Мнение за алтернативното лечение на Анета Ганчева - Природа ЕООД

А ти как разбра дали другите, които твърдят, че са излекувани от въпросната госпожа са били при нея и че точно тя ги е излекувала? Всеки може да каже всичко! Сам/а го казваш...пари, пари. Хората за пари и врачки стават и целители...какво пък, това са много лесни пари. Някой ти лежи на дивана, пипаш го по главата, говориш му глупости и след час "терапия", хоп ти 20 лева!
Госпожата ако е толкова благородна да иде само в онкологията да види за какво става въпрос. Нека там да си докаже целителските способности. Ако там , пред камера, тя излекува болните, е тогава вече шапка ще и сваля!
Но виж я само как говори. Като развалена латерна повтаря едни и същи глупости, без да казва нищо в детайли. Поне да имаше малко въображение, а тя и това няма!
Майка ми милата, толкова се измъчва - болна е от рак. В отчаянието си и тя беше потърсила услугите на някакъв такъв природолечител, който и даде някакви билки дето уж щели да я оправят за 400 лева. И какво..оправи ли се?
Нямам вяра на такива като вас госпожо Ганчева! Вие не само, че не познавате какво е човешката болка и страдание, но и се подигравате с него.
Нямам какво повече да кажа. Който иска да си дава парите и да и пълни гушата

Ето нещо много интересно по тази тема:
За лечението ми при Анета Ганчева.

