Какво е биологична майка?

С една дума НИЩО
Аз,такъв термин не приемам освен,ако не се налага при оформяне на документи!Има една единствена майка и тя е,която ти е плакала на коликите,на пробиването на първото зъбче,на първата болест,на падането и т.н.Аз,съм категорична по този въпрос

P,S.пиша несвързано,защото мъжо мърмори,че дрънча по клавиатурата

Мисля, че биологична майка е само термин! Поне аз го приемам така!
Един мой познат- психолог в неформален разговор много преди да се захвана с осиновяване на дете, изрази мнението си, че: "Майка е тази, която дава живот, въпреки, че една осиновителка може да се окаже много по-добра майка!" То си беше неговото мнение! Други, присъстващи на разговора реагираха със съвсем различни мисли...

Аз не хабя енергия в анализи в тази насока! Факт е, че нашето дете има само една мама и един татко- нас! Факт е и че преди нас е имало други двама, изиграли не по- малко съществена роля- и за биологичното му създаване и... за най- дълбоката му душевна болка!....
Аз преди време интуитивно нарекох жената износила и родила Моето детебио авторка- и е автентично и не е свързано с характеристиките на образа МАЙКА!...
Направи ми впечатление, че осиновените деца във форума ни го приеха като термин! Може би той ще е достатъчно "повествователен" и успокояващ и за родителите!?

Аз съм казвала,но ще кажа и пак,че "БМ" не ми харесва като формулировка и за мен е само термин.
Интересно ми става,като прочета някъде "търся майка си".
Никога не мога да приема една такава жена за майка.
От друга страна не мога да говоря за родителите ми,ползвайки термина "осиновители".Те са мои родители така както аз ще съм майка на моето дете и между връзката "мен и него" и "те и аз " не виждам никаква разлика.
Дори да предположим,че био авторката ме намери и искрено се разкае за постъпката си,тя за мен винаги ще остане чужда жена и факта,че ми е дала живот няма да промени това с нищо.И то не от озлобление или омраза,а защото за мен тя е просто чужда жена като всяка една от улицата,а в сърцето ми винаги ще има място само за една майка и това е тази,която наричам "мамо".

Аз термина биологична майка определено не го харесвам. А и откровенно се дразня когато бива изписан като БМ.

Това е демонстрация на голямо неуважение. Искате или не тези хора са част от вашето семейство. Някъде, някакси незнайно защо някой е решил да ви събере чрез осиновяването на вашето дете.
Така, че абсолютно никакво значение няма как ги наричате. Просто ги уважавайте. Защото и те са свързани с вашето семейство. Те са част от вашето семейство.

Някъде Мама Галя беше писала "биотата" - страшно ми хареса 
Всъщност в термина не ми харесва думата майка, по-скоро родилка но не и майка. Колкото и негативизъм да питая към тези жени все пак благодарение на тях ние имаме/ще имаме нашите деца. Магьосника добре е написал "просто ги уважавайте". Не съм съгласна, че те са част от моето семейство   

Знаете ли, мен много ме тормозеше тоз въпрос в началото. Мисля, че нас осиновителите, а доколкото виждам и някои от осиновените деца,  ни травмира думата "майка".
Българския език, а май не само той , няма дума за жена, която е оставила детето си. И слава богу, защото доколкото познавам българския всеопрощаващ характер тази дума няма да е особено хубава. Лошите думи и обвиненията към БМ не помагат на децата ни и не правят живота им по-лесен.

Истината е че да - няма съмнение ние сме майки на децата си. До определена възраст, а може би и цял живот, те други майки няма да познават. Обаче също такава истина е, че друга жена ги е родила и благодарение на нея те са на този свят. БМ не е едно нищо, да не се заблуждаваме. Отричането на действителността не помага нито на нас, нито на децата ни. Не искам сина ми да живее с ожесточенст и яд в сърцето си и да отрича фактите от реалността.

Моето отношение към БМ на сина ми доста се мени. Варира от дъблоко съчувствие и благодарност до яд (ама по скоро яд не на нея, а на тъпата процедура по осиновяване у нас, която кастрира връзката между БР и осиновителите и сега не мога да попитам за наследствени заболявания например), но при всички случаи преобладава доброто отношение. Не мога да бъда съдник на никого

само аз ли не изпитвам негативни чувства към жената, която е износила и родила детето ми?

всъщност изпитвам нещо като завист

иначе мисля точно като Магьосника

както и да ги наричаме тези хора са част от живота ни

БМ ми звучи малко животинско - като биологична единица

Не мога да изпитам и грам уважение към жената,която ме е родила.
Нито да я почувствам като част от нещо-а най-малко от семейството ми.

Ся, магьоснико, аз се старая да бъда максимално толерантна и разбираща (друг е въпроса доколко успявам), обаче БР не са част от моето семейство по никакъв начин. Мисля, че това кой кого приема за свое семейство е индивидуално.

БМ е факт от историята на сина ми. Това какво е моето отношение към нея няма нищо общо с това какво ще е един ден неговото отношение към нея. Това са си техни отношения и аз не мога да се бъркам (не че не искам), освен да го подкрепя каквото и да реши един ден.

Категорично обаче част от моето семейство не е 

Фуси е дала отговор, максимално близък до моя.
БР са факт, който не зависи от мен и не са променлива величина, която да се влияе от моето отношение.
Майка - това съм аз!

Април, /моля не го приемай като заяждане, това е въпрос в най-чист вид/ - За какво  й завиждаш?

Разбира се, че можеш да се бъркаш. И разбира се, че го правиш. Това, че не изказваш пред сина си мнението за ДРУГАТА МУ МАЙКА както аз харесвам да я наричам, в никакъв случай не означава, че не му влияеш.

Даже напротив. Твоето категорично неуважение към нея поражда най - вече страх в детето ти. Страх да не те разочарова ако реши да я потърси, ако реши да разбере нещо повече за нея.

Това отдавна не са само техни взаимоотношения. Това е поне триъгълник. Колкото и да ти се иска да не участваш си вътре:)

Не виждам какво лошо има в това да имаш 2 сета роднини...

Това, което не ми харесва в постингите ви е ужаса от тази дума. Защото това, което пишете тук ще го насадите в главите на децата си.

И когато станат големи и отидат на първа среща с нея сами после как ще ги попитате как е минала срещата???

Каква дума ще използвате? Видя ли си БМ? Как мина срещата с БИОТАТА?

И ако случайно чуете отговора - Срещата с майка ми мина чудесно!!! Как ще се почувствате?

Не виждам защо трябва да се опитаваме да се правим на толкова уникални, неповторими и незаменими.

Ние би трябвало да сме хората, които се грижат за тях, които им помагат да израстват по - независими, по - силни, по - самостоятелни, по, по, по...

И бидейки хора често бъркаме даже понякога се проваляме. Правим даже непоправими грешки. Не виждам какво точно ни прави по - възвишени, по - хубави, по - умни, по - силни? И как можем да се сравняваме с хора, които не познаваме? И защо въобще трябва да се съревноваваме с тях???

Аз искам да приемам другото му семейство като даденост. Като богатство. Защото е такова 

Април, много ми хареса определението ти за биологичната единица. Защото те са точно това - една биологична  единица във веригата. Предала биологичната (генетичната) информация - всичко останало зависи от майката и таткото, които отглеждат детето, грижат се, възпитават го.
Може би моята позиция е на база, че аз съм именно биологичен родител и майка.

Не бих казала, че мога да изпитвам уважение към човек, който е направил нещо толкова пагубно за едно дете - да го изостави на произвола на съдбата.  Опитвам се да я разбера, но чак пък да я уважавам.
 

Прочети внимателно първия ми пост моля 

Там казвам, че се плашим от думата майка, а не бива.
Там също казвам, че съчувствам на тази жена, а не бих могла да го правя ако не я уважавам. Няма как да не уважавам жената, която е дала живот на съществото, което най-много обичам - как е възможно изобщо.

Моето отношение към БМ ще гледам да не прехвърлям към детето ми,  за да може само да прецени. Ти как си представяш, че бих демонстрирала лошо отношение или неглижиране към неговите БР - аз да не съм урод. Нали ще нараня детето си

Това не означава, обаче, че приемам БР като част от моето семейство, защото не е така и ако го кажа бих излъгала.


Тука май малко си се поизхвърлил а?  Ами извинявай, ако мислиш, че е богатство, защо не ги издриш и не поддържате връзка с това богатство. Не мисля, че е голям проблем.

Това за двата сета роднини - категорично не съм съгласна. Мираетта - беше казала в една от темите "Тези срещи са противоестествени" , ами и аз така мисля.  Не означава, че ги отричам, просто мисля, че нараняват и "преди" и "по време на" и "след".

