Ники, майка ти ти е отговорила на въпроса. Може би си я обидила, като си я питала дали те обича, защото явно ти е дала всичко на което е способна , а ти не го забелязваш. Може би за нея това е максимума любов. Приеми го и не се ядосвай за глупости, някой ден ще те напусне завинаги и тогава ще разбереш колко е лошо да си без родители, макар и ужасни като характер.
- Публикувана: 14 ноем. 2007, 13:41 ч.
- Последно мнение: 17 дек. 2007, 10:51 ч.
Усещам, че майка ми ме мрази много и се чудя възможно ли е
Освен, че си неблагодарна, ...
И какво? Сега очаква благодарност до гроб, всяка минута, всяка секунда и да бъде показвана постоянно по всякакви начини? Дъщерята да посвети живота си на майката? А това означава ли, че не трябва да си гледа децата заради мисията да показва на майка си колко й е благодарна, че я е отгледала?
Няма такова нещо в природата - младите не загърбват живота си заради старите. А старите, ако са достатъчно мъдри, не очакват младите да се връщат назад, а се радват, когато вървят напред.
Няма такова нещо в природата - младите не загърбват живота си заради старите. А старите, ако са достатъчно мъдри, не очакват младите да се връщат назад, а се радват, когато вървят напред.
Винаги са ми били антипатични майки или жени, които правят всичко с едничката цел някой да ги хвали и да им прави селями, понеже, виждаш ли, те са страхотни, пък са недооценени.
Дете не се създава с мисълта да те гледа после или да ти бъде роб до гроб! Майка, която обича детето си, ще иска то да бъде щастливо, независимо дали е в съседния апартамент или в Китай. Няма да го прави нещастно или да го поробва, защото го е отгледала и затова й е длъжник.
Татко ми веднъж ми каза:" Мен не ме интересува дали ще ме гледате като остарея или дали ще си стоя в собствените фекалии, понеже няма кой да ме измие. Искам Вие да сте добре и никога нищо да не ви липсва, никога нищо да не ви тревожи или прави нещастни!"
Никога не бих оставила родителите си сами! В онзи момент разбрах, че баща ми иска да направи всичко за нас, без да очаква каквото и да било в замяна. Единствената удовлетвореност за него ще е да знае, че децата му са добре и това ще му е напълно достатъчно. Така трябва да са родителите, това ги прави добри родители, а щом са добри родители, означава, че ще са създали и добри деца ( това, разбира се, не се отнася за всички случаи, винаги има и изключения).
Миличка, наистина ми е много болно като чета всичко, което си написала. Дори изпитвам ужасно желание да я хвана тая жена за дрехата, да я разтърся и да я накарам някак да се осъзнае, да разбере какво причинява на собствената си плът и кръв.
Наскоро разговарях с майка ми, защото тя е жена, която смяташе за проява на слабост, показването на чувства между родители и деца. Казах и, че не помня кога за последно ме е гушнала, кога за последно ме е целунала и ми е казала "Обичам те!". Показах й, че ми е болно, празно, че ми липсва майчина ласка. Отлично го разбра, защото тя сама е била на моето място с нейната майка. От тогава до този момент не е имало нито един ден, през който да не ми каже "Обичам те, маме!", да не ме целуне или гушне.
Иска ми се и твоята майка да разбере грешката си, много ми се иска и искрено съжалявам, че трябва да те подлага на всичко това. Ти си я обичай, независимо какво прави тя, защото майката си е майка!
Дете не се създава с мисълта да те гледа после или да ти бъде роб до гроб! Майка, която обича детето си, ще иска то да бъде щастливо, независимо дали е в съседния апартамент или в Китай. Няма да го прави нещастно или да го поробва, защото го е отгледала и затова й е длъжник.
Татко ми веднъж ми каза:" Мен не ме интересува дали ще ме гледате като остарея или дали ще си стоя в собствените фекалии, понеже няма кой да ме измие. Искам Вие да сте добре и никога нищо да не ви липсва, никога нищо да не ви тревожи или прави нещастни!"
Никога не бих оставила родителите си сами! В онзи момент разбрах, че баща ми иска да направи всичко за нас, без да очаква каквото и да било в замяна. Единствената удовлетвореност за него ще е да знае, че децата му са добре и това ще му е напълно достатъчно. Така трябва да са родителите, това ги прави добри родители, а щом са добри родители, означава, че ще са създали и добри деца ( това, разбира се, не се отнася за всички случаи, винаги има и изключения).
Миличка, наистина ми е много болно като чета всичко, което си написала. Дори изпитвам ужасно желание да я хвана тая жена за дрехата, да я разтърся и да я накарам някак да се осъзнае, да разбере какво причинява на собствената си плът и кръв.
