Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • София
  • Мнения: 5 566
Здравейте, момичета! Преживях миссед в 13та г.с. Още ми е напълно прясна емоцията, но искам да се оттърся максимално бързо и да продължа напред... Сигурно има и други момичета в моята ситуация. Затова си помислих, че една хубава тема би била такава за успешни бременност...

Ще започна с историята на една моя приятелка. Първата й бременност завършва със спонтанен аборт в 5 г.с. Лекарят обаче я успокоява напълно, че всичко е наред и тя забременява отново 4 месеца по-късно. За съжаление в 14та г.с. - миссед, последван от кюретаж. Изчаква 6 месеца и започват отново опити за бебе. Успяват на третия месец опити. Ражда си живо и здраво бебче в 9-тия месец. А година и половина по-късно (, когато е на 35) забременява отново и ражда още едно живо и здраво бебче седмица преди термина. Тъй като и двете й дечица са момченца, живее с надеждата да си има и трето, което да е момиченце  Simple Smile

Много ми е важно да повярвам, че следващия път всичко ще бъде наред.

# 1
  • Мнения: 76
Ето ти и моята успешна история:

Имам вече едно момиченце на почти 4 години.
Опитите за второ бебе започнаха през март тази година. На 21 април разбрах, че съм бременна и подарих на таткото за рождения ден положителен тест за бременност. За жалост 10 дни по-късно се случи миссед в 6.г.с. Без да ми правят кюртаж. Просто прокървих и кървих 10 дни.
И хоп на 31 май - отново положителен тест за бременност. Без дори да ми е идвала менструацията.
Та сега чакам вече всеки момент моето второ момиченце след една напълно безпроблемнна бременност, в която не съм си седнала на д-то. Обиколих света и работих през цялото време.

# 2
  • Мнения: 1 800
Съжалявам за случилото се. Всичко ще е наред, а ако имаш възможност направи няколко прегледа, за да осигуриш, че всичко "работи" както трябва.
Ето няколко успешни истории:
1. майка ми е правила спонтанен аборт преди аз и сестра ми да се родим. ходили са по лекари за малко  и всичко е било наред със следващите бременности.
2. моя добра позната. има син, след него имаше 2-3 спонтанни аборта (при нея в доста напреднал стадий на бременност), но има и второ дете, сега опитват за трето.

Пожелавам ти много, много късмет следващия път Hug

# 3
  • малкия йеросалим
  • Мнения: 849
аз ще разкажа за моя позната.когато беше на 18години и откриха киста и направиха операция.оказало се ,обаче че положението е по сложно.лекарят предупреди,че ще има проблеми със забременяването.две години по късно тя забременя.направи спонтанен аборт в третия месец.три месеца по късно забременя за втори път и сега се радва на здраво и щастливо момченце.

# 4
  • Мнения: 9 973
04.08.06г.-аз пометнах близнаци след пътуване София-Русе и обратно. Cry
31.08.07г.-виж ми подписа и аватара Heart Eyes

# 5
  • Мнения: 469
Преди Вили имам неуспешна бременност завършила в 9г.с.Три месеца след това забременях и имах безпроблемна бременност.
Решихме да опитаме за второ бебче и пак спонтанен аборт в 12г.с.Два месеца след кюртажа забременях с Жорко.
Вярвай,че следващия път всичко ще бъде наред!

# 6
  • Плевен
  • Мнения: 238
Имам един мисед в 8 г.с. през август 2006. След това на 16.03.2007 точно на рождения си ден разбрах че отново съм бременна.Резултата е в подписа ми прекрасна принцеса.
Успех.

