Деца осакатяват деца

да , но май се почва от основите ...
пък и може не всички промени на всеки да иzнасят ... току виж пасажа с 22 Ч. и до 16 годинки се попромени ... ами на някои няма да им иzнася тогава и пак няма да има доволни ...

в темата става въпрос основно за времето в училище.

 Много ясно!

   Съгласни сме всички с основите! И??? Моето дете има "основи", както ги наричаш-не е като хванат от гората - вярвай ако щеш. Има и други деца като него, слава Богу! Но има и различни деца, които дори ти е трудно да наречеш с това определение! И не само тук в Бг-навсякъде ги има! За това става дума! За детската агресия, която е факт; за това,че няма как да върнем първите 7 на някои деца, което също е факт! И факти още 100! Наясно сме с това! Говорим обаче за промяна на реда в училищата към днешна дата, което би могло да е началото на нещо, ако не е решението на проблема, защото ... Да! Знаем в какъв свят живеем и че много деца са напълно лишени от родителско внимание, както и от каквото и да е възпитание...

 Изказала съм някои предложения по-назад в темата, прочетох и чужди ,изясниха ми се и доста неща...Дано има още предложения и конкретни мнения...и по-малко заяждане.

нямах в предвид основите във въzпитанието на децата , а държавни основи, институции , zакони, морални ценности ... основите като цяло на "обществото" у нас.

В допълнение към казаното от Кrisal  - не сме длъжни, а и не можем сами да се справим с възпитанието на чуждите деца. За помощ в тази насока именно търся институциите и то ги търся лично, когато е необходимо, не вярвам в това, че никой никъде не си гледа работата, както и че ние следва да стоим безидейни и тихи.
Между другото идеята на рак-щрак  е коментирана и друг път в подобни теми и аз лично я приветствам. Освен това нали учителите имат работно време и междучасията, така или иначе, влизат в това време. Не смятам, че звучи еретично предложението за дежурства по график на учителите, без друго те са на работа имат опит и са учили именно как да комуникират професионално с деца.
Обикновеният родител не е длъжен, а и не би могъл обективно, да се справи с ходене по дежурства от такъв характер. Пък и как ще стане- хората ходят на работа- отпуск ли ще пускат? Нали си плащам данъците в бюджета, от където се плаща на учителите и за издръжката на училищата. Нека те пък, от своя страна, гарантират живота и здравето на децата ми, които, така или иначе, трябва да ходят на училище.

 Причините за детската агресия може и да не са толкова сложни, колкото мислите.Пример:детето иска сокче, обаче майка му не му купува, то е вече раздразнено и подсъзнателно си го изкарва на другите деца.И друг пример:има пред блока дете, което бие всички, много агресивно, може и по горепосочената причина, закача всички наред без моите деца.И защо е така, защото два пъти му купих някакви чипсове.И то не с такава цел.
 Така че много от проблемите идват от там, че много деца живеят в лишения.

Е, аз в социалистическа страна ли живея  Хората включващи се да помагат в училище се наричат доброволци, ако някои са забравили. Правят го, защото искат да видят едно по-добро общество или просто защото искат децата им да имат едно по-добро училище  Поне веднъж годишно можеш да отделиш един ден за училището на детето си, ако имаш желание, а не само да се оплакваш и да изискваш от държавата. Та, в социалистическата страна, в която в момента живея, редовно получавам писма от училището с молба за помощ от родителите, дата, час. Всеки преценява кога и как може да се включи. Отделно има следучилищни  клубове, за които нищо не се плаща, водени не само от учителите на доброволни начала, НО и от родители! За мен беше много необичайно и странно това. Даже и по онова време, когато аз бях ученичка, не съм виждала родителите ни да се включват толкова активно в училищния живот 
И никой никого не задължава да праща детето си на училище. Задължен си то да учи, а къде и как, изборът е твой  Имаше теми в този форум за домашно обучение на децата 

Не изисквам от държавата нищо, което тя не ми дължи. Напротив- плащам това, което дължа по закон навреме и в цялост. Едно от нещата, за които плащам е за "специализирана закрила на обществени места" на децата ми.  За правата и задълженията на родителите вече писахме достатъчно. Темата не е тази. Обществено място е училището, където детето ми е задължено да ходи.
Социалистически звучи предложението за полагане на обществено полезен труд без насрещна престация. Времето на съботниците отмина. След като плащам имам правото да искам насрещно и качествено обслужване. Когато държавата въздига като задължение децата ми да посещават училищата- нейна собственост и организирани от нея- тя следва да отговаря за реда в тях.

Точно така! Друго си е да го формулираш по този начин.

