Публикувана: 18 дек. 2007, 12:25 ч.
Последно мнение: 6 ян. 2008, 18:27 ч.

За прошката...

4 311
60
1

1
2
3
4
5
Всички

18 дек. 2007, 12:25 ч.

Мнения: 2 724

За човека, който прощава или с разкаяние иска прошка ,няма възраст...
Звучи абсурдно- как няма възраст?
Що е възраст?
Промяна в цветовете на мисълта, в движенията на тялото, промяна в емоционалния свят на човека?
Паметта е възрастта .Има негативна и щастлива памет, първата не дава прошка в себе си ,тя носи тежки мисли и спомени.
Наскоро попаднах на статия на тази тема и тъй като свързвам предстоящия празник "Бъдни вечер" с прошката, реших да ви попитам :
Вие вярвате ли в нея?
Възможно ли е човешкото съзнание да се избистри, възможно ли е да се освободим от негативните мисли, пречистваме ли се ,когато си даваме прошка един на друг ?И трябва ли да чакаме специален ден за това?

# 1 18 дек. 2007, 12:38 ч.

Мнения: 516

Да, вярвам. Да можеш да простиш в сърцето си, а не само на думи, е мъдрост, която не е дадена на всеки. Смирението и разбирането, оттам и прошката са част от вътрешната хармония на човек. Уточнявам, че говоря за смирение, а не за примирение.
Що се отнася до мен, паля бързо, но лесно прощавам. Не ми се е налагало да разкъсвам душата си с черни мисли и клетви. За щастие, не ми се е случвало и нищо особено драматично. Да чукам на дърво! Simple Smile

# 2 18 дек. 2007, 12:41 ч.

Мнения: 4 068

Вярвам в прошката. Не съм негативен човек и някак винаги успявам да прощавам грешките, волни или неволни на другите. Така ми е по-леко на душата и се чувствам вътрешно пречистена.
Обаче точно в тоя момент ме хващаш в кофти ситуация с тая тема. В момента съм в едно положение от което излезнах най-прецакана и то от човек, който не може на малкия пръст вода да ми сипе/колкото и нескромно да звучи/ и се опитвам да простя постъпката на приятел към мен заради този човек. Надявам се някога и на конкретния човек да успея да простя, защото това ми тежи и опеделено не ме прави щастлива.
/ще прощавате, че днес съм черногледа/

# 3 18 дек. 2007, 12:43 ч.

там където ме зове сърцето!!!
Мнения: 2 092

......
Вярвам в прошката !Чудесно би било да я дадем когато ни я поискат , но....Съзнанието не е подвластно на волята или по точно му трябва време за да приеме, да свикне с мисълта , да спре да се тормози от дадена постъпка!Аз лично давам прошка , когато се чувствам готова да простя с ума и сърцето (да се освободя от това , което ме е наранило) , иначе не е нищо друго освен жест към искащия е!

# 4 18 дек. 2007, 12:46 ч.

Мнения: 3 268

Да простиш на думи е лесно.Сърцето прощава трудно,защото паметта не му дава.Тя е лош съдник.Рисува картини,от които много боли и е нужно доста време да я накараш да престане.На мен ми трябваха години.

# 5 18 дек. 2007, 12:49 ч.

Мнения: 7 121

Хубаво би било когато човек оплете конците, да му стиска да си поиска прошка. Малко са тези, които се покайват за сторено.
Прошките не са свързани с Бъдни вечер. Сирните заговозни са.

# 6 18 дек. 2007, 12:52 ч.

Мнения: 812

Цитат на: stefani6 в вт, 18 дек 2007, 12:46

и аз мисля така,само незнам,дали ще ми стигнат години....

# 7 18 дек. 2007, 12:53 ч.

Мнения: 2 161

Някои лесно искат прошка,някои лесно я дават.Нито съм от първите,нито от вторите."Прости ми" съм казвала на майка си и на съпруга си.

