Не че се опитвам да адвокатствам на Каси, ама погрешно сте я разбрали...
На нея детето не и пречи. То е единственото, което я радва.
Но на фона на общата смрад и това не и е като хората.
Аз също много обичам дъщеря си, искам да съм с нея, но просто в момента не става.
Причините са много и са комплексни. И битово-парични. И всякакви.
Как да имам оптимизъм, като откакто съм я родила Вяра, че и от бременността, съм изплашена до смърт. Страхлива съм, знам. Плаши ме неизвестното, знам. Не съм очаквала, че ще поема такава отговорност сама. Лабилна съм психически. И още куп неща.
Просто характер. Нищо не е само черно или бяло.
Имам познати в брак, които имат страхотни проблеми и се чудя защо все още са заедно.
Ами сигурно и тях ги е страх.
Това не ме прави по-лош родител, нали?
Или по-малко обичащ?
Предполагам, че и при нея нещата са подобни или пък има нещо друго, което не знаем.
Форумът е място за подкрепа, но и тук хората не могат/искат изцяло да се разкрият.
Нека бъдем толерантни!
Хубавото обаче, е че когато някой падне, другите се опитват да го вдигнат на крака!
Както преди време вдигнахте мен...не родители, не приятели, не психиатри, а вие...
За което благодаря!
Финалът се получи много ревлив, което само още веднъж доказва моята необуздана емоционалност