Болката се е случила в момента на изоставянето - тя е непоправима и е извор на още много въпроси и рани. Няма да я изличим, сякаш не се е състояла никога, можем само да я излекуваме дотолкова, че да остане белег.

Магьоснико, ако не те познавах, щях да ти се вържа, но сега ми е интересно да чета темата.
Цар си на раздухването на огъня, шапка ти свалям. 

Дали пък не се дължи на факта, че в по отдавнашни времена обществото е било по толерантно и просто никой не си е оставил детето.

Гледала ли си филма "Бъди благословена"
От край време са оставяни деца, по начин не по-различен от сегашните, просто не се е говорело за това.
И е възможно наистина за това да няма такава дума. Няма дума - няма явление 

Няма такава дума рових по енциклопедиите  Много странно, но може би си права няма дума - няма явление. Това ми напомня за няма човек - няма проблем. Малко е гадно сравнението, но си е явна реалност.

Филма не съм го гледала.

Аааааа Коси, това го не вЕрвам душа!  
За съжаление, деца са били изоставяни във всички времена. Аз точно това исках да кажа - романтичната представа за Възрожденска България с преметени дворчета пълни с лехи - ред цветя - ред зеленчуци и насред всяко едно дворче - благороден и великодушен човек,  далеч се разминава с реалността.
Чела съм "Българско обичайно право" на Димитър Маринов и оттам имам представа за благия български характер. Думи като "яловица", "парясница", "разтурница" и още куп други етикети за жените, дори не са и само етикети - такива черни овце, често са причини за градушки, суши и наводнения, а най-добре е да ги изгонят от селото с камъни.
Та просто се чудех как няма дума за жена, която е оставила детето си ... И пак ще напиша - Слава богу, че не са намерили.

Но пък за съмнително заченатите деца има. За осиновените деца също има.
Готин народ сме а?


И все пак - мак народна мъдросте, че в къща, в която расте осиновено дете е благословена. Сега от собствен опит знам че е така

Поздрави на всички

Много оф - Фуси, днес изтрепа рибата с точни попадения. /по мои виждания, естествено/
Коси потърси филма - много е силен.

Винаги съм си мислела, че българският език е богат. Май не е.
Защо осиновяване - аз искам дъщеря. Или може би и за това причината се корени във възрожденската епоха - попитали баща на 7 деца колко деца има - две, отговорил той - как две, катос а 7 - е, те другите са момичета     

В едно си права Фуси - всеки приема Другото Семейство както му е угодно.

Аз вярвам, другото семейство е богатство. За Боби. Как ще се възползва от него ще реши той. Моята цел е да му помогна да се възползва максимално. Ще ги потърся. За да му помогна.

Знаете ли какво прозира от вашите постове? Панически страх от нея. От другата майка.

Аз също имам доста дълбоки страхове. И ми е много трудно да ги погледна.

Не може да не предадеш мнението си за нея на детето си. Не можеш да го скриеш от него. Може би още не сте говорили за нея. Но ще дойде и този момент. Ако до тогава не си си променила мнението смятам, че ще имаш проблем.

Не го приемай лично. Пиша до теб, но всъщност визирам всички, които я приемат по подобен начин.

Опитвам се да разбера, защо толкова мого ви е страх от Другата майка... Аз виждам просто едно човешко същество изпаднало в непосилно трудна ситуация. Но явно вие виждате много повече и много различни неща.

Може да съм цар на раздухването, ама и на вас трябва да ви се признае, че сте царе на криенето на глава в пясъка:)

Ок - прав си. Така е.

Много, ама много ме е страх от БМ.

Не ми отговори - защо не търсиш богатството

Не се подценявай - цар на провокацията и на доливането на масло в огъня си 

Искам да те чета във форума след 3-4-5 години. Аз ще съм тук, а ти?

С ръка на сърцето си признавам - еволюирала съм във вижданията си за процеса на осиновяването, за възпитанието на децата и за всичко свързано с удоволствието да гледам как растат пред очите ми. Дали положително или не съм еволюирала, времето ще покаже.
Единственото, което хич не се е променило открай време във виждането ми по отношение на биотата /за краткост/ е, че съм им благодарна, за извършения полов акт /с или без съгласие и удоволствие/ и за запазване на резултата от него. Лично на нашите два сета /магьоснико откраднах ти израза/, съм благодарна и за това, че не са натровили плода с всякакви бабини деветини, за да го махнат и аз мога да се радвам на двете си съкровища.
Толкоз!

ма̀йка
мн. ма̀йки, ж.
1. Жена, която е родила деца.
2. Женско животно, което е родило.
3. Това, от което произлизат други неща; източник, причина.

А от правото да ги отгледа се е отказала, а не, че не го е получила.
Биологична, друга, първа..... Както й да я наричате, каквито и грозни определения да могат да се прочетат тук, тя е майка.
Ние сме получили правото да ги осиновим или одъщерим и затова сме тяхното семейство.

EEEEEEEE  разгеле!
Кратко и точно. И аз това исках да кажа, ама не успях.  Кльомба за теб

Или иначе казано:
Тя е майка
Аз съм майкаТА

БМ - добра или лоша е жената която ни е дала най-хубавото - да бъдем майки.
Страх - голям.
След време сигурно ще има срещи и с другото семейство

Провокирахте ме и аз никога не съм знаела как да наричам жената родила дъщеря ми,но един ден говорихме с Ели за нея и моята многознайка каза "а тя тази госпожа къде е".Аз и казах че не е правилно да я нарича така,тогава тя каза тогава ти измисли как да и казваме.Приела съм я тази жена,приела съм я като жената дала ми най-големия дар.Неискам да я мразя,неискам и Ели да я мрази.

Ох, ще ме извинявате за може ви струващия ви се несериозен отговор, но това е първото, което ми дойде на ума като прочетох темата - една драматична фигура. И не влагам грам ирония в отговора си.

На мен ми е все едно каква е. Тя е тази, която ще е родила детето ми и толкоз. Няма какво да я мисля.

Не го търся, защото знам къде е:)

Наистина ме накара много да се замисля. Май трябва да ви разкажа за един много голям мой страх. На делото за Боби се оказа, че служителката вместо да даде на бащата декларация за отказ от родителски права дала на човека декларация за оттегляне на такава. Адвокат, служител, нотариус никой не го беше забелязал.
Забеляза го разбира се съдията. И насрочи ново дело. Поиска декларация и очна ставка с бащата, защото вече разполагаше с два противоречиви документа от един и същи човек.

Аз бих направил същото. За това как сме се чувствали, колко време е отнело и какво е станало между двете дела няма да говоря.

Ще ви разкажа за страха ми. От срещата с този мъж.

Накрая имаше всичко. Декларации, неговото присъствие... За да се травмираме по малко съда реши да изслуша първо него и после да извика нас без да се събираме заедно в една зала. Между другото точно нуждата от изслушването на бащата и неговото призоваване ми помогна да разбера адреса му.

Чакахме много. Предишното дело се проточи с повече от 2 часа. Ние си висим навън и чакаме да ни извикат.
Извикаха ни. Имаше доста хора пред залата. Бях сигурен, че той е там. Но даже не посмях да го потърся с поглед.
Влезнахме. Бля бля 5 мин и честито. Излезнах и гледах само напред. Избягах.

Защо ме беше толкова страх? Причината да се срещнем беше невъзможността ми да имам дете. А той имаше 4.

Аз бях загубеняк. Той беше... Той имаше най - голямото богатство, което все ми се изплъзваше.

Не исках да се сравнявам цял живот с него. Не исках да срявнявам всеки мой кусур с него. Не исках да се съревновавам.

Това беше преди повече от 15 месеца. Сега съм различен. Вече не ме е страх от него. Вече му се възхищавам. Сега съм убеден, че този мъж искаше само едно нещо... Да осигури по - добро бъдеще за детето си. Защото след като поискаха отново да подпише отказ не е създавал никакъв проблем. Не ни е изнудвал. Не се е пазарил. Просто направи всичко нужно за да бъде детето му по - кратко време в дома.

И остана пред залата за да види на кога ще даде детето си. Всъщност не съм сигурен, че е останал. Но вярвам в това.

Днес си мисля, че този мъж би искал да знае, че детето му е добре. Днес си мисля, че трябва да дам потвърждение на тези хора, че са взели правилно решение. Днес си мисля, че изхвърляме дрехи, играчки и доста неща, които биха могли да са им полезни. Днес си мисля, че ако мога бих им помогнал да се справят с проблемите си ако имам възможност.

Преди 15 месеца бях ужасен от него. Днес го усещам като част от моето семейство.

Благодаря ти Фуси, че ме накара да се размисля сериозно. Права си. Мисля да отскочим да ги видим. Дано успея да убедя Джу.

А ти Фуси на ми отговори каква дума ще използваш след първата им среща. 