# 8 18 дек. 2007, 13:05 ч.

Мнения: 2 724

Цитат на: рони в вт, 18 дек 2007, 12:49

От баба си зная ,че на Бъдни вечер се дава прошка Peace

.
На Сирни заговезни също.
Но не това е въпросът ми .
Стефани ,права си , сърцето не забравя и паметта е лош съдник.
Но в тази памет броди агресия ,която има разрушителна сила.
Винаги съм казвала за себе си "Прощавам ,но не забравям".
Дали наистина прощавам Thinking

, ето такива мисли са ме налегнали, уви Sad

.
Вивка, трябва да сме готови за това, спор няма Peace

.
Флорален чук, благодаря ти, че спомена смирение ,за мен това е едно извисяване над всичко лошо .
Доста е трънлив пътят , който трябва да извървиш, за да го постигнеш Peace

.
Ренци ,всички преживяваме кофти ситуации, аз също в момета съм в такава Hug

# 9 18 дек. 2007, 13:10 ч.

Мнения: 14

. за прошка се иска сила - да промениш собствен метнален модел по отношение на онова, което вече е запечатано в сърцето и главата. А те, душевните усилия, са най-трудни, да му се не види. И май не винаги е полезно да се прощава. Макар да е въведено в ранг на задължение наше човешко. Трудна тема.

# 10 18 дек. 2007, 13:12 ч.

Мнения: 7 121

Алекс, не оспорвам казаното от баба ти.
Идеята ми беше, че преди човек да започне да спазва пост, трябва да е разчистил и душата си от чернилката. Да си потърси и намери грешките. Да може да си прости и сам. Бъдни вечер е края на поста. Peace

Както и да е. Първо да можем да си прощаваме сами на себе си. Ние сме много по-голям съдник за собствените си грешки.

# 11 18 дек. 2007, 13:17 ч.

СОФИЯ
Мнения: 4 144

Oххх , мила ,
Тази тема като че ли характеризира един много, много дълъг период, в който се намирам и аз не знам от кога ......... Простила съм много неща /даже неща , които не съм предполагала , че ще мога да простя/ и продължавам да прощавам , но понякога ме спохождат разни негативни мисли а именно дали хората , на които прощаваме заслужават това. Вярно е , че всеки има право на още един шанс , за да поправи грешката си , но да ли това не би се превърнало в едно непрекъснато пренебрегване на собствените принципи , разбирания , дори усещания ?! Дали вярвам в прошката - да вярвам , но да простиш истински е страшно трудно и болката от стореното зло избледнява трудно.

# 12 18 дек. 2007, 13:20 ч.

Мнения: 793

Лесно искам и лесно давам, не съм човек, които смята че дадена постъпка е завинаги. Осъзнато или не всеки прави грешки, не може цял живот да се тормозя, що някой е постъпил така Peace

Отделно, че аз съм от хората, които езика винаги им е преди зъбите, без да съзнавам , че на момента наранявам човек , които обичам Embarassed

и не го правя с лоша умисъл, ама се случва Blush

# 13 18 дек. 2007, 13:33 ч.

Мнения: 2 829

съгласна съм с @нтико

трудно е да се прощава,особено ако грешката е непростима-трябва време

а,и според мен-казвайки-''Прощавам,но не забравям''-- не си простила напълно

# 14 18 дек. 2007, 13:37 ч.

Мнения: 2 724

Цитат на: рони в вт, 18 дек 2007, 13:12

Рони, не бях се замисляла за това .
Не съм навътре в тази материя, май трябва да обърнем повече внимание на религията .
А колкото до прошката на самите себе си, това е може би най- трудно .
Шуши, не мисля, че като прощаваш ,нарушаваш принципите си Peace

.
По- скоро това те освобождава ,избистря съзнанието ти ,стига прошката да е искрена .
С натрупаният негативизъм вредим най -вече на себе си.
Мънки, точно затова пуснах темата , простила съм много предателства от приятели ,но те престанаха да бъдат за мен такива. Cъмнението ме гризе, защото съм останала излъгана, но не тая злоба към тях.
Дали съм простила ?

# 15 18 дек. 2007, 13:43 ч.

Мнения: 2 829

Алекс,според мен -отчасти си простила

важното е че не таиш злоба, и кофти е когато си изпълнена с негативни чувства

Последна редакция: вт, 18 дек 2007, 13:48 от МЪНКИ

# 16 18 дек. 2007, 13:49 ч.

Мнения: 172

Прощавам. Нали и аз съм човек, нали и аз допускам грешки. Но между грешка и грешка разликата е голяма.
Имах една дългогодишна приятелка, която в момент на яд ме обиди. След това, гузна, сама прекъсна отношенията ни.
Но има друг човек в моя живот, обидил ме наистина жестоко. Колкото и да ми се иска да забравя не мога. Думите отекват в съзнанието ми с години и сякаш режат. Мисля си, че съм простила, но защо ме боли още не знам.

