По-скоро ревността е признак на чувство за собственост и неувереност, отколкото на любов. Ревнуваш когато не вярваш на партньора си.
- Публикувана: 2 ноем. 2007, 21:58 ч.
- Последно мнение: 3 ноем. 2007, 10:13 ч.
Любов и ревност
Ако има хора без комплекси, то тогава има и любов без ревност. Както са писали по-горе ревността е израз на нашата несигурност, неувереност и т.н. Нормално е да си мислиш, че има "по-готини" от теб, нормално е да държиш на "своето". Естествено, всичко прекалено е опасно! Има и болни хора на тази тема. Аз ревнувам - не съм съвършена и бих се обидила, ако не ме ревнуват поне малко. Така го чувствам - сякаш ревността е доказателство, че държат на мен. Но пак повтарям - в разумни граници.
Аз пък не намирам нищо общо между ревността, комплексите или чувството за собственост.
Имам чувство обаче че като кажеш на някоя жена че изобщо не я ревнуваш то тя се замисля дали изобщо я обичаш щом поне капка не я ревнуваш...
A, благодаря за "обичта"
И аз веднъж имах смелостта да си го помисля, но за щастие беше твърде отдавна. Тя добре го е казала "За мен ревността е липса на увереност в чувствата на партньора и страх от изместване."
Или ревност = страх, ако трябва да използвам собствените си разсъждения.
Плюс, разбира се, обстоятелството че се касае може би и за липса на увереност в собствените възможности..
За съжаление има много общо между АЗ-а и ревността. За справка - Психологията.
За себе си да кажа - не знам! Но пример от собствения ми живот: омъжена съм от 18 години за един и същи човек, той ме обожава и ме глези така, както май не заслужавам 
НИКОГА не е проявил ревност към мен, но нито за миг не се съмнявам в обичта му! Имам пълна свобода на избор за каквото и да било. Някой беше казал: "Свободата, брат, е нещо изключително!...". Та мисля, че ако цени човек свободата на личността като изконно право, своята и тази на партньора си, не би дръзнал да убива любовта с ревност. И все пак аз признавам, че не мога да се похваля 100% с такова благородство и се възхищавам на всеки, който го може. Ще работя върху себе си...
НИКОГА не е проявил ревност към мен, но нито за миг не се съмнявам в обичта му! Имам пълна свобода на избор за каквото и да било. Някой беше казал: "Свободата, брат, е нещо изключително!...". Та мисля, че ако цени човек свободата на личността като изконно право, своята и тази на партньора си, не би дръзнал да убива любовта с ревност. И все пак аз признавам, че не мога да се похваля 100% с такова благородство и се възхищавам на всеки, който го може. Ще работя върху себе си...
Ревността е любовен егоизъм...Макар че може да съществува и без налична любов.Тогава остава само егоизмът.Можем да я прикрием дотолкова доколкото можем и да подтиснем присъщия за всяко човешко същество егоизъм.
Темата наистина се разглежда в 9-ти или 10-ти клас по психология.
Борисе,есе ли имаш да пишеш?
Темата наистина се разглежда в 9-ти или 10-ти клас по психология.
Борисе,есе ли имаш да пишеш?
И аз съм на мнение, че ревността е проява на несигурност и незрялост.
В началото на връзката ни (преди 15 год.) го ревнувах до болка. Сега въобще не ме интересува дали някоя го сваля- не се чувствам застрашена по никакъв начин. А го обичам със същата сила!
В началото на връзката ни (преди 15 год.) го ревнувах до болка. Сега въобще не ме интересува дали някоя го сваля- не се чувствам застрашена по никакъв начин. А го обичам със същата сила!
Винаги съм му казвала, че нямам нищо против всички жени да са му в краката, но искам за него да съм само и единствено аз!!!
Харесва ми моят мъж да е харесван
