Отвсякъде се чува : "Бъдете толерантни към това, към онова, към трето, към пето":
- толерантни сме към тези, които пият, карат и трепят хората по пътищата
- толерантни сме към тези, които ни удрят в кантара или в сметката
- толерантни сме към тези, които не си вършат работата, а на всичко отгоре се опитват да ни изкарват скандалджии ако си поискаме това, за което сме платили
- толерантни сме към тези, които надуват музиката в целия блок денонощно или не искат да си платят таксата за асансьора
- толерантни сме към колегите и началниците, които ни се усмихват мазно, а знаем, че ни недолюбват
-...
Може по желание допълнете списъка с каквото решите
Много толерантни се извъдихме нещо! Толерантни сме към почти всичко, което ни тормози, създава проблеми на нас и семействата ни, изобщо към всичко, което ни съсипва.
И защо? За да не си създаваме допълнителни главоболия? Защото сме възпитани така? Защото ни идва отвътре? А толерантни ли сме към себе си?
Не мога повече да съм толерантна! Повдига ми се, когато някой ми казва да съм толерантна! За мен вече толерантността става синоним на безсилие.