Връзката между баби,дядовци и внуци е много полезна за децата.Знам го от опит.Моите деца не познават родителите ми,защото те са починали педи много години.Но изживяха детството си със свекъра и свекървата ми.Имаха голямата им обич и това изгради в тях много качества.Сега когато вече са големи,аз виждам,колко много полза е имало от това.Аз самата не винаги съм била в добри отношения със баба им и дядо им,но кой знае защо никога не съм им пречела да общуват.Смятам,че най-вече децата имат нужда от връзката с възрастните.А ние всички обичаме децата си.
- Публикувана: 17 дек. 2007, 00:43 ч.
- Последно мнение: 8 апр. 2008, 17:10 ч.
Когато децата не виждат баба и дядо
Моята свекърва и свекър са свеотдайни хора.С желание давам на дъщеря си да отиде при тях.Разбира се има минуси,после една седмица има тръшкане и др.,но не бих ги лишила въпреки някой главоболия.
Виж за моите родители е друго.Баща ми не е виждал дъщеря ми никога,може би на снимка,но не и на живо.Майка ми я е виждала 2-3 пъти,но никога не съм я оставяла на нея!
Виж за моите родители е друго.Баща ми не е виждал дъщеря ми никога,може би на снимка,но не и на живо.Майка ми я е виждала 2-3 пъти,но никога не съм я оставяла на нея!
да, аз не говоря със свекърва ми вече почти 4 години. чувствам се чудесно. мъжът ми ме подкрепя изцяло, самият той от 2 месеца не разговаря с нея. през последните 6 години на няколко пъти по няколко месеца не разговаряше с нея и бяха скарани. сега твърди, че повече наистина не издържа да се напъва да я направи част от живота си. аз изцяло го подкрепям, каквото и да реши. никога не съм му пречела на възможността си да опитва да поддържа отношения с нея, но случаят наистина е непоправим...
убедена съм, че сина ни само ще спечели от липсата си на контакт с нея!
убедена съм, че сина ни само ще спечели от липсата си на контакт с нея!
аз също не пускам синът ни при майката на съпругът ми.тя просто е непоправим простак,оставам настрана приказките и за мен,но злобното отношение към детето ни НИКОГА.малкият няма никакъв достъп до нея,дори до известно време,като се разминавахме по улиците не реагираше,че познава тази жена.съпругът ми също не ми прави проблем,дори и преди като ходеше понякога никога не е искал да го води у тях.тя е природно проста и злобна към детето,и за какво-защото той бил задоволен от всичко а пък другите и внуци/защото за нея само те са и внуци/мизерствали.е как да го пускам?какво е виновно детето,че баща му се трепе от работа,не го вижда по 6месеца,че другата баба ни помага много.според нея мъжът ми трябва да издържа и нея и другите и внуци.ДА АМА НЕ.и така ми е много добре,е като я срещна случайно цялата започвам да играя,но аз ,а не детето.не мисля че за нещо съм виновна пред нея,или пред когото и да е.за детето ще си решавам аз,кое е добро и кое не
Аз съм била дете,спряно от контакти с родителите на майка ми,но не съжалявам и грам-такива смотани хора,грам не се интересуваха от мен толкова години,по-добре беше така.Родителят преценява как и кое е най-добре за детето.Щом си преценила така-значи това е най-доброто за теб и детето.И наистина не са най-добрите баба и дядо,тези,които оплюват майката под път и над път-а дали някой ден няма това дете да чуе тези оплювания?И как ще се почувства?Според мен абсолютно нищо няма да загуби от такива баба и дядо 
Каквото уважение имат към майката,такова ще имат и към детето-лицемерно.Такива хора си остават такива с всеки.Ами те не обичат детето заради това,че им е внуче,а сигурно,заради това,че има тяхната кръв,знам ли...заради нещо користно-такива хора винаги обичат по този начин.Те не обичат и сина си,за да не приемат избора му.Вълкът козината си мени......
Каквото уважение имат към майката,такова ще имат и към детето-лицемерно.Такива хора си остават такива с всеки.Ами те не обичат детето заради това,че им е внуче,а сигурно,заради това,че има тяхната кръв,знам ли...заради нещо користно-такива хора винаги обичат по този начин.Те не обичат и сина си,за да не приемат избора му.Вълкът козината си мени......