доста време не писах нищо тук...защото някак не ми идваше отвътре, не можех да намеря точните думи за да ви опиша как се чувствам и за да ви помоля за подкрепа и съвет.
Сигурна съм, че не съм първата нито последната жена, задаваща си почти шепнейки и само наум въпроса: Ами ако аз никога повече... не забременея?
Предния месец изпълних указанията от зачатие - ову-тестове, до 12 ден през ден, после всеки ден,лежах,опитах се и успях да съобразя навиците си с мечтаното зачеване... Мензисът ми дойде като по часовник- на 28-мия ден. Не се пазя с приятеля си от януари, което означава, че съвсем скоро ще станат 6 месеца... а нали навсякъде пише, че ако всичко ти е наред, а моите прегледи показват това до 6тия месец трябва да се забременее....Имам един аборт преди 4 години. Тогава забременях от едно единствено непазене!!!
Приятелят ми не скри разочарованието си, но за разлика от мен е оптимистично настроен и липсата на положителен резултат го мотивира повече.
Аз, момичета, не съм в депресия /чак сама си се чудя/, но не мога да ви опиша какво свърталище на тайни страхове е в душата ми. Само като си помисля за чувството след още 28 дни и направо Не знам вече откъде да намеря сили, за да продължа с целенасочените опити, но още по-трудно ми е да намеря сили, за да приема поредното разочарование. Какво не правя както трябва?Не искам създаването на детенце да се превърне в борбата на живота ми /ако се наложи/; страх ме е, че просто нямама сили за това, а това е така, защото дълбоко в себе си съм убедена, че е изцяло божа работа...и не зависи от мен или от лекари... Не знам и какво да направя за да не започна постепенно и без да искам, да се самовъзприемам за "дефектна".....................
Освен вас и любимият - никой около мен не знае за силното ми желание и опитите за бебе.
Затова ви моля, да ме извините за дългото излияние, /но на мъжете като на по-слаб пол - това трябва да им се спестява /
П.П Само да уточня, че си иначе живея пълноценно - работя, пътувам, грижа се за външния си вид, преобзавеждам жилището си, спортувам, срещам се с приятели,пазарувам си разни хубави неща и мечтая.Т.е. не съм се предала, но проблемът си стои, не като фикс идея, но като черна сянка