Синът ми не ме иска

  • 8 917
  • 58
  •   1
Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 1 642
Catnadeen, при цялото ми уважение и без да съм специалист, мога да ти кажа, че на 13 г. детето и в съда има право да избере при кой родител да живее. Освен това нищо не знаеш нито за живота ми, нито за моето дете, което първо е по-голямо от твоите и второ е оставено да взима някои решения и да носи отговорността за решенията си.

Освен това смятам, че е много важно да насочваме децата си, но никога да не им налагаме собствените си решения, винаги трябва да има алтернатива. Ти пък откъде знаеш, че твоите решения са по-правилни от тези на пубертета, който отглеждаш. Всеки гледа от своята камбанария и смята, че неговата визия и мислене са правилни, да ама не, защото децата имат право на мнение, на свободен живот и избор. Вярно не могат да взимат всички решения, но с възрастта трябва да получават и свобода, защото няма да живеят вечно под крилото ни. Не е правилно и здрависловно.

В тази връзка много ми хареса поста на Милк Peace

Последна редакция: сб, 12 яну 2008, 22:24 от jpop4e

# 46
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Не смятам, че проверяването на телефон и интернет е проява на ВМЕШАТЕЛСТВО! Нещо повече - според мен всеки родител е ДЛЪЖЕН да го прави, за да е в течение на евентуални опасности, които застрашават детето. Нали затова непълнолетното дете се нуждае от родителите си!
Какво вмешателство, какви глупости???? Детето НЕ Е наш приятел или съквартирант, който има нужда от лично пространство!!! Това е нашето дете, което е под нашата закрила. Не съм съгласна, че на тази възраст то знае перфектно кое е добро и кое лошо за него. В противен случай децата щяха да си взимат паспорта на 10 години, да се издържат и да живеят самостоятелно.
И също така не мисля, че приятелството е най-верния родителски подход. Детето си има приятели, ти има нужда от РОДИТЕЛИ.
Така мисля.

# 47
  • Мнения: 903
Мисля, че най-добрият вариант би бил този, при който детето те чувства като приятел, но не забравя, че си негов родител. Няма нищо по-хубаво от това, ако съумееш да накараш детето ти да споделя с теб като с приятел. Но това изисква търпение и  изслушване на една торба с дивотии (ама дивотии за нас възрастните, пък за детето супер съществени неща), докато един ден ти сподели нещо наистина значимо. Печеленето на този вид доверие у детето е трудоемък процес (много е важно то да бъде изслушвано без поучително-назидателния тон, който често използват родителите), но веднъж спечелиш ли това доверие, спечелил си най-резултатния инструмент за контрол върху поведението му.

Даването на лична свобода и обема на тази лична свобода трябва да е съобразен с възрастта на детето. От ранна възраст трябва в него да се изгражда съзнанието, че човек като вземе определено решение, трябва да е готов да понесе неговите последствия. Това не означава да се остави малкото дете  да прави каквото му щукне, но когато поиска нещо не особено приемливо, родителят трябва да му даде избор между две или три възможности (избрани и съответно преценени от него). Така хем детето има усещането, че решава само за себе си (па макар и измежду подбрани от родителя варианти), хем се научава да носи отговорност за действията си.

Не мислете, че аз съм го измислила това - има си психолози. Аз само щрихирам каквото съм чела по темата.

# 48
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Не смятам, че проверяването на телефон и интернет е проява на ВМЕШАТЕЛСТВО! Нещо повече - според мен всеки родител е ДЛЪЖЕН да го прави, за да е в течение на евентуални опасности, които застрашават детето. Нали затова непълнолетното дете се нуждае от родителите си!
Какво вмешателство, какви глупости???? Детето НЕ Е наш приятел или съквартирант, който има нужда от лично пространство!!! Това е нашето дете, което е под нашата закрила. Не съм съгласна, че на тази възраст то знае перфектно кое е добро и кое лошо за него. В противен случай децата щяха да си взимат паспорта на 10 години, да се издържат и да живеят самостоятелно.
И също така не мисля, че приятелството е най-верния родителски подход. Детето си има приятели, ти има нужда от РОДИТЕЛИ.
Така мисля.

ето това мисля и аз
ако бе да съм приятел...нямаше аз да го родя
приятелството и НЕ вмешатеството са едно, а къде идва границата на липсата на контрол...
но това е личен избор за всеки  родител
но! моля! така както на вас не ви е приятно да ви наричат например безотговорни за това, че не контролирате детето си - не обиждайте родители които оказват елементарен контрол!

jpop4e, не разбрах тнвоя живот защо трябва да го знам? е явно твоето дете си е при теб иначе би писала ти лично как си преодоляла такава драма
и само да ти добавя - детето НЕ ВЗИМА РЕШЕНИЕ - такова ВИЗАМ СЪДА след обстойно разтглеждане на фактите и на желанието на детето. само по себе си желанието на детето не важи толкова колкото фактите например.
детето решава само на по-късен етап

# 49
  • Мнения: 6 700
Не смятам, че проверяването на телефон и интернет е проява на ВМЕШАТЕЛСТВО! Нещо повече - според мен всеки родител е ДЛЪЖЕН да го прави, за да е в течение на евентуални опасности, които застрашават детето. Нали затова непълнолетното дете се нуждае от родителите си!
Какво вмешателство, какви глупости???? Детето НЕ Е наш приятел или съквартирант, който има нужда от лично пространство!!! Това е нашето дете, което е под нашата закрила. Не съм съгласна, че на тази възраст то знае перфектно кое е добро и кое лошо за него. В противен случай децата щяха да си взимат паспорта на 10 години, да се издържат и да живеят самостоятелно.
И също така не мисля, че приятелството е най-верния родителски подход. Детето си има приятели, ти има нужда от РОДИТЕЛИ.
Така мисля.

Извинявай, но това звучи ужасно - как така ще му проверяваш телефона, интернета и т.н. до пълнолетие. А, доверието къде остана? И как ще се научи едно дете какво е лично пространство и зачитането на такова, ако няма пример.
Загрижеността на родителя няма нищо общо с шпионирането. Ако има доверие, не е необходимо да му четеш дневника или да се ровиш в телефона му, това е моето мнение.

# 50
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Не смятам, че проверяването на телефон и интернет е проява на ВМЕШАТЕЛСТВО! Нещо повече - според мен всеки родител е ДЛЪЖЕН да го прави, за да е в течение на евентуални опасности, които застрашават детето. Нали затова непълнолетното дете се нуждае от родителите си!
Какво вмешателство, какви глупости???? Детето НЕ Е наш приятел или съквартирант, който има нужда от лично пространство!!! Това е нашето дете, което е под нашата закрила. Не съм съгласна, че на тази възраст то знае перфектно кое е добро и кое лошо за него. В противен случай децата щяха да си взимат паспорта на 10 години, да се издържат и да живеят самостоятелно.
И също така не мисля, че приятелството е най-верния родителски подход. Детето си има приятели, ти има нужда от РОДИТЕЛИ.
Така мисля.

Извинявай, но това звучи ужасно - как така ще му проверяваш телефона, интернета и т.н. до пълнолетие. А, доверието къде остана? И как ще се научи едно дете какво е лично пространство и зачитането на такова, ако няма пример.
Загрижеността на родителя няма нищо общо с шпионирането. Ако има доверие, не е необходимо да му четеш дневника или да се ровиш в телефона му, това е моето мнение.
Извинявай, на мен пък още по-ужасно ми звучи детето ми да има интернет контакти, за които аз не подозирам, да се сдобие с още по-ужасни извратени интернет- (и не само) приятели, които да му направят най-ужасните неща, за които можеш да се сетиш, а пък аз - видиш ли - да си тъна в блажено ДОВЕРИЕ и НЕшпиониране. Нека се научи на "незачитане на личното пространство" (леле майко колко УЖАСНО), но пък да е жива и здрава, пък било то и "шпионирана" oт собствената й майка, с цел да й наруши ЛИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО.

# 51
  • Мнения: 6 700
Извинявай, на мен пък още по-ужасно ми звучи детето ми да има интернет контакти, за които аз не подозирам, да се сдобие с още по-ужасни извратени интернет- (и не само) приятели, които да му направят най-ужасните неща, за които можеш да се сетиш, а пък аз - видиш ли - да си тъна в блажено ДОВЕРИЕ и НЕшпиониране. Нека се научи на "незачитане на личното пространство" (леле майко колко УЖАСНО), но пък да е жива и здрава, пък било то и "шпионирана" oт собствената й майка, с цел да й наруши ЛИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО.

Как така няма да подозираш? Явно изхождаш от позицията, че детето ще крие всичко от тебе и ти ще откриваш какво крие чрез шпионаж ли? За мене е важно детето ми да ми има доверие и да споделя с мене, не да инсталирам шпионски програми по компа. Ако стигна до там значи някъде не съм се справила както трябва.
Родителският контрол, поставянето на граници и т.н. няма нищо общо с намесата в личното пространство и следенето, според мене.
И докога смяташ да я контролираш така? Да не станеш като тъщата от онзи виц дето в първата брачна нощ се обадила зад стената "А, сега и студена вода както си изпотена".
Интересно ми е - признаваш ли на детето си правото да има дневник и ти да НЕ го четеш.

# 52
  • София
  • Мнения: 17 282
Dincho, изобщо не си прав/а/ според мен.
Какво означава доверие на детето, особено пък тийнейджър? Ти забрави ли какво е да си тийн? Не знаеш ли колко педофили и мошеници има в мрежата? Не знаеш ли, че наркотиците са на всяка крачка???
Както е казала catnadeen детето ми си има приятели, аз съм родител.
И компютъра ще проверявам, и пощи, и скайпове, и чатове; и да, ако им дневник, ще му го прочета.
Няма да кажа или да коментирам, освен ако няма наистина сериозен проблем (наркотици, педофилия...), но ще съм нащрек непрестанно.
Абсолютно съм съгласна с Christine .

# 53
  • Мнения: 6 700
Birdy, аз си имам тийн вкъщи. И не съм забравила какво е да си такъв  Laughing Знам колко е неприятно някой, пък бил той и родната ти майка, да ти чете дневника. Мисля, че всеки има право на лично пространство. Това, че сме им майки не ни дава неограничени права върху тях.
И до каква възраст мислиш, че имаш право да му четеш дневника без негово съгласие?
Да си нащрек, за мене значи да усещаш детето си, то да споделя с тебе, а не да го следиш.

Последна редакция: вт, 15 яну 2008, 19:59 от Dincho

# 54
  • София
  • Мнения: 17 282
Не знам, Dincho, моят е още далече от тийн, обаче помня аз каква бях и страх ме хваща  Laughing

# 55
  • Мнения: 6 700
Не знам, Dincho, моят е още далече от тийн, обаче помня аз каква бях и страх ме хваща  Laughing

А, нема да се плаУшиш, его къде е и твоят да стане тийн  Laughing
И да не му четеш дневника, ей ...................

# 56
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Не знам, Dincho, моят е още далече от тийн, обаче помня аз каква бях и страх ме хваща  Laughing

А, нема да се плаУшиш, его къде е и твоят да стане тийн  Laughing
И да не му четеш дневника, ей ...................

Хайде стига с тоя дневник де...дневника та дневника.. hahaha Бас държа, че отрочето ти старателно си пише дневник, а ти умираш от любопитство какво пише вътре Joy И сега в несвяст скандираш тук за дневници, лично пространство и доверие.. Laughing
А това за инсталирането на шпионска програма направо ме разби  Joy Напреднала си в умуването, на мен не ми беше хрумнала подобна глупост, мерси че ме подсети.
За първата брачна нощ ще се разберем приятелски с щерката къде да стои камерата, няма да се напрягам да клеча до стената, не бой се.
И вземи го прочети тайничко тоя дневник да се успокоиш накрая Joy

Сега сериозно, съгласна съм с Бърди, един родител е длъжен да бъде нащрек, не за да навреди, а за да предпази детето си. Познавам много нещастни пристрастени към наркотици деца на доверчивите си и приятелски настроени родители.

Последна редакция: ср, 16 яну 2008, 12:31 от Christine

# 57
  • Мнения: 6 700
Christine, признавам тоталното си поражение. Страхотният ти хумор тотално ме разби.  Joy  и вече съм в несвяст.  Joy Как смееш да пишеш, че ще следиш детето си, а дори не ти е хрумвало за шпионски програми. Е, поне ти дадох идея.

Сега и аз сериозно, пътят към ада е осеян с добри намерения. Аз пък познавам много нещастни пристрастени към наркотици деца на супер обсебващи  и "загрижени" родители.

# 58
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239


Сега и аз сериозно, пътят към ада е осеян с добри намерения. Аз пък познавам много нещастни пристрастени към наркотици деца на супер обсебващи  и "загрижени" родители.
Айде бе...... Ти се шегуваш!!! Joy
 Peace

Общи условия

Активация на акаунт