Наскоро разговарях с майка ми, защото тя е жена, която смяташе за проява на слабост, показването на чувства между родители и деца. Казах и, че не помня кога за последно ме е гушнала, кога за последно ме е целунала и ми е казала "Обичам те!". Показах й, че ми е болно, празно, че ми липсва майчина ласка. Отлично го разбра, защото тя сама е била на моето място с нейната майка. От тогава до този момент не е имало нито един ден, през който да не ми каже "Обичам те, маме!", да не ме целуне или гушне.
Иска ми се и твоята майка да разбере грешката си, много ми се иска и искрено съжалявам, че трябва да те подлага на всичко това. Ти си я обичай, независимо какво прави тя, защото майката си е майка!
Освен, че си неблагодарна, ...
И какво? Сега очаква благодарност до гроб, всяка минута, всяка секунда и да бъде показвана постоянно по всякакви начини? Дъщерята да посвети живота си на майката? А това означава ли, че не трябва да си гледа децата заради мисията да показва на майка си колко й е благодарна, че я е отгледала?
Няма такова нещо в природата - младите не загърбват живота си заради старите. А старите, ако са достатъчно мъдри, не очакват младите да се връщат назад, а се радват, когато вървят напред.
Няма такова нещо в природата - младите не загърбват живота си заради старите. А старите, ако са достатъчно мъдри, не очакват младите да се връщат назад, а се радват, когато вървят напред.
Абсолютно подкрепям!
Ти защо пусна темата всъщност? Да търсиш съчувствие, разбиране, съвет? Съчувствам ти, мъчно ти е, че майка ти не те обича. Но не си сигурна в това което пишеш. Тя ли ти каза, че те мрази? Сигурна съм, че не! Пак питам, защо търсиш вина само в нея. Оставам с убеждението, че ти не я понасяш. Дразни те поведението и. Но и ти не се опитваш да я разбереш, като че ли. И какъв е проблема, когато не живееш с нея? Нима не можеш да я изтърпиш и в малкото време, когато тя е при теб, или ти при нея. И пак ще те подсетя за връзката майка - дете. Повярвай, много силна е! Мисля, че можеш да се опиташ да поговориш с нея, за нещата които те притесняват. Какваш, че тя не те изслушва. Има начин да я накараш да те изслуша, сигурна съм, нищо не ти пречи да опиташ. Много бих искала да чуя и нейния коментар за вашите отношения. Така едностранчиво не мога да взема отношение. Не мога да преценя кой прав, кой крив. Моля да ме извиниш, ако това което съм написала не те удовлетворява. Това е засега. Опитай се да стопиш леда мужду вас, ако наистина го има. Не искам да кажа, че защото си по-младата затова ти трябва да го направиш. Но опитай, сигурно си заслужава. Сори за конското.
Sillveto, за едно си познала - че имам нужда да говоря против нея. Сещаш ли се, че и за това си има причина? И тя е че ми е писнало от нея - от цялото и идиотско отношение към мен, от диктаторския и подход и тотален контрол над живота ми, от непрестанните лъжи пред хората за мен с цел да ме злепостави и нея си да възвеличае. Писнало ме е да ме срещат хора общи познати и да ме питат: Що постъпваш така с майка си? Ходи на ляво и дясно и говори пълни глупости за мен, откровени лъжи, но всички и вярват. А аз после трябва да се защитавам за нещо, което не съм направила.
Знаеш ли днес колко пъти ми каза че съм курва и че съм спала всевъзможни хора, с които разбира не съм? И то защото се ядоса понеже тя беше направила глупост. Изчезна без да каже къде отива и като се върна се оказа, че е ходила до супера. Понеже там има нова система за връщане на ресто, с която дори аз до скоро не бях запозната и трябваше да питам да ме ориентират, тогава майка ми беше с мен и и казах, че това е ново и и обясних. Но тя толкова е и слушала. И днес я питах дали са и върнали монети в супера и се оказа, че не са. Те са и върнали, но тя просто не е знаела как да си прибере. И изведнъж аз станах виновна за това че се е измъкнала по терлици и отишла да пазарува без да каже и дума. Освен това аз съм виновна, че не съм и била обяснила как се пазарува, което е пълна лъжа,... че на мен мъжът ми всичко ми обяснява, което пак не е истина в случая, пък на нея нямало кой. Така по странната и логика аз станах курва. 100 пъти ме нарече такава в яда си. Аз и казах, че никой така не ме е наричал, но от нейната уста това за мен е комплимент, защото означава признание от нея, че нямам проблем с мъжете. А тя определено има такъв. И разбира се това не е комплимент за мен, но съм претръпнала и вече не ми пука кво ми говори. Сега прави гладна стачка, демек не се храни с нас. Не знам кво се надява - ние тук никой не молим. Вече го е пробвала и знае, че е така и че не се връзваме на жалките и опити да ни накара да се чувстваме виновни за това, че на нея и е зле. Мъжът ми каза, че не му пука изобщо за нея и да не го занимавам с глупостите и. Той човекът е над тези неща. Нашата има навика да изчезва. Връзвах се отначало, да не напраи някоя глупост. И като кажа на мъжо и той вика: Как е излязла така ще се върне. Ако не се върне просто жалко за нея. . Първо си помислих как може да е такъв гадняр. Ама като размислих осъзнах, че човекът си е много прав.
