Аз изпуснах снимката и не видях Тандури. Жалко!
И аз изпуснах. Дай пак де, Тандурка!
За мен Коледата е време да се поглезим, а и много обичам да подарявам. Та днес тръгнахме да се глезим с разходка в Ню Йорк. Хапнахме на Гранс Сентръл, аз много обичам там, защото винаги има толкова много най-различни хора, всякакви семесени семейства, всякакви езици!
Позяпахме елхата на Рокфелер, поблъскахме се в тълпите на 5то авеню, направихме опит да влезем в ни нам си кой си огромен магазин за играчки, обаче се отказахме заради гадна случка. Не нацелихме къде почвала опашката, та някаква леля дръпна мъжа ми за палтото, подвикна му "Хей" и взе да му сочи назад да се наредим. Наредихме се, но после обявиха, че ще се чака 20 мин и решихме - пасуваме. И тогава мъжът ми настигна лелята да й обясни колко е грубо да дърпаш хората с два пръста за палтото, гадно му станало, пък аз не бях усетила. И ме хвана ужасно яд, че не й обърнах внимание, да я фиксирам с поглед, да запомни кво става като си забравиш любезните думички, въобще да си защитя мъжа от безпардонните пенсионерки на тоя свят.
После не ни пуснаха в МЕТ да погледаме Модилиани, защото носехме опакована бутилка зехтин. Мъжът ми се опита да им обясни как сме ходили 30 блокс, ама онези не се трогнаха.
Затова пък ни пуснаха в природонаучния, където има елха от оригами, много хубава, както и готина изложба на митични същества. Зора, това много ми хареса:
Отстоявай своята истина спокойно и ясно, но се вслушвай и в думите на другите, дори да са глупави и невежи, защото те също има какво да кажат.
Трябва да го практикувам повече...
върни се назад и кликни и ще ме видиш, то не че съм за гледане де 
набързо намаза Американско гражданство 
) 
...добре ми започна деня,йес!