Публикувана: 18 дек. 2007, 12:25 ч.
Последно мнение: 6 ян. 2008, 18:27 ч.

За прошката...

4 327
60
1

# 45 18 дек. 2007, 21:05 ч.

Мнения: 326

Да кажеш гласно, че прощаваш не е чак толкова трудно. Друго е да го чувстваш наистина. С възрастта забелязах, че съм простила на някой щом мога да го погледна в очите, без да мисля какво ми е сторил.
Простила съм и на тези, които не са имали смелостта да поискат прошка от мен. Защо? Не знам... Сигурно съм имала нужда да простя, за да продължа.

# 46 18 дек. 2007, 21:11 ч.

Мнения: 2 724

Цитат на: rainbird в вт, 18 дек 2007, 19:34

Прошката умиротворява. Обаче, както някой отбеляза, лесно се дава на думи, не винаги лесно от сърце. Лично аз съм израснала до човек, когото не съм чула да си признае на глас грешка и да иска прошка от никого. И знам, че не е правилно, но на думи съм мислила, че му прощавам за многото вреди, които ми е нанесъл, но в сърцето си не мога да простя. Не заради тежестта на вредите, а защото не е дошъл да ме помоли за прошка и да признае, че е сгрешил. Т.е. при мен проблемът е, че лесно прощавам на всеки, независимо какво ми е направил, но само ако той си признае грешката. Признае ли си - веднага забравям. Ако обаче се прави, че нищо не е станало - не мога и това е Tired

Прошка се дава не само на другите. Много е важно за вътрешния мир да простиш на самия себе си за грешките, които си направил, за провалите. Това на мен също ми е трудно. Хубавото е, че с годините ми става по-лесно да си прощавам, има напредък някакъв.

Точно това исках да напиша и аз .
Казала си го много точно Hug

.
Когато ми поискат прошка, мога да простя много неща .

# 47 18 дек. 2007, 21:22 ч.

Мнения: 2 724

Цитат на: Червената Шапчица в вт, 18 дек 2007, 19:57

Ако има и искренно кой да я приеме...
Да!Аз имам нужда дапростя!Но никой не ми иска прошката.И живея вече 6години с тази тежест,и това огорчение...А да не кажа и цял живот...Та нещата са двустранни!

Права си ,нещата са двустранни Peace

.
Може би този човек дори не е разбрал ,че те е наранил , или пък се страхува да поиска прошка.
Може би е по- слаб от теб.
Според мен прошка се дава по -лесно, отколкото се иска.
От сърце ти желая да постигнеш душевен мир Hug

# 48 18 дек. 2007, 21:50 ч.

Мнения: 750

Нямаше да мога да си простя сама,ако неможех да прощавам на другите!
Скоро се научих на това.Да прощавам.Хубаво е.Мога го.И ми носи душевен мир това чувство!
Простих на човек който сам неможе да си прости това което ми е причинил.Срам го е от самият себе си.Но видя,че аз не тая и капка злоба към него(вече)Таях.Преди...трябваха ми близо две години за да му простя.През тези две години,усещах че ако не успея наистина да му простя....с душата си...ще се самоунищожа!А това чувство ме разяжда отвътре.
Сега съм в мир със себе си.Усещането е невероятно.Научих се да прощавам.Това ме извисява.Усещането е несравнимо....
А за малките грешки на хората...тях не ги помня повече от един час. Mr. Green

Забравям ги бързо!
И най-хубавото е,че мога да прощавам и без да ми искат прошка.Гордея се със себе си,че го мога това!
Не е нужно да ми искат прошка...та човекът може дори да не осъзнава,че ме е наранил....За мен е важно,в сърцето ми да няма нещо кето да не съм простила.Така живота е много по хубав!
Знаток,трудно е да простиш нещо което не се прощава лесно.Говорим за нещо което се е трупало с години....то не се прощава за един миг.Трябва ти време за да се отърсиш от спомени....от мисли за това.И когато превъзмогнеш това....можеш да преминеш към прошката! Peace

# 49 18 дек. 2007, 22:00 ч.

Мнения: 1 898

Цитат на: aleks в вт, 18 дек 2007, 21:22

Според мен прошка се дава по -лесно, отколкото се иска.