Освен това майка ми и сестра ми може би се разбират, но това не значи, че сестра ми я понася - тамън хич не я трае, насилва се и е малко по-търпелива и спокойна от мен, но и на нея и писва най-накрая... абе по-добре пак се върни на предния ми пост и го осмисли.
catnadeen, искам да те коригирам, защото мисля, че си си направила грешен извод за мен, че съм негативна. Негативн човек е този, който вижда само лошите неща, хубавите пропуска, който е песимист, очаква все нещо лошо да му се случи и т.под. Знам какво имаш предвид - това, че пиша само за проблеми с децата ми, а сега и с майка ми. Това ме тревожи, проблем ми е за момента и за това пиша. И всеки би направил така мисля. Иначе и хубавите неща ги виждам, не ме познаваш, просто не съм намерила причина да пиша за тях. А и имам лош опит като кажа, че нещо хубаво ми се е случило да ми кажат че се хваля. Когато споделя нещо лошо - оплаквала съм се била. А истината е, че просто си споделям, приказвам си. И всички това правим тук.
Наистина мога да кажа много хубави неща за майка ми. Но те са нормални, характерни за всички майки и не виждам смисъл да ги казвам. Аз казвам това, което е шокиращо, струва ми се ненормално сега от моята гледна точка като майка. Това са неща, които сега си мисля, че никога не бих причинила на децата си. А това, че се грижа за тях и давам всичко от себе си да са добре... ами и майка ми е правила много неща за мен, но това си е съвсем в реда на нещата, не виждам кво има да се коментира.
И добре, ще ти кажа нещо позитивно. Усещам, че въпреки всичките гадости които ми причинява и говори, все пак си обичам майка ми. Не мисля, че е възможно да я мразя, въпреки, че и го казвам понякога, когато съм бесна и в този момент наистина си мисля, че я мразя. Ако мразиш един човек ще се радваш, когато му е зле. Аз определено не се радвам, напротив - страдам за нея. Истината е, че искам да е добре и бих направила много за да е добре тя, но само не и да е покрай мен, да ми меля и да ми дудня, щото е непоносима. Но за нея - наистина си мисля, че ме мрази, именно защото непрекъснато явно умишлено се старае да ми трови живота. Не го разбирам и това си ти е. Астроложка ми е казвала, че отношенията с майка ми са кармични. Врачка ми е казвала, че майка ми не ми е майка. Аз на такива неща не вярвам. Затова пък си мисля, че дяволът се е вселил в нея (не само в нея, а във всички нас де) и той я кара да се държи алогично и неестествено за майка, замъглява и мозъка, използвайки две от слабостите и - гордостта и и неосъзнатия и егоизъм.
Ангелина, наистина ли е лошо без родители? Израстнала съм без баща и никога не ми е липсвал. Майка ми... не знам дали ще ми липсва.... За да ти липсва един човек значи ти липсва нещо хубаво, което е правил за теб или което сте правили заедно. За майка ми единственото, за което ще ми е гадно като си отиде, е че децата ми ще останат без баба. Тя наистина ги обича особено тези малките умира за тях и мисля, че и те я обичат вече, даже може да я мислят за тяхна майка, щото та непрекъснато ги разнася, повече от мен, а мен сигурно ме имат просто за някаква дойка, хаха. Като гледам как се отнася към тях, наистина показва голяма любов... Дори Давидко, който го идентифицира с мен и само повтаря как ме е откопирал едно към едно когато прави бели особено, си личи, че го обича. С мен просто никога не се е държала така, НИКОГА. Сега е много против да си даваме със сестра ми децата на ясла, тя щяла да ги гледа най-добре, мъчели се в яслата... А навремето мен ме била дала на ясла и аз там съм ревала нон стоп всеки божи ден, чак в изолацинонна са ме изолирали, но тя си ме е пращала, докато накрая лелките и казали, че там не мога да вирея и ще пукна и те са и препоръчали да си ме вземе в къщи и повече да не ме праща в такива заведения. Но тя пак му намерила цаката - пратила ме на село баба ми и дядо ми да ме гледат, хехе. Като се мине през кандидатстудентския ми период, когато ми подаде документите за кандидатстване и написа нейните лични желания, а не моите, и благодарение на нея учех цяла година противна ми специалност докато накрая не се прехвърлих това, което аз си исках от самото начало - скъса ми нервите освен купчината приравнителни изпити, които трябваше да държа
И се стигна до там, че като се дипломирах се опита да ме закара на село да гледам животни и никога да не се омъжа, щото там просто нема за кой. Добре, че не я слушах и си следвах моят път напук на нея. Няма да разказвам подробности, не мисля, че е нужно. Идеята е ясна
Бабо хулиганке, не ми е казала, че ме мрази. Но поведението и го показва. Тия клетви на какво ти приличат, на любов ли? Може би са заплахи от нейна страна, кой знае. Аз съм си признала, не мога да я понасям. Но ти можеш ли без причина просто така да не понасяш един човек. Мисля, че не. И аз искам да чуя коментара и и се опитвам непрекъснато да го получа. Но тя е човек, който не обича да отговаря на въпроси и никога не го прави. Затова пък държи, да се отговори на нейните и се сърди ако не си получи отговора. А пък какви въпроси задава... лични не ами не знам. Не ти се вярва, но с нея наистина е невъзможно да се проведе разговор - то е едно увъртане и дразнене....