Казвам се Елена Ненкова, от София, на 30години. Пациентка на Анета Ганчева от май 2008 г.
На 26 годишна възраст внезапно здравето ми се влоши. Една сутрин почувствах, че цялото ми тяло е сковано, подуто, обездвижено, с температура, не се движеше, просто не се подчиняваше, лежах неподвижно и се чудих какво става. Нищо от предната вечер не предвещаваше някакъв проблем, нито пък предните дни. Беше непознато и необичайно усещане, никога преди не бях чувствала подобно нещо. До края на деня се пораздвижих. Естествено, реших че това е временно състояние.
Но „това състояние” продължи да се повтаря и през следващите седмици, и така се започна ходене по лекари, от кабинет на кабинет. След редица изследвания и консултации със специалисти ми беше поставена диагноза "ревматоиден артрит". В онзи момент пътувах и работех в Австрия. Възползвах се от възможността да проверя мнението на австрийските специалисти в областта на ревматологията. Оказа се , че то напълно съвпадна с това на българските светила, които посетих и потърсих за помощ. В Австрия ми бяха направени дори още по-обстойни изследвания, но те също показваха наличие на проблем. Абсолютно всички симтоми на болестта се появиха с времето. Бях напълно неспособна да се обслужвам самостоятелно, нуждаех се от грижата и помощта на най-близките около мен постоянно.
Въпреки, че изпълнявах стриктно заръките на лекарите: приемах лекарствата, правех редовни изследвания на кръвта, болестта се развиваше постепенно. Всеки път Ревма факторът показваше завишение. При мен започна от 48% при нормален под 15%. Следващите изследвания показваха завишение 57%. По-натам във времето се покачи над 90-96 %, след това изследванията започнах да ги получавам с други единици, но резултатът винаги беше обезпокояващо висок.
Не можех да се съглася с подобно развитие.Като дете, почти не съм боледувала, напротив, винаги бях в завидно добра форма, спортувах много и различни спортове, от малка съм закалена в планината и в свободното си време редовно предприемах сериозни маршрути. Работоспособността ми, изключително много зависеше от здравословното ми състояние. Бях превърнала хобитата си в професия, работех като ски и тенис инструктор.
Въпреки, че до последно не желаех да се съглася с лекарите и отричах да съм със заболяване, най-вече пред себе си, на лице бяха абсолютно всички признаци за съществуващата болест: подувания, болки, сутрешна скованост и зачервяване в ставите, болки в сухожилия, мускули, връзки, та даже и в нерви; според рентгеновите снимки ставния хрущял беше много засегнат; мускулатурата осезаемо отслабна; много лесно се уморявах, всъщност постоянно се чувствах отпаднала. Отдавах го на факта, че не се храня достатъчно, но нямах никакъв апетит. Спомням си, бях толкова изморена от болестта, че отказах да се храня, защото просто не бях способна да държа приборите за хранене, не можех да си свия пръстите, не можех да движа ръцете си от раменете. Една сутрин, приятелят ми ме пренесе до масата и започна да ме храни  като  малко дете, защото аз не бях способна сама. Можех да движа само очите си, бях на 26 години, а се чувствах на  повече от 90. Гледката беше ужасно жалка и унизителна.
Най – тъжно ми ставаше когато лекарите ми казваха , че в моето състояние е противопоказно да забременявам. Бременността е обречена. Ако се реша, то задължително през цялото време ще е необходимо да съм под изключителен лекарски контрол, но и така да е, не се знае дали ще мога да го задържа и износя. Не се знае  и как ще го родя, и какво ще се роди, защото лекарствата не са приложими по време на бременност (салазопирин, омега форс 3, аналгин, аолин, и други) и още как ще се справя с пристъпите без лекарствата. Дори всичко да мине, това човече ще е обременено генетично. Как аз в моето състояние ще успявам да се грижа за себе си и за бебето? Въобще много въпроси.
Спомням си една горещо препоръчана ревматоложка, която ми обясни много подробно състоянието ми и какво ме очаква. Тя забеляза очевидното ми разочарованието и съвсем бездушно и без емоционално изказа мнението си  „ЕЕЕЕе какво толкова се разстройвате, не мога да разбера, всички си носим някакви проблеми. Пък и на всяка цена ли трябва да има деца............” Не се и съмнявам в професионализма на всеки един от специалистите, които съм посещавала, дори не мога да се сърдя нито на тях, нито на тази лекарка. Тя беше с доста опит, явно достатъчно много пъти е преживявала нещастието на пациентите. Отдавна вече е претръпнала и не й прави впечатление. Много пъти чуваме за някого, че има здравословен проблем, но когато си на 26 и се отнася за теб, нещата заемат съвсем друга форма, светът изглежда крайно несправедлив; наистина ми се стори много страшно.
По природа съм оптимист, затова  не можех да се оставя просто така. Не желаех един ден, когато съвсем не мога да се движа, да се обвинявам, че не съм направила достатъчно, за да се противопоставя на случващото се.
След като мнoгoкратно се блъсках в тавана на традиционната медицина, реших да експериментирам с други методи.
Започнах да обикалям какви ли не екстрасенси, баячки , гледачки, изпълнявах всякакви кулинарни и терапевтични рецепти от народната медицина, опитах хомеопатия, термални води, водни процедури и т.н. Резултатът винаги беше един и същ - временно облекчаване и после всичко започваше отново. Уморих се от несполучливи опити да се изцеля от тази болест, изпаднах в депресия, бях отчаяна.
Не знам дали , защото си бях пожелала преди време подобно лечение /наблюдавайки следващото изкривяване по тялото си/, но след поредния пристъп , когато мой близък ми каза за лечителка с невероятни излекувани случаи, сякаш чаках да чуя точно това. Звучеше толкова фантастично, чак нереално. Но бях наистина отчаяна и готова да пробвам всичко.
