Кои са самотните родители?

  • 348 585
  • 1 380
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4 244
Нека всички които имат нужда от този форум да се представят тук.
Аз съм само дете на самотен родител



!!!!!ТЕмата е САМо за представяне. Всички останали коментари се трият. Моля, ако някой иска да сподели повече, или да потърси подкрепа и съвет - да пусне отделна тема.

Последна редакция: чт, 04 сеп 2008, 20:05 от БеБето

# 1
  • Plovdiv
  • Мнения: 612
Е аз май ще съм първата представила се. Първо да ни е честит новия форум. Аз съм на 39 години и имам голяма почти 17 годишна дъщеря от първия си брак. С таткото на малката ми щерка живяхме 8 години с страхотна семейна идилия, мислих си , че това е мъжът на живота ми, че с него ще прекарам годините. Да, да , ама не. Казано со кратце, в един хубав ден разбрах, че съм бременна. НО....... бЕШЕ МИ ПОСТАВЕНО УСЛОВИЯ - ДА ИЗБИРАМ-ИЛИ ДА СИ РОДЯ БЕБЕТО, ИЛИ ДА НАПРАВЯ АБОРТ И ДА ПРОДЪЛЖИМ ДА ЖИВЕЕМ ПО СТАРОМУ.
Е какъв е бил избора ми е повече от ясно. След много трудна и самотна бременност на белия свят се появи моята принцеса, която въпреки всичко кръстих на баща и /който тя никога няма да види/.
И така сега си живеем аз и моите две красавици. Живота е доста труден, наложи се да се върна на работа, когато малката беше навършила едва три месеца, но нямах избор. Нямам живи майка и баща, и никакъв близък роднина, на който да се опра.... но въпреки всичко съм щастлива, че до мен са децата ми. Страшно много ги обичам, те са смисъла на живота ми, и заради тях бих направила всичко.
Спирам да пиша, защото стана дълго. Целувки на всички от нас за вас  Grinning

# 2
  • Мнения: 2 327
Аз все още не съм самотен родител - въпрос на 2 месеца е да стана. За сега съм само самотна бременна. Оказа се, че и това не е лесно, но почти го преживях.
За една бременност 2-ма мъже се отказаха от мен. Единият е бащата, който реши че другото му дете е по-важно и това може да не го види дори. Другя реши че ме обича достатъчно за да приеме и детето, но не му стигнаха силите за това...
Та вече изгубих надежда че няма да стана самотен родител. Но поне имам подкрепата на семейството си и приятелите:-).
А вече ще си имаме и специален форум:-)

# 3
  • Мнения: 1 517
Здравей те и от мен и честит форум
Сама отглеждам сина си който е на година и 3 месеца почти.В 5 месец бремена баща му реши че не иска дете и ни остави.Живея при родителите си които много ми помагат.

# 4
  • Мнения: 1 023
аз съм в