Всъщност имам пресен пример да добиеш впечатление, как отговаря на въпроси. Оня ден за кво ме вбеси примерно. Начи едното близначе има проблем с вратлето, водим го по доктори. Освен това, много се буди нощем - това пак е във връзка с въпросния проблем. Та онази нощ Ева много рева, носех я сума време, тя не спира да пищи истерично. Понеже брат и спеше и ме беше страх да не събуди и него, пък и гърбът и ръцете ме боляха от носене и реших да я дам на майка ми да я успокоява. Преспа при нея и на др ден я питам как е минала нощта, много ли се е будила Ева, ревала ли е и т.под. Тя първо каза нещо от сорта: Абе кво те интересува, нали е спала при мен. Викам и Как кво ме интересува, дете ми е, има проблем, много ясно, че ме интересува, отговори ми. Тя: Нормално е спала. Аз: Кво значи нормално според теб. Тя: Като през деня как си спи. Аз: Е как като през деня, тя през деня почти не спи, спи само за кратко и после бодърства. Не може нощем да прави същото. Тя Абе спи си нормално детето, нищо му няма. Аз Е как му няма нищо, при мен се буди през 15 мин. При теб как се е будила? Тя Не съм броила. Аз Е кажи поне горе долу, ясно, че не си броила. Тя Е не знам, не помня, другия път ще си записвам и ще ти докладвам. И ми се хили нагло в чоите, защото забелязва как ме дразни и се кефи жената. Е тази подигравка в погледа и ме изкара из релси и изпаднах в нервна криза. Разкреках се като дърта циганка, че това дете ми е грижа, че го влачим по доктори, трябва да знам как върви, подобрява ли се, кво става с него и тя трябва да ми отговори на въпроса. Даже я ударих. Но тя продължава да не отговаря, почна да се зъби, че ще ме убие и т.н. смени темата. Но аз си искам отговора и все по-бесна ставам. Почнах да меткам играчки, кво ми падне под ръка. Тя си изкара акъла да не я осакатя нея или някое бебе. Бебетата реват, а аз треперя и не мога даже да ги взема. Почвам да и се моля вече да се смили над мен и да ми отговори на въпроса... След известно време като си направи жената кефа да ме види побесняла и като се зареди енергийно от мен каза: Добре де, да кажем 5 пъти се е будила.
Е - какво ще кажеш в ролята си на психоаналитик?
Знаеш ли днес колко пъти ми каза че съм курва и че съм спала всевъзможни хора, с които разбира не съм? И то защото се ядоса понеже тя беше направила глупост. Изчезна без да каже къде отива и като се върна се оказа, че е ходила до супера. Понеже там има нова система за връщане на ресто, с която дори аз до скоро не бях запозната и трябваше да питам да ме ориентират, тогава майка ми беше с мен и и казах, че това е ново и и обясних. Но тя толкова е и слушала. И днес я питах дали са и върнали монети в супера и се оказа, че не са. Те са и върнали, но тя просто не е знаела как да си прибере. И изведнъж аз станах виновна за това че се е измъкнала по терлици и отишла да пазарува без да каже и дума. Освен това аз съм виновна, че не съм и била обяснила как се пазарува, което е пълна лъжа,... че на мен мъжът ми всичко ми обяснява, което пак не е истина в случая, пък на нея нямало кой. Така по странната и логика аз станах курва. 100 пъти ме нарече такава в яда си. Аз и казах, че никой така не ме е наричал, но от нейната уста това за мен е комплимент, защото означава признание от нея, че нямам проблем с мъжете. А тя определено има такъв. И разбира се това не е комплимент за мен, но съм претръпнала и вече не ми пука кво ми говори. Сега прави гладна стачка, демек не се храни с нас. Не знам кво се надява - ние тук никой не молим. Вече го е пробвала и знае, че е така и че не се връзваме на жалките и опити да ни накара да се чувстваме виновни за това, че на нея и е зле. Мъжът ми каза, че не му пука изобщо за нея и да не го занимавам с глупостите и. Той човекът е над тези неща. Нашата има навика да изчезва. Връзвах се отначало, да не напраи някоя глупост. И като кажа на мъжо и той вика: Как е излязла така ще се върне. Ако не се върне просто жалко за нея. . Първо си помислих как може да е такъв гадняр. Ама като размислих осъзнах, че човекът си е много прав.
Освен това майка ми и сестра ми може би се разбират, но това не значи, че сестра ми я понася - тамън хич не я трае, насилва се и е малко по-търпелива и спокойна от мен, но и на нея и писва най-накрая... абе по-добре пак се върни на предния ми пост и го осмисли.
catnadeen, искам да те коригирам, защото мисля, че си си направила грешен извод за мен, че съм негативна. Негативн човек е този, който вижда само лошите неща, хубавите пропуска, който е песимист, очаква все нещо лошо да му се случи и т.под. Знам какво имаш предвид - това, че пиша само за проблеми с децата ми, а сега и с майка ми. Това ме тревожи, проблем ми е за момента и за това пиша. И всеки би направил така мисля. Иначе и хубавите неща ги виждам, не ме познаваш, просто не съм намерила причина да пиша за тях. А и имам лош опит като кажа, че нещо хубаво ми се е случило да ми кажат че се хваля. Когато споделя нещо лошо - оплаквала съм се била. А истината е, че просто си споделям, приказвам си. И всички това правим тук.
Наистина мога да кажа много хубави неща за майка ми. Но те са нормални, характерни за всички майки и не виждам смисъл да ги казвам. Аз казвам това, което е шокиращо, струва ми се ненормално сега от моята гледна точка като майка. Това са неща, които сега си мисля, че никога не бих причинила на децата си. А това, че се грижа за тях и давам всичко от себе си да са добре... ами и майка ми е правила много неща за мен, но това си е съвсем в реда на нещата, не виждам кво има да се коментира.
И добре, ще ти кажа нещо позитивно. Усещам, че въпреки всичките гадости които ми причинява и говори, все пак си обичам майка ми. Не мисля, че е възможно да я мразя, въпреки, че и го казвам понякога, когато съм бесна и в този момент наистина си мисля, че я мразя. Ако мразиш един човек ще се радваш, когато му е зле. Аз определено не се радвам, напротив - страдам за нея. Истината е, че искам да е добре и бих направила много за да е добре тя, но само не и да е покрай мен, да ми меля и да ми дудня, щото е непоносима. Но за нея - наистина си мисля, че ме мрази, именно защото непрекъснато явно умишлено се старае да ми трови живота. Не го разбирам и това си ти е. Астроложка ми е казвала, че отношенията с майка ми са кармични. Врачка ми е казвала, че майка ми не ми е майка. Аз на такива неща не вярвам. Затова пък си мисля, че дяволът се е вселил в нея (не само в нея, а във всички нас де) и той я кара да се държи алогично и неестествено за майка, замъглява и мозъка, използвайки две от слабостите и - гордостта и и неосъзнатия и егоизъм.
