Как се живее за някой друг?

  • 4 816
  • 131
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 1 732
Сега и аз да напиша две изречения.
Не че се опитвам да адвокатствам на Каси, ама погрешно сте я разбрали...
На нея детето не и пречи. То е единственото, което я радва.
Но на фона на общата смрад и това не и е като хората.
Аз също много обичам дъщеря си, искам да съм с нея, но просто в момента не става.
Причините са много и са комплексни. И битово-парични. И всякакви.

Как да имам оптимизъм, като откакто съм я родила Вяра, че и от бременността, съм изплашена до смърт. Страхлива съм, знам. Плаши ме неизвестното, знам. Не съм очаквала, че ще поема такава отговорност сама. Лабилна съм психически. И още куп неща.
Просто характер. Нищо не е само черно или бяло.
Имам познати в брак, които имат страхотни проблеми и се чудя защо все още са заедно.
Ами сигурно и тях ги е страх.

Това не ме прави по-лош родител, нали?
Или по-малко обичащ?

Предполагам, че и при нея нещата са подобни или пък има нещо друго, което не знаем.
Форумът е място за подкрепа, но и тук хората не могат/искат изцяло да се разкрият.
Нека бъдем толерантни!

Хубавото обаче, е че когато някой падне, другите се опитват да го вдигнат на крака!  bouquet
Както преди време вдигнахте мен...не родители, не приятели, не психиатри, а вие...
За което благодаря!  bouquet

Финалът се получи много ревлив, което само още веднъж доказва моята необуздана емоционалност  Embarassed

# 121
  • Мнения: X

каси, ако си позволявам да ти пиша - то е защото живота НИКОГА нее точно това което искаме

е те това не е верно
ама хич
имала съм всичко което съм искала. защото не искам много. имам боксониера и ми стига. 40 квадрата. ма ми стига бе. стига ми . доволна съм от нея.
имах мъж, мислех че нещата са ни наред
имах страхотна работа

бях ужасно щастлива и имах ТОЧНО ТОВА КОЕТО ИСКАХ
и не исках повече. живяла съм го и това и го знам. щот не съм алчна. не ми се ходи в Париж. Не ми се ходи бе.


и Наде
НИКОЙ НЕ СЕ Е ПАНИКЬОСАЛ
НИКОЙ НЕ СЕ Е ПРЕДАЛ

ние тук просто си говорим, кое как се прави, уж да си помогнем, ма уж
който го е направил да покаже на другите как го е направил
топлата вода не откриваме ние

всичко отдавна вече е ясно на преминалите през него

# 122
  • Мнения: 332
Мимичетам,изчетох цялата тема и мисля и аз да напиша 2-3 реда.Отдавна не съм писала,само чета форума.
Каси,всеки има такива моменти в живота си.Опитвам се да внасям оптимизъм на момичетата като мен,но реално всички сме хора и всички имаме страхове,плаши ни неизвестното,отегчава ни сивото ежедневие и омагьосания кръг в който се въртим,безпаричието,битовите проблеми.Често си казвам-добре че е дъщеря ми-дава ми стимул,смисъл и кураж да живея.После се замислям и.....си казвам-един ден тя ще порасне и ще си поеме пътя.И ако аз не съм съумяла да си подредя живота по начин по който  няма да се чуствам сама и изолирана от света,не съм си намерила среда с която да споделям вълнения и тревоги,работа  която да ме дърпа нагоре,то ТОГАВА  ще се чуствам истнски сама и празна и само ще чакам детето да се сети за мен и да ме разведри.НЕ,НЕ ИСКАМ ТАКА .Затова с надежда в доброто всеки ден си казвам-ДА ЖИВЕЯ ПЪРВО ЗА СЕБЕ СИ ,НО И ЗА ДЕТЕТО СИ.Ако аз съм добре,и то ще е добре.
А относно мъжкото присъствие??? newsm78Липсва ми и не го крия.

# 123
  • Мнения: 1 732
каси, ако си позволявам да ти пиша - то е защото живота НИКОГА нее точно това което искаме
бях ужасно щастлива и имах ТОЧНО ТОВА КОЕТО ИСКАХ
Каси, и аз не съм искала много. И аз съм го имала. И съм била щастлива.
Ама вече не е същото.
И никога няма да бъде.
Трябва просто да приемем фактите.
Аз засега не мога и това ми пречи да продължа.
Ама адски много ми пречи... Tired

# 124
  • Мнения: 332
каси, ако си позволявам да ти пиша - то е защото живота НИКОГА нее точно това което искаме
бях ужасно щастлива и имах ТОЧНО ТОВА КОЕТО ИСКАХ
Каси, и аз не съм искала много. И аз съм го имала. И съм била щастлива.
Ама вече не е същото.
И никога няма да бъде.
Трябва просто да приемем фактите.
Аз засега не мога и това ми пречи да продължа.
Ама адски много ми пречи... Tired

ЕДНО СЪМ СИ МИСЛЕЛА И ИСКАЛА,СЪВСЕМ ДРУГО СЕ ПОЛУЧИ.Приемам фактите и продължавам нататък.Има дни в които не ми се иска да се събуждам.Но ставам и продължавам.Не се предавайте момичета.Когато ни е тежко пишем и споделяме тук.Подкрепяме се и някак си е малко по-лесно.Лек ден на всички

# 125
  • Мнения: 6 315
Аз затова го казах онова нещо за плановете, каси. Дори и да не си искала нещо повече, си искала това което имаш да бъде завинаги, но понякога не се получава. А какво е станало сега за да те разклати така не знам, но ти казвам - здрав ли си - всичко се нарежда.

Знаеш ли, че това, което и досега кара очите ми да се напълнят със сълзи, са думите на майка ми като види двама старци как вървят заедно: "Винаги съм си представяла как с баща ти остаряваме така и се държим за ръце!" И ей това ми се струва най-гадно. Да обичаш някой и той да те обича и да си отиде без време. А аз - ами аз от 15-годишна съм мъжа в семейството. Научих се какво е да си голям твърде рано и откак се помня все се грижа за някой.

Радвайте се на децата си, радвайте се, че са здрави! Миналата година осъзнах, че единственото нещо, което може да ме срине са болестите. Щото ей на - дребния сега е болен не съм спала - посред нощ повръща храчки и сополи, не можех да го успокоя, нали се плашат от подобни неща. Треска ме тресе колко време ще продължи, дали няма да се влоши и пр. но въпреки това не спирам да се надявам да мине леко и бързо.  Peace

# 126
  • Мнения: X
Треска ме тресе колко време ще продължи, дали няма да се влоши и пр. но въпреки това не спирам да се надявам да мине леко и бързо.  Peace
дано
извинявай за вчера
стискам ви палци  Hug

# 127
  • Мнения: 9 990
ОЛЕ!
Пък аз се славя като майка-непаникьорка и никога не съм се шашкала и тръшкала точно децата като се разболеят. ooooh!Даже напротив.Карам го много спокойно тогава. newsm78Дали не съм повредена нещо започвам да се питам. Crazy Laughing

# 128
  • Мнения: X
И аз го карам спокойно тогава.
Щото си казвам много гадости са ми се случили - това точно няма да ми се случи. Това - лошото с детето.

# 129
  • Мнения: 6 315
пенелопа - до миналата година не се шашках. Ама си ме ошашкаха като го приеха в болница и от тогава съм на нокти всеки път Confused. Щото и детето все още си спомня и ми казва: "Помниш ли как в болницата ме возиха на количка и как ти после ми слагаше маска и аз плаках?". Иска ми се и двамата да го забравим и повече да не ни се случва отново.

Каси, няма за какво да се извиняваш. Всички си имаме гадни периоди. Ей ме на - мене, само бацили са ми в главата  Joy.

# 130
  • Мнения: 451

бях ужасно щастлива и имах ТОЧНО ТОВА КОЕТО ИСКАХ
и не исках повече. живяла съм го и това и го знам. щот не съм алчна. не ми се ходи в Париж. Не ми се ходи бе.

И аз,Каси Sad , а сега нямам нищо,овен детето си,на което незнам,вече колко съм му полезна в този си вид  Tired

# 131
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Каси, ти не се предаваш, но ти си силен човек и можеш негативизма да обърнеш в позитивизъм...трябва ти маалко само да го бутнеш... в обратната посока и ще видиш
няма начин да се предадеш - че кой ще влачи вместо теб
знаеш ли за мен тайната да съм по-добре когато съм най-зле е като мисля колко зле в същност можеше да съм. винаги може и по-зле - аз съм си непоправим оптимист Wink
и когато и това не стига да се оправя - мисля си за още по-лоши неща...или сядам и гледам някой филм на ужасите - мен те ме разтоварвант щото са абсурдни, но вдигат леко адреналина, а това му трябва на човека....

аз пък никога не съм била напълно доволна от постигнатото - може би защото винаги има още какво да искам и от себе си и от другите...и затова за мен живота никога не е това което искам...и съм свикнаа да съм неудовлетворена...и не ми тежи и пречи - просто това е поредната ми задача в живота...а после идва следващата

Общи условия

Активация на акаунт