не бе, пазя, не ми е трудно, налагам си да го забравя, така почти успявам и не седи на повърхността да ме човърка. Но и съм се изпускала.
На спрайт не са никакви тайни това - то си е портене за интригата.
Пазя тайни... до време.
Внимавам този, на който кажа тайната да не се познава с този, който ми я е казал. Не бе, пазя, не ми е трудно, налагам си да го забравя, така почти успявам и не седи на повърхността да ме човърка. Но и съм се изпускала.
На спрайт не са никакви тайни това - то си е портене за интригата.
Тайните затова са тайни, за да не се казват. Пазя, дори и такива, за които никой не ме е молил да мълча. Пазя ги, защото не обичам да използвам случайно или не научена информация, за да компрометирам или да се присмея на някой. Жалко е, а и не виждам смисъл. Винаги съм се чудила какво правя в клюкарника.
След като хората са ми гласували доверие и са преценили ,че могат да споделят с мен,не съм аз човека ,който ще ги издъни някъде,някога. 