Ангелина, наистина ли е лошо без родители? Израстнала съм без баща и никога не ми е липсвал. Майка ми... не знам дали ще ми липсва.... За да ти липсва един човек значи ти липсва нещо хубаво, което е правил за теб или което сте правили заедно. За майка ми единственото, за което ще ми е гадно като си отиде, е че децата ми ще останат без баба. Тя наистина ги обича особено тези малките умира за тях и мисля, че и те я обичат вече, даже може да я мислят за тяхна майка, щото та непрекъснато ги разнася, повече от мен, а мен сигурно ме имат просто за някаква дойка, хаха. Като гледам как се отнася към тях, наистина показва голяма любов... Дори Давидко, който го идентифицира с мен и само повтаря как ме е откопирал едно към едно когато прави бели особено, си личи, че го обича. С мен просто никога не се е държала така, НИКОГА. Сега е много против да си даваме със сестра ми децата на ясла, тя щяла да ги гледа най-добре, мъчели се в яслата... А навремето мен ме била дала на ясла и аз там съм ревала нон стоп всеки божи ден, чак в изолацинонна са ме изолирали, но тя си ме е пращала, докато накрая лелките и казали, че там не мога да вирея и ще пукна и те са и препоръчали да си ме вземе в къщи и повече да не ме праща в такива заведения. Но тя пак му намерила цаката - пратила ме на село баба ми и дядо ми да ме гледат, хехе. Като се мине през кандидатстудентския ми период, когато ми подаде документите за кандидатстване и написа нейните лични желания, а не моите, и благодарение на нея учех цяла година противна ми специалност докато накрая не се прехвърлих това, което аз си исках от самото начало - скъса ми нервите освен купчината приравнителни изпити, които трябваше да държа
И се стигна до там, че като се дипломирах се опита да ме закара на село да гледам животни и никога да не се омъжа, щото там просто нема за кой. Добре, че не я слушах и си следвах моят път напук на нея. Няма да разказвам подробности, не мисля, че е нужно. Идеята е яснаБабо хулиганке, не ми е казала, че ме мрази. Но поведението и го показва. Тия клетви на какво ти приличат, на любов ли? Може би са заплахи от нейна страна, кой знае. Аз съм си признала, не мога да я понасям. Но ти можеш ли без причина просто така да не понасяш един човек. Мисля, че не. И аз искам да чуя коментара и и се опитвам непрекъснато да го получа. Но тя е човек, който не обича да отговаря на въпроси и никога не го прави. Затова пък държи, да се отговори на нейните и се сърди ако не си получи отговора. А пък какви въпроси задава... лични не ами не знам. Не ти се вярва, но с нея наистина е невъзможно да се проведе разговор - то е едно увъртане и дразнене....
Всъщност имам пресен пример да добиеш впечатление, как отговаря на въпроси. Оня ден за кво ме вбеси примерно. Начи едното близначе има проблем с вратлето, водим го по доктори. Освен това, много се буди нощем - това пак е във връзка с въпросния проблем. Та онази нощ Ева много рева, носех я сума време, тя не спира да пищи истерично. Понеже брат и спеше и ме беше страх да не събуди и него, пък и гърбът и ръцете ме боляха от носене и реших да я дам на майка ми да я успокоява. Преспа при нея и на др ден я питам как е минала нощта, много ли се е будила Ева, ревала ли е и т.под. Тя първо каза нещо от сорта: Абе кво те интересува, нали е спала при мен. Викам и Как кво ме интересува, дете ми е, има проблем, много ясно, че ме интересува, отговори ми. Тя: Нормално е спала. Аз: Кво значи нормално според теб. Тя: Като през деня как си спи. Аз: Е как като през деня, тя през деня почти не спи, спи само за кратко и после бодърства. Не може нощем да прави същото. Тя Абе спи си нормално детето, нищо му няма. Аз Е как му няма нищо, при мен се буди през 15 мин. При теб как се е будила? Тя Не съм броила. Аз Е кажи поне горе долу, ясно, че не си броила. Тя Е не знам, не помня, другия път ще си записвам и ще ти докладвам. И ми се хили нагло в чоите, защото забелязва как ме дразни и се кефи жената. Е тази подигравка в погледа и ме изкара из релси и изпаднах в нервна криза. Разкреках се като дърта циганка, че това дете ми е грижа, че го влачим по доктори, трябва да знам как върви, подобрява ли се, кво става с него и тя трябва да ми отговори на въпроса. Даже я ударих. Но тя продължава да не отговаря, почна да се зъби, че ще ме убие и т.н. смени темата. Но аз си искам отговора и все по-бесна ставам. Почнах да меткам играчки, кво ми падне под ръка. Тя си изкара акъла да не я осакатя нея или някое бебе. Бебетата реват, а аз треперя и не мога даже да ги взема. Почвам да и се моля вече да се смили над мен и да ми отговори на въпроса... След известно време като си направи жената кефа да ме види побесняла и като се зареди енергийно от мен каза: Добре де, да кажем 5 пъти се е будила.
Е - какво ще кажеш в ролята си на психоаналитик?
ТЯ НЕ ТЕ Е ДАЛА ЗА ОСИНОВЯВАНЕ, дали от състрадание, или заради майчинското в нея, не го е направила. А ти... ти наистина си една неблагодарница...
И какво сега - да й издигнем паметник...Че НикиФин да не се е правила сама бе, за малко да използвам по-вулгарен речник! Айде малко слезте на земята и спрете с тази благодарност, че са ви родили...аз не мисля, че някой е помолил да го родят. Толкова е лесно да кажеш "Обичам те!", когато го мислиш, а не да избягваш отговора с "хитрини"..Пуууу, дано никога не мисля така за детето си - че ми е длъжно!!!
