Престъпление и/или наказание

От всичко, което си написала Деметра - ето това е най-важното за мен:


И ерго - следваше да се върнете и да платите книгата или да я върнете...

Каквито и да са мотивите на дъщеря ти да притежава тази книга, все едно, не е трябвало вие двете да откраднете книгата. За да замажеш своето провинение, можеш благородно да излъжеш детето, че си платила книгата. Така ще можеш да й обясниш, че човек, колкото и силно желание да има за нещо, колкото и да му е нужно, в никакъв случай не трябва да го открадва, защото това е лошо, защото за това се лежи в затвора, защото .....
Честно казано твоята постъпка е по-осъдителна от тази на детето ти.

да бе да, платила книгата, и после какво онова дребното ще си мисли че и другия път ще му я платят.............

Деметра, умрях си от смях с твой разбор,
но съм много съгласна с тълкуването

Вечи, пък след като платите тази снига ти вземи си поръчай за теб старото издание.
Можете да седнете и да направите разбор после с щерката на приликите и разликите 

Не забравяй, че има и други достойни за вашата библиотека книги на Астрид Линдгрен
(лошо, пак ще трябва да се връщате за нови етажерки в Икея)

Извинявай, ама по-осъдително от съденето няма!

А това за лъжа кражба маже, може да завърши само с многоточие..., което се надявам самата ти да си довършиш в сърцето си, защото явно думите не помагат.

И не мога да се стърпя да не попитам, след като има благородна лъжа, защо да няма и благородна кражба? Какво е благородната лъжа?

Деметра, всичко това което си написала звучи невероятно и прекрасно.
 И би било чудесно ако всички родители на света не само имаха точно такава мисъл за своите деца, техните потребности и усет за тях, но и възможността да им дадат адекватено материалено измерение.
Но какво се случва, тогава, когато родителят бидейки съвсем наясно с потребностите на цветния вътрешен свят на детето си и независимо от огромното си желание ги задоволи, няма как да го стори или не бива да го прави?
И пак да изляза от конкретиката, за да онагледя и покрия по-голям брой хипотези - защото няма пари, защото изпуска точно в този миг самолета или защото проявлението на детската нужда е примерно.....ръчен противотанков гранатомет / детенцето от 10 дни се изживява като рейнджър в Камбоджа, спи с каска, ходи на градина с милитъри униформа и за още по-голям реализъм на преживяването иска и истинско оръжие, не какво да е!/.
В тези случаи бивам ли по-лош родител, ако въпреки съзнанието за детската нужда и богат детски емоционален свят - не мога да удовлетворя конкретната потребност или още по-лошо - я пренебрегна?
Да, в случая може би проблема на Вечерница е резултат на погрешна субективна преценка, но ако нещата стояха по този начин заради обективни причини? Това би ли променило твоята теза?
Всъщност темата май отива леко встрани.....макар, че нещата са свързани. Неудовлетвореното желание за притежание, дори когато е израз на обяснима детска потребност, трябва ли да бъде задоволено безусловно и ако не - какво правим в случаите, когато детето взема нещата в свои ръце и самозадоволява тази си потребност.

здравей миличка.Моето мнение е, че това е период през който преминават повече или по-малко деца...главен герой в моята история...съм самата аз когата бях малка (но по-голяма от твоето детенце) и аз направих първата си кражба.аз пък си свих пластелин от една книжарница.бяхме много деца, всички го правиха и аз да не остана назад....После мама разбрала и каза че ще вляза в затвора.Много ме беше страх.Та искам да ти кажа, че познавам много деца които го правят но в зависимост от възрастта майките трябва да измислят начин по който да им обяснят че това е лошо и не е редно да се прави.аз примерно се страхувах от затвора, но както казах бях на около 6-7 год. и знаех какво е затвор, кражба, престъпление....

