Когато заговорихме за брак-държах да се оженим преди да забременея,за да не съм бременна на сватбата си.Е,забременях,но сватбата беше отложена за след няколко месеца.След това...просто решихме да я отложим за неопределено време.
Не ни пречи това,че живеем без подпис и родителите ни го преживяха вече
Аз лично държа повече на църковния брак,отколкото на подписа.
Преживях и това,че няма да се видя с бяла рокля.
Просто във времето се променят възприятията ни за живота-кое е важно и кое не.Сега не ми прави изобщо впечатление и не намирам никаква разлика-единствената е че не нося халка на пръста си.
Не ни пречи това,че живеем без подпис и родителите ни го преживяха вече
Аз лично държа повече на църковния брак,отколкото на подписа.
Преживях и това,че няма да се видя с бяла рокля.
Просто във времето се променят възприятията ни за живота-кое е важно и кое не.Сега не ми прави изобщо впечатление и не намирам никаква разлика-единствената е че не нося халка на пръста си.
И ние така - ходехме известно време и заживяхме заедно. Правехме планове за женитба, но докато се решим да организираме сватбата - аз забременях! Покрай всички радости и съответно грижи около бременността - сватбата я отложихме уж докато родя и съм във форма. Но така и си останаха нещата. Преди да родя направихме основен ремонт на дома си, поизхарчихме се яко и не останаха парички за сватба, а аз си бях наумила, че или ще направя хубава сватба или няма да правя. Та по тази причина отложихме и така до ден днешен. Нито аз, нито половинката ми сме на мнение, че едния подпис променя нещо, така че не виждам реална причина да се притеснявам, че нямаме официален брак. Той за мен си е моя мъж, аз за него съм си неговата жена и това е достатъчно! Мисля , че не подписа прави брака!
) 
" 
Аз съм на 22 и не се знае и при мен как ще бъдат нвещата, но сега говоря само от принципна гледна точка...
Пожелавам ти да намериш Човека и да имате вечен съюз, наистина 