А за връзката майка-дете, че е силна по подразбиране....Освен да се изсмея, друго не мога - не ви ли стигат случайте на изоставени деца или убити бебета....айде стига клишета. Мисля, че е време да понамалите сапунките, не мислите ли
За протокола - нямам проблеми с моята майка!
Ники, какво да ти кажа - намирай бързо бавачка и пращай майчето в БГ!
колкото повече подробности споделяш като тези в последния ти шпостинг, толкова повече хора тук ще те обвинят теб - не го прави. на въпроса ти: да, напълно е възможно, майчинските чувства не се предават по наследство за съжаление. за инстинкт не ми се говори изобщо. само ми е странно какво прави при теб там... не бих рискувала на твое място. единстено мога да ти кажа: бягай, гледай напред и не се обръщай. нещата няма да станат нито по-добри, нито по-розови, колкото повече й се обясняваш, толкова по-голямо удоволствие и оръжия ще й дадеш и после ще ги чуеш от нейната уста обясненията/извиненията си. за нищо не си виновна, ти не си си избирала кой да те роди, няма за какво да ходиш на психоаналитици или врачки, просто си изолирай живота от негативизма й и ще видиш как ще потръгнат нещата - Господ помага, но в кошара не вкарва, така че започни ти 
колкото повече подробности споделяш като тези в последния ти шпостинг, толкова повече хора тук ще те обвинят теб - не го прави. на въпроса ти: да, напълно е възможно, майчинските чувства не се предават по наследство за съжаление. за инстинкт не ми се говори изобщо. само ми е странно какво прави при теб там... не бих рискувала на твое място. единстено мога да ти кажа: бягай, гледай напред и не се обръщай. нещата няма да станат нито по-добри, нито по-розови, колкото повече й се обясняваш, толкова по-голямо удоволствие и оръжия ще й дадеш и после ще ги чуеш от нейната уста обясненията/извиненията си. за нищо не си виновна, ти не си си избирала кой да те роди, няма за какво да ходиш на психоаналитици или врачки, просто си изолирай живота от негативизма й и ще видиш как ще потръгнат нещата - Господ помага, но в кошара не вкарва, така че започни ти
Това е и моето мнение.
Не се занимавам с врачки - било е отдавна, от любопитство и по съвсем друг повод, не майка ми. 
NikiFin,
в началото на темата си мислех че нещата са поносими, но след като изчетох всичките ти постове /особено този дето си побесняла/ искам да ти кажа едно - ВЕДНАГА СЕ МАХАЙ от тази жена и отиди на психоаналитик, защото проблемите ви ВЕЧЕ са много сериозни и ОПРЕДЕЛЕНО ще навредиш и на децата си!
в началото на темата си мислех че нещата са поносими, но след като изчетох всичките ти постове /особено този дето си побесняла/ искам да ти кажа едно - ВЕДНАГА СЕ МАХАЙ от тази жена и отиди на психоаналитик, защото проблемите ви ВЕЧЕ са много сериозни и ОПРЕДЕЛЕНО ще навредиш и на децата си!
Хората с комплекси се държат като майка ти, NikiFin. Тоав че идва да помага... Според мен е по скоро е за нейно успокоение ( защото "така правят майките") , отколкото, за да ти помогне. Не че го прави заради хорското мнение, а защото се чувства длъжна. Един вид да може да си каже "аз съм направила всичко, което може да се иска от една майка" и да може да успокои собствената си съвест, че не е лоша майка. Защото вероятно в себе си усеща, че не се държи както трябва с теб и проблемът не е в теб, а в нея самата. Знам го, защото аз така се държа с брат си. Не че не го обичам, но... По-добре ни е като не живеем заедно. МОже би майка ти не е направила от теб това, което е искала, а може и сама да не е знаела какво иска. Важното е, че накрая се стига до такива отношение. Едва ли не те обича, но по-добре да не споделяте един покрив...а ако може и един град .
Аз не съм психоаналитик,и се извинявам,че отговарям вместо бабчето,но момиче ти нямаш нужда от психоаналитик,а от ПСИХИАТЪР
Не виждам нищо лошо в това майка ти да не е запомнила колко пъти са се събуждали децата ти,а ти като истинска психарка си започнала да хвърляш играчки по нея и даже да я удариш,а децата ти неистово да пищят около теб ?!?!
