Деца осакатяват деца

Изисквания и да има ако липсват последици за неизпълнението им все едно, че ги няма. Или дори и да са предвидени последици за нарушителите на реда, ако не се прилагат на практика- всичко е излишно.

Именно. На думи и хартия всичко е ОК, но като дойде момента това да се приложи и на практика - започват проблемите.

сигурно, защотот наказват децата, а на някои родители изобщо не им пука, на децата п-к още по малко ... но ако наказват родителите материално и дисциплинарно 

Че то и на това може да му се намери изхода- изключен ученик = непосещаващ училище ученик = глоба- всички деца са задължени да ходят на училище до 16 годишна възраст /щото от 16 години нагоре могат да работят накои видове труд/.
Стига да има желание в тази насока.

  Разбира се, че семейството е много важно-това не го оспорва никой. Но да чакам да се сменят поколенията...ами не мога да чакам! Няма смисъл! Какво да се смени? Чии деца ще са по-различни? Утрешните? На същите тези(за съжаление мога да дам и примери) изродчета? И как по-точно се сменя манталитет или нрави? За колко време?А-а-а-а, не! jabata dil, това ми звучи , меко казано, несериозно.
 Има какво да се направи. Поне да се започне. Judy даде малко примери за изход. Има и начин да се наложи тези, чиято е отговорността, да си вършат работата , да прилагат правилата и да се контролира как става това. Защото наистина има написани правила, но няма никакъв контрол по спазването им и никой не носи реална отговорност за това. Мисля си да предложа на род. среща, която е скоро (за втория срок) промяна в правилника за вътрешен ред (вече направихме такава, например, и сега достъпът на външни лица в района на училището е строго контролиран). Ще пиша и на Инспектората(вече имам поддръжници) за това, ако трябва. Училището на сина ми е много желано, така че ако някой изхвърчи от там , поради трайното му нежелание да се съобразява с това, че не живее в гората, ако и родителите усетят някакво неудобство от всякакъв характер, ако трябва и финансов( и най-накрая се сетят, че имат дете, за което носят отговорност), ако съществува обратна връзка между педагогическите помощници (,чиято дейност трябва значително да се увеличи) и родителите и т.н....Ако дадено безобразие е записано и някои родители видят, че прехвалените им ангелчета действително газят лука...и пр....Айде пък тогава да видим дали няма да има някаква промяна. Или поне начало на такава...Аз съм за споделената отговорност-на родители, и училище-това също е много важно.
 Но също така смятам, че нещата трябва да се решат на най-високо ниво, а не както се опитвам аз, на дребно, само за нашето училище. Бих подкрепила всяка инициатива(хубаво би било родителски или учителски организации да се заемат с това),бих подкрепила всеки опит да започне да се търси решение на проблема на най-високо ниво, защото ако има еднакви правила за всички, ако те се огласят и най-накрая свикнем да държим да се спазват и да вдигаме врява, ако това е "само на хартия", тогава, може би, ще спим малко по-спокойно.

Онзи ден ,едно от близките приятелчета на сина ми ,му свали кичур коса,колкото монета от 1 лв.Детето е доста агресивно,рдителите му определено не могат да реагират и да намерят подхд.Обикновено го бият.

Според мен децата трябва да се насърчават да разговарят с учителите си, да споделят повече с тях, какво ги плаши, кой ги плаши, кой ги радва, как да реагират при побой или друг случай на насилие ...повече срботване между учители, деца, родители ще е от полза за всички

Наричам го хулиган,защото моето дете не е единственото тормозено дете от него,но може би аз съм единствената майка,която не е съгласна да затвори детето си между четири стени,за да не го тормозят,и както казах и по-горе: то не бе ден ,не бяха два-това продължи повече от година,не говорим за непонасяне,а за физическа саморазправа.И друго,кажете ми как едно 9г момиче(20кг) може да предизвика подобна реакция в 14г момче(65кг)?И ако монетата има две страни защо другата майка не се съгласи да заведем децата ни на психолог-заедно,нека специалист реши кой кого и защо,за да изгладим проблема?А и извинете по вашата логика-и мен ме дразнят много неща и хора,но не раздавам юмруци наляво и надясно?Нали уж сме хора,а не животни-нека по-силния да победи.Но вече сериозно се замислям да не започна и аз като майката на онова дете-щом те бият,бий и ти,щом нещо те дразни в другия-размажи го.

Това само показва, че в нашенската народопсихология битият си заслужава боя.

и пак извинете-служителката каза точно това:когато той е наблизо тя да не играе там(а къде-та тя е на входа в ,който живеем),но той я е ступвал и когато я пратя до магазина,а на въпроса ми:извинявай,но не е ли по-добре да дойдеш и да ми кажеш за проблема,а аз да я накажа,вместо да я набиеш?той ми отговори:
защо не,аз нямам 18г нищо не можеш да ми направиш,аз ще правя каквото ми харесва.
Не съм го натопила-заведох моето дете на психолог доста преди да се оплача официално,така ме посъветва психоложката,защото дъщеря ми започна да се напикава в резултат на всичко това.
И остави това-говорих със служител пак на детска педагогическа стая:кажете ми какво да правя,не искам да навредя на това дете-все пак са деца,не може ли просто да поговорите с него и родителите му,с мен и моето дете,нека не стигаме до крайности?
Той се съгласи,но докато разказвах ме прекъсна и каза-пишете,няма да стане просто с един разговор.
Или трябваше да чакам да стане злополука и тогава да му мислим?

Подкрепям всичко, написано от Krisal и Judy, но, както бяха писали други мами, и да успеем да провокираме вкаменелите бюрократи, от които зависи системата, да се размърдат, ще се сблъскаме със сериозен отпор от многочисления отбор на Агресивните Простаци, на които това,което целим, няма да им изнася. Не че това би отказало нас, но със сигурност ще е удобно извинение за тези, за които най-угодно е нищо да не се променя. Не робувам на примеренческа философия, но съм се убедила, че обществото ни е такова (инак щяхме ли да допуснем да деградираме толкова  ). Отношението на "човечето" от детска педагогическа стая е достатъчно показателен - пълна липса на професионализъм, познаване на децата, проблема и изобщо 
Оптимистична прогноза: успяваме да разшумим дотам, че да ни чуят медиите, да предизвикаме обществена дискусия и даже стигаме до Министерството и там ... ни устройват "седенки" и ни будалосват докат "разтурят седенката"  А в централизирана система като образованието не тръгне ли промяната от кухите глави най-горе, изобщо няма да се реализира. Ще съм випризнателна, ако ми покажете, че греша   

pogar виж, може би си 100% права, аz не те поzнавам, не мога да съдя. ЗА мен вариантА детето ми да играе пред блока, пък дори само ангелчета крилати да са там, не съществува, по таzи причина явно не се раzбираме. ЗА мен мястото на детето е на училище, на спорт или друго мероприятие и в къщи да си пише домашните. В свободните дни и вечЕри иzлиzането е посемейно или мероприятие групово с въzпитател. 

Това не е възможно. През ваканциите само в къщи ли стои? Никога ли няма да тръгне само навън?

не zнам, може би, като порастне, но не zабеляzвам тук моткащи се навън играещи сами беzприzорни деца. 8 годишното ни съседче , което е много мъничко по ниско от мен , кара само с майка си колело ... По площадките никога не съм видяла само дете.

За мен е не само невъзможно, но и нездравословно, но това е друга тема. Говоря като човек, който е бил свободен да играе навън с приятелите си години наред и който не би отнел това от децата си. Говоря като майка не на бебе или малко дете, а на ученик, който има правото да е самостоятелен. Утре ще е късно. Вързан за полата на мама не е необходимо да го правя. Просто желанието ми е да направя средата по- безопасна, затова се включвам в тази дискусия.
pogar , в твоята ситуация какво направи- какво подписа и какво "се задължи"  да съблюдаваш? Даже и да си подписала нещо от рода, че се задължаваш детето ти да не излиза пред блока когато големият е навън- това е нищожно, все едно че не си го направила, не си задължена.