По важно е според мен,че тях просто нищо не ги вълнува,нищо не им е достатъчно интересно,дори не мечтаят,не творят,не измислят,нямат хобита,нямат желания,не им се играе,не им се излиза,не търсят контакти...Сега ще ме нападнат амбициозните мами,знам!!!Но в своя защита ще кажа,че съм направила всичко възможно да провокирам някаква емоция у тях,но...И това не са само моите деца.Бъдете откровенни,вашите не ви ли напомнят на обрисуваните по горе?!
Не мислите ли че това е така защото нямат поле за изява?!Защото всичко им се налива в главичките като с фуния?!Къде в училище,къде от медиите,къде в интернета...
Трудно ми е да разпозная децата си в горното описание. Не съм амбициозна майка, дори се плаша от всичко, което те са подхванали, но момичетата ми (според възможностите на възрастта) рисуват, четат, пишат, майсторят (колажи, апликации, макети, ...) Вълнуват се от спорт, музика, кино и театър... Мечтаят за пътешествия, приключения, кариера... У дома непрекъснато нещо се случва. Чувствителни и емоционални са... И не мисля, че са изключение. Не знам защо са едва ли не нарочени като специални деца. Обикновени са, точно като всички техни приятели.
Дали пък просто не сме случили на изключителни учители, стимулираща среда и много късмет
Може би всичко си зависи от всичко...Ние живеем в един прекрасен квартал,близо до гората,имаме прекрасен двор,и всичко за което обикновенното дете би мечтало...Така са и нашите съседи,като в село сме,познаваме се,поздравяваме се...И въпреки това по улиците ни,и по дворовете няма детска глъчка...Защо?!Не познавам родител който да не живее за щастието на детето си,и въпреки това те не изглеждат по детски щастливи...Все си мисля че системата ги унищожава още от малки...Имам много теории за това...Говорила съм със специалисти в тези области,които го потвърждават,но не ми се спори вече...Аз искам просто да виждам децата си в полет,а те като че гаснат...