Така попаднах в ръцете на лечителката Анета Ганчева.
Искам да подчертая, че тя НЕ Е ЕКСТРАСЕНС, както я наричат много хора. Подходът и методът към лечение е много различен от всичко, на което бях попадала до момента. Оказа се нещо нечувано, невиждано, необяснимо, неосезаемо, безболезнено, не се учи и не се предава на друг. Като ток - не се чува, няма мириз, безшумно е, но все пак тече по проводник. Не е необходима дори вяра, или спазване на някакви необясними досадни суеверия. Всъщност не е нужно много - съвсем прости неща. Добра храна, да не се преуморява организмът, да се преустанови приемът на всякакви лекарства и най-важното - постоянно противопоставяне на болестите. Последното се постига с редовно посещение на този необясним метод. Все пак има много неща нали , които не са дадени на човек да ги знае, това е едно от тях. Повече от година се лекувах от ревматоиден артрит при Ани Ганчева, и въпреки това нямам обяснение как се случва, но определено има много добър резултат, за разлика от лекарствата, с които се тъпчех повече от 4 години.
Само за няколко месеца с това лечение постигнах невероятни резултати. Симтомите на болестта се разсеяха, изкривяванията се заличиха, изследванията на кръвта показаха отлични резултати, а аз наистина се чувствах излекувана, нямаше и помен от болестта. Проверих мнението на лекари специалисти, те вече не откриваха никакви проблеми. Тогава реших , че е време да осмисля връзката си с дългогодишният ми партньор. По време на боледуването ми, лекарите категорично ме предупреждаваха, че в моят случай е абсолютно противопоказно и безмислено да забременявам, защото не бих се справила с бременността. Нямало да мога да износя, и да родя нормално, въобще е обречена тази бременност. Все пак при  виждайки резултатът от лечението, имах основание да рискувам и мога най-откровено да споделя, че имах невероятно лека и безпроблемна бременност. Дори си позволих да я поставя на изпитания - до средата на 4-тия месец от бременността си, карах доста голям мотоциклет(600 cc, близо 200кг), в началото на 8 -мият месец се качих на 3800м. н.в. в Швейцария, за да закрия ски сезона за себе си. Карах ски 9 дни, по доста дълги и сериозни писти (работя като ски инструктор 13 години. В Б-Я, Австря, Швейцария. Осъзнавам, че винаги има риск, колкото и добър скиор да съм, особено за бременна жена в 8-мият месец). Въпреки това бременността ми мина безпроблемно, благодарение на редовните ми процедури при Ани. Посещавах сеансите до последният момент преди раждането. Убедена съм, че това е причината при мен всичко да премине бързо, безпроблемно и безболезнено. Изследванията през цялата бременност бяха отлични.
 Аз не съжалявам, че поех риска да се подложа на това неизвесно лечение. Постигнах желаните резултати, за разлика от традиционното лечение с лекарства.
Забелязах, че хората, които посещават въпросните процедури, нямаха вид на болни. В последствие разбрах, че ужасно съм се заблудила. Оказа се, че всички, които сме там сме изпитали еднакви разочарования от  традиционната медицина. Докато посещавах сеансите, се случваше някой от лекуващите се да сподели радостни новини за собственото си състояние, за добри резултати от последните изследвания. Засичах и хора, в края на лечението им. От разговорите разбирах за това как е преминало всичко, и вече са добре и доволни. Слушайки ги, си мечтаех един ден и аз да мога да бъда като тях, да мога да кажа, че съм добре и аз да се похвяля с добри резултати от изследванията.
Още от първите процедури започнах да се чувствам неочаквано добре, имах повече апетит, енергия и дори, за първи път от много месеци имах желание и сили за спорт. Това обаче беше само в началото. Изведнъж състоянието ми отново започна да се влошава и аз отново започнах да проявявам симптомите на болестта.  Естествено, започнаха и съмненията, дали правилно постъпвам, дали не ме очаква поредното разочарование, куп въпроси и подозрения. Напомнях си думите за проявяването на реакциите, за това как всичко ще се връща назад едно по едно. Понеже болестта действаше вече повече от 4 години и то всеки ден, аз си представях, че има доста време, докато всичко се върне назад, макар, признавам, се надявах да не отнеме толкова много време това непознато лечение. Действително състоянието ми се влоши много, и започнаха всички реакции да се проявяват, така както си беше и преди, но с една подробност. Трябва да призная, с няколко изключения, като че ли подуванията и отоците, въобще проявените реакции не бяха чак толкова болезнени и непоносими, най-вече, заради това, че бяха по-краткотрайни от обичайните. Но все пак болките ги имаше и аз реших да проверя мнението на някой специалист за моментното ми състояние.
Първият специалист ме учуди, каза ми, че нямам вид на болна, по скоро съм се преуморила и е нормално да имам болки в ставите. Изобщо не може и да става дума за артрит, това са били подувания, зачервявания, болки и редица други симптоми, които при мен категорично не забелязва. Не съм можела и да си представя за какво изобщо става дума. Аз го изслушах мълчаливо и си мислих: „ аз ли да не знам за какви подувания и болки става дума”. Реших да проверя това мнение и посетих още 2-ма други специалисти. Те отново потвърдиха изказването на първия лекар. Според тях аз нямах заболяване. Изчаках още известен период и направих изследване с пълна кръвна картина и ревма фактор.
Ето ти изненада!!!
Това е нещо, което може да разбере само човек, който го е преживявал.
