Доказване на бащинство.Как?

bloodywhite, моите съболезнования.много съжалявам за случилото се.толкова млад човек да си отиде.

bloodywhite,възхищавам ти се откак те четох в една тема .Съжалявам за приятеля ти. Пожелавам на теб и детенце здраве и щастие занапред.

Вчера прочетох темата и ми стана адски тежко.Толкова,че не можах да напиша нищо.
Моите наистина искрени съболезнования мила.     Нека почива в мир.
Не знам какво да кажа,освен че ти трябва да гледаш напред заради малкия сладур,заради приятелят ти,който ще иска да си щастлива и винаги ще бъде около тебе,да те закриля.В това бъди сигурна.Желая ти много много сили да се справиш с това.      Тука има много хора които винаги ще помогнат с мили думи и на които винаги можеш да поплачеш на раменете.Прегръщам те много много много. Стискам палци всичко да е наред и ще чакаме да ни държиш в течение на нещата.

Мила, а от какво почина това тъй младо момче?

"Остра сърдечна недостатъчност" - това е отбелязано като причина за смъртта Просто е паднал

ох... налегнаха ни едни мисли за живота....

bloodywhite, някъде бях чела, че добрите хора си отиват на празници...

Вярвам, че душата му е на едно по-добро място.   

О, господи, каква трагедия.
Моите най- искрени съболезнования! 

Бъди силна!   

Моите най- искрени съболезнования!

Дано нещата с детенце се подредят.

МИЛАТА душица в името на детето КУРАЖ и вярваи че ние с ме стеб макари виртуално няма да те оставим

Моите съболезнования
Прегръщам те... и вярвай, че там някъде твоя другар те гледа и винаги ще е с теб


Дядо ми почина на 7 март  а баба ми на 24 декември

радвам се /ако мога така да се изразя при толкова болак и тъга/, че нещата са се разрешили както искаш и както е било желанието на таткото!
също така много се радвам че адвоката мисли за всичок и е предприел всички мерки, еч те е посъветвал и за другите възможин проблеми...радвам се че роднините му не биха могил да те притесняват /защото това се е голям проблем - поне това съм видяла в подфорума за самотни родители - те може да не искат да помагат, но ако решат да ти тровят живота - биха могли да се справят добре/

мъка ми е за теб...колкото и грозно да звучи - детето е малко и ще се пребори, но ти - ти ще изживееш и своята и неговата загуба
само се дръж и не се предавай - явно си му останала на Хари само ти - дръж се с две ръце в живота, дръж се за малкия - прегръщай го всеки път като ти се прииска и ти да си идеш с приятеля ти
предполагам каква ти е болката...виждам че сърцето ти е понесло не един удар...вяравм че този път пак ще устои заради малкия...и заради татко му - който вярвам не би искал и ти да си тръжгнеш така рано от живота...и още повече - не би искал детето ви да остане сирак
бъди смела - знам че е тривиално да го казвам но нямаш уви избор...
а ако имаш нужда от нещо - моля те пиши на ЛС или тук или където и да е - ако можем с нещо да помогнем...
уви в най-тежкото - в болката и носенето й в сърцето си- ще си сама
прегръдки!

Много съжалявам! Много тъжно и нелепо...
Бъди силна!

Благодаря ви за всичко...Не знам какво щях да правя ако ви нямаше.Не съм подозирала що за болка е загубата на  човека до теб...
Аз заминавам утре.Оставила съм пълномощно на адвоката си, тя ще действа - така каза.Оставила съм и всички документи, които успях да събера и сега си събирам нещата и на малкия и се махаме поне за известно време.Не мога да стоя вкъщи.На където и да погледна виждам моето мило момче мъж...Губила съм и друг път близки хора(сестричката ми,баща ми,баби дядовци...), но досега такъв ад не съм усещала в себе си
Днес му беше погребението Днес погребах любимият дори го опях аз Боже, не искаха да му направят опело защото не е кръстен гроб при тези, които са се самоубили откачих, вдигнах ритуалният дом на главата си, ама не искат и не искат разните попове от града да го опеят.Питах защо ще му слагат кръст като не е християнин и няма право да бъде опят не ми отговориха Откачих и нахлух в стаята на уредничката в обредният дом, поисках и една библия и отидох при моето слънце,отворих наслуки страница и започнах да чета.Не зная какво съм чела, нямам спомен, само четях...Имам навика да си нося светена вода(не съм християнка,въпреки, че като такава съм кръстена, но уважавам всяка религия, която учи на любов към Бога).Та изкарах си светената вода, измих лицето на слънчицето ми, поръсих го целият, май направо го изкъпах и се помолих Бог да прости възможните грехове, на тази чиста душичка.Докато беше процесията, само му повтарях "Ти си любимото дете на Бога, Бог те обича и Бог ще те закриля".Направих му кръст с водата, на гърдите,затвориха ковчега и го спуснаха.Направих му кръст и върху ковчега и в съзнанието си помолих Бог да го пази от всякакви зли сили, ако се доближи до него лоша сила, да я прати при мен,него да не закача...
Това беше....не знам дали е правилно, това, което направих, но се надявам Бог да ми прости грешките и да пази душичката на моя любим където и да е....
Чувствам се адски изтощена.Днес съм изпътувала към 300км.(погребението беше в родният му град, на мен не дадоха да го погреба, там където живеехме ),обикалях като гламава безпосока, и без цел,полудявах и точно като започнах да не издържам, кой знае от къде се появи една наша приятелка(моя и на любимият ми) и ме заведе в нейният дом.С нея купихме цветя и ми хрумна да му направя гирлянд от цветя, а не да ги поднасям.Стана красив гирлянд и слънчо сякъщ засия като му го сложих през врата.Досега не съм правила такова нещо и дори не знам как ми хрумна, но се надявам душичката му да се е зарадвала, че отново нещо новичко и уникално е за него(не зная - сега се замислям и ми минава през ума, че може би някъде така правят, но просто аз не съм чувала за такова нещо).
последните дни много неща, които не бях правила трябваше да направя и сякъш всичко идва, за да ме сблъска с неща, които трябва да науча....не знам за причини, просто така ми минава през ума....
Извинете ме, отплеснах се май...
Желая на всички ви весела нова година и дано Бог закриля и вас и семействата ви!Вярвайте в себе си.Аз може би започвам да вярвам и може би започвам да вярвам в себе си, защото Бог ми праща тези изпитания(да не искат да го опеят не мислех, че някой може да измисли нещо такова изглежда ми чудовищно дори да си го помисля - без опело, защото не е кръстен, и все едно не и той дете на Бога

МИличка искренно ти съчувствам на тази болка и повярвай знам какво е.Аз нямам баща ни брат  загубих   едно приятелче на синът ми което гледах и обличах като свое.Още гледам никролога му и снимките и не спирам да плача.Бъди силнаааа и знай че ние сме с теб