Подписах протокол,който задължава мен да следя дъщеря ми да не го дразни,да не му отговаря,ако той нещо я закачи,да,поех този ангажимент,защото знам,че няма невинен в подобна история,и защото се надявам,че и отсрещната страна ще обърне внимание,защото днес е моето дете,но утре и за тяхното ще се намери майстор.
Детето ми не се мотае безпризорно,напротив има си достатъчно занимания у дома,но мисля,че играта навън с други деца е незаменима,затова и се противопоставих на съвета на пол.служителка:когато насилника е навън не я пускайте.
Защо ли-защото площадката пред блока е за нашите деца и за мен е недопустимо някой,който не пречи на останалите да си стои у дома,само защото видите ли някой друг е невъзпитан.А и другото аз няма да я пусна пред блока-ок,но какво ще го спре същия да я ошамари на път за училище(то е на същото разстояние)?
Относно наблюдението -да,съгласна съм да има такова,но ако все сме по петите на децата си как да ги научим сами да вземат решения,а и все пак не говорим за 4 или 5 годишните,за мен,а предполагам и за доста от вас е нормално да изпрати 9г дете до магазина за хляб,който се намира на 100метра от дома ви.
Въпросът за мен е принципен,всеки се учи на отговорност всеки ден по малко,всички сме отговорни за нещо дори децата,а нашата задача като възрастни е да ги насочваме правилно.

В училището на дъщеря ми има такава практика. В междучасията "бодигардовете", които иначе са на вратата (теглят ключ на вратата мисля) и отиват при децата да ги следят да не се "изпотрепят". Освен това има и по двама учителя, които дежурят на двора (редуват се). Децата задължително стоят на двора голямото междучасие (явно да са им пред очите) - само ако има проливен дъжд или град ги пускат обратно в класните стаи. Даже и в стола на обяд има дежурни - мисля, че не е толкова страшно за учителите, ако ги задължат - ще го правят.

Какво става на практика, ако стане конфликт (деца се сбият) - първо има разговор с класния, след това тези деца отиват при директора и си получават "наказанието", чак ако няма резултат - се викат родителите. Последният път съученичка и съученик на дъщеря ми се скарали - тя му ударила шамар, тоя я ритнал в корема. Наказанието им беше, че трябваше да си напишат извинителни писма, да си ги разменят и всеки да прочете писмото на другия пред класа, както и публично да се извинят и да си стиснат ръцете пред целия клас. След това е имало дебат-дискусия в класа заедно с класната, защо да прилагаш физическа сила е "грешно" и "лошо". Дъщеря ми казва, че  оттогава (преди година) не е имало друг конфликт в класа.

Е, това е, толкова ли е трудно - няма община, няма родители, няма държава - просто една добра система в училището и един умен директор, който е измислил как да контролира агресията на децата. При агресивните деца, където няма резултат - миналата година помолиха едни родители най-учтиво да преместят сина си преди да са го изключили. Детето вече не е в училището!

Taka e, radmila, а от другата страна на този добър пример е "нашето" училище (на моя Дивчо). Няколко поредни дни гледам големите (вероятно 8-9 клас) да пушат точно (ама съвсем точно) до вратата на училището. И всички, малки и големи, минават покрай тях сутринта за първия час. А въпросните си пушат небрежно и делнично 

Че няма да спрат да пушат, няма. Ама трябва ли да се демонстрира подобна безнаказаност. Поговорих с класната. Жената ме гледаше безпомощно и обясни: "Знам, че е така. Нищо не ги стряска. Говорили сме с директора, обръщали сме внимание и ... нищо. Вчера направих забележка на едно момиче, че пуши в двора, до моя клас (третокласници), докато играят по физическо. Момичето е бивша моя ученичка. Зейна ми насреща "Какво искаш, ма?". И аз какво да направя?!?!"

Миналата седмица синът звъни и реве: "Мамо, всички ме нападат да ме бутнат на земята. Това вече им е хоби. Гонят ме, аз бягам, ама те ме застигат и блъскат, докато падна. Само 2-3 момичета не го правят. Знам, че ще ми кажеш, че аз съм си виновен, ама не съм. Нищо не съм им казвал и пак ме гонят. Какво да правя?".  И аз колкото можах, го играх психолог по телефона. И после надълго и нашироко си говорихме. Обаче аз за себе си не съм убедена, че намирам тънката граница между това да възпитавам достойно поведение или малодушно такова. Понякога може би дори прекалявам май да му вменявам вина, защото си го знам, че е многословен и често досаден в стремежа да покаже колко може и знае. Затова се опитвам да го науча да е по-самокритичен. Но като не съм там не знам доколко конфликта е плод на детска агресия и доколко мойто диване предизвиква децата. И на свой ред се чувствам безпомощна