За избора на име и семейните традиции

не знам и аз вече ....
някой ако е бил в сходна ситуация да помага!Не искам да ги обидя ,напротив.Но как да избегна скандала един ден!

Зависи от имената...има компромисни варианти. Аз съм Ана на баба си Ангелина. Децата ми на никого не са кръстени, в началото родителите на мъжа ми се тръшката, но после свикнаха. Това са глупости, избери имена, които ти харесват и смяташ, че са най-хубавите за детето ти

Ако съпруга ти те подкрепя, въобще да не ти пука. С какво ще те заплашат- няма да дойдат на изписването, няма да го искат , няма да го обичат- ми голям праз. Дошло е времето когато те имат нужда от вас, а не вие от тях. Сестра ми се казва Станка, по настояване и тропане на баба ми. Е, питаш ли я как се представя... младо момиче да се срамува от името си заради простотии.
Нашият син специално го кръстихме с име, различно от имената на всички баби и дядовци. Никой нищо не каза.
Само от теб зависи!

Не съм била точно в такава ситуация, но бях подготвена, колкото и малка да беше вероятността, да има претенции.
Ако ще става скандал, то той не може да се избегне, а само ще се отложи във времето. Ако отсега са категорични за име на внучето си, то какво ли още ще измислят след години. Ако го кръстиш на тях, няма да видиш спокойствие и всеки път като ги погледнеш, ще се ядосваш, чеси се поддала. Ако настоиш на своето решение, те ще се сърдят, ще мрънкат, пък ще спрат. Ако заради едно име са готови да отхвърлят внучето, то ще ти е ясно що за хора са и ще си правиш сметката за в бъдеще.

Въпреки,че все още нямам дете, но и аз предусещам как ще имам противоречия и натискания за името на детето.
И лошото е че мъжаът ми си държи да е на баща му.
Боже детето неродено и от сега спорим, а като и това се случи незнам.
Моята майка предлага да е на името на някой светия, който се чества около датата на раждането. Аз съм съгласна с този вариант, но мъжа ми не!

абсолютно същото!!!!И мъжа ми иска да е на тяхните ,но по-скоро нещо като компромисен вариант ,една буква или ....Но те едва ли ще се съгласят!
Добре де ,кажете ми какъв му е компромисния вариант на Трифон ,дори и само първата буква да му вземем

Теодор?!

звучи много добре,мислили сме ако е момиче да е Теодора,на свекъра,а ако е момче да го кръстим Петър - на свекървата!Това ми звучи като най-добрия вариант,но кой знае с цената на какво ще постигна своето

Според мен за традиции може да се говори ,ако например внукът ще носи имената на дядо си ,както неговият баща носи на своя дядо и така се запазва наистина традиция в рода.Но ако трябва да се казва Трифон,е тогава традициите не са това ,което бяха.Това с буквата за мен е пълна простотия и да държиш на това трябва да си много ограничен човек.Защо изобщо изборът на име трябва да се ограничава до една буква не знам!?

Валентин! 

ПП Действителен случай - дете е кръстено Валентин на дядо си Трифон. 

         И у нас е имало леко обидени за моето име, но тъй като баща ми го е избрал имало е само мърморене под сурдинка. Иначе извинете, но "Приятно ми е Стоимена" ми звучи убийствено, въпреки че страшно обичах баба си.
        Тъй като моите деца доста се забавиха и като се видяха, че са близнаци решихме с мъжът ми първото да се казва Божидар/а, а второто ако е момче на баща ми Христо - много го уважавахме. За жалост той почина в деня, в който се родиха децата.
       

Като за съвет ще кажа-виж в началната страница "Имена,именни дни"-според мен ще успееш да намериш решение за аналогово име.
След това бих искала да споделя моя случай.Тъй като по принцип съм добронамерена към хората и въпреки серия от скандали и издънки от страна на свекъра и свекървата,бях готова на жеста да кръстя детето си на тях(тук трябва да кажа,че никога не е имало и най-малка проява на натиск от тяхна страна).Тя се казва Надка,а той Красимир.Исках детето да е Недко или Найден.Мъжът ми не одобри тези варианти.И т.к. и баща ми се казва Красимир взехме компромисен вариант на ситуацията-първите две букви-Кристиян(макар,че буквално идва от Христо,но ние го бяхме нарекли,че ще е производно от Красимир).Както и да е.След като детето се роди "онези" директно казаха,че няма да са "баба" и "дядо" и  не заради името,а защото били млади!!!!!!.....И до сега(2г и 6м) те го виждат само на празници,а през останалото време той не съществува за тях-те са млади,заети,работещи и много изморени(за детето,но не и за купони).Научиха го да ги нарича с измислени от тях имена,нямащи нищо общо с истинските им такива.
Така,че цялата ми мисъл е да не очакваш от претендиращите за име,че ще се разчекнат да помагат и да сипят пачки пари.Каквото и да правиш на такива няма угодия.Обратния вариант също е в сила-и да не го кръстиш на тях,все пак им е кръв-ако не веднага,то след време ще му обърнат внимание.Каквото и решение да вземеш помни,че детето си е твое и ти ,то и таткото сте най-важни!

Балерина направо тръпки ме побиват чак не ми се ще да повярвам, че има такива хора. Добре че нашите не са такива, напротив, нека поне един човек да се похвали. Синът ми е кръстен на свекър ми, но не заради традициите, а заради името което много ми харесва -Христо. А те го обожават. Въпреки, че не живеем заедно те много ни помагат, всички, и моите родители и свекър ми и свекървата. Особено свекървата, никога не ме е обидила, не ми е казала лоша дума, а като им отидем на гости аз забравям, че имам деца, тя ги поема изцяло и дори не ми дава да правя нищо. Все ни казва излезте, поразходете се. Тя обожава децата ми. Когато са болни се обажда всеки ден да чуе как са, какво правят, оздравяват ли? С такова внимание и търпение се обръща към тях, просто не мога да Ви опиша, даже малко ги глези, ама нищо.  Когато се роди малката всички явно очакваха, че ще я кръстя на нея, но аз я кръстих с друго име. Тя нищо не ми каза даже, напротив каза, че името е страхотно и много и подхожда. Тя ме разбира, и знаете ли  защо? Защото много е изстрадала - някога нейната свекърва много я е тормозела, даже отишла в болницата и искала да смени името на дъщеря и - зълва ми де, защото тя я е кръстила по друг начин, а не на нея. Ужас. Добре, че свекър ми е забранил да се  сменя името на детето. И цял живот бабата много я е тормозела / лека и пръст на жената/ ама и мен ме беше страх от нея като отидох да живея у тях. Е стига съм се хвалила нека и някой друг го направи.

Dundurela само мога да кажа,че благородно ти завиждам на теб и всички щастливи мами като теб.Такива бяха и моите мечти но....