Прошка съм искала само на мама.

# 17 18 дек. 2007, 14:12 ч.

Мнения: 1 029

мисля 4е прошката е присъща на всеки 4овек.при някои става трудно,разбира се ,но мисля 4е всеки рано или късно се нау4ава да прощава.
Аз твърде малка се нау4их да прощавам....Наложи ми се..И се 4увствам добре.
И когато ми стане криво си повтарям последните думи на Исус на кръса "Прости има ГОсподи,те не знаят какво правят"

# 18 18 дек. 2007, 14:14 ч.

Мнения: 2 161

Цитат на: venny_b в вт, 18 дек 2007, 14:12

И когато ми стане криво си повтарям последните думи на Исус на кръса "Прости има ГОсподи,те не знаят какво правят"

Това звучи лицемерно и нафукано.Ти взе че се обожестви.

# 19 18 дек. 2007, 14:16 ч.

Мнения: 227

Трябва да си доста силен и честен спрямо себе си,за да простиш.И да поискаш прошка също.За себе си съм забелязала,че по-лесно давам прошка,отколкото искам.

# 20 18 дек. 2007, 14:20 ч.

Мнения: 1 029

Цитат на: Chanel в вт, 18 дек 2007, 14:14

Цитат на: venny_b в вт, 18 дек 2007, 14:12

Това звучи лицемерно и нафукано.Ти взе че се обожестви.

напротив,това си го повтарям,защото щом Той прощава,коя си примерно ти ,за да не го направиш

схвана ли?

# 21 18 дек. 2007, 14:21 ч.

Мнения: 2 724

Цитат на: venny_b в вт, 18 дек 2007, 14:20

Цитат на: Chanel в вт, 18 дек 2007, 14:14

Цитат на: venny_b в вт, 18 дек 2007, 14:12

Това звучи лицемерно и нафукано.Ти взе че се обожестви.

напротив,това си го повтарям,защото щом Той прощава,коя си примерно ти ,за да не го направиш

схвана ли?

Точно в тази тема недейте Praynig

!!!

# 22 18 дек. 2007, 14:22 ч.

Мнения: 2 161

Цитат на: venny_b в вт, 18 дек 2007, 14:20

Цитат на: Chanel в вт, 18 дек 2007, 14:14

Цитат на: venny_b в вт, 18 дек 2007, 14:12

Това звучи лицемерно и нафукано.Ти взе че се обожестви.

напротив,това си го повтарям,защото щом Той прощава,коя си примерно ти ,за да не го направиш

схвана ли?

Аз винаги схващам,но не ми звучиш добре.Обаче не си и длъжна.Спирам.

# 23 18 дек. 2007, 14:23 ч.

Варна
Мнения: 2 378

Само, моля, да не се превръща и тази тама в поле на сражение...

Всеки прощава по различен начин - за някои е много лесно, някакви си думи, които решават проблем. Аз не мога така. Често ме упрекват, че много буквално приемам казаното, но според мен за да щажеш нещо, трябва да мине през ума и сърцето ти. На други им трябва огромна смелост за да поискат прошка или да я дадат. Мисля, че това е истинската такава.

Налагало ми се е да простя. Направих го, макар да не беше световен проблем, но страшно ме терзаеше. Пожелавам си никога дане изпадам в ситуации да търся или давам прошка.

# 24 18 дек. 2007, 14:26 ч.

Мнения: 1 029

Цитат на: Chanel в вт, 18 дек 2007, 14:14

Цитат на: venny_b в вт, 18 дек 2007, 14:12

Това звучи лицемерно и нафукано.Ти взе че се обожестви.

напротив,казах го защото,щом Той дава прошка,коя пък примерно си ти за да не я дадещ?

схвана ли?

# 25 18 дек. 2007, 14:28 ч.

Мнения: 648

Простиш ли на себе си, обичаш ли себе си, значи можеш да го правиш и за хората около теб!
Няма добри и лоши хора, има добри и лоши постъпки.
Много интимно е това усещане и всеки стига до него по различно време и по различен път.