# 7
  • Мнения: 2 257
Аз имах два миседа, единият в 12та седмица, другият в 9та, един след друг. Следващият опит доведе до усмихнатото човече в подписа ми. Ето ти хубава история. Grinning
Ненормално трудно е за издържане, но е възможно! Горе главата! Hug

# 8
  • София, Лагера
  • Мнения: 2 988
Виж това красиво момченце в подписа ми. Преди него имах спонтанен аборт в 10 г.с.
Успех!  Hug

# 9
  • Мнения: 959
И аз, се включвам.
Имам една неуспешна бременност преди да родя успешно 2 си деца.
Плода спря да се развива в 9г.с. направиха ми кюртаж, предписаха ми противозачатъчни които трябваше да пия най малко 6 месеца.Спрях ги на 4 и веднага забременях със синчето ми.Не съм имала никакви проблеми после и с другата  бременност.
Кураж и успех! Peace

# 10
  • Мнения: 5 391
Първата бременност в живота ми за върши в 8 г.с.
После имам две успешни Grinning

# 11
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 383
Колега на мъжа ми е женен за тайлантка, живеят там и явно в града им няма добра техника и едва в 8-я месец разбират, че детето е множество увреждания - порок на сърцето, изоставане в развитието на мозъка и недоразвито краче  Sad Шанс бебето да оцелее след раждането е почти равен на нула, дори и да оцелее, ще е много недъгаво. Мога само да си представя кошмара който са изживяли  Cry По-добре аборт в начален стадий, отколкото това. Предизвикват раждането и бебето не оцелява.
Точно преди няколко дни, година и половина след загубата на първото им детенце, се роди малкият им здрав син.

# 12
  • Мнения: 356
Преживях мисед през февруари 2006 г. Три месеца по-късно забременях и през следващия февруари родих дъщеря си  Heart Eyes 
Кураж!  bouquet

# 13
  • Мнения: 329
И аз да се включа и дано ти дам вярата от която имаш нужда.

Аборт в 4 месец ,  наложи се кюртаж.Преживях го много трудно като всеки месеци наред си мислех , че повече няма да мога да имам дете , постоянно си мислех в това .
Но година по късно вече бях пак бременна всичко мина нормално ,а 4 години по късно вече имам второ детенце и при тази бременност нещата минаха нормално .

Така че горе главата само положителни мисли и в скоро време ще се радваш на една нормална и лека бременност Hug!

Надеждата умира последна  Hug Praynig !

# 14
  • Мнения: 434
Ето ти и моята история:
На 13 ноември 2006г. загубих бебенцето си в 13 г.с.Понесох го много трудно,още повече че работата ми е всеки ден да се срещам с бременни и раждащи и техните малки бебета.Само аз си знам колко сълзи съм изплакала Cry
Точно три месеца след това бях отново бременна и вероятният ми термин беше за 13 ноември 2007г.Сега имам най красивата и съвършена малка принцеса,моето малко чудо.
Пожелавам ти от сърце след една година да гушкаш най-сладкото бебе на света-твоето. Hug

# 15
10.05.2005- 8г.с.  най-нещастния ден в живота ми. Две години и 2 дни по- късно дойде и най-щастливия. След тежка, но успешна бременност се роди сина ми.
Пожелавам ти от все сърце успех, следващия път.

# 16
  • Мнения: 1 919
29.12.2006 ....кюртаж...казаха ми 6 месеца никакво-забременяване....още следващия месец бях бремена......резултата днес става на 3 месеца!

# 17
  • Мнения: 388
Мила зная че толкова боли, но искам да помислиш че трябва да си силна.
За да можеш да се настроеш за ново бебе.
имам 2 неуспешни бременности
1996г. - грешна диагноза кюртаж в 20 седмица.
през  януари 2006- спонтанен в 22 седмица - Загубих момченце
през май 2006 -бях бременна
а сега се радвам на една сладка голяма бебка!!!

Пожелавам ти скоро, много скоро да си най щастливата мама!

# 18
  • Мнения: 148
Включвам се и аз в темата, макар, че моят случай е малко по-особен. След 10 годишно ходене по доктори, в края на 2005 г. след успешно ИКСИ бях бременна с близнаци. С таткото бяхме на седмото небе. За съжаление обаче в 10 г.с. изгубих първо единия близнак, а после и другия. Светът се срина. Плачехме ден и нощ. Е, наревахме се и продължихме напред. След 6 месеца правихме отново трансфер (на  две замразени ембриончета от предишната стимулация) и резултатът е налице.
Въпреки, че предвид начина, по който забременях и спонтанния аборт, се наложи да пия по 18 таблетки на ден (6 от които за контракциите, които при мен запчнаха от 5 месец) като цяло бременността ми премина доста леко - нито за ден не съм лежала.