Извинявай ама ти луда ли си?Как ще посегнеш на майка ти,колкото и да те вбеси/???Не е нормално,ако ще и до утре да ми развиваш теории колко си права.Е,НЕ СИ ПРАВА!!!!разбери го това.Ти си човек ,който има спешна нужда от медицинска помощ.Само не ми е ясно как те понася мъжа ти,с такова поведение ???А мога да си представя как се държиш с децата си.Тази агресия която описваш,е много опасна,и ако сега успяваш да се сдържиш спрямо децата си,наближава момвнта в който ще я излееш и върху тях,а тогава не ми се мисли какво ще стане
СПРИ да обвиняваш за своите неудачи и нерви майка си.Тя добре че е там та да има на кого да си го изкараш.Престани да търсиш причина в някого за нервите ти,изнервена си от децата и от проблемите с тях ,но не го осъзнаваш.Ти си наумила,че майка ти е дявола и точка.ЗАПОМНИ обаче едно:и ти си майка и ти имаш деца,знай ,че всичко се връща....убедена съм в това
Повече няма да пиша в тази тема,знам,че ОТНОВО ще се ядосаш и ще има злословен постинг,но няма да ти отговоря.Излей си цялата злоба върху мен,и после разправяй как не си била злобна.Злобна и лоша жена си.Това е моето мнение.И да се сърдиш или не това е истината
Не виждам нищо лошо в това майка ти да не е запомнила колко пъти са се събуждали децата ти,а ти като истинска психарка си започнала да хвърляш играчки по нея и даже да я удариш,а децата ти неистово да пищят около теб ?!?!
Извинявай ама ти луда ли си?Как ще посегнеш на майка ти,колкото и да те вбеси/???Не е нормално,ако ще и до утре да ми развиваш теории колко си права.Е,НЕ СИ ПРАВА!!!!разбери го това.Ти си човек ,който има спешна нужда от медицинска помощ.Само не ми е ясно как те понася мъжа ти,с такова поведение ???А мога да си представя как се държиш с децата си.Тази агресия която описваш,е много опасна,и ако сега успяваш да се сдържиш спрямо децата си,наближава момвнта в който ще я излееш и върху тях,а тогава не ми се мисли какво ще стане
СПРИ да обвиняваш за своите неудачи и нерви майка си.Тя добре че е там та да има на кого да си го изкараш.Престани да търсиш причина в някого за нервите ти,изнервена си от децата и от проблемите с тях ,но не го осъзнаваш.Ти си наумила,че майка ти е дявола и точка.ЗАПОМНИ обаче едно:и ти си майка и ти имаш деца,знай ,че всичко се връща....убедена съм в товаПовече няма да пиша в тази тема,знам,че ОТНОВО ще се ядосаш и ще има злословен постинг,но няма да ти отговоря.Излей си цялата злоба върху мен,и после разправяй как не си била злобна.Злобна и лоша жена си.Това е моето мнение.И да се сърдиш или не това е истината
danidji
Може и малко антидепресантчета да й предложиш, нищо, че не си психо. Продължавай да задълбочаваш гадното й усещане с такива съвети. Така още повече подсилваш чувството й за вина. Ако момичето беше непукист, нямаше изобщо да пуска такава тема, а щеше просто да каже на майка си да си гледа работата или щеше да се прави, че не съществува. Мисля, че малко бъркаш накъде тече реката, наречена отговорност - от майката към детето или от детето към майката. Защото родителят по дефиниция би трябвало да се владее по-добре от детето си, независимо от възрастта. Не е работа на децата да носят цялата отговорност за родителите си.
Майката е майка, когато може да преглътне гордостта си, ранимостта си, неудачите си, жертвите, които е направила заради децата си и да им се радва и да ги подкрепя. Случва се човек да избухне, особено когато е под толкова голямо напрежение, както го описва момичето. Постави се на нейно място с 3 деца и проблеми с тях, безсъние, изнервеност и чувство за изоставеност от най-родния от родните хора и може да проявиш малко повече съчувствие.
Може и малко антидепресантчета да й предложиш, нищо, че не си психо. Продължавай да задълбочаваш гадното й усещане с такива съвети. Така още повече подсилваш чувството й за вина. Ако момичето беше непукист, нямаше изобщо да пуска такава тема, а щеше просто да каже на майка си да си гледа работата или щеше да се прави, че не съществува. Мисля, че малко бъркаш накъде тече реката, наречена отговорност - от майката към детето или от детето към майката. Защото родителят по дефиниция би трябвало да се владее по-добре от детето си, независимо от възрастта. Не е работа на децата да носят цялата отговорност за родителите си.
Майката е майка, когато може да преглътне гордостта си, ранимостта си, неудачите си, жертвите, които е направила заради децата си и да им се радва и да ги подкрепя. Случва се човек да избухне, особено когато е под толкова голямо напрежение, както го описва момичето. Постави се на нейно място с 3 деца и проблеми с тях, безсъние, изнервеност и чувство за изоставеност от най-родния от родните хора и може да проявиш малко повече съчувствие.