това не означава че детето ти е престъпник,напротив, децата не знаят че е лошо преди да им се обясни.Тя е виждала че ти взимаш разни неща от магазините ( но сигурно не знаят че се плащат и тн.)
поговори й, разкажи й някоя история за някой крадец (измисли си) и за наказанията които после е понесъл

много успех ти желая

Додо, не съм Деметра, но моето мнение е, че винаги трябва да уважаваме детските желания. Но уважението не значи, че винаги ще ги изпълним, разбира се. Родителят не трябва да се изживява като Господ за детето си и да спуска решението 'отгоре' еднолично. Отказът трябва да е аргументиран. Няма значение дали причината е обективна (липса на пари), или субективна (детето го е хванал вирусът 'Искам всичко')

Нищо не оправдава кражбата. Но може да я обясни. Тривиален пример, ама знаеш, че не е едно и също гладно циганче да открадне 1 хляб и презадоволено лентяйче да свие играчка в магазина. В случая Мирел не е чак гладното циганче, ама има прилика все пак по това как са й светели очичките за книгата.

За презадоволените деца пък ще кажа, че приемам детето да има слабост и страст към нещо. Има жени, които имат 20 чанти у дома и не могат да подтиснат покупката на следващата. Така приемам, че едно дете може да има 20 кукли например и да иска още и още. Но...това не трябва да се толерира за всичко. Работа на родителя е да прецени къде е границата. Излишно е да искаме децата да са перфектни, след като ние не сме.

Последно по коментарите по темата. Странни са ми препратките към 'чичко полицай' в случая. (Анде, позволи да не съм съгласна и аз с теб  ) Спирачката за кражбата не трябва да е външния фактор - чичко полицай, който ще накаже, или пък заплахата със затвор. А срамът и унижението от постъпката. Това, че е срамно да си крадец и околните ще гледат с лошо око на теб и това ще се отрази на отношението им към теб.

Щом детето успява да вземе нещата в свои ръце, значи проблемът е в този, от чиито ръце ги взима. Това са тежки думи, знам, но мога да те уверя, че те излизат от човек с личен опит по въпроса, изпразвал ръцете си.

За конкретните ситуации, за които питаш:
1. "Няма пари" - малко от истински ценните неща за децата струват пари. Децата могат да играят съвсем добре с купчина шишарки, които сами са си събирали от планината, кестени, пръчки и парчета дърво с различни форми, камъчета, миди, парчета плат, с които се омотават и се превъплъщават, самоизработени корони, парцалени кукли, дървено камионче и влакче, няколко метални колички, водни боички, пастели, натурален восък, купен от някой дядо. Сама сметни това колко пари струва. Аз имам пари, но у дома детският кът изглежда така - почти без пари. Въпрос на навик е, но разчупването трябва да дойде отвътре, от нас, ние трябва да им го дадем; не може да се очаква от децата. Когато аз промених собствените си навици по този въпрос, и те ги промениха.

2. "Камбоджа"? - за мен това е неизвестна. Имам трима сина, но у нас сега оръжията представляват дървени пръчки, които най-често служат за рицарски мечове. Ако по някаква случайност децата ми са имали среща с някой филм, с новини или с агресивна анимация, е възможно "рицарите" да се превърнат в "стрелящи войници", пръчките в пистолети, но чак Камбоджа. Когато идват нагости приятели на Александър, с усмивка биват помолени да си строят арсенала пред вратата и чак тогава да заповядат. В нашия дом оръжия-играчки не влизат. Мъжът ми и аз държим нещата в ръцете си, не децата. На улицата те могат да поиграят с някое оръжие-играчка на приятелче, макар че по-скоро им е безинтересно. Навън има всичко. Нека го видят. Това аз не мога да променя. Това е извън моята юрисдикция, нямам правомощия.
Но домът ни е нашето царство. В него има това, което отразява нашия светоглед - на мъжа ми и на мен. "Камбоджа" не е част от него и затова не присъства.

3. "Самолета" - като имам да го хващам ще си планирам прецизно организацията, така че да не си създавам потенциални "бавещи" ситуации.

Ако имаш конкретно питане, за конкретна ситуация, може да се опитам да дам своята гледна точка. Но отказвам да обобщавам повече, защото сама виждаш колко различен може да е светът на всеки един човек, а оттам и причините за нещата, които се случват. 