Така, че миличка - КУРАЖ И УСПЕХ!

# 19
  • Русе
  • Мнения: 526
   Аз забременях за първи път през 2003 г. но направих мисед аборт в 10 г.с., прокървих, после кюретаж... Бях много нещастна и изплашена, докторът ни посъветва да се пазим 6 месеца, но ние ги увеличихме на 1 година, защото от многото изпити лекарства получих кръвоизливи и цикъла ми(ужасно нередовен) съвсем се обърка.  След това правихме стимулации, следих си графиката на базалната температура, но не се получаваше. Реших да си дам малко почивка от всичките лекарства, термометри и постоянни тревоги и точно тогава се получи-още на първия месец-през септември 2005 г бях бременна! Grinning Имах малко прокървяване в 8-мия месец и до края на 9-тия почти само лежах, но родих нормално едно здраво и хубаво момиченце! Heart Eyes

# 20
  • София
  • Мнения: 1 735
И двете ми колежки,които забременяха преди мен имаха спонтанни аборти,а сега се радват на прекрасни дечица.Какво ли не преживява човек!Ние пък чакахме доста години.Важното е да има вяра, Praynig че всичко ще бъде наред!

# 21
мама съм на 7,5 месечно съкровище, имах тежка и на легло бременност и всеки ден изпитвах страх, че ще се случи непоправимото и имах нужда от много подкрепа и истории с хубав край, затова:
Имам причтелка тя е полчкиня и си живее в Полша. Веднага след сватбата почнаха опити с мъжа и и скоро се похвали,че е бременна, но не за дълго, беше трагедия... година по късно се повтори, почти се бяха отчаяли, сега е мама на 3 месечно беб4е... той е прекрасен ... едно от най-красивите бебета!
НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ... НЯМА НЕВЪЗМОЖНИ НЕЩА!

# 22
  • Мнения: 468
Да се включа и аз .Първо мисли позитивно.Всичко ще се нареди.След сина ми много исках второ дете.Е забременях , но не за дълго.През февруари 2006  - мисед в 12г.с. Много трудно го преживях.Казаха да се пазим 6 месеца.Веднага след като изминаха подновихме опитите, бях още по нахъсана да имам друго дете.Беше ми станало като фикс идея.И още от първият път успяхме.Изкарах  малко трудна , бременност ,но родих една прекрасна дъщеричка.

# 23
  • Мнения: 553
аборта е нещо съвсем различно когато искаш и чакаш и когато не плануваш бебе.
аз имам една бременност, след нея един кюретаж после два спонтанни аборта и след това забременях без никакъв проблем, още при първия опит.
мога да кажа че и двата спонтанни аборта ги приех почти без емоции защото не знаех че съм бременна, понаже цикъла ми емного нередовен и първите признаци на бременност и в двата случая беше абортът.

опитай се да не мислиш за това като за загуба а като за отлагане, според повечето култури и религии, душата на бебето се вселява когато видимо заприлича на човече, не когато е някаква безформена купчинка клетки т.е. чак към края на третия лунарен месец, а не при зачеването- така че твоето бебче най-вероятно си те е харесало за своя мама и просто чака подходящата комбинация от гени, не си го изгубила, не си е отишло.  Hug Hug Hug

# 24
  • Мнения: 553
С пари можеш да купиш къща, но не и дом.
С пари можеш да купиш часовник, но не и време.
С пари можеш да купиш легло, но не и сън.
С пари можеш да купиш книга, но не и знание.
С пари можеш да купиш лекар, но не и здраве.
С пари можеш да купиш положение, но не и уважение.
С пари можеш да купиш кръв, но не и живот.

... лекарството, но не и здравето;
съжителството, но не и любовта;
вниманието, но не и състраданието;
по-добро място в гробищата, но не и на небето;

# 25
  • София
  • Мнения: 5 566
Благодаря ви много на всички!  Hug

# 26
  • София
  • Мнения: 518
Да разкажа и аз за една моя приятелка.Месец след като забременя,направи спонтанен аборт,лекарите и казаха да изчака няколко месеца преди да опитват пак,но след месец вече беше бременна,без да е имала менструация и сега има една много лека и безпроблемна бременност Hug

# 27
  • София, Младост 2
  • Мнения: 8 374
Малко оптимизъм и от мен Hug
Втората ми бременност завърши в 10 г.с. също с мисед - видяхме на ехото, че бебето е спряло да се развива още в 6 г.с. (на толкова отговаряше по размери) и нямаше сърдечен ритъм. Направиха ми кюртаж, не сме чакали да изкървя спонтанно. После имах жестоко вътрематочно възпаление, защото то това, че бебето беше престояло толкова време мъртво вътре имаше некротизирали тъкани и т.н. Докторката като видя изследванията, веднага каза 6 месеца никакви опити, но аз бях толкова видимо съкрушена от такава забрана, че постигнахме споразумение да видим как ще върви лечението и тогава ще преценим. Два месеца по-късно възпалението беше оправено, на третия месец ни даде зелена светлина за опити и на четвъртия бях бременна Grinning Бременността не беше тежка - проблеми с контракции си бях имала и с първата ми бременност, когато не съм имала никакви предшестващи проблеми, така че не ги броя. Дъщеря ми се роди бързо, лесно и напълно здрава Hug
Няма да ти кажа, че е лесно - цялата следваща бременност ще умираш от страх, няма как да го избегнеш. Но резултатът ще си заслужава Hug

# 28
  • Мнения: 8 999
Моя приятелка в продължение на 4 години преживя поне 4-5 спонтанни аборта. На петата година роди прекрасно момиченце. Бременността й  беше абсолютно нормална, без никакви аномалии и притеснения. Раждането беше вагинално, без усложнения, да не кажа и дори леко. Детенцето е супер.
Не унивай, а продължавай да опитваш!

# 29
  • Мнения: 433
опитай се да не мислиш за това като за загуба а като за отлагане, според повечето култури и религии, душата на бебето се вселява когато видимо заприлича на човече, не когато е някаква безформена купчинка клетки т.е. чак към края на третия лунарен месец, а не при зачеването- така че твоето бебче най-вероятно си те е харесало за своя мама и просто чака подходящата комбинация от гени, не си го изгубила, не си е отишло.  Hug Hug Hug

Подписвам се и аз под тези думи!  Усмихни се и очаквай момента, в който твоето дете ще се зароди отново в тялото ти!

Аз самата преди години имах един спонтанен аборт съвсем в началото, това беше 2г след раждането на първото ми дете. Година след това - операция от поликистозни яйчници, след която ме предупредиха, че ще забременея много трудно, ако изобщо е възможно. Лежейки на таз кълка, след време се наложи да правя аборт по (не)желание  Sad  После няколко години имах желанието, правихме опити и нищо не се жполучаваше. И така се изтърколиха годинките...
И точно когато вече се подготвях психически да стана баба...   станах отново майка, най-изненадващо  Grinning   всъщност точно година преди забременяването ми имах нещо като много тежък цикъл, предшестван от голямо закъснение... мислех си, че е хормонално и едва ли не ми идва климакса... но сега си мисля, че е било недобре развит зародиш...  Тогава не се е получил добре, та е изчакал по-добро време и по-добра комбинация от гени  Laughing

Отпусни си душичката, правете секс и се наслаждавай на това че си жива и здрава... и резултатът го чакаме след време тук във вид на хубава линийка!

# 30
  • Мнения: 3 268
Аз имам две деца-момче и момиче.Родих си първото детенци без никакви проблеми и няколко месеца след раждането сложих спирала.Няколко месеца по-късно една нощ почувствах много,адски силни болки в корема и пред очите ми той взе да се надува.Беше много страшно.Как стигнахме до Пирогов не помня.Няма да пиша за нечовешкото отношение на гинеколога и как ми казваше да не се глезя,и как като ми премери пулса каза на сестрата,че "явно много я боли" и веднага да ми бие успокоителни и обезболяващи.Изпрати си ме в къщи с диагноза"пукната киста" и нищо ми нямало.3 дни по-късно ме оперираха по спешност с начален перитонит в корема и диагноза"пукната извънматочна бременност".Останах с една тръба и един яйчник.Казаха ми,че много трудно ще забременея втори път,но не е невъзможно.След няколко години се появи дъщеря ни.Децата ми имат 12 години и половина разлика и аз съм една много щастлива майка.

Последна редакция: пн, 21 яну 2008, 13:55 от stefani6

# 31
  • Мнения: 4 965
От мен - двойна доза оптимизъм   bouquet.
Първата ми бременност беше много лека и безпроблемна до момента, когато се отказа, че имам проблеми с износването й /терминът беше "недоразвита матка" - т.е. неспособна да се разтяга до пълно износване на бременността/ + ПАП2 и раничка, по която беше тръгнало възпаление. Момченцето ми се роди в 29 г.с. - на 31.08.2003 г. /точно 1 ден след моя рожден ден/ - много малко, недоразвито и живя само 1-2 мин.
Заради многото проблеми, изживях тежка гинекологична операция. После ми гориха раничката с лазер /беше колкото монета от 1 лв./. Вземах антибиотици. Направиха ми кюретаж и т.н.
Според лекарите никога нямаше да бъда майка. Изживях го много тежко.
За да се разтуша малко - на 22.12.2003 г., мъжът ми организира един уикенд в Мелник с приятели. Пийнахме си доста  Embarassed. Презервативът се скъса...
А няколко седмици по-късно разбрахме колко много са грешали лекарите - бях бременна и то с 2 бебета. Вярно е, че изживях кошмарна бременност - проблеми, кървене, отлепена плацента, забрана за каквото и да е движение, страх да не изгубя децата си, инжекции, лекарства, засядане на едното бебе в таза ми, отново преждевременно раждане /този път в 34-35 г.с. - на 11.08.2004 г./ със секцио, почти 1 месец в болница, ГЕР на едната ми дъщеря и т.н., и т.н.
Но точно на 31.08.2004 г. от същата болница, от която година по-рано си тръгнах с празни ръце и кървящо сърце, аз си тръгнах с 2 живи и здрави момиченца  Heart Eyes, които са моето най-голямо съкровище.

# 32
  • Мнения: 1 931
Аз мога да разкажа 2 случая с мои първи братовчеди.
Три пъти не можеше да задържи бебче. Много го искаха, но винаги нещо се случваше. Отидоха в Испания и там веднага забременява. Дойдоха майката и бебчето да погустуват на баби тук и разбира,че пак е бременна. Тогава решиха,че толкова много са искали и чакали да си имат дете,че и колкото пъти да забременее ще си го задържат и така първото детенце на 1 година и 2 месеца стана кака на едно прекрасно момченце. сега са щастливи, че си имат 2 прекрасни дечица.
Другият случай- в 12г. седмица, се оказва, че бебето е развито като за 6 и няма пулс. След това им казаха 6 месеца да се пазят, но тя 3 месеца по- късно беше бременна и сега си имат момченце на 2 години и половина.
Всъщност имам много такива близки. Сега се моля за едно момиче, което загуби бебето си в 4 месец и операция заради злокачествена киста всичко да се нареди и да успеят да си имат бебче.

# 33
  • Мнения: 598
когато забременях за първи път, две мои познати бяха също бременни. и трите имахме спонтанен аборт. При мен това стана след прокървяване в 11та седмица. Последва кюретаж в 12та след като загубих плацентата. Познатите ми направиха спонтанен аборт дори по-рано от тази седмица. При едната спряха сърдечните тонове на бебето, при другата така и не се разбра как стана всичко. Шест месеца след моя спонтанен аборт забременях пак и резултатът е много лесна бременност, никакви проблеми и резултатът е в подписа ми Simple Smile Познатите ми също забременяха пак, едната роди прекрасно момченце , а другата пак имаше спонтанен аборт при което последваха изследвания и се установи каква е причината. След правилно лечение (трябваше да взема контролирана доза аспирин през цялата бременност), тя успя да има успешна трета бременност и прекрасно момченце.
Май много жени преживяват поне по един спонтанен аборт, но важното е да не се отчайваме и продължаваме да опитваме. Аз съм благодарна на свекърва ми, че след като първата и бременност приключил със спонтанен аборт не се е спряла, а е забременяла пак и е имала две успешни бременности. Второто от тези бебета е съпругът ми.

Общи условия

Активация на акаунт