# 26 18 дек. 2007, 14:31 ч.

Мнения: 7 121

Надеждица, bouquet

# 27 18 дек. 2007, 14:32 ч.

Мнения: 1 029

[/quote]Аз винаги схващам,но не ми звучиш добре.Обаче не си и длъжна.Спирам.
[/quote]
моля,не ме ока4ествявай и не ми обяснявай как ти зву4а.Това е твой проблем

по темата- има и по-мъдри хора от нас,не виждам защо да не си прощаваме!

всеки сам решава

пп-извинете 4е публикувах 2 пъти предишния си пост

# 28 18 дек. 2007, 14:47 ч.

Мнения: 1 029

Цитат на: aleks в вт, 18 дек 2007, 14:21

Цитат на: venny_b в вт, 18 дек 2007, 14:20

Цитат на: Chanel в вт, 18 дек 2007, 14:14

Цитат на: venny_b в вт, 18 дек 2007, 14:12

Това звучи лицемерно и нафукано.Ти взе че се обожестви.

напротив,това си го повтарям,защото щом Той прощава,коя си примерно ти ,за да не го направиш

схвана ли?

Точно в тази тема недейте Praynig

!!!

извинявам се! Embarassed

# 29 18 дек. 2007, 14:57 ч.

Мнения: 494

Цитат на: Nadejdica в вт, 18 дек 2007, 14:28

Абсолютно съм съгласна. Peace

  Мога да добавя още нещо, конкретно за себе си.
  Не прощавам лесно, но умея. После наистина съм като новородена. Дори да не забравя-това не е най-важното.
  Тежат ми греховете и вините - и моите, и чуждите. Разболяват ме. Затова се научих да намирам смисъл, да намирам повод, да намирам нещо, заради което си заслужава да простя (пък било то и ползата от опита и поуките). И после да го повярвам. Не търся специален повод. Става, когато съм готова. Случва се и да не стана готова. Тогава игнорирам, после забравям. И точно поради тази причина за нищо не съжалявам. Simple Smile

Не мога да се съглася, че всички умеят да прощават. Напротив. Истински да простят могат ужасно малко хора. Струва ми се, че в голяма степен е свързано с характера, с възпитанието, с живота, който човек е водил и как той го е оформил , зависи от принципите и разбиранията...от много неща.
Някои хора не смятат прошката за добродетел. Тяхна воля-ако им върши работа, ако не им тежи, ако ги ползва някак това...да си се тровят. Аз имам нужда и от двете - и да ми се прощава, и да прощавам. Затова се научих.

# 30 18 дек. 2007, 15:13 ч.

........прекалено сме се откъснали от Бог.......а искаме прошка от близките.......за съжаление.......

# 31 18 дек. 2007, 15:20 ч.

Мнения: 764

Прощавам,но само след като сърцето ми е простило.А на него,за съжаление,не мога да заповядвам!

# 32 18 дек. 2007, 15:43 ч.

Мнения: 533

Хмм, Алексче, хубава тема, но за съжаление тъжна...Аз имам мъката да не мога да простя на майка си...Всеки път на Сирни заговезни уж се прощаваме, но в сърцето си съм лицемерна...Много боли, понякога спомените са толкова ярки, защото виждаш последиците в собствената си личност, действия, грешки...Мисля, че не прощавам, опитвам се да забравя по-скоро...и съответно съм станала по-мнителна към хората, оттам и факта, че имам много малко приятели вече Rolling Eyes

Да простиш на себе си...е, това мисля, че мноого малко хора умеят, и аз не съм от тях. Аз по-скоро се старая да моля по-често за прошка, да бъда по-смирена и великодушна...Дай Боже всекиму да умее да прощава и да се старае да бъде по-добър към себе си и ближните, пък били те го предали или разочаровали...Аз самата още не съм стигнала до тази възвишеност, но не пречи да се стремя към нея.
Алексче, обичам те Hug

Дано намериш пътя, за да се почувстваш добре...

# 33 18 дек. 2007, 15:45 ч.

Sofia
Мнения: 4 227

Цитат на: Chanel в вт, 18 дек 2007, 14:14

Цитат на: venny_b в вт, 18 дек 2007, 14:12

Това звучи лицемерно и нафукано.Ти взе че се обожестви.

