Публикувана: 30 дек. 2007, 22:49 ч.
Последно мнение: 21 ян. 2008, 21:03 ч.

Каква е цената....?

4 477
75
1

# 45 31 дек. 2007, 13:02 ч.

София
Мнения: 4 423

Цитат на: ivonska в пн, 31 дек 2007, 08:43

Буболина пита, очевидно, тези от нас, които е трябвало да преглътнат нещо (бой, липса на пари и т.н.), за да продължат напред. Аз не съм от тях. И повечето отговорили не са, май.

Бубс, изглежда няма да получиш желаните отговори тук.

Май да

# 46 31 дек. 2007, 13:12 ч.

Sofia
Мнения: 4 222

Случките в живота ни, в голямата си част, са резулат на личните ни избори.
За щастие на онези, които умеят да признават и поемат отговорностите резулатат на избора им, и за нещастие на слабите и търсещи винаги друг виновен им - притежаваме СВОБОДА на избор.
В момента в който си дадем сметка, че това е така, ще приемем като нещо нормално и цените, които плащаме.
Смятам, също така, че това, което днес ни се струва като наказание или тежка цена - утре може би ще се окаже една добра предпоставка.
Но това само във връзка с погоре написаното и единствено за онези, които живеят не днес за днес, а с мисъл в переспектива.

Последна редакция: пн, 31 дек 2007, 13:23 от dodo_dodo

# 47 31 дек. 2007, 13:44 ч.

Мнения: 2 863

Цитат на: Lennie в пн, 31 дек 2007, 12:23

Всеки плаща цената за изборите, които прави.
Аз съм доволна от избора си, наясно съм и с цената, която съм платила, за да живея живота такъв, какъвто е.

Така мисля и аз.
За да имам дъщеря си, се отказах от идеята и евентуалната възможност някога в бъдеще да имам семейство.
Всеки път като я погледна знам, че ми е коствало много да я опазя и знам, че всеки изстрадан миг си заслужава хиляди пъти, за да й виждам усмивката сега. Направих си изборите, още си ги плащам.

# 48 31 дек. 2007, 14:21 ч.

Мнения: 1 080

Трудно ми е да поставя на компромисите и недомислиците в живота ми етикет с цена .Нужно е просто човек да има ясни цели ,намерения ,стратегия .

# 49 31 дек. 2007, 15:12 ч.

Мнения: 677

Животът не е борса. Цените са по етикетчетата или по менютата. Тва с плащането на цената ми звучи много жалко и пораженчески. Самосъжалението не предизвиква в мен съчувствие.

# 50 31 дек. 2007, 15:40 ч.

София
Мнения: 4 423

Споделянето не винаги търси съжаление и съчувствие, жалко, че не си го разбрал за съзнателния си живот.
Безразличието е признак на студено сърце и никаква душевност, в мен предизвиква съжаление и отвращение.

# 51 31 дек. 2007, 15:51 ч.

Мнения: 677

Мила ми Бубси. Има неща, които не се купуват с пари. За всичко останало има МастърКард.
Безразличен съм към хора, които са превърнали живота си в борса. И към мелодраматичните сюжети, също.
Така и не ми каза защо не пиеш...

# 52 31 дек. 2007, 15:57 ч.

Мнения: 4 965

Цитат на: тони сопрано в пн, 31 дек 2007, 15:12

Сопрано, има разлика между цена и наказание - силните хора осъзнават кога едно нещо си струва определена цена, плащат я мълчаливо и получават хубавото след това. Слабите и тези, които се самосъжаляват, решават пораженчески, че това е определено наказание и са готови волски да си търпят положението до гроб.
Споменатите от мен платени цени не търсят съчувствие - аз съм си ги платила и черпя с пълни шепи от "купеното".
Жалко е, че мислиш, че цена имат само нещата, които се купуват с МастърКард...
Усмивките на децата ми не мога да си ги купя с пари...
Останалите цени са били избрани от самата мен и съм си ги платила с лихвите, но не, защото съм пораженчески настроена. Напротив. Страхотен оптимист съм, но чистата съвест и спокойния сън не можеш да си ги купиш с пари...

# 53 31 дек. 2007, 15:59 ч.

София
Мнения: 4 423

Никога не съм пила алкохол, не ми харесва, пробвала съм.
Освен това не харесвам пияни хора страхувам се от тях, неприятни са ми.
Тони, здраве и късмет за цялото ти семейство през Новата година.

# 54 31 дек. 2007, 15:59 ч.

Мнения: 2 070

Горе - долу мисля като Сикрет...
Иначе..де да знам...не съм много съгласна с теорията. Не правя кой знае какво, че да ми се случват хубавите неща. Те просто си идват, не е трябвало да правя кой знае какви събдовни избори. Особено пък в детството ми. Пътувала съм на много места и съм имала много повече от връстниците ми. Правила съм нещо с удоволствие и от там нататък нещата са потръгнали.
Хората просто са научени да се чувстват виновни за всяко нещо, да им се иска благодарност за всичко, да приемат нещата за вземане-даване... Смятам, че Вселената е щедра и каквото си поискаш това ти дава, но трябва силно да го пожелаеш и не е задължително да се лишиш от нещо, за да имаш друго. При мен проблемът е, че често не знам какво искам.
А хората понякога умишлено приемат нещата за по-трудни от колкото са, точно защото са приели теорията за вземане-даването и искат да се тормозят и после като постигнат нещото да си кажат - ето, вижте колко съм велик, постигнах всичко с пот и мъки... Пък и иначе я ти самият, я някой друг, вземе да каже, че си неблагодарен за всичко хубаво, което ти се случва.

# 55 31 дек. 2007, 16:08 ч.

Мнения: 677

Цитат на: azaf в пн, 31 дек 2007, 15:57

Жалко е, че мислиш, че цена имат само нещата, които се купуват с МастърКард...

Цитат на: тони сопрано в пн, 31 дек 2007, 15:51

Има неща, които не се купуват с пари. За всичко останало има МастърКард.

Хайде пак, сега. МастърКард няма да помогне за истинските неща. Те просто нямат цена, Азаф.
Мерки и теглилки на емоциите и усилията как слагате, не ви знам. Явно аз съм недорасъл.
Хайде весели празници на всички.
И на борсаджиите.

# 56 31 дек. 2007, 16:10 ч.

Мнения: 2 070

Цитат на: Тути в пн, 31 дек 2007, 08:42

Цената,която платих,беше огромна.Загубих майка си.
Най-добрият човек на света!Мисля,че с това Господ ме
наказа за постъпките ми.НЕзнам дали си е заслужавало-
тепърва ще видя.Дано да е за добро!
ЗАщото съм живяла щастливо и безгрижно,и в един момент
виждаш,че не всичко зависи само от теб.Чустваш се безсилен,
съсипан.В такъв момент мислиш,че никога отново няма да
си щастлив.

Ето за нещо такова говоря. Съжалявам за майка ти, но защо така приемаш нещата? Смъртта и като наказание за твои постъпки. Жената рано или късно е щяла да си почине, с всички ни се случва. Какво лошо има в това да живееш щастливо и безгрижно и да приемеш, че смъртта е част от живота. Приеми, че загубата ще ти помогне да отсееш дребното от важното, да оценяваш повече нещата и мига, ама чак пък да се самонаказваш.... newsm78