Виждам, че има различни мнение, което много ми харесва.
Значи темата е актуална. Радвам се, че я повдигнах, па макар и по такъв неприятен повод.
Определено децата ми знаят цената на нещата, досега винаги сме плащали, когато кажа НЕ! за нещо, то винаги е било НЕ! без капризи и тръшканици, защото съм успявала да обясня прилично и разбираемо за детските им глави. Дъщеря ми не е от типа "имам 20 кукли, искам още една, но всичките стоят в шкафа и не играя с тях".
Когато тя иска нещо, знае защо го иска.
Няма да забравя колко бях приятно изненадана това лято от нея. На рожденния си ден получи талони за покупка в детски магазин. Отидохме там с талоните, знаеше за колко пари са и внимателно обиколи магазина, прегледа това, което и хареса, пресметна кое колко струва, дали ще и стигнат талоните и си купи полезни (според мен) неща и дори взе подарък на брат си. Не сме давали стотинка отгоре.
Деметра много правилно е преценила мисленето на щерка ми, моите грешки в случая.
Малко се подразних от крайните изказвания, но в крайна сметка не са длъжни всички да ни познават мен и детето ми, за да ми дадат конкретен съвет. Нека да има и такива, нали се учим от всяка една от нас.
Рано или късно темата ще потрябва на друга майка.
Сега бягам до магазина. Ще докладвам по-късно как мина.

Да, съгласна съм с теб.
Логично е след като родителят е ангажиран с проблемите и вълненията на детето си, да уважава неговите желания, без значение дали винаги ги изпълнява и ако не, поради какви причини - обективни или субективни. Мотивираният отказ също е естествено следствие на това/ мисля, че извън полето на нашите коментари са родителите, които са вън от потребностите на децата си/
Не споря и по въпроса, че всяко едно детско желание има своето обяснение и причина, именно защото е детско, а в света на децата всичко е възможно.
Това върху което разсъждавах бе, че не са изключени случаи на обективна невъзможност да откликнем, независимо от съпричастността и разбирането ни.

Ами в случая благородна лъжа означава, че ако майката каже на детето, че е платила книгата, ще има поне очи да му се скара за кражбата и да обясни защо не се краде по принцип. Ако майката се е превърнала в съучастник - как следва да постъпи, за да увери дъщеря си, че кражбата е лошо нещо, че за такова деяние възрастните отиват на съд, а след това - в затвора. Какво изречение би било убедително: "Маменце, ти днес открадна, а аз ти бях съучастник, ама друг път не трябва да правим така". Как майката трябва да докаже на детето, че НИКОГА не трябва да прави така? Къде е нейното наказание?

Не, нямам конкретно питане 
Интересна ми е темата като такава и предпочитам да изляза и малко извън параметрите на конкретния случай именно защото както сама пишеш, причините за нещата могат да бъдат страшно различни, а пречупени през всяка индивидуална призма - могат да придобият безчет нюанси и измерения.
Нямам основание да твърдя, че дадените от мен примери са единствено възможни, изчерпателни или най-удачни. Не са, и това е следствие именно на качеството им на примери.
Съгласна съм, че истинските съкровища за децата са безценни. В буквалният смисъл - не струват пари.
Но, понякога се случва и да струват. Както в случая с книжката.
Примерът за оръжието - не зная, аз също не толерирам играта с оръжия, но вероятно има момченца, които обичат да играят на подобни игри. А вероятно и има момиченца, които запленени от образа на Барби и субкултурата, която владее навред, да си пожелаят...какво, какво? каквото и да, фантазията ми издиша.
Самолетът....знам ли, задръстване? катастрофа??
Всъщност сама разбираш, че идеята не е в конкретните примери, те единствено онагледяват една твърде вероятна ситуация на невъзможност. Твърде вероятна защото съм далеч от мисълта, че е в способностите ни да контролираме всичко, което ни заобикаля или ни се случва...За съжаление...

Я, какво добро дете! Според мен тя чудесно е схванала за какво става дума.

Всяко дете минава през тези неща.
Моят син миналото лято ми открадна 20 лева от портфейла.  Тъкмо осъзнаваше важността на парите и му се видяло логично, че щом в портфейла на мама има разни банкноти, най-лесно е да се вземе оттам! Побеснях, развиках се, изживях сума ти драми от рода 'Синът ми ще стане крадец!', накрая се кротнахме и му обясних, че така руши доверието между нас, а то е най-важното... Повече не е правил така.

Защо не се краде по принцип?