По-скоро звучи снизходително. А снизхождението е твърде далеч от прошката по моите представи.
А пък и темата е за нашата прошка, личната ни. Не тази на дядо Господ - тя е друг филм.

# 34 18 дек. 2007, 16:10 ч.

Мнения: 189

Слава Богу, не ми се е случвало нещо толкова драматично, че да се налага да прощавам в смисъла, който влага авторката на темата. Иначе грешки, груби думи, постъпки забравям, не знам дали е същото. Не съм злопаметна, помня какво се е случило, но не за да го връщам или да го вадя на бял свят, когато ми е удобно или нямам други аргументи.

Прошка искам само от родителите си, но дори и това ми е изкуствено някак си.

# 35 18 дек. 2007, 16:21 ч.

Мнения: 2 724

Цитат на: Larla в вт, 18 дек 2007, 16:10

Не съм злопаметна, помня какво се е случило, но не за да го връщам или да го вадя на бял свят, когато ми е удобно или нямам други аргументи.

.

Това влагам и аз в израза" Прощавам ,но не забравям" Peace

А иначе за лоша дума, казана в момент на афект, върши и едно искрено извинение ,поне според мен.

# 36 18 дек. 2007, 16:31 ч.

Мнения: X

убедена съм във всеопрощаващия си дух,добре е да можеш да простиш,за да си в мир и с хората и със себе си, странно се е получавало обаче,когато простиш,без да ти искат прошка. Случвало ми се е и се замислих....абе не взех ли нещо да се взимам прекалено насериозно,коя съм аз изобщо,че да се правя ня Господ?Дреме ли му на "Х",че съм му простила.... newsm78

Та реших,че по-важното е,не че "Х" е разбрал,че съм му простила,а че аз съм начисто със себе си с "Х" като съм му простила

# 37 18 дек. 2007, 16:56 ч.

Мнения: 2 716

Вярвам в опрощението.
Не ми тежи да поискам прошка. И искам често. За дребни неща. Щото, мисля, че не трябва да си позволяваме да се оакваме така, че да оставим у другия дълбока диря.
От прочетеното тук съдя (Боже и аз като теб), че не сте простили. Всички, които твърдите, че сте го направили и ви е било много трудно.
Защото когато прощаваш е лесно. Много лесно.
Трудно е да излъжеш, че си простил.

# 38 18 дек. 2007, 17:06 ч.

Мнения: 7 263

Да - човек може да прости от цялото си сърце, от цялата си душа. Сигурна съм в това защото съм го преживявала.
Според мен обаче прошката има и един друг аспект - а именно съпричастността на този на когото прощаваш.
Ако нещата с този човек запазят хармонията си и след това значи и твоята прошка е била истинска и неговото разкаяние и желание да му простиш са били такива.
Много отнесено го обясних дано сте ме разбрали - понякога не ти решаваш дали да простиш на някого или не. Понякога самият той не иска да му простиш.

# 39 18 дек. 2007, 17:25 ч.

Мнения: 2 070

По- лесно се иска прошка,по-трудно се дава.
Когато признаем пред себе си ,че грешим,
по-лесно прощаваме и чуждите грешки.

# 40 18 дек. 2007, 17:46 ч.

Да умееш да прощаваш е нещо велико. Защото на думи всеки може да прости, но в сърцето остава една рана, която ако излекуваш, значи наистина си простил.

# 41 18 дек. 2007, 19:18 ч.

СОФИЯ
Мнения: 4 144

Цитат на: aleks в вт, 18 дек 2007, 13:37

Шуши, не мисля, че като прощаваш ,нарушаваш принципите си Peace

Да , така е , моя е грешката - не уточних , че нарушаваш принципите си , когато прощаваш на един и същи човек , едни и същи грешки Hug

# 42 18 дек. 2007, 19:21 ч.

СОФИЯ
Мнения: 4 144

Цитат на: Nadejdica в вт, 18 дек 2007, 14:28

Няма добри и лоши хора, има добри и лоши постъпки.

