Как се живее за някой друг?

Каси, искаш ли да ти кажа, че в момента майка ми е на две патерици, закопчана в къщи, аз съм мед.сестра щото слагам инжекции всякакви и организирам всякакви докроя и физиотерапевти в къщи. Съседските тинейджъри от 3 етажа съм ги ангажирала на смени да прибират дребната...в градината чак попитаха каква е тази гвардия, която съм спретнала....купувам шоколади и бонбони за всички тези, които ми прибират детето....НО не казвам, че живея за някой друг! Понякога взимам такси от работата, прибирам я и се връщам за късната смяна до 8 вечерта....Просто като се появи проблем опитвам да го разрешавам! Ми става, не знам как, но става....Намират се хора да ми помагат! И така успявам като многоръката богиня да свърша всичко и да имам време и книга да прочета и пъзели с дребната да редя! Каси, да не ти казвам, че и баща ми е с инсулт и тичам и до него в Банкя да нося туй-онуй като ми се обадят по телефона....Ми с дребната ходя вече - миа транспорт, има таксита ако е студ....Където е желанието, там е и начина.....Другото е намиране на оправдание - а то е като задника, всеки си го има и смърди! Сори, рязка съм ама днес ме чака ходене с такси до градината!

Да, помага ми от 16:00 до 18:30 - прибира го от градина. Това е помощта. През останалото време детето е с мен.

Добре, абдикирам.
Най-добрите сте.

Ааааааааа, я и аз  да кажа.
С Моргана съм напълно съгласна. Имам едно любимо първо изречение от книгата на Морган Скот Пен" Изкуството да бъдещ Бог": Никой никога не ни е обещавал, че животът ще е лесен. Колкото повече чета, толкова по сигурна съм, че целият проблем идва от непрестанното сравняване и искане- две неща, които могат да са пагубни, ако са по много
Ама искам и аз семейство, ама искам и аз помощ, имам мъж, ама не ми помага, ама няма кой едно цвете да ти подари.... мога да продължавам до утре.....Ми и аз искам да съм блондика, да си пека д-то на Малдивите и да ми носят котейлите на крака, ама няма.. почвам работа... ще търча до градината, от там ще ми излиза душата да стигна до работа и после пак ще ми излиза, за да  успея да не си взема детето последно.. кола нямам и ще съм пеш или с таксита, които ще ми изяждат половината заплата, та ще излезне, че ще работя за удовлствие
Ама аз поне досега не съм видяла човек, дето все си вижда чашата като празна и да е успял в живота!
Това е,  не е въпроса аз коя съм, ти кой си, на кой кой му помага....  човек като иска, намира начин.... пораженческите мисли, черногледството  не знам как могат да направят на някого живота хубав. Аз се обзалагам, че не могат, ако някой докаже обратното -черпя го вечеря, в  който ресторант на Сф си поиска

Никой не казва, че сме най-добрите. Само казваме, че никой никога не е обещавал, че е лесно. Поради тази проста причина се налага да променим живота си, да надживеем някои неща, а други да преодолеем! Понеже така се пораства! А ако не искаш да порастваш - знаеш, че винаги има поне две решения - давай детето на някой и продължавай напред! Не се подигравам, нито обвинявам - всеки знае какво е най-добро за него. Просто казвам най-простите и лесни решения на проблема.
А ако ти се пораства - тогава намираш дребните удоволствия във всяко нещо! Спираш да живееш с някаква илюзия за принца на белия кон, а намираш начини на търсиш реален мъж! И най-вече даваш си сметка - искаш ли наистина да живееш с някой щот си достатъчно порастнала и можеш да живееш и сама, ама не искаш...или търсиш връзка-патерица...чийто край всички пишещи тук прекрасно знаем "изпредварително".
А за имането на мъже - винаги има и мъже и начини да стигнеш до тях, стига наистина да искаш това!

Момичета, аз се включвам за последно по тази тема.
Мисля си, че повечето от вас не разбраха Каси,Не претендирам, че аз съм я разбрала също но-никоя не е очаквала да е лесно и никоя не очаква принцове-спрете вече с това...просто май никой не разбра, че Каси я вдига друго, когато е паднала, а не голия оптимизъм.Или може би само аз виждам, че всъщност чашата си тя не вижда винаги празна, а просто е наистина сама.И въобще  не ми скачайте сега, защото да ти вземат дете от градина си е направо невероятна помощ/ поне в моите очи, явно за вас не е така/И реплики от сорта-дай ми детето, пък ходи да удариш едно на мен лично ми звучи малко като-на ти цвете на 8 март, да се почувстваш и ти един път човек.Ама през останалото време си в локвата и някак този един път не е сладък.Не защото е един, а защото е...
Иначе-и за Искането сме се разбрали вече, и за Сравненията.Знаем.Че не бива.
Просто е фаза.Проявете разбиране.Всички са минали през тази фаза, но така ли ви помпаха канчето на вас?

В интерес на истината, когато малката се роди до година и половина съм била толкова сама, колкото само аз си знам...А за коването по канчето - ми всички ми го ковяха....
Затова и на Каси казвам да стисне още малко зъби до 3-тата година, после е по-лесно. За детската градина и взимането на детето - ми огромен проблем ми е, ама търся начини, не казвам, че е нищо!
Именно като говорим така искаме да й покажем, че сме минали фазата и че дори и сега не ни е лесно, но сме се настроили психически и му търсим начините! Проявявам разбиране достатъчно, но не виждам от другата страна желание да приеме нещо от това, което пишем....и тогава просто няма за какво да се хабим да пишем...или поне аз замлъквам по темата

Огромна помощ е, пенелопа. Никой не отрича. Ама точно когато останах сама тичах да прибирам дребния от ясла, която беше на 30 минути път пеша от нас. Още беше в количка, нямаше кой друг и сама го влачех до там.

Работата е там, че колкото повече се самонавиваш, че си зле и се самосъжаляваш, толкова по-зле ще става. Нито едно от двете не е градивно и не помага, ама никак не помага. И го казвам от позицията на човек, който е имал доста по-самотни периоди в живота си от този след като станах самотен родител. 

Всичко това ни е безумно ясно.Просто тя е в този период и иска да си го изплаче на някой бе, да извика и да изкрещи!Това е, нищо повече...

пенелопа, ама изобщо не съм съгласна с теб.... може в един ред да се наредим да охкаме и ахкаме, уверявам те, че това което се опитваме е в пъти по-ползено, не знам защо, но винаги темаите отиват натам... че някой, на някого пречи да се оплаква.... ами хубаво ето има хора като теб, които са изпълнение само с разбиране, има хора като нас с Моргана( позволявам си да го кажа и от нейно име, щото виждам, че мислим еднаква)  които искат да дадат някакъв начален тласък- тласък към  промяна.
Ето Кас казва две години нищо хубаво не й се  е случило.. ами аз не го вярвам това бе,  това значи че нищо не е могло да те усмихне- ни първо зъбче, ни първа крачка....ни една свежа лятна сутрин..... ама да не продължавам....И да забелязала съм какво я вдига -  появата на тръпчица, на интерес, на надежда за някой.... ама това си е пак избор... не искам и няма да оставя целият ми живот да зависи от това имам ли мъж до себе си... едно кафе на малко тишина сутрин ме радва, докато децата още спят.....
Всеки си избира пенелопа как да живее.   Ако някой до мен категорично  е решил да бъде нещастен  през целият си живот, това си е негово решение, никой не може да го спре.. и да така е, Кас е сама,  но е здрава, здраво й е детето, има си дом- неин... макар да го изплаща .... има и работа... ами аз не виждам причините за тази повсеместна мъка... а, да не забравяме, че е млада и  хубава...
Кас извинявай, че  пак говоирм за теб в трето лице....ма ти пък вземи се обади

Кас е заета - оплаквам и се как си потроших краката в едни кални поляни около Младост.