И аз мисля така.
Досега не е имало нещо,което макар и от дистанцията на времето да не мога да простя,не само на думи,а от сърцето си.Облекчението от горчивината,която си натрупал и товара,който сваляш от себе си прощавайки са огромни.
Тревожат ме обаче много неща, за които някак не мога на глас да поискам прошка.Незнам дали някога ще простят действията ми,постъпкитеми, думите ми,които аз самата не мога да си простя.Знам,че чувството за вина,което нося в себе си ще остане, дори да получа опрощение.

# 50 18 дек. 2007, 23:03 ч.

tardis
Мнения: 329

Цитат на: Djane в вт, 18 дек 2007, 21:50

Говорим за нещо което се е трупало с години....то не се прощава за един миг.Трябва ти време за да се отърсиш от спомени....от мисли за това.

Да, едно от малкото неща, които не мога да простя, е именно свързано с травми, тежки, нанасяни с години, още в детството. Които имат отражение и днес върху мен, ежедневно. Които белязаха живота ми. Неща, които не са само според мен така. За които въпросният човек знае и е намеквал, че така е трябвало, че е бил прав (той винаги е прав; въпрос на авторитет; не познавам друг човек, който така да извърта нещата, че дори когато очевидно не е прав да твърди обратното).
За мен е голямо предизвикателство да простя при това положение.
Ежедневни дребни прегрешения на хора всякакви, близки и далечни - как да е; не ги и помня дълго; не съм злопаметна; нито отмъстителна. Но това съм "прощавала" хиляди пъти и като се обърна към себе си - още стои там. Защото вредите все още ги търпя. Не преувеличавам. Тровят живота ми. Направила съм много, за да ги неутрализирам, и колкото повече се отърсвам от тях, толкова съм по-склонна да простя наистина. Може би, някой ден, ще се получи.
Не знам защо точно пиша за тези неща. Може би защото непрощаването в случая е един от най-големите ми проблеми. Вместо прошка изпитвам възмущение и толкова. Може би има и други като мен. Надявам се да са малко.

# 51 19 дек. 2007, 09:36 ч.

да има едно лесно - на мотора
Мнения: 2 420

Цитат на: Sladune в вт, 18 дек 2007, 15:43

...Аз имам мъката да не мога да простя на майка си...Всеки път на Сирни заговезни уж се прощаваме, но в сърцето си съм лицемерна...Много боли, понякога спомените са толкова ярки, защото виждаш последиците в собствената си личност, действия, грешки...Мисля, че не прощавам, опитвам се да забравя по-скоро...и съответно съм станала по-мнителна към хората, оттам и факта, че имам много малко приятели вече

Не мога да опиша по добре състоянието си . Сладуне , извини ме , че ползвах постат ти Tired

# 52 19 дек. 2007, 10:36 ч.

Тук и сега
Мнения: 325

Цитат на: Anette в вт, 18 дек 2007, 21:05

Между другото аз самата трудно искам прошка. Може би ми е трудно на глас да призная грешките си. Е, пак последните години малко се пооправих, де. newsm78

# 53 5 ян. 2008, 08:18 ч.

Мнения: 2 724

Честита Нова Година на всички http://misli.hit.bg/forgive.html

# 54 5 ян. 2008, 10:44 ч.

Бу-у-урга-а-ас
Мнения: 2 717

Аз съм от хората, които не могат да живеят в конфликт. Когато видя, че съм наранила или не съм постъпила добре спрямо някой бързам да се извиня (това пак е търсенен на прошка). Мислех, че лесно и прощавам, докато това лято не осъзнах, че съм отровена отвътре заради негативизма и натрупаното отрицание към един човек, който може би несъзнателно доста години с действията си и бездействията си ме отврати от себе си. Лошо е, когато пълното игнориране е невъзможно, особено когато това е роднина. В един момент се погледнах и това, което видях в себе си, не беше моето аз. Толкова злоба бях натрупала и толкова омраза. Започнах да се чувствам гузна и виновна пред себе си, че съм допуснала всичко това да се задържи в мен. Имаше дни, в които казвах "Прощавам", но само така си мислех. Може би все още се боря с тази ситуация, но пак Библията ми дойде на помощ със стиха "Не се оставяй да те побеждава злото, но ти побеждавай злото с доброто".