Според мен още от първия ми пост личи, но явно не е така (или ти четеш това, което искаш да видиш  ):

Майка, коя друга бих могла да употребя.

Само че аз  няма да напрвя избор вместо сина ми и да предопределям желанието му да я потърси. Ако иска - негово право е, но ако не иска - също е негово право.

И още нещо, което доказва колко сме различни - не аз и ти, а по принцип ние, хората. Ти казваш:

От същите мисли бях обзета аз, месец два след осиновяването.  Много подобни неща си мислех аз за БР на сина ми. Бях решила да напиша писмо на майката на Никола, да и благодаря, да и кажа, че детето и е обичано и гледано. Толкова хубави неща щях да и напиша... Докато един ден не говорих с една от най-близките си приятелки, която е осиновена. Тя ми каза следното:

"Ти нищо не знаеш. Не ги търси ти - нямаш право. Ако Никола един ден ги потърси - помогни му. Но аз например не искам и да знам кои са. Всичко, което се е случило - изоставянето, осиновяването е било с едно беззащитно същество, т.е аз. Не са ме питали, не са ми искали мнението. Недей да правиш поредното нещо зад гърба на Никола. Остави и за него поне едно нещо - да ги потърси ако иска, ако иска да не ги потърси. Това е единствения избор, който той ще може да направи в тази ситуация."

Това беше. С толкова много болка ми го каза, че аз и се доверявам на 100 процента и ще последвам съвета й. Няма да ги търся аз, няма да пиша.

Истината е че ние не знаем тяхната история. Можем да си измислим романтична такава, както това сме сторили аз и ти. Можем и да си измислим гадна история. Но и двете истории ще са измислени.

Магьоснико, сега пък ти накара мен да се замисля. Възможно ли е след време да се променя дотолкова??? След твойте писания честно казано незнам. Направо ме хвърли в размисли и страсти.

Така като чета да не си ходил в пълна промяна 

Аз не съм от страната на осиновителите,а на осиновените и към био-авторката съм изпитвала куп смесени чувства,но никога-страх.
И пак последната дума,с която бих я нарекла е "майка".
Пък камо ли да е "другата ми майка" или "богатство" за мен.Егати "богатството",което ме е хвърлило на произвола на съдбата,това "богатство" е нямало как да знае на кой ще попадна и дали нямаше да гния по домовете.Много романтична представа безспорно,но когато БМ,био-авторката или както и да я наричам госпожата/госпожицата,която ме е родила,докъто е правела собственото си удоволствие е трябвало да се замисли,че благодарение на него може да съсипе човешки живот.Не ми е съсипан живота,просто защото съм имала див късмет и въпреки този късмет пак ме боли,пак страдам.
Сега ми е широко около вратът и мога да погледна нещата от захаросаната им страна (примерно),но ако в момента не можех да си говоря с вас,защото нямах компютър,стомаха ми свиреше на шотландска гайда и нямах дреха на гърба си,да не говорим за образование и други такива екстри,думата "богатство" здравата щеше да ме забавлява.По много начини можеше да се развие животът ми.
Никой,никога не ме е настройвал против нея и не ми е насаждал нищо.
Сори,ако поста ми е невъздържан,но това ми е мнението за "биологичната..."  както и да я наричаме.

Озко, отдавна в този форум нещо не ме е карало да настръхвам. Прегръщам те!
Fussii, всеки път, когато дъщеря ми се изяви ме сърбят ръцете да се обадя на родната й майка и да й кажа: ей, детето е страхотно, стана това и това, тя е добре...
Питах Теа дали нещо не съм сбъркана, тя каза, че не съм.

Мислили ли сте, как ще реагирате ако един ден Тя почука на врата или ви се обади по телефона?
Аз да.
Ще я поканя на кафе и ще й занеса всички снимки, рисунки и грамоти. Бих завела детото, обаче, само ако /не дай Боже/ е на смъртно легло, в противен случай инициативата за такава среща оставям само на /живот и здраве/ порасналото вече дете.

Магьоснико, аз се предавам. Не мога да рисувам такива красиви измислени картини и да приписвам на хората чувства, усещания и желания, каквито аз бих искала да притежавам.
Как ли ще се почувстваш, ако разбереш, например, че детето, което този мъж е оставил е резултат от неуспешна вазектомия и той е проклинал до 101 и обратно и некадърните доктори и плодовитата си съпруга.

Завиждаш му, защото не можеш да преживееш болката си, но защо не се опиташ да разбереш че ние, преживелите болките си имаме право на по-различно мнение.

Вие ме изумявате Тебе хубаво те сърбят ръцете,ами дали въпросната има желание да разбере какво е направило детето,че ми е много интересно!Всички знаем,че ССФ е перфектна,ами вие  вземате връх!Спирам да пиша по темата,че току съм отнесла някой бан

Бианка,мисля едно към едно с теб Желая ти леко раждане и прекрасно бебе!

...Вие ме изумявате...
...ами вие  вземате връх...

Благодаря  siska79. Много важно бше за мен да получа твоето признание.

Два пъти прочетох всичко. За мен е жената, която е родила децата ми - нищо повече и нищо по-малко. След първата среща, когато ни запознаха с медицинските досиета на децата - здрави близначета, ама не съвсем - единия с дупчица тук, другия с дупчица там си мислех за нея, че е чудовище. Моите деца са страдали - Вики има дупчици по краката от инжекции след боледуване. И е бил самичък. Аз съм виждала "домско" когато бях с Преси в болница. Бебето беше завързано за ръцете и краката, за да не изтръгва системите. Един малък разпнат Христос. И онази, която се е отказала, е Майка? За мен не е. Когато причиняваш болка - обмислена, след като се има предвид, че си интелигентен и грамотен човек, според мен нямаш право - морално право да се наричаш майка.
Първият ден в къщи, когато се чувствах безумно щастлива и не знаех коя точно каша правя, нямах ясна идея как точно се сменят памперси, когато бях омазана с всички каши и пюрета на света изпитвах към тази жена съжаление. Тя не знаеше какво е изгубила. Няма друго щастие, като това да си майка. Тя не е майка на моите деца. Не познава щастието и болката да е майка точно на тези две деца. След операцията на Преси - когато го върнаха в стаята с кървава пяна по устата, упоен и толкова мъничък не се сещах за нея - няма раждане, което да е равно на тези часове в операционната, няма родилни мъки, равни на болката от ужаса дали ще излезе от упойката и изобщо диша ли. Една /в нашия случай две/ яйцеклетки и сперматозоид не правят хората родители.
Категорично не приемам определянето на родилката като майка. Направо ми звучи пошло - тя се е ОТКАЗАЛА от правото да бъде майка, което не й дава право да да бъде определяна като МАЙКА.

k.dimitrova разплака ме преди лягане

k.dimitrova, всеки има право на избор. Ти си избрала един път, тя друг. Нито ти си я накарала насила да остави дацата си, нито тя те е насилила да ги вземеш.  Правим това което чувстваме и което смятаме за правилно.

Начинът, по който назоваваме или не назоваваме нещата, разкрива много за нас самите... Но не променя кой знае колко реалността на назованото. Жената, родила осиновеното дете, продължава да съществува, независимо дали е наричана биологична майка, био-авторка, другата жена и т.н.

Дали биологичната майка е "майка"? Майка ли си, ако само заченеш, износиш в утробата си и родиш детето си? И как се нарича жената, която само зачева, износва и ражда? Жена? Или Другата Жена? Или...?

За мен е майка.

Но по-важно от това как ще я наречем е да си признаем чувствата към нея. Или по-скоро да си ги признаваме в различните моменти от живота ни, защото те със сигурност се променят...

И ако сега се страхуваме, важно е да разберем защо ни е страх. И от какво точно ни е страх. И колкото и трудни да са отговорите, защото изискват смело да погледнеш вътре в себе си, да ги потърсим. Защото определено си струва...

Другите родители (в идеалния случай семейство, защото знаете - в повечето - баща неизвестен) съществуват. И отричането на съществуването им не ги прави по-малко важни. Напротив - изтласквайки ги  в подсъзнанието си, ние самите им придаваме още по-голяма важност, без да си даваме сметка за това. И оттам идват толкова голяма част от страховете...

siska79,благодаря ти
k.dimitrova ,
невероятен постинг!
Общо взето темата е "какво е за биологичната майка"-би било малко странно да се получи поредица от примерно осемнадесет идентични мнения.
Всеки си има право на свое виждане-аз уважавам мнението на останалите,но не мога да изпитам уважение или да приема по различен начин човек,за който имам изградена представа.
От една страна-на осиновена.
От друга страна-на бъдеща майка,която не би могла да последва примера и за нищо на света.