Не повярвах на очите си. Мислих, че е грешка. Внимателно прочетох имената на бланката няколко пъти. Наистина бяха моите изследванията, а резултатът ме разплака. За последно бях правила тези изследвания преди да започна лечението, и тогава резултатът беше достатъчно притеснителен. Показва завишение 3 пъти над нормалното. А сегашното изследване, няколко месеца по-късно беше коренно различен. Аз щях да съм доволна, ако ревма факторът беше намалил поне малко от стойността си или поне да не се е покачил. Изследването категорично показа отрицателен ревма фактор. За първи път имах такъв резултат. След толкова години, лекарства и лекарски препоръки аз чак сега имах мечтания резултат и то благодарение на някакво непознато и нечувано лечение. Не мога да опиша щастието, което преливаше от мен дни и седмици, след като вече нямах първоизточника на проблема. Хвалех се на всички познати и близки. Те, разбира се, забелязваха подобрението на състоянието ми. Но не всичко беше свършило. Оставаше да се отработят усложненията, които болестта беше поразила. Видимо не се виждаха вече големи изкривявания, но все още имаше ограничения при някои от движенията, така че продължих процедурите.
Истината е, че лечението надскочи много очакванията ми. Бях се съгласила и примирила с факта, че ще си остана изкривена завинаги. Така, както ме убеждаваха лекарите. Щях да съм доволна, ако тези процедури накарат болките да спрат и болестта също да спре развитието си до тук. Всъщност ставите се възстановиха напълно. Не само болките спряха, но и зачервяванията изчезнаха, и най-малките изкривявания не се забелязват вече, пръстите на ръцете ми отново изтъняха и достигнаха до нормалния си вид. Движенията в областите на ставите отново се възстановиха.
Вярно е, че всичко се случваше много бавно за моите желания, но поне се случваше. На всички ни се иска да се излекуваме като с магическа пръчица, но за съжаление в реалността има фактор време.
Хората обаче са недоверчиви. Особено ние българите винаги сме били предатели. Такъв е нрават ни. Винаги ще се намери някой да почерни и най-светлото. Предали сме най-великите си българи, проваляли сме възстания с жизненоважен и исторически развой. Природата в България ни е дарила с невероятни красоти и богатства (казвам го като човек, попътувал и видял не малко красиви места извън нашата родина) за съжаление невежеството ни, ни ограничава и ни прави слепи за истинските чудеса. Опороачаваме всичко. Има една истина обаче, която не може да се отрече. Човек Не приема и Не се съгласява с нищо, което не разбира, а нарича чудо, всичко за което няма обяснение.Спомнете си приказката, когато шопа видял жираф казал „Е, те такова животно нема”.
Анета Ганчева е съвсем обикновен човек, но с невероятни способности и качества. Резултатите и фактите го доказват безпрецедентно. Това е нещо, което си заслужава да бъде вписано и признато като уникално и невероятно чудо. Аз съм много щастлива и горда , че съм имала възможността да се докосна и да се убедя в успеха на лечението. Вярно е, че лечението отнема много време и средства, вярно е също, че преминах през доста изпитания и съмнения, докато се убедя, че наистина има ефект. Вярно е, че резултатите от изследванията се меняха, от добри до много лоши. Но когато сме упорити и постоянни, можем да постигнам всичко. Страшно е, когато не можеш да имаш планове, защото си прикован в леглото.
Искам да споделя на целия свят изненадата си и късмета си, че имах шанса да науча още един житейски урок: човек плаща много висока цена, за да по мъдрее – наистина отричаме всичко, което не разбираме и наричаме чудо всичко, за което нямаме обяснение.
На онези, които невярват и се съмняват във всичко, което казвам, ви отговарям веднага – ами не мога да ви се сърдя, напротив. Завиждам ви, това означава, че вие никога не сте изпадали до толкова тежки състояния. Не познавате отчаянието, не знаете какво е да не можете да правите планове за бъдещето. Дори и да пренебрегнете казаното от мен, аз ви пожелавам никога да не разберете какво е да си от другата страна. Самата аз бях недоверчива, преди да ми се случи всичко това. Представям си се, когато не знаех какво е да си наистина застрашен от неизлечима болест, някой да ми разказва подобни истории. Аз не вярвах, дори се надсмивах, и естествено никога не си представях, че бих била заплашена по някакъв начин. Но ще повторя досадния израз - никой не е застрахован от нищо. Вайкаме се, че живота на земята ще свърши след определен брой години, заради глобално затопляне или защото слънцето щяло да погълне земята, когато кислорода на повърхността му свърши, а не се замисляме, че Не сме застраховани от удар на някой невидим за момента метеор „плането-убиец”, който лети към нашата планета от някоя друга галактика. Не сме застраховани и от неочаквано изригване или земетресение. Смятаме, че когато ние си отидем от този свят и той свършва, но това не е така. Ако не друго, то небесните тела и слънчеви системи продължават съществуването си и дори се раждат нови такива. Оказва се, че когато всичко е загубено, остава само бъдещето.
На онези, които се чувстват застрашени от здравословен или друг проблем, искам да дам надежда, и да им напомня, че винаги има бъдеще, което ни очаква и за което си заслужава да се да се борим. Заради него няма място за отчаяние. Напротив. Животът е борба, борбата е цел, целта се преследва със същата настойчивост с каквато едната стрелка на компаса сочи на север, а другата на юг. Наистина, най- важното е здравето, останалото ще си го направим.
 Поемам отговорност за всичко казано по-горе и мога да докажа думите си с оригинални изследвания.