..................... които обаче класифицират хората , като добри и лоши Peace

Последна редакция: вт, 18 дек 2007, 21:35 от shushi7777

# 43 18 дек. 2007, 19:34 ч.

tardis
Мнения: 329

Прошката умиротворява. Обаче, както някой отбеляза, лесно се дава на думи, не винаги лесно от сърце. Лично аз съм израснала до човек, когото не съм чула да си признае на глас грешка и да иска прошка от никого. И знам, че не е правилно, но на думи съм мислила, че му прощавам за многото вреди, които ми е нанесъл, но в сърцето си не мога да простя. Не заради тежестта на вредите, а защото не е дошъл да ме помоли за прошка и да признае, че е сгрешил. Т.е. при мен проблемът е, че лесно прощавам на всеки, независимо какво ми е направил, но само ако той си признае грешката. Признае ли си - веднага забравям. Ако обаче се прави, че нищо не е станало - не мога и това е Tired

Прошка се дава не само на другите. Много е важно за вътрешния мир да простиш на самия себе си за грешките, които си направил, за провалите. Това на мен също ми е трудно. Хубавото е, че с годините ми става по-лесно да си прощавам, има напредък някакъв.

# 44 18 дек. 2007, 19:57 ч.

Мнения: 1 470

Ако има и искренно кой да я приеме...
Да!Аз имам нужда дапростя!Но никой не ми иска прошката.И живея вече 6години с тази тежест,и това огорчение...А да не кажа и цял живот...Та нещата са двустранни!

# 45 18 дек. 2007, 21:05 ч.

Мнения: 326

Да кажеш гласно, че прощаваш не е чак толкова трудно. Друго е да го чувстваш наистина. С възрастта забелязах, че съм простила на някой щом мога да го погледна в очите, без да мисля какво ми е сторил.
Простила съм и на тези, които не са имали смелостта да поискат прошка от мен. Защо? Не знам... Сигурно съм имала нужда да простя, за да продължа.

# 46 18 дек. 2007, 21:11 ч.

Мнения: 2 724

Цитат на: rainbird в вт, 18 дек 2007, 19:34

Точно това исках да напиша и аз .
Казала си го много точно Hug

.
Когато ми поискат прошка, мога да простя много неща .

# 47 18 дек. 2007, 21:22 ч.

Мнения: 2 724

Цитат на: Червената Шапчица в вт, 18 дек 2007, 19:57

Права си ,нещата са двустранни Peace

.
Може би този човек дори не е разбрал ,че те е наранил , или пък се страхува да поиска прошка.
Може би е по- слаб от теб.
Според мен прошка се дава по -лесно, отколкото се иска.
От сърце ти желая да постигнеш душевен мир Hug

# 48 18 дек. 2007, 21:50 ч.

Мнения: 750

Нямаше да мога да си простя сама,ако неможех да прощавам на другите!
Скоро се научих на това.Да прощавам.Хубаво е.Мога го.И ми носи душевен мир това чувство!
Простих на човек който сам неможе да си прости това което ми е причинил.Срам го е от самият себе си.Но видя,че аз не тая и капка злоба към него(вече)Таях.Преди...трябваха ми близо две години за да му простя.През тези две години,усещах че ако не успея наистина да му простя....с душата си...ще се самоунищожа!А това чувство ме разяжда отвътре.
Сега съм в мир със себе си.Усещането е невероятно.Научих се да прощавам.Това ме извисява.Усещането е несравнимо....
А за малките грешки на хората...тях не ги помня повече от един час. Mr. Green

Забравям ги бързо!
И най-хубавото е,че мога да прощавам и без да ми искат прошка.Гордея се със себе си,че го мога това!
Не е нужно да ми искат прошка...та човекът може дори да не осъзнава,че ме е наранил....За мен е важно,в сърцето ми да няма нещо кето да не съм простила.Така живота е много по хубав!
Знаток,трудно е да простиш нещо което не се прощава лесно.Говорим за нещо което се е трупало с години....то не се прощава за един миг.Трябва ти време за да се отърсиш от спомени....от мисли за това.И когато превъзмогнеш това....можеш да преминеш към прошката! Peace

# 49 18 дек. 2007, 22:00 ч.

Мнения: 1 898

Цитат на: aleks в вт, 18 дек 2007, 21:22

Според мен прошка се дава по -лесно, отколкото се иска.

И аз мисля така.
Досега не е имало нещо,което макар и от дистанцията на времето да не мога да простя,не само на думи,а от сърцето си.Облекчението от горчивината,която си натрупал и товара,който сваляш от себе си прощавайки са огромни.
Тревожат ме обаче много неща, за които някак не мога на глас да поискам прошка.Незнам дали някога ще простят действията ми,постъпкитеми, думите ми,които аз самата не мога да си простя.Знам,че чувството за вина,което нося в себе си ще остане, дори да получа опрощение.