Не се сртахувам от нея - никога не съм изпитвала страх от нея. Не съм изпитвала и ревност от факта, че тя ги е износила и родила. Изпитвала съм вина от факта, че не мога да им спестя болката от това, че не съм ги родила точно аз. Не страдам от мисълта, че не съм раждала. Може би така и ненаправените изследвания ми спестиха идеята, че не мога да имам деца.
И през ум не ми минава да отричам съществуването на тези хора - те са факт от живота на децата ми. А фактите просто се приемат. Не се страхувам и да отговарям на въпросите на Вики за другата жена, в коремчето на която са били и която ги е родила, но мисля, че не бих нарекла тази жена майка. За мъжа ми е различно - той мисли за тях като за биологични родители, аз не. Той търси приликата им с "другото им семейство", аз виждам приликите помежду им и това което попиват от нас.
Замислих се какво бих направила ако тя се появи на вратат ни - тя няма да се появи. Бих я запознала с децата, бих я представила като жената, която ги е родила, бих показвала снимки.
Всъщност бях се разболяла по едно време и обяснявах на Димо, ако нещо се случи с мен да отиде да я убеди да дойде у нас и ако ще насила да я накара да се грижи за децата и да им стане майка. Точно това бяха думите ми - да стане тяхна майка.

Имало едно време една жена, която много искала да си има дете, но не знаела от къде да го вземе.... добрата стара магьосница й дала едно семенце да го посади и когато от него израснало цвете от чашката му се появило прекрасно момиченце, нарекли я Палечка...
Да, ама не.
Моето момиченце някой го е родил и го е родил не случайно, щом го е износил, имало е любов, надежда... разбити мечти... някакъв кошмар... избор...
Поставям се на мястото на този човек - как лягам вечер и как ставам сутрин с мисълта: добре ли е, къде е, Боже пази детенцето ми.
Лошо ли е да съм позитивно настроена?
Трябва ли да изпитвам омраза, която да предавам /съзнателно или не/ на детето?
Имам ли право да анализирам живота на човек, който не познавам?
Имам ли право да го съдя?
Моя работа ли е?

Всички наши страхове, притеснения, тревоги, нагласи (съзнавани и не) се предават на децата ни.

Когато отричаме за себе си реалността и значимостта на другите родители, отричаме същностна и много важна част от историята на детето си. Началото... Без това начало, без тези хора или това семейство, осиновеното дете нямаше да съществува. Как ще наречем тези хора, "майка" или "баща", по никакъв начин не променят началото...

За това начало детето ще задава много въпроси.

И когато родителите живеят в силен конфликт относно началото вътре в самите себе си, когато в страха си зачеркват или подценяват важни неща, когато не могат да бъдат искрени със самите себе си, в семейството се настаняват призрачни сенки, които започват да преследват и родителите, и детето.

Призракът на биологичната майка, и до нея - призракът на биологичния баща... Призраците на братята, сестрите...
Призракът на нероденото биологично дете на осиновителите...
Призракът на осиновеното дете - такова, каквото то би било, ако беше останало в биологичното си семейство...

За биологичната майка - призракът на изоставеното дете, призракът на мъжа - баща на детето й (когато не е в брак), призракът на майката, която би била, призраците на осиновителите...

Призраци остават, ако им позволим да бъдат там - дълбоко, в несъзнаваното... Неосъзнати, но появяващи се в живота ни честичко... И колкото по-неосъзнати, толкова по-силни.

Теа, това, че сме тук не означава ли, че за нас няма призраци, за чието съществуване не подозираме и срещу които не сме готови да се изправим. факта, че споделяме, че търсим мнението и на други, че се съгласяваме или отхвърляме нечия гледна точка не означава ли, че се "подреждаме". това, че гледните точки са различни не означава, че са неправилни - дава право на избор и изграждане на своя гледна точка, такава която да носи равновесие и мир в душата. И не предаваме ли на децата си точно смелостта да имаш своя гледна точка и право на избор. И свои вятърни мелници и свои мечове за борба с мелниците. Ако Бог е решил тази жена да е част от бъдещето на децата ми - тя ще бъде и това ще е факт, които просто се приема.
Мен ме гложди мисълта, че не мога да нарека родилката майка, затова потърсих вашите гледни точки. Колкото повече чета, толкова повече се чувствам спокойна. Толкова повече се губи мисълта, че ревнувам децата от тази жена. Найстина всичко, което изписвам ми носи спокойствие и увереност, че не буркам. Не смятам, че ние двете се конкурираме по какъвто и да било начин - тя си има свое масто, което аз не мога да заема, аз си имам свое място, което тя не може да заеме. Няма да е нужно след време децата да се питат кои кои е. Мама е сигурност и спокойствие, и закрила. Жената, която можеше да е мама е непозната, която ако искат може да се опитат да опознаят.

мамо Галя, завиждам й, че е заченала, износила и родила моя син

как бих могла да се страхувам от нея, това е...нелепо

Магьосника и кльомба пишат вместо мен, нямам какво да добавя

май аз единствена нямам нито подобни терзания, нито подобни проблеми.
тръгнах с много позитивно отношение към жената родила детето ми. тя беше и донякъде член на моето семейство. нямаше драми, нямаше тръшканици. никакви бразилски трагедии, никакъв страх. тя можеше да има дете, но нямаше как да го гледа, аз можех да го гледам, но не можех да родя.
събра ни нейното бившо и моето бъдещо дете, още преди да се роди.
и двете решихме, че сме срещнали най-подходящия в живота си човек, които да реши проблемите ни. за нея това бях аз, за мен това беше тя. всичко доскоро беше спокойно и нормално, живота си течеше, тя видя детето няколко пъти. и за двете ситуацията беше нормална. до момента до който тя си въобрази, че може да се намесва в нашия живот. не ми се коментира начина, но не е нито трагичен, нито покъртителен.
 
преосмислих отношението си и реших, че който се опитва, с егоистични цели, да постави сигурността на детето ми под въпрос, дори и да ми се пада някакъв роднина, е аут.
както, впрочем, други роднини, които по един или друг начин са се опитали да извлекат полза от добрината ми.
положителното ми отношение засега изчезна, заменено е от безразличие.
голите факти са ясни и видими и действам според тях. мислех, че тази жена ще разбере, че да обичаш детето си, значи да се бориш за неговото добро с нокти и зъби, все пак има други две деца.
явно обаче самоотвержеността е разтегливо понятие и границите на различните хора са различни. мисля, че и 10 деца да имам, не бих жертвала едно от тях в името на това другите да живеят добре.
има един филм, решението на софи, да не дава господ никому да трябва да взима нейното..........

та, който и да е от моето семейство, а аз безспорно съм привърженик на тезата, че сме свързани до гроб с жената, родила детето ми, постави  своето его над спокойствието и интересите на детето ми и моите - е аут. до второ нареждане.
и макар и едно семейство, просто за мен е въздух.
независимо от това, колко тясна родствена връзка ни свързва. дали е майка, създателка или био на алекс, вече не е мой проблем. след като не работим и двете за интересите на детето, значи засега нищо не ни свързва.

магьоснико, идеализираш, мисля аз, биологичните създатели на детето си.
може би пък така е по-добре.
представи си, че ги намериш и се окаже, че са просто едни дребни душици, носещи се по течението, които решават, че могат да изкярят нещо от теб, ей така, по роднински.
ми гнусничко е, и би ме боляло заради детето ми. все пак знаем, че нашите деца са най-най-най- и изведнъж се оказва, че са родени от някакви си пошли душици. хич, викам аз, не ти трябва да ги търсиш, не за друго, а за да не се разочароваш.
и да не се налага после да кажеш на детето си истината, защото колкото и бегли да са впечатленията ми за теб, мисля, че не би премълчал нищо на детето си.
мазохизмът е хубаво нещо, ама в разумни граници.
колкото и да си благороден, това няма да промени факта, че ти не можеш да имаш деца, а другият може.
 
виж на мен ми донесе успокоение, рекох си, добре че се появих аз, щото тази жена нямаше да е по-добра майка на това дете от мен, дори и да можеше да го задържи. а това е къде-къде по удоволетворително.

 защото в едно сме равни - пред всички нас - плодни или безплодни, стои свободният избор - дали да бъдем свестни хора или не. в тази насока здравословни ограничения няма.

и хич не и завиждам, че е родила и заченала, ако щете ме линчувайте........не обичам болката и не си падам да ми е лошо. хубаво е да родиш, но за мен не е незаменимо, мога да мина и без това.......виж без деца - не.
едни раждат и не отглеждат, други не раждат и отглеждат, трети правят и двете. кой за квото е учил, както има един лаф.


и стига сте се джафкали, че се нервя. тук пишете фермани, ама в темата за гражданската инициатива някои от вас никакви  ви няма. ще взема да реша, че си падате само по празните спорове и суетата да наддумате някого. айде, няма да посочвам поименно. мир, целуфки и любоффффффффф.

Четох, препрочитах, мислих, задавах си въпроси, търсих отговори...
Биологичната майка?
Имаме си ги три в нашето семейство - моята, на дъщеря ми и на сина ми, както понякога се шегуваме БМ1, БМ2 и БМ3 (синът ми казва, че му звучали като имена на роботи от филм за извънземни  - дали пък не е прав, а? )
Какво ли би станало, ако започнех да се страхувам от тях? От всяка една поотделно или от трите, взети заедно...
Не, не се страхувам. Никога не съм изпитвала страх.
Съжаление? Ами май и съжаление не съм изпитвала. Много пъти в живота си съм била изправяна пред наистина труден избор, защо трябва да приема, че техният избор е бил по-труден от изборите, които е трябвало да направя аз? Защо смятате, че изборът да поемеш отговорността, да отгледаш и да обичаш безрезервно едно дете "до гроб", независимо от променящите се обстоятелства е по-лесен от избора да изоставиш едно дете и да преотстъпиш отговорността за него на друг (човек, семейство или - най-често - на държавата)?
БМ2 се е отказала да гледа дъщеря си, защото се е развеждала с баща й и защото вече е имала едно дете, а с две е щало да й бъде много трудно. Ами аз изгубих съпруга си и останах с две малки деца (на 4,5 и 7 г.) - и на мене ми беше трудно.
БМ3 се е отказала от сина си, защото е различен и не само защото би й било трудно, ами на всичкото отгоре би издал връзката й с мъж от друг етнос. Бидейки мой син, той все още си изглежда екзотично и навярно има хора, които като ни видят заедно и не знаят нашата история, си мислят, че аз съм имала подобна връзка. Но какво от това - той е моето дете и различието му не ме притеснява.
За БМ1 даже нямам идея защо е решила, че е по-добре да ме остави - е, мисля, че е сбъркала, защото не съм лош човек.
По едно време, след като майка ми почина и намерих доказателства за моето осиновяване, ми минаваха мисли, да тръгна да я търся, за да види каква съм станала, да й покажа, че съм успяла в живота, че въпреки всичко съм се справила; да я успокоя, че съм била отгледана от добри и любящи родители, че имам две чудесни деца, че хората ме уважават и т.н. Мислех си, че ТЯ сигурно вече не е млада, че може да си е задавал въпрси какво става с мен в продължение на тези повече от 40 години - мъчно ми беше за нея и за нейните терзания (аз съм по природа състрадателен човек). После обаче се спрях - тя е направила своя избор като се е отказала от мен, заявила е желанието си да не ме вижда, ДА НЕ БЪДЕ част от моя живот, да си спести и притесненията по моето отглеждане и порастване, и радостите от моите успехи. Аз ще уважа нейния избор. Както след време ще уважа и избора на децата си - ако решат да се срещнат с биологичните си семейства.

Сигурно стана объркано. Далеч във времето бях писала, че ако един ден тръгна все пак да ровя в миналото си и да тръся връзка с биологичното си семейство, то ще е заради евентуални братя и сестри - те не са отговорни за избора на майка си (или на биологичната си майка, ако е решила и тях да изостави) и най-вероятно дори не знаят за моето съществуване.

Магьоснико, мога да те разбера. Сигурно и аз бих помогнала на био семействата на моите деца, но бне защото са техни био семейства, а само защото биха могли да изпаднат в затруднена ситуация, т.е. бих им помогнала както бих помогнала на всеки, който има нужда.

Това е. С времето може и да започна да мисля иначе, но не вярвам.

Имах щастието или нещастието да срещна и бащата и майката на детето си. Присъствах на делото, на което те се отказаха от него - нямаше съжаление, нямаше емоция, нямаше глупости от сорта "той ще бъде по-добре" - имаше пълна липса на интерес към неговата съдба.  Имаше облекчение, че детето ще бъде осиновено и повече никой няма да ги търси за него, както и то няма да търси някакви материални интереси. Той беше вещ - майката е забременяла, износила го е до термин, родила го е и го е оставила в родилното - никаква трагедия, никакви чувства - нищо. Просто се е случило.
От тогава не ми пука за тях - нито ме е страх, нито ги мразя, нито ги обичам, нито искам да ги опозная - нищо. Дали тя го е износила или просто си е дала яйцеклетката - каква е разликата? А забременели с донорска яйцеклетка - бол. Дали и те трябва да се тормозят като нас?
Може би някой ден, когато порасне и попита и се наложи да му кажа истината ще бъде трудно. Може би, но ще му мисля тогава.
Иначе подкрепям Мата за това, че не завиждам че го е износила и родила - не бременността те прави майка, това всички го знаем. А и как ми се иска сега като се роди малката да прилича поне малко на брат си - не за друго, а защото няма по-добро, умно и хубаво дете от него на света . Може пък и да стане

Много често виждам обвинения към нея. Защо Другата майка е причинила това или онова като ги е оставила (или както често се предпочита - изоставила). След като го е направила - наранила собственото си дете тя няма право да се нарича повече майка???

Интересно съждение. Смятате, че никога не наранявате вашите деца? О разбира се то не може да се сравнява с голямата рана от системите, вързаното дете, загубата и болката...

А замисляли ли сте се за осиновителите посегнали към разосиновяване и оставяне (или изоставяне както ви харесва)?

Как би трябвало да се наричат тези хора? Майка и татко? Замисляли ли сте се колко от тях, когато са започвали всичко - етап, в който горе долу почти всички се намираме са мислили за такава развръзка?

И защо на тези хора, които според мен причиняват много по - голяма рана и карат децата си страдат много повече, от голяма част от осиновителите се гледа благосклонно?

Каква е разликата според вас?

Простичка според мен. Може би поне за мъничко сте влизали в кожата на побъркан и отчаян осиновител. И успявате да намерите оправдания.

Ако се опитате да влезнете в кожата на Другата майка вярвам, че ще реагирате по същия начин.

Обаче има проблем. Не можете да влезнете в кожата и. Защото са единици, които я познават. Които знаят и мънички детайли за нея и нейния живот.

Ако се опитаме да ги опознаем повече може би ще ги и разберем.

Лесно е да наречеш чудовище нещо с дълъг врат, никога незаснимано, Живеещо в езерото Лох Нес.

А можеш ли да наречеш чудовище майката живееща над вас, която след като изтрещи бидейки 6 месеца с малко дяволче му се разкрещи истерично? Не. Защо?

Честно казано и аз съм учудена от повишения интерес към тази тема.
Най-ценното и най-правдиво мнение (за себе си) намерих в думите на Дефи. Зряло, осъзнато, без да изпада в крайности, изпитано и изживяно…

В много други мнения видях гола теория, крайни емоции, фантазия и ако щете – „убийте ме с камъни”, ама и егоизъм.

Едни искат изцяло да изтрият от съзнанието си съществуването на тази жена (мъж?), други идеализират, издигат пиедестали.

Не мисля, че може да има конкретно отношение към непознат човек. В някои случаи, ние знаем фактите, но нямаме представа за емоциите, за дилемите пред, които е изпадала тази жена (мъж?), ако е имало такива. (Изключение случаят на Мата)

Знам, че на повечето дечицата са малки, ама все пак – не им ли говорите от време на време, не ги ли подготвяте по някакъв начин със съответните за възрастта им думички и обяснения? Не следите ли реакциите им?
Аз не мога да те разбера, Магьоснико. Ще питаш Джу дали иска… Ти не знаеш ли какво тя мисли по въпроса? За бащата, за майката, за всичко…Ама не това е важното.
Ти пита ли Боби какво мисли и иска?
Или е малък… че откъде накъде тогава, ще решаваш вместо него? Не са ли решавали достатъчно досега вместо него? Кой да му бъде или не бъде майка и баща, кого да вижда, кого да не вижда… Закъде си се разбързал? Или и това искаш да направиш вместо него? Да му поднесеш наготово твоята истина?
Е, не… съжалявам, че съм така кисела и зла, и си позволявам да се намесвам в личното ти пространство, ама по-добре, ние осиновителите да вземем да обърнем повече внимание на себе си и на собствените си „скелети в гардероба”, преди да тръгнем да решаваме кога и как да се намесваме в тази светая светих на децата ни.

Жената родила Ирина не ми е семейство. Сега семейство ми е мъжът до мен и двете прекрасни деца, които не съм родила аз. Повече от майка ми, повече от братята ми, повече от „другата жена”. Това зависи от мен е изцяло моя отговорност – друго не знам.