ами - за да съм по-зле от друг път има някаква конкретна причина и някой от вас я знаят
да, държиш се до едно време, ма те лошотиите нямат приятния навик да намаляват, а се увеличават при мен поне
и сега като ме дозастигна и следващата... понякога изпушвам това е
иначе да, нищо кой знае какво не се е случило, нямам болни роднини, което е най-важното

Значи нещата са много, проблемите са много, не ми се говори и смятам да приключим темата, просто голяма част от нещата не ги знаете и аз въобще не исках да конкретизирам кое как ми се случва и кое точно ме докарва до незнам какви си настроения, това си е моя лична работа. Значи установих, че ме радва само детето ми. И затова ми беше въпроса - как се живее за друг. Но май никйо не разбра. Щото явно никой не е живял за друг само. По някакъв начин успявате да намерите и друга радост. Евала за което, аз обаче за каквото и да помисля в дъното му стои нещо, което е лошо.. абе кво се обяснявам изобщо някой нещо разбира ли...

Аз Каси те разбирам,знаеш ли колко дълго живях само и единствено заради Любослав? Радвах се заради него,работех заради него ,айде няма да продължавам защото натам е ясно........
Ти занеш!!!!!!!!!!!!!
Абе и аз сега незнам как съм ,какво искам ,и как ще е.....
А сега не правя ли същото живея само,че сега за двама-защото вече 10месеца съм денонощно само аз с бебето(е как и къде да изляза с него),ти знаеш много добре.
Майка ми е тук ,но работи ,работи,работи и няма  време за деца.
Никой не е казвал,че ще е леко,но и никой не ми каза,че ще гледам Мария сама(ако го знаех,ако ми го бяха казали,тогава..............

каси, ако си позволявам да ти пиша - то е защото живота НИКОГА нее точно това което искаме
винаги ще има лоши моменти и ще иа тежки такива
но! от нас зависи как ще ги посрещнем
помниш ли когато аз почнах да пиша тук - живеех при родителите си и сама водех сина си по рехабилитация, не се разбирах с мъжа кси и родителите си, не знаех на кой свят съм - след тежка бремност с проблеми - дойде пробелма с бебето и опасността и неизвестността да ли ще се оправиили ще е така цял живот...
ми тогава ревях по-мълко! отколкото сега когато имам подкрепа. вярно че съм вече крайно изтощена с две породени но проблема е в МЕН - разкиснала съм се и щото имам някаква подкрепа и възможност да го правя - го правя...
я ако пак стане напечено - как ще с стегна...
имам проблеми и с Мими но мрънкам поносимо....

повяарвай ми - дано не ти прозвучи гадно - но има далеч по-лоши неща от това сама да се справяш и да заспиваш сама....
влез когато ти иде да се разпаднеш в моя подфорум и виж.... майки на деца, обречени - борят се и са по-ведри от мен и теб взети заедно
вярвам, че мен ме държи това - техния пример и срама - срама че пред такива бетови и временни трудности се паникьосвам и предавам и рева като магаре на мост

поплачи си тук - трябва да има такова място дето човек  да се напрлаче, но се надявам че вътрешно след това продължаваш напред малко поободрена....не толкова подтисната
и само пак да ти напомня че дори на гинекологичния преглед последния път бях с Дани, а предния път - с Мария...... не съм оставала сама от раждането на МАрия - не повече от час-два в които съм търчала да давам изследвания или да правя нещо др...а прощавай - бях на един рожден ден пролетта....толкоз - 3-4ч...
мила, живота е гаден, но пък какво ото това - кой му трябва хубав и подреден живот....

целувки и само да ти напомня че въпреки че отдавна не съм те чувала - аз все още съм насреща да пооплюем битието и житието ни!