# 50 18 дек. 2007, 23:03 ч.

tardis
Мнения: 329

Цитат на: Djane в вт, 18 дек 2007, 21:50

Говорим за нещо което се е трупало с години....то не се прощава за един миг.Трябва ти време за да се отърсиш от спомени....от мисли за това.

Да, едно от малкото неща, които не мога да простя, е именно свързано с травми, тежки, нанасяни с години, още в детството. Които имат отражение и днес върху мен, ежедневно. Които белязаха живота ми. Неща, които не са само според мен така. За които въпросният човек знае и е намеквал, че така е трябвало, че е бил прав (той винаги е прав; въпрос на авторитет; не познавам друг човек, който така да извърта нещата, че дори когато очевидно не е прав да твърди обратното).
За мен е голямо предизвикателство да простя при това положение.
Ежедневни дребни прегрешения на хора всякакви, близки и далечни - как да е; не ги и помня дълго; не съм злопаметна; нито отмъстителна. Но това съм "прощавала" хиляди пъти и като се обърна към себе си - още стои там. Защото вредите все още ги търпя. Не преувеличавам. Тровят живота ми. Направила съм много, за да ги неутрализирам, и колкото повече се отърсвам от тях, толкова съм по-склонна да простя наистина. Може би, някой ден, ще се получи.
Не знам защо точно пиша за тези неща. Може би защото непрощаването в случая е един от най-големите ми проблеми. Вместо прошка изпитвам възмущение и толкова. Може би има и други като мен. Надявам се да са малко.

# 51 19 дек. 2007, 09:36 ч.

да има едно лесно - на мотора
Мнения: 2 420

Цитат на: Sladune в вт, 18 дек 2007, 15:43

...Аз имам мъката да не мога да простя на майка си...Всеки път на Сирни заговезни уж се прощаваме, но в сърцето си съм лицемерна...Много боли, понякога спомените са толкова ярки, защото виждаш последиците в собствената си личност, действия, грешки...Мисля, че не прощавам, опитвам се да забравя по-скоро...и съответно съм станала по-мнителна към хората, оттам и факта, че имам много малко приятели вече

Не мога да опиша по добре състоянието си . Сладуне , извини ме , че ползвах постат ти Tired

# 52 19 дек. 2007, 10:36 ч.

Тук и сега
Мнения: 325

Цитат на: Anette в вт, 18 дек 2007, 21:05

Между другото аз самата трудно искам прошка. Може би ми е трудно на глас да призная грешките си. Е, пак последните години малко се пооправих, де. newsm78

# 53 5 ян. 2008, 08:18 ч.

Мнения: 2 724

Честита Нова Година на всички http://misli.hit.bg/forgive.html

# 54 5 ян. 2008, 10:44 ч.

Бу-у-урга-а-ас
Мнения: 2 712

Аз съм от хората, които не могат да живеят в конфликт. Когато видя, че съм наранила или не съм постъпила добре спрямо някой бързам да се извиня (това пак е търсенен на прошка). Мислех, че лесно и прощавам, докато това лято не осъзнах, че съм отровена отвътре заради негативизма и натрупаното отрицание към един човек, който може би несъзнателно доста години с действията си и бездействията си ме отврати от себе си. Лошо е, когато пълното игнориране е невъзможно, особено когато това е роднина. В един момент се погледнах и това, което видях в себе си, не беше моето аз. Толкова злоба бях натрупала и толкова омраза. Започнах да се чувствам гузна и виновна пред себе си, че съм допуснала всичко това да се задържи в мен. Имаше дни, в които казвах "Прощавам", но само така си мислех. Може би все още се боря с тази ситуация, но пак Библията ми дойде на помощ със стиха "Не се оставяй да те побеждава злото, но ти побеждавай злото с доброто".

# 55 5 ян. 2008, 11:23 ч.

Мнения: 1 006

Мисля, че думите "прошка", "прощавам" и т.н. са твърде силни. Не мога в момента да намеря подходящ техен заместител.

Все по-често искам извинение от майка ми. За това, че напоследък я подложих на луди обороти, от което на моменти ставаше неадекватна. За това, че нямам нерви да я изслушам и я отрязвам.