Когато започнах да разказвам на Ирина…за бебетата, от къде идват, защо тя е била на „онова място”, как сме се срещнали и т.н. за да стигна до „ти си излязла от коремчето на друга жена” (това дете едва започваше да осмисля думата „майка”, оставаше да й дообъркам мозъка с двете майки), самата тя избра как да я нарича – „другата жена”.
Правих достатъчно опити, сега знам, че тя разбира донякъде какво се е случило, но реагира остро на появата на „другата жена” в разговорите ни. Затова, без да храня никакъв негативизъм към нея, аз просто съм оставила детето да ме води.
Ще ме извиняваш, Маго, но емоциите на детето в момента са по-важни за мен, за да се концентрирам върху какво и защо, преживява биологичната майка (баща?)…

Това, което правя и ще правя е да предавам на Ирина безпристрастно тези факти. Нямам право да пречупвам през собствения си поглед историята.
Мисля, че и двете крайности не са честни спрямо детето – нито крайно отричащата, нито измислено романтичната.

Знам каква връзка изграждаме с Ирина, знам и, че някой ден тя ще осъзнае връзката си с „другата жена” и може би ще спре да твърди, че не иска да я вижда никога. Но докато това стане, наистина не мога да намеря в себе си излишъци, които да посветя на страха или идеализирането на човек, когото не познавам. И не си крия главата никъде, щото и за това нямам време.

Както и Дефи, изпитвам повече емоции спрямо тримата  (ако не са се увеличили междувременно) полубратя и сестри на Ирина… единствената тема, която все още не съм засегнала в разговорите ни… Иринка е голям герой, но и героите имат сърце…

Иначе... в разговори с други хора, едва наскоро се усетих, че наричам "другата жена" - "майка". Защо? Не знам... Да си призная честно - нямам и намерение да анализирам. Достатъчно анализи присъстват в ежедневието ни. Този ще го оставя неанализиран. Напук. 

За нас със съпруга ми ТЯ е просто жената донесла детето ни тялом.Духом е заченато Горе-от двама ни.Може да е шантаво,но ние го вярваме.Това и ще разкажем на Доника,когато попита.Нито я мразя,нито обичам-просто не я мисля.Благодарна съм и,но не присъства в мислите ми-никак.Имала бременност,родила е,оставила е дете.Всеки да си носи кръста.Може и да страда,може да не и пука-"всяка коза за своя крак".Имам си мои проблеми,за да се нагърбвам и с хипотетични.
Притеснявам се,че ако след време Доника я потърси да не страда от срещата си с нея.Аз съм твърде чудна и прекрасна,за да можеда ме надцака .Дано детето ми е достатъчно зряло да не драматизира ситуацията,защото веднага след като е било родено Жената,ккоято го е родила е забременяла и е оставила сина си.
Поемам ситуацията от детската му душица-ами аз по-лоша ли съм,че са ме оставили?Кое в мен я е накарало да го стори?А аз ще смуча отговори щот` съм майка!
Нещото,което ме подразни е защо все майката дъвчем.Ами онзи шминдел таткото?Цък и бек,а?Жалко е,че все жената го отнася.Вярвам,че ако до всяка жена имаше свестен мъж нямаше да сме толкова във форума.Живот.Нежеланото от един е дар за друг.

Пиша последно по тази тема, извинявай, ама Кое да не драматизира 

Това, че майка й е оставила още едно дете, как ще направи по-леко нейното изоставяне. Напротив, още един юмрук в слънчевия сплит.

Дано не съм те разбрала.... моля ви се бе хора, как очаквате децата ни да подминат факта че са били изоставени... какво драматизиране ... каква зрялост ... не, май нещо не съм разбрала

Въобще отказвам да си тровя душата с това, защото идея си нямам дали моите деца няма да решат да си търсят ББ 
Я се поспрете за малко и докато размишлявате, обърнете внимание на гражданската инициатива - че на мен отношението ви по темата ми прилича повече на заравяне на главата в пясъка, отколкото отношението ви към БР.

Едно е страдание,друго е драматизиране.При желание човек може да превърне в драма всичко,наистина всичко.До личноста си е.
Доста се изписа за и против биологичната майка.Ами за нашите души,а?Всеки гледа да се справи с болката,както може и по възможност скритичко.Не върви да развяваш байрака,няма кого да обвиниш.Природа.
Затова казах-всеки си носи кръста.Правиш грершки-теглиш си последствията.

И на мен ми се струва, че правим голяма драма. Че е важна, важна е, ама чак пък толкоз. Има и по-важни неща.

Не считам,че жените,които са родили моите деца са техни майки.
Майката е само една и това съм аз.Не чувствам и омраза,към тях благодарна съм им за това,че са износили децата ми,и по този начин са направили мен и  съпругът ми родители.


Те и двете губят,докато аз спечелих.Децата ми и двете са невероятни,горда съм,че именно аз съм тяхна майка.

Един ден,когато порастнат и ако пожелаят да се срешнат,с гордост ще застана до дъщеря си и синът си,в този момент,за да видят,тези жени и разберат,какви чудесни деца са те всъшност и колко горда майка съм аз,защото тези деца са моите деца.

                       

Не се сдържах, хем се зарекох, че в безсмислени спорове и мерене на комплексите няма да участвам.

Какво е за вас SMS, VIP, БАН, МТСГ /ей, на тях съм фенка/? Що така с неуважение и като нарицателно наричате така известни всекиму неща? Ха, това да не ви е бездомно кученце, та да го ритате 
Е, това е за мен БМ, БР, ББ и биотата. Както съм се научила да пиша свеки, защото са само 5 букви, а мамето са 6, а времето вечно не ми достига.

За мен не зная защо е важно да "подредя" чувствата си към тази жена. От една седмица сме на Цар лъв и непрекъснато ми се налага да обяснявам за родителите. За родителите на Киара говорехме, за това, че царя лъв пее, че винаги ще сме до теб, че ти си това, което са хората около теб. От една седмица всяка вечер се гледа този филм и въпросите са все повече. Затова искам да знам какво точно мисля. Ако аз разбера своето отношение - децата ще се справят по-лесно със своето отношение. Не искам скелети в гардероба си. Аз се страхувам от скелети. Имам нужда да формулирам отговорите си. Всичко, което чета ми помага. Магоснико, твоята друга страна на медала също ми се вижда някак приемлива, но с него не бих си пила ракията - той не е актьор в нашия театър. Ние знаем къде живее и как изглежда. Бяхме в нейния град. Ако я бяхме срещнали по улицата  щяхме да я познаем. И после?

Добре, Магьоснико, щом ти казваш, щото аз тоя живот го живея с омерзение инак...
Недей с този поучителен тон, не за мен, аз се забавлявам, но можеш да засегнеш някой не толкова обръгнал като мене.

Ти, драги, гледаш някак много... как да кажа, че да не подскочиш... значи, има един метод на възпитание, много преди този на Мария Монтесори, методът или по-скоро философията на Свети Августин:
1. Нуждата да се предложи по адекватен начин миналото.
2. Това минало, обаче има смисъл само, ако се предостави чрез настоящия опит и отговаря точно на нуждите на сърцето.
3. Възпитание на критиката.

Няма да задълбочавам, че не му е мястото, но - да, този начин на възпитание, позволява да оставиш решението на детето, без да е безпризорно, да го съпровождаш, без да му налагаш и да не го променяш, а да позволиш на талантите и същността му да излязат на повърхността.
Та тъй, Ирина взима доста решения сама, просто още не винаги го осъзнава. 

Не ти знам историята, но ако наистина имаш възможност да си пиеш ракията с него, а с нея  да си разменяте рецепти, стори го. Щом това ти диктува душата. И щом мислиш, че ще донесе на всички ви само добро.

Дали може да се нарича Майка, жената родила детето ми? И да, и не. Да, защото Бог я е нарекъл майка, като и е дал възможността да роди- всяка жена, която ражда е майка. Не, защото тя се е отказала да бъде майка сама, не се е подчинила на  Божията воля, отрекла се е от детето си, а с това и от Любовта. Може и да не  е искала да си отстави детето- такава е била съдбата й.
Всеки има име Магьоснико, освен този, който се е отрекъл от името, което Бог му е дал. Ами не знаем как да я наричаме- много просто това е една от най объркващите роли в живота, объркващо е и името й. Няма име. И мен не всички ме неричат с едно и също име хората. Веднъж в живота ми ми се наложи да си сменя фамилията, бих си сменила и името и не ме интересува, кой как ще ме нарича, но искам синът ми да ме нарича Мамо. И за да не е объкващо за него, не може да нарича друга жена така. Защото знаеш ли- брат ми е осиновен от леля ми. Баща ми е негов биологичен баща. И аз знам , как брат ми и до днес не се обърща към него никак. Не му каза - нито татко, нито чичо, нито вуйчо. Виждат се, в добри отношения са, истината се знае- обръщение няма. Ако познаваше брат ми Магьоснико, никога нямаше да искаш да заведеш детето си при оня мъж.
Наричам я Биологичната майка на Боби. И честно казано образа й е толкова е далеч от мен. Но не искам детето ми да се обърква и аз също съм за това да му се даде възможност само да избере, как ще я нарича- защото негово е правото да каже- Коя е тя? Как ще я нарича? Между другото не знам утре какво ще реши, но засега не я нарича майка и мисля, че това е нормално.