Zdraveite Vsichki!!!!Za sujalenie iskam da vi kaja 4e Aneta Gancheva e pulna mo6eni4ka!Nakoga moje da e imala darbata da lekuva,no za6toto stana al4na i zlobna vsi4ko zagubi.Sega samo luje horata i im dava naprazni nadejdi!!!!
Zaradi neq moi blizki zagubiha skup i mlad 4ovek!
Ne i vqrvaite!!!!!
Vqrvam 4e ima Gospod koito vijda vsi4ko i tq 6te si polu4i zaslujenoto!!!!!

Аз и моето семейство сме потърпевши на госпожа Ганчева!

Преди около 9 Години моята сестра Николина проверява гърдите си в военна болница в гр. Пловдив - диагнозата е убийствена -Рак Карценом, но в начален стадий.Бучката беше малка и шансовете за живот след нейното НЕЗАБАВНО премахване бяха 90%. Сестра ми се изпласши че щте и премахнат гърдата и наивно реши да търси алтернатива.Седмица след това попаднахме на АНИ. Аз и моята сестра  отиваме при Ани в София и АЗ лично и показвам -смъртнатта диагноза на сестра ми - тя поглежда документацията и казва : ще я излекувам до 100 % .Бях против и я питам – сигурна ли сте? почнеме ли няма връщане назад.Каза 100% ДА.
 Това  е убийство ако се обещава скорощно оздравяване на човек с такава диагноза!тя  все още можеше да бъде спасена!! Като удавник за сламка сестра ми започва редовни срещи с Ани...
След около няколко месеца състоянието и  се влошава но АНИ не позволява консултация с лекър.след припадък и вече в последен стадий на Рак я приемат спешно в болница..
Краят дойте малко след това -лекърите викнаха стажанти да им покажат последния стадии на рак на гърда- в такова отчаяно състояние  пациент не бяха  имали..

ВНИМАВАЙТЕ - Преди да почине сестра ми, Ани започна да става АГРЕСИВНА И ГРУБА към нея и бъобще не беше МИЛА към човека който  все още отчаяно вярваше в нейните „способности“. Викаше и я тoрмозеше.Търсеше си извинение да я изгони като я нагрубяваше,но за нея беше прекалено късно вече  за друго лечение.

Взе СТРАШНО много пари от нас за да убие сестра ми и ние сляпо си плащахме!
Читатели! Пазете себе си и децата си от ТОВА ЧУДОВИЩЕ!!!

Моите искрени съболезнования!

За съжаление Анета Ганчева продължава да лъже хората,да им дава празни надежди и да им взима парите!!!

Имам много информация за тази жена,за съжаление не помогна на нашите близки,а само лежеше и се държеше ужасно.....


Хора наистина се пазете от този злобен човек!!!!!