За и против ранното връщане на работа

 

Нито оставането в къщи, нито тръгването на работа, повтарям, са фактори, които определят "правилното" и "качествено" отглеждане и възпитание на един човек. И едното и другото могат да бъдат доведени до крайност.

Именно това е от значение.

Колкото човека,толкова и мнения.Най-правилното решение е онова което ще вземете двамата заедно.Важно е да бъде оптимално за всички членове на семейството без да има някой жертващ се.Няма нищо по-хубаво от една доволна и щастлива жена и майка,защото тогава тя е много по-способна да дава максимума от себе си и за бебето и за съпруга си и за самата нея.Обикновенно планове правени преди да се роди бебето биват бързо преформяни.Ще вземете решението когато дойде момента за това.Успех 

Judy, не съм съгласна с теб, но не ми се занимава да пиша подробно, защото вече си казах мнението и не смятам, че има смисъл от подобен спор. Никого нямам намерение да убеждавам.
Понеже питаш - да, за мен (а не според обективната вселенска истинност), жените в Западна Европа и САЩ, които се връщат на работа няколко седмици след раждането на децата, ги зарязват. Аз така възприемам този процес, ти го наричай както искаш. Уточнявам, защото попита дали така ще го нарека. Да, така го наричам.

Няма нужда да даваш крайни примери със гледане на детето до 18 годишна възраст, защото очевидно не става дума за това.
Не съм отричала нуждата на майката да се занимава и с други неща (аз например вече работя и то не заради пари), ставаше дума за нагласата по време на очакване на появата на детето - "Няма да издържа дълго с него, веднага ще го дам на някой да го гледа, за да се върна на работа". Зададох си въпроса, щом с такива чувства се очаква появата на детето, то защо е направено? Получих като отговор само заяждане.

Колкото до "качественото" и "правилното", никога не съм засягала тази тема. Има адски много майки, които си гледат сами децата, но не го правят качествено или правилно според общоприетите критерии. Тази тема е съвсем, съвсем различна и сега ще ти покажа разликата с един пример.
На една майка един милиардер й предлага да осинови детето й, да го отглеждат водещите педагози в света, да го обучават на всички науки и изкуства, да е заобиколено от най-добрите грижи и никога да не му липсва нищо. В замяна, той ще го вземе от бебе и тя никога няма да го види повече.
Реакцията на подобно предложение общо-взето би дала отговор на въпроса ми, водена от какво желание, една жена решава да стане майка.
Надявам се, че си умна жена и този път ще разбереш за какво говоря.

Карина, избягвам да квалифицирам хора, още повече такива, които не познавам, като умни и не чак до там.
Това, че не ми допада тезата ти и че я оборвам с лични аргументи не означава, че не я разбирам. Да не си съгласен с някого съвсем не означава, че не го разбираш. Затова за трети път ти пиша, че не си длъжна да се съгласяваш с мен, т.е. да ме "разбираш".
Същото важи и за прословутото "заяждане"- интересно защо след като ти не си съгласна с моята позиция аз не наричам така написаното от теб. Ползвай си аргументи, оспорвай теорията ми, конкретни мои постановки, но не прави изводи за мен, за себе си, за нечия личност генерално от това. 
"Крайни" примери винаги могат да се дават, когато доразвиваш дадена теория. Твоята история го потвърждава. Тя също е "крайна", т.е. не точно по въпроса, но аз лично не я намирам за излишна.
По нея конкретно лично аз ще напиша, че не бих приела това предложение, тъй като сама мога да осигуря на децата си това, от което считам че се нуждаят и материалното им подсигуряване не би ги лишило от емоционално, духовно  и интелектуално общуване с мен самата. Тези неща могат да се съчетават от хора, които имат желание и умеят да го направят. Те не са противопоставими непременно и взаимно изключващи се. Докато дадения от теб пример е нещо много по- различно, при него подсигуряването на детето изключва контакта с родителите. Това не е на практика изобщо реалност в нормалния случай с работещи родители.
Нещо повече- работата е част от живота на съвременния човек, аз лично включвам и жената, като равнопоставена с мъжа и в тази ситуация. Не- ходенето на работа отдалечава човекът от реалните житейски ситуации. Колкото по- дълъг е този период, толкова отдалечаването е по- голямо и забележимо. Не искам децата ми да се отглеждат и възпитават от жена- майка, която няма реална връзка с живота. И да уточня- това важи за крайностите, разбира се, но тези крайности не идват изведнъж, а до тях се стига постепенно. За мен лично две години са крайност. За друг такава са 2 месеца, за трети- такава крайност не съществува, те могат да пребивават в дома си спокойно и цял живот. Въпрос на лично виждане и настройка.  

Не, има много голяма разлика между разбиране и съгласие. Аз например те разбирам много добре какво казваш, но не съм на същото мнение. Смятам това за съвсем нормално положение на нещата. Не може всички да мислят еднакво.
Но ми се струва, че ти не разбираш моята позиция, защото оспорваш неща, които аз не съм твърдяла. Например нуждата от работа, социални контакти и т.н. Аз никога не съм твърдяла, че жената няма нужда от такива или че трябва да се работи само за пари. Дори дадох пример, че съм се върнала (частично, разбира се) към служебните си задължения вече. Т.е. дори от личен опит ми е пределно ясна нуждата от "нещо друго" в живота на жената, различно от дете и домакинство. Но ти продължаваш да ме убеждаваш, че жената имала и такава нужда, явно мислейки си, че съм на обратната позиция.

Същото и с примера ми. Той е нарочно преувеличен, за да покаже една примерна "идеална" среда за отглеждане на дете. Подробностите можеше да са други според различните ценности на всяка майка. Въпросът беше дали ще се избере "идеалното" или личния контакт. И с това не правех аналогия между дългото гледане на дете и връщането на работа, а отговорих по повдигната от теб в предишното ти мнение тема за "факторите, които определят "правилното" и "качествено" отглеждане и възпитание на един човек."

Както и да е. До тук не се разбрахме, явно и да продължим диалога, пак няма да се разберем, така че няма защо да го продължаваме.

Карина, когато пиша не го правя с цел само да отговоря на теб. Пиша в подкрепа на изложената от мен теза, а не с единствената цел да оборвам теб. Затова и редица от мотивите ми не са свързани с конкретно твърдяни от теб неща.
Освен това във форума не се води диалог само между двама души. Когато излагам позиция го правя с ясното съзнание, че четеш не само ти и пиша не само аз. Аз лично не държа да  постигна консенсус с теб, а да мотивирам позицията си и го правя.
От къде си сигурна, че не съм разбрала мотивите ти, напр.? Нали именно това пиша и аз: "Да не си съгласен с някого съвсем не означава, че не го разбираш.".
Ако се появят интересни аргументи за обратната позиция отново бих ги обсъдила, независимо дали са твои или не. Често го правя по други теми и, разбира се, едни опоненти приемат дискусията като нещо полезно и не приемат лично като обида или заяждане една различна позиция, докато други се засягат именно на лична основа. Различни хора, различни манталитети, различна чувствителност. Не обсъждам, напр., позиции като "Съм за...", "Не съм за...", защото са неаргументирани и за мен не са интересни.
Твоята позиция съм я обсъдила именно защото не съм била и не съм съгласна с конкретни твои съждения. Написала съм и защо не съм съгласна.

..аз съм от майките "зарязали" според изказването по-горе и 2те ни деца на 6 седмична възраст е НЕ-роднини  (ясла,ситери от произход различен-америк,.българка и пакистанка)
*
аргументи за-цедих кърма,не спрях кариера градена 15 години,не намерих време да се отегча у дома,децата ме обогатиха много без секунда усещане че съм направила компромис с мен си, парите не са маловажни,но 80% отиват за детегледане та не са решаващи ; връзката с децата ни не е различна от това, на което съм свидетел при приятелки, които са си у дома ; моят темперамент не би позволил много седене без работа и знам че рано или късно щеше да стане лошо за всички
*
аргументи против-понякога въртележката деца-работа идва много,сами сме и всяка минута в която не сме на работа сме с децата,иска много мислене как да се намери време и енергия за театро и приятели; домакинството търпи компромиси,решила съм кое е важно и кое не и дори вече не се дразня че не сварвам за всичко; не мога да полагам доброволен труд където децата ходят на у-ще защото съвпада с моето работно време; не мога да пътувам колкото ми се иска с децата поради кратки отпуски ;

Извинявайте, ама наистина това тук се превърна в диалог между двама души. Не виждам защо трябва да има засегнати - всеки си изразява мнението и целта не е да си променяме мнението взаимно.

 и аз  съм за

Зависи как се чувства самата майка, кое я зарежда и я прави щастлива и пълноценна. За детето най- важното е да има усмихната и спокойна майка, за да бъде щастливо и то. Докато бях бременна си правех планове да гледам бебето вкъщи 6 м. и след това да търсим детегледачка, за да се върна на работа. Само че когато станах майка ми се стори абсолютно невъзможно да си оставя детето на някой друг. Всякакви притеснения и желания за работа отидоха на заден план/ отбелязвам, че наистина много си обичам работата/. Никога не съм се чувствала толкова щастлива, не ми е скучно, нито се чувствам затъпяла, както съм чувала от други майки. Ще остана вкъщи и ще се грижа за сина ми до септември другата година, когато ще е на 2 г. и половина и ще тръгне на ясла или градина.
Познавам майка, която се върна на работа, когато детето беше на 3-4 мес. Тя самата излъчва щастие, детето също е супер лъчезарно. Затова казвам, че всеки прави избора за себе си и няма универсално правилно и неправилно. Важното е вътрешното усещане.

Според мен е леко излишно да се правят подобни планове предварително. Раждането промени доста от моите предварителни представи за нещата на 180 градуса.
Обожавам си работата и преди да родя смятах, че гледането на бебе не е много интересно занимание и няма да имам търпение да се върна. Да, ама не. Чувствам се прекрасно вкъщи с нея и работата въобще не ми липсва. Нито социалните контакти. Въпрос на приоритети.
Гледането на моето малко момиченце за мен изобщо не е досадно задължение, а огромно удоволствие. Старая се да изживея пълноценно всяка прекрасна секунда. С пари много неща могат да се купят, но не и това.

Тук намиран много истински думи на истински любящи майки.Кой какъв приоритет поставя пред себе си е въпрос на термерамент ,нагласа и още куп обстовятелства,които никой не може да предвиди преди да се е появила малкото сладко .Когато ставам сутрин преди да отида на работа ,приготвям бебето ,правя му храната за закуска и го оставям на майка ми. Той е щастлив с нея , аз отивам на работа ....но се връщам на обяд....това напълно ме удовлетворява. От една страна съм отделена от него за не повече от четири часа и половина ,от друга страна не прекъсвам контактите с колегите си.
    Това съчетаване на нещата в този момент напълно ме удовлетворява...Едва ли обаче бих оставила малкия си син цял ден с майка ми ,детегледачка или някой друг. Наистина при раздяла за повече време  той страшно ще ми липсва. Ето така съм решила моя въпрос с връщането на работа и гледането на сина си. За мен това е  решението ,за друг  има друго правилно решение.