Чакайте, че ми стана интересно...

Значи - имаме една жена, семейна, с три деца от законния си съпруг, произход - ромски. Съпругът работи в чужбина, а мама междувременно се изкушила... тати се прибира и казва - ааа, не, няма да те изхвърля на улицата, ама туй - четвъртото, дето не е моя семка, не го ща! Тя го ражда и тутакси оставя в "дом". И забравя за това дете, докато един светъл ден след повече от три години, директорката на дома не подема съдебно производство за да получи това дете подпис на прословутата декларация.

И сега, аз се грабвам, издирвам мама, която някак си е наредила живота, въпреки забежката, която е вече на 5 години.
Цъфвам на вратата и казвам: Ей, че се радвам, че ми роди такова хубаво чеде, искате ли да си дружим и да си гостуваме?

Чудя се, кой ще ме подбере по-напред с цветисти изрази - мама или мъжът, който явно няма никакво намерение да изхранва това, което му напомня, че докато той се блъска по чужбинско, жена му си развява фустата нашир и надлъж...
Просто ми става забавно какво опознаване ще падне и каква всемирна радост от живота!

За каква липса на уважение иде реч, че не проумявам? 
Хора, аз живея в тоя - прекрасния живот, не в "Дързост и красота"...

И значи е било по-добрия вариант съпруга да я изхвърли с детето на улицата, то да умре от глад и студ, останалите три да останат без майка (и без баща, щом като работи в чужбина, значи най-вероятно и те биха попаднали в дом), а ти все още да чакаш някъде своето дете? Тогава повече ли ще я уважаваш? Та тя е родила твоето дете. От къде си сигурна, че не е мислила за него, че го е забравила?
Миналата година едно от момичетата в дома забременя от женен мъж, но докато каже вече беше късно за аборт. Той естествено не си остави семейството заради нея. Та какъв избор има? Тя - 15 годишна с бебе. Майка и не може да се грижи за нея, за това я е оставила в дом, значи няма да може да гледа и бебето. В дома също не може да остане с бебето. Защо трябва да я презирам? Малка е, сбъркала е, наказва се с мислите си много повече, отколкото би могъл да я накаже всеки от вас... Повечето биологични майки си обичат децата и ги оставят точно за да им осигурят по-добър живот. Не, че не ги искат, просто нямат възможност.

Винаги има повече от една гледна точка. Света не е само такъв, какъвто вие го виждате или какъвто искате да бъде.

Имам усещането, че залудо се хабим в тая тема... всеки е решил да каже на всяка цена приказката си, ама четенето не ви е слабост?

Изнервям се от демагогия.

Питам пак - за какво уважение иде реч? (което не казва - аз я презирам!)
Как да уважавам някого, когото не познавам?
Това да не е нещо, което се дължи по презумпция?

Това дете не е МОЕ. Това дете е на себе си, аз имам щастието да го обичам и се грижа за него.
Уча детето си, че не дължи нищо на никого, вие сте седнали да ме убеждавате, че дължа най-високата оценка за един човек - уважението, на някого, когото не познавам! Леле!

Нищо не й дължа, тя на мен не дължи нищо, детето не дължи нищо на никого. Това е животът. Низ от решения, за които съзнателно носим отговорност и поемаме последиците.

Брей, сега разбирам защо инициативата за тези деца е така... бедна на присъствие. Всъщност се оказва, че тези хора са жертви, ние сме безчувстени зверове, а децата... децата са, нещо като печеливша, разменна монета! Разбирам...

Това в каква връзка .... нерде Ямбол, нерде Стамбол.... май разбирам не само осиновените, които пишат пестеливо... и аз се присъединявам към отбора им

А, забравих - ние не сме безчувствени зверове - ние (по-обикновените осиновители, щото тук във форума пишат и един двама идеални, разбиращи и състрадателни) сме триумфиращи зверове, които насилствено сме измъкнали разменните монети от ръцете на страдащите жертви (богатството, за което стана дума по-горе) за да живеем щастливо накачулени с розови очила и други атрибути. Всъщност ние сме единствените печеливши от цялата история - нали сфащате

Айде със здраве

Това дете не е МОЕ. Това дете е на себе си, аз имам щастието да го обичам и се грижа за него.
Уча детето си, че не дължи нищо на никого, вие сте седнали да ме убеждавате, че дължа най-високата оценка за един човек - уважението, на някого, когото не познавам! Леле!


присъединявам се към Дарзамен. с тази разлика, че аз познавам биологичната майка. и не я уважавам. не я и съдя, тя си е просто такава. благодарна съм и, че роди детето ми, но в никакъв случай това не е повод за уважение. уважава се заради качества. мога да уважавам човек, който има по-достойни качества от мен или поне ми е равен. но да уважавам човек, който е просто обикновен и страхлив-няма как. независимо от това дали е биологи   чната майка на детето ми или съседката. може би наистина всички трябва да се запознават с биологичните родители за да направят собствените си заключения. или може би това, че някога някой с някого е легнал, после не му е стискало да си понесе последствията и после просто е решил че друг ще му оправи бакиите и той ще стане герой е повод за уважение.
ми, глупости. аз си плащам за грешките. и когато бях на 12 и когато съм на 44. не съдя никого, ама моля ви се-не ме карайте да го уважавам само защото може да се възпроизвежда.

от думите за уважението следва и по-нататъшна благодарност от моето дете към мен, че видиш ли съм го взела, та да не виси по домовете. и видиш ли-страхотен късмет е извадило. точно това е следващата стъпка, повярвайте ми. а тя е грешна.

      Мненията на Дар и Мата изцяло се покриват  със собствения ми поглед.

      Между другото, Дар, нашата история е същата като вашата. 

       Не хвърлям камък върху никого и не съдя. Смятам, че тази тема е излишна, че това е опит на нечии незрели чувства и страхове да бъдат демонстрирани и по този начин овладяни.
       

     

Добре де, аз сега не разбрах трябва да уважавам тая жена, защото докато мъжа и бил в чужбина тя ходила по чужди мъже и хич  не е помислила или притеснила за евентуалните последици или да я уважавам защото мъжа и и поставил ултиматум и тя решила, че е по-добре да изгонят детето вместо нея. И това е най-добрия възможен вариант (за кого?), защото тя била помислила за другите си деца!? Или аз съм сбъркана или просто нещо не разбирам, но не мога да бъда благодарна на такъв човек, а още по-малко да го уважавам за действията му .

Конкретно какво е биологичната майка за мен/нас ще пиша, когато имаме такава. Защото засега мога само да предполагам какви ще са чувствата и отношенията ми към нея, но едва когато стане реалност ще знам със сигурност.

Има такива,които вероятно страдат за децата си,но има и такива като "майката",която роди и си хвърли бебето в тоалетната на "Пирогов".
На такова нещо "майка" можем ли да му кажем?Е-тя е хвърлила нейното дете в тоалетната,моята ме е хвърлила в АГ-то.
Или пак трябва и тука да търсим благородство:"Щом го е родила в тоалетна на болница е мислела,че там ще се погрижат за него..."
Май се хабим да търсим под вола теле да ви кажа под секрет
Хубаво е да сме добри и да уважаваме,ама нека поне да уважаваме хора,които го заслужават.
"Другите майки" искали най-доброто за децата си,затова им давали "шанс" да бъдат осиновени...Откога станаха медиуми,да знаят децата при какви хора ще попаднат?
Не всички осиновители са добри и благородни като вас,драги съфорумци   
Живях доста време в близост до два дома за деца,лишени от родителски грижи,наша близка семейна приятелка пък е възпитателка в такъв дом.Виждала съм "други майки" да посещават деца от дома,виждала съм и хора,които най-безцеремонно се възползват от тези деца(особено от момичетата).Доста грозни картинки съм виждала,всичките блокове в околността сложихме електронно заключване,в пощенските ни кутии по-често можеше да се открият спринцовки с кръв,отколкото вестници.Две аптеки сложиха бодигарди,защото фармацевтките вътре бяха заплашвани от деца от дома,за да им продават разни "бонбонки".
"Другите майки" на тези деца заслужават ли уважение?Защото аз си мисля,че не заслужават уважение.
Аз няма да метна първият камък,защото не съм безгрешна,ама няма и да уважавам тази,заради която и аз можеше да съм на мястото на тези нещастни дечица,защото битието им меко казано ме ужасява.
Моята позната за 20 години стаж не била виждала "друга майка",която да си обича детето и да го е оставила в дом за негово добро-това само за протокола.Ама е виждала "други майки" с нови семейства,живеещи в чужбина,добре устроили се,за които детето е само неприятно усложнение,знам и доста покъртителни случки,които определено заслужават друго-не уважение.
Спирам да пиша в тази тема,за да не дразня аудиторията,която е решила да "уважава",защото за мен този спор е загубена кауза.
П.С. Радвам се,че родителите ми не са издирили "другата ми майка" за познанство и кореспонденция.
Искрено съм им благодарна за това.

За мен най-вярното мнение /освен моето лично/ е мнението на Бианка и Сиска. Това са хората които знаят какво е БМ за тях, и това е мнението, което ме интересува. Ако успея да възпитам децата си на нивото на Бианка /съдя по постовете за това какъв човек с каква душевност е/, ще бъда горда с тях.

Не мога да разбера защо има толкова крайни мнения. Опити за обиди и поучавания...

Всъщност сега се сещам. Освен, че опитвам да си демонстрирам незрелите чувства осъзнавам, че освен мен още доста хора се вълнуват от този въпрос.

Според мен повечето от нас правят грешката да се вглеждат прекалено много в детайлите. А е важен принципа. Нали него дискутираме? То е ясно, че нещо което при мен работи при вас няма и обратното:)

Не е ли идеята на този форум да споделяме мислите те, страховете си, че и надеждите си?

Имам си виждане по този въпрос, споделих го, защитих го. Никого не съм карал да мисли или да прави като мен.

Вместо да погледнете на различната гледна точка като на богатство сте склонни да обезкостите инакомислещите.

Съжалявам ако сте възприели постингите ми като демагогски. Целта ми е не да ви поучавам, а да ви предлагам повече опции. Повече и най - вече различни виждания. За да взимате по - правилни решения.

То е ясно, че решението си е ваше. Можете да я наричате както ви уйдисва, а и можете да си мълчите като стане дума за нея.

Налага ми се да залитам в крайности, защото се опитвам да компенсирам...

А нали знаете, колко е важен баланса...

Определено темата е важна за повечето от нас и хайде да не се обиждаме и да си слагаме така лесно етикети.

Според мен е върховната илюзия, че не предаваме нашето отношение към другото семейство на децата си. Дали сме настроени позитивно или негативно към тях е фондаментално за бъдещите им отношения.

Точно заради това се опитвам да Ви поканя да потърсите и позитивни зрънца в тях. Може би съм попрекалил с розовия цвят, но със сигурност го има. Всяко усилие посветено на тази цел според мен ще се възвърне многократно. Дерзайте:)

Темата беше за формулировката, а не за уважението и отношението ни към биологичната майка.

Fussii, това отдавна ми стои на езика. Форумът ни натежа от обиди. Тук-там проблясват някои ценни неща . Питаме се "Къде изчезнаха някои от мамите, от осиновените? "....  Ами ай е посмял някой да се обади, ай са му скроили шапката. Магьоснико, разбирам те- имаш си мнение , нападнаха те заради него.... познато ми е.  Спомням си как се запознах с тебе...  тук право на мнение имат само някои- останалите са за да ръкопляскат.

Аз пък не разбирам що не си признаете, че не обичате ракия, вместо да си търсите извинение да не я изпиете в такава приятна компания 

незнам, ама за мен всичко написано досега си е чиста спекулация и теоретизиране.
другото е, че взеки в крайна сметка или е склонен да се запознае с биолгогичните родители, или не.
май само аз и фоксче сме имали тази възможност и то принудени от фактите.
когато радетелите за другаруване с биологини родители заговорят от опит, тогава можем и да проведем конструктивна дискусия.

не можеш да пропагандираш нещо, без да си го направил сам и да имаш опит.
аз лично съм За познаването на биологичните родители.
ако бях осиновила детето си без да ги познавам, щях да направя всичко възможно да ги видя под една или друга форма. но това е до човек. не мога да налагам на другите да мислят и действат като мен. и да им се сърдя, че не го правят или да ги заклеймявам. да бъдем толерантни, все пак. това, че дължа някому уважение само защото диша, не подкрепям. уважението е висше чувство и трябва да сме внимателни с него. може би просто има разминаване в термините.

лично аз съм предприела следното. запознах се, опознахме се. Не-не желая да си пия ракията с тази жена. тя точно това искаше, но моето желание не се покрива с нейното. не считам, че по този начин ще направя добро на детето си. считам, че съм длъжна да го запозная с цялата истина и с цялата история, доколкото мога да съм обективна, естествено. и после да го оставя само да реши. на мен тази жена няма да ми бъде приятел никога. и на въпроса какво е биологичната майка. ами точно това е-БИОЛОГИЧНА МАЙКА. ни повече, ни по-малко. термина е достатъчно ясен и казва всичко. а дали и слагаме рога и копита или крила и ореол си е лично виждане и всеки има право на него.

Ама верно последно от мен по темата .... 

От известно време на сам съм допусната в един изключително фин и крехък свят на наш семеен приятел.

Хмммм как да го кажа - опитайте да мислите с главата не на осиновител, а на отхвърлено дете... Знаете ли как се промени отношението ми към БМ на Никола... от гореспоменатото уважение няма и помен... има само болка.
Знаете ли, изчезнаха всички анализи, разсъждения, рационалности, мисли, думи... остана само ужасяваща болка... огромна рана. Боли ме от името на сина ми - само това...

Ай стига с тия обобщения и прибързани заключения. Това, че имало кофти биологични родители не значи, че всики са такива. Това, че имало и готини също не значи, че всички са такива.

Света е шарен.

И кой има право да решава кой какво може и не може? И то в отворено пространство като тук?. Ей хора разширете си малко кръгозора. Огледайте се. Отворете очи.

Пълно е с болка и мърсотия. Но от нас зависи дали ще виждаме само това. Защото има и други неща. Може да са мънички, но ги има. Шарени, светли, живи и красиви. Потърсете ги. Навсякъде. Има ги.

Потърсете ги и в Другото семейство:)

Ако биологичните родители са свестни хора - още по-лошо тогава 

Не схванах... Кое е по - лошо?

Да си схванал ...

Аз я наричам "биологичната ми майка". Нося гените, но не и духа и. Дала ми е шанса да се родя- щастлива съм за това. Нито я мразя, нито я обичам. Не я идеализирам, но  и не я сривам в пепелта. Не е добрата фея, но не си позволявам и да е "скелет в гардероба ми". Мисля за нея...понякога. Писала съм го тук и друг път- най- важното, което съм постигнала в "отношенията" си с нея е, че съм и простила.
Може би искам да я срещна, но фактът, че не предприемам нищо в тази посока ми говори, че на някакво подсъзнателно ниво все още не съм готова. Няма как да я игнорирам, а и не искам защото тя е част от живота ми и май се оказва не само за 9 месеца.
Когато я наричам "биологичната ми майка" не се притеснявам, защото знам, че не влагам и частица от онова усещане, когато казвам "мамо" на Майка ми.
Това е моето мнение- на осиновена. Ако обаче попитам Мама какво мисли за "нея" знам, че ще прочета в очите и страх.

Аз пък ги наричам създателите, ми те са си точно това за мен. Рядко мисля за тях и в частност за нея, просто защото нямам такава потребност, нямам празнина която да запълвам. Всичко от което се нуждая, майка ми и баща ми, колкото и да са не съвършенни, ми го дават.
Не мисля да я търся, просто ми е любопитно коя е тя, той.......но знам, че това мое любопитство ако зависи от мен, няма да го задоволя.

Не искам в очите ми да има страх, когато Преси и Вики се взират през тях в душата ми. И смятам да се справя с това. Само не съм много наясно как. Засега. Но ще се справя.

k.dimitrova, мисля че си достатъчно силна, за да се справиш. Всъщност, мисля си, че този страх няма как да изчезне завинаги, но можеш да го "изиграеш" и да го накараш да "заработи" в твоя полза.

Ами ако я нямаше тази "Биологична майка"..............???!!

И на свекървите си някои казват "мамон", но едва ли имат предвид...............МАЙКА!!

На ме лично, не ми пречи този израз. Не се замислям. Няма смисъл. Аз си имам една МАЙЧИЦА и това е!!!

А  на "Биологичната си майка" дължа ....................живота си, колкото и силно и неприятно да звучи това на някои майки

осиновителки!!

Ако не бе тя, нямаше да ме има мен, а

съответно и няма ше да познавам родителите си.

Поздрави,

Радмила

Еей, Радмила, къде ходиш, бе мила? Много често си мисля за теб. Надявам се развитието на събитията от миналата година да е благоприятно за теб.
ralissa