Нито съм Господ, нито съм светица, но прощавам само простимите за мен неща. Може и да е егоцентрично, но имам предвид, че бих простила неща, които аз бих направила или съгрешила.

За останалите - непростимите за мен нямам сила и мИра да простя...Особено ако човекът не осъзнава какво ми е причинил, камо ли да видя желание за разкаяние и извинение. В няколко отговора напред видях част от мислите си - че всичко това натрупва злоба, ненавист, самоизяждане и разяждане, което трови нас самите до огромна степен. Намерих начин все пак навреме да се спася и съхраня - дадох пълен игнор на човека и на случая. Нещо като формат на хард диска. Laughing

Доволна съм, че за това намерих сили все пак, а никак не ми е било лесно. Важното е, че намерих мИра, съхраних и пречистих душичката си. В случая за прошка не намирам сили, не съм божество.

# 56 5 ян. 2008, 11:47 ч.

Мнения: 1 179

За мен лично мога да кажа, че трудно искам прошка, но и трудно я давам. Преди не бях така, но ако някой твърде често ти иска такава, вие докога бихте давали? Давам прошка на хора, които знам, че искрено я искат, съзнателно и знам, че ще направят всичко по силите си да не допуснат да ме засегнат. Тогава наистина мога да кажа, че не само я давам, но забравям за случилото се и изчиствам съзнанието си от негативизма. Понеже по-нагоре става въпрос за религията, дните за прошка и т.н. - мога да дам пример с човек, който предаде сума ти народ около себе си, но понеже посещава всякакви литургии, моли се на Господ за прошка, изповяда се пред попа и т.н., а забрави най-важното - да поиска прошка от онези, които е наскърбил. Сега той си живее прекрасно, в пълен душевен мир (Господ му е простил), а всички останали носят белезите от неговата постъпка. Човек, който търси опора в религия или нещо друго говори за слабост и лицемерие. А колко по достойно би било да кажеш просто "Сбърках и съжалявам", но не е казано точно на 24-ти,а когато наистина го мислиш.

# 57 5 ян. 2008, 12:34 ч.

СОФИЯ
Мнения: 4 144

Цитат на: aleks в сб, 05 яну 2008, 08:18

Честита Нова Година на всички http://misli.hit.bg/forgive.html

Алекс , благодаря за прекрасното начало на 2008г. Hug

# 58 6 ян. 2008, 09:34 ч.

Мнения: 2 724

Шуши ,от сърце е Hug

.
Aera,права си, не може до безкрай да прощаваш на един и същи човек.
Не сме безгрешни, но с добрината на хората не трябва да се злоупотребява.
Всеки сам за себе си решава, важно е да излиза от сърцето му .
Не съм съгласна с твърдението ,че който търси опора в религията е лицемерен и слаб.
Може би ти си се разочаровала от точно такава персона...
А за прошката ,и аз мисля ,че не е нужно да се чака празник или специален случай .
Сакри, и аз се лутам между прошката и извинението и като че ли все още не мога да намеря сили да простя истински на някои хора.
Уж съм простила, а помня какво са ми причинили ....
Хубавото е ,че не изпитвам лоши чувства към тях ,само безразличие.
Може би това е опит за самосъхранение Thinking

...

# 59 6 ян. 2008, 09:55 ч.

Мнения: 1 732

Никога и при никакви обстоятелства не бих простила постъпката на един мъж спрямо собственото му дете. Confused

# 60 6 ян. 2008, 18:27 ч.

Мнения: 1 179

Да безразличието донякъде наистина е опит за самосъхранение, но за съжаление човек е изтъкан от емоции и рядко може да бъде равнодушен. За всеки случай винаги благородно съм завиждала на такъв тип хора, защото те не тровят съзнанието си с негативни мисли за миналото, те просто отварят нова страница и започват на чисто. Има една книга на Норбеков, която би могла да бъде много полезна в моменти, когато човек се чувства слаб, но за да приложиш на практика това, което той доста натрапчиво повтаря през цялата книга, се иска страшно много воля и ако човек я има, със сигурност би му помогнала.

Препоръчани теми

С какво ви дразнят хората?

Мъж, жена или мечка?

Знаете ли кого видях - 44 тема

ХАМАС нападна Израел

Причина:

Причина: