Публикувана: 17 ян. 2008, 12:51 ч.
Последно мнение: 18 ян. 2008, 15:18 ч.

най-сигурното нещо в живота

2 768
26
1

# 15 17 ян. 2008, 16:13 ч.

Мнения: 2 270

Цитат на: Знаток в чт, 17 яну 2008, 14:16

...Някои твърдят, че когато плачем до леглото на умиращия, всъщност плачем за себе си, а не за него.

Наистина темата е философска.

Абсолютно вярно Peace

Много скоро загубих скъп човек - последните месеци от живота й бяха кошмарни, нека почива в мир!
Когато почина над леглото - ние най-близките плачехме с думите: "Защо ни остави? Какво ще правия без теб? и т.н." Може би е егоизъм - знам ли?! В един момент обаче се замислих, как всички плачем за себе си и за това как ще продължим живота си без този човек!

# 16 17 ян. 2008, 20:49 ч.

софия
Мнения: 636

Подкрепям казаното от Pretty. Като загубих баща си нямах 18, последната година от живота му беше ад за човека, но той се държеше много храбро и не искаше да ни притеснява. Просто като си помисля как мама е преживяла всичко това..., ние сме деца, но тя се прояви като истински герой. Наистина всички плачем за себе си сякаш като изгубим любим човек...Любовта, а също и смъртта се проявяват като дълбоко егоистично чувство.

# 17 17 ян. 2008, 22:00 ч.

Мнения: 423

Цитат на: Знаток в чт, 17 яну 2008, 14:16

Всъщност ние се страхуваме от загубата.

защото от нея боли най-много

# 18 17 ян. 2008, 23:40 ч.

Мнения: 183

Точно така е - тъжим най-вече от загубата
според мен и за това са гробищата, с тежките надгробни камъни - защото не искаме да повярваме, че някой си отишъл безвъзвратно и защото имаме нужда от място, където да си поплачем, да се почувстваме по-близо до загубения човек, а след по-дълъг период и да си спомним за него. Гробищата са не за мъртвите, а за живите..... Sad

# 19 18 ян. 2008, 00:00 ч.

Brokenpromiseland
Мнения: 1 432

Ами има и друга мисъл...."Смъртта на един е трагедия, а смъртта на хиляди е статистика"
Истината е че докато не ни опре до г*** не можем да го оценим.
Боли и то много, защото знаем ,че никога повече няма да видим този човек...няма да се радваме с него, нито ще можем да поплачеш на рамото му.
Няма нищо по ценно от живота (колкото и банално да звучи).Можем да гледаме философски, и да не гледаме философски...въпрос на личен избор...когато усетиш обаче че идва края...цялата философия отива по дяволите и се молиш поне за още няколко минути.
Свикването е само временна заблуда...няма такова нещо...отвъд него има само безразличие към живота на останалите.
Затова хората имат и една приказка...яжте,пийте и се веселете..и носете новите си дрехи.Опитвайте се да бъдете щастливи и се старайте да правите другите щастливи....защото живота е кратък....Дори малцина оценяват...колко всъщност....
Иска ми се да вярвам че наистина душите ни не умират, че ма задгробен живот...но върнал ли се е някои от там за да каже....че ще бъдем с любимите си хора завинаги.

# 20 18 ян. 2008, 06:45 ч.

Мнения: 631

Всъщност се страхуваме от смъртта /загубата/ защото не сме информирани какво става след това- няма как да знаем. В повечето си варианти информираността т.е. знанието за нещата ни дава сигурност, а тук знаем, че ни очаква, но нито знаеш кога, нито как - затова ни е толкова гадно. От друга страна пък ако знаехме................каква полза? Щяхме сами да си копаем гробовете

# 21 18 ян. 2008, 10:12 ч.

Kопенхаген
Мнения: 663

Цитат на: rali_smiles в чт, 17 яну 2008, 14:20

Цитат на: Мадам Помпадур в чт, 17 яну 2008, 13:46

Цитат на: паликарова в чт, 17 яну 2008, 12:51

Най-сигурното нещо в живота е.....-смърта.

Ай пак щуротии #Crazy

жена теб да не те е друснала депресия с наклонност към самоубийство smile3537

Я за да сме сигурни в тоз живот всеки де се висне или да си тегли по един патлак smile3521

Това е меко казано злобно. Ако си намерила баща си с "патлак" в ръка и разтекъл мозък, едва ли ще си позволяваш подобни коментари.
По темата - не само, че е най-сигурното, ами е и най - естественото нещо на света. Това е просто един етап от безкрайния кръговрат на живота. Мен по - скоро ме дразни отношението на хората към това - разни безсмислени церемонии като палене на свещи, "подаване".....и след три години /примерно/ забравяме постепенно как са изглеждали тези същества /щото не умират само любими хора, а и кучета, котки, канарчета/. Аз си пазя спомените - те са ми най-скъпи. И редовно споменавам покойниците, без да се притеснявам, че ги безпокоя. Не вярвам в задгробния живот.

Да няма нищо по сигурно от ЖИВОТА и аз съм щастлива от този факт. Самия живот ти дава възможността да създаваш живот и да обичаш любимите хора до теб. А смъртта тя е неизбежната съдба. Старите хора са казали каквото ти е драснато в книгата на съдбата там горе никой не може да го промени. Аз също съм загубвала близки хора,за това се радвам на живота.
А при теб явно загубата на толкова близък за теб човек те е заредила с негативни емоции, които не трябва да изсипваш върху другите.

# 22 18 ян. 2008, 11:39 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: паликарова в чт, 17 яну 2008, 12:51

Защо след толкова хилядолетия,взаимно съжителство,
не свикнахме с нея?

Защото носи мъка, болка, несигурност и неизвестност.

# 23 18 ян. 2008, 13:34 ч.

Мнения: 2 716

Като че ли темата се измести в посока "как преживяваме загубата на близък"
********
Рени, не мога да се съглася, че смъртта носи несигурност и неизвестност. Напротив. Тя е, както вече стана дума, ЕДИНСТВЕНОТО сигурно нещо. Не е известно само дали тя е край или преход.
На нас ни се ще да е второто.
********
Angel^wings - именно безименната смърт потвърждава, че ние оплакваме себе си, а не починалия. "Съртта на един е трагедия" защото можем да сме съпричастни. А как да сме съпричастни с цяла камара трупове. Никой не плаче когато чете исторически книги. Но когато във филма героинята умира... (само елате да ме видите)
********
Мадам Помпадур - твоята теза е огледалната. Именно - другото сигурно нещо е животът! Щото не може да умре само, което не е живо. Обаче кое му е сигурното? Ти го управляваш, променяш, насочваш, скапваш....изобщо въздействаш с волята си. Месиш се. Доколкото смъртта не ти дава възможност да се намесиш. Да, можеш да я отложиш, но не и да я предотвратиш или промениш.
Вярвам, обаче, че трябва да се живее с живите, а не с умрелите. Уважавай човека докато е жив. После и да спиш на гроба му - файда няма.

# 24 18 ян. 2008, 14:04 ч.

Kопенхаген
Мнения: 663

Не знам... може би не желая да мисля още за смъртта, а искам да се радвам на живота до край... и всичките ми мнения са продиктувани от тази мисъл

# 25 18 ян. 2008, 14:20 ч.

Мнения: 621

Най-сигурното нещо в живота е че всичко се променя Peace

# 26 18 ян. 2008, 15:18 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: Знаток в пт, 18 яну 2008, 13:34

Рени, не мога да се съглася, че смъртта носи несигурност и неизвестност. Напротив. Тя е, както вече стана дума, ЕДИНСТВЕНОТО сигурно нещо. Не е известно само дали тя е край или преход.
На нас ни се ще да е второто.

Естествено имах предвид болднатото.
Понякога мисля, че по-добрият вариант е да е окончателен край. Но по-често май ми се иска да не свършваме безвъзвратно. Поживём- увидем...

Препоръчани теми

Сексуално несъвместими в семейството

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Мъжът не иска да живее с теб, а само гаджета - нормално или НЕ

Били ли сте сигурни, че ще се разделите/разведете?

Причина:

Причина: