кукла браво, супер 
Били lidia dimitrova 
И аз съм ЗА ако татито иска да присъства на раждането, НП
Били lidia dimitrova И аз съм ЗА ако татито иска да присъства на раждането, НП
- Публикувана: 20 ян. 2008, 02:38 ч.
- Последно мнение: 13 март 2008, 19:44 ч.
дали съпрузите да присъстват.........
Не, не смятам, че мъжът трябва да присъства на раждането. Може би на раждане със секцио със спинална - да, но да ме вижда как раждам нормално, не благодаря! Мисля, че това е момент, в който жената ще се справи сама и без съпругът да я държи за ръката.
Категорично да! Раждането е един невероятен и неповторим миг и двамата искахме да го споделим и изживеем заедно, както всички други красиви моменти от съвместния ни живот. Когато първата ни дъщеричка дойде на бял свят, нямаше вариант съпругът ми да присъства. Усещането от раждането и до сега ми навява хлад и бях невероятно щастлива когато се появи малкото безпомощно човече - сякаш в негово лице открих подкрепа от близко същество.
Съпругът ми беше до мен при второто раждане и думите никога няма да са достатъчни, за да опиша разликата в емоциите. И за двама ни.
Държа да подчертая, че и двете раждания бяха по нормален път, не особено тежки и продължиха като по часовник точно два часа.
П.П. И дума не може да става за някаква промяна в сексуалните ни отношения в следствие на това, че е присъствал на раждането. Но топлината с която си спомняме за това съвместно преживяване е много специфична - нещо свръх нежно и интимно...
Съпругът ми беше до мен при второто раждане и думите никога няма да са достатъчни, за да опиша разликата в емоциите. И за двама ни.
Държа да подчертая, че и двете раждания бяха по нормален път, не особено тежки и продължиха като по часовник точно два часа.
П.П. И дума не може да става за някаква промяна в сексуалните ни отношения в следствие на това, че е присъствал на раждането. Но топлината с която си спомняме за това съвместно преживяване е много специфична - нещо свръх нежно и интимно...
Раждах секцио и мъжа ми беше при мен.Не в самата операционна а зад стъклата където се подготвят лекарите и дори снима всичко (без много подробности) един прекрасен филм как вдигат сина му високо и му го показват.
За него това беше невероятно изживяване!
А за това, че ако има някой роднина до теб отношението е различно е напълно вярно!
За него това беше невероятно изживяване!
А за това, че ако има някой роднина до теб отношението е различно е напълно вярно!
С нагласата съм, че ще имам едно хубаво раждане. Смятам, че в началото ще ми бъде приятно мъжът ми да ми е компания и да се вълнуваме заедно, след това ще ми е по-леко да знам, че има още една глава, която мисли име защитава от набезите на медицински сестри с окситоцин и т.н.
Иска ми се да бъдем заедно в това от начало до край - от раждането, през къпането, през детските болести и тежки пубертети. Да бъде истински татко, а не татко в почивните дни...
Направихме си го заедно, износваме си го заедно - аз физически, той покрай мен с всички неудобства за един татко (вж темата за пролетията от хормони), заедно ще си го посрещнем на рождения му ден.
Много мислих и накрая стигнах до този извод. Но и аз съм имала моменти от рода на "това не е за мъже". Може и пак да дойдат
Иска ми се да бъдем заедно в това от начало до край - от раждането, през къпането, през детските болести и тежки пубертети. Да бъде истински татко, а не татко в почивните дни...
Направихме си го заедно, износваме си го заедно - аз физически, той покрай мен с всички неудобства за един татко (вж темата за пролетията от хормони), заедно ще си го посрещнем на рождения му ден.
Много мислих и накрая стигнах до този извод. Но и аз съм имала моменти от рода на "това не е за мъже". Може и пак да дойдат
... Не смятам за нормално един мъж да гледа всичко това.Това е мое мнение....
Е, аз не смятам, че е нормално и аз да присъствам, но такъв е животът, децата не са раждат по дърветата, за съжаление.
Исках таткото да е с мен, поне докато трае разкритието, естествено го питах какво мисли и той, не исках да стане на всяка цена.
Остана с мен до края, понесе раждането с лекота, аз се чувствах по-уверена и скокойна, усещайки неговото присъствие. Шегуваше се през цялото време, освежаваше ме с вода, правеше ми масаж на кръста, окуражаваше ме при напъните.
Беше страхотно изживяване да посрещнем нашия син заедно.
Ако таткото няма против, нека поне да опита да подкрепи майката, а от там на татък, както дойде.
Остана с мен до края, понесе раждането с лекота, аз се чувствах по-уверена и скокойна, усещайки неговото присъствие. Шегуваше се през цялото време, освежаваше ме с вода, правеше ми масаж на кръста, окуражаваше ме при напъните.
Беше страхотно изживяване да посрещнем нашия син заедно.
Ако таткото няма против, нека поне да опита да подкрепи майката, а от там на татък, както дойде.
Препоръчани теми