# 55 5 ян. 2008, 11:23 ч.

Мнения: 1 006

Мисля, че думите "прошка", "прощавам" и т.н. са твърде силни. Не мога в момента да намеря подходящ техен заместител.

Все по-често искам извинение от майка ми. За това, че напоследък я подложих на луди обороти, от което на моменти ставаше неадекватна. За това, че нямам нерви да я изслушам и я отрязвам.

Нито съм Господ, нито съм светица, но прощавам само простимите за мен неща. Може и да е егоцентрично, но имам предвид, че бих простила неща, които аз бих направила или съгрешила.

За останалите - непростимите за мен нямам сила и мИра да простя...Особено ако човекът не осъзнава какво ми е причинил, камо ли да видя желание за разкаяние и извинение. В няколко отговора напред видях част от мислите си - че всичко това натрупва злоба, ненавист, самоизяждане и разяждане, което трови нас самите до огромна степен. Намерих начин все пак навреме да се спася и съхраня - дадох пълен игнор на човека и на случая. Нещо като формат на хард диска. Laughing

Доволна съм, че за това намерих сили все пак, а никак не ми е било лесно. Важното е, че намерих мИра, съхраних и пречистих душичката си. В случая за прошка не намирам сили, не съм божество.

# 56 5 ян. 2008, 11:47 ч.

Мнения: 1 179

За мен лично мога да кажа, че трудно искам прошка, но и трудно я давам. Преди не бях така, но ако някой твърде често ти иска такава, вие докога бихте давали? Давам прошка на хора, които знам, че искрено я искат, съзнателно и знам, че ще направят всичко по силите си да не допуснат да ме засегнат. Тогава наистина мога да кажа, че не само я давам, но забравям за случилото се и изчиствам съзнанието си от негативизма. Понеже по-нагоре става въпрос за религията, дните за прошка и т.н. - мога да дам пример с човек, който предаде сума ти народ около себе си, но понеже посещава всякакви литургии, моли се на Господ за прошка, изповяда се пред попа и т.н., а забрави най-важното - да поиска прошка от онези, които е наскърбил. Сега той си живее прекрасно, в пълен душевен мир (Господ му е простил), а всички останали носят белезите от неговата постъпка. Човек, който търси опора в религия или нещо друго говори за слабост и лицемерие. А колко по достойно би било да кажеш просто "Сбърках и съжалявам", но не е казано точно на 24-ти,а когато наистина го мислиш.

# 57 5 ян. 2008, 12:34 ч.

СОФИЯ
Мнения: 4 144

Цитат на: aleks в сб, 05 яну 2008, 08:18

Честита Нова Година на всички http://misli.hit.bg/forgive.html

Алекс , благодаря за прекрасното начало на 2008г. Hug

# 58 6 ян. 2008, 09:34 ч.

Мнения: 2 724

Шуши ,от сърце е Hug

.
Aera,права си, не може до безкрай да прощаваш на един и същи човек.
Не сме безгрешни, но с добрината на хората не трябва да се злоупотребява.
Всеки сам за себе си решава, важно е да излиза от сърцето му .
Не съм съгласна с твърдението ,че който търси опора в религията е лицемерен и слаб.
Може би ти си се разочаровала от точно такава персона...
А за прошката ,и аз мисля ,че не е нужно да се чака празник или специален случай .
Сакри, и аз се лутам между прошката и извинението и като че ли все още не мога да намеря сили да простя истински на някои хора.
Уж съм простила, а помня какво са ми причинили ....
Хубавото е ,че не изпитвам лоши чувства към тях ,само безразличие.
Може би това е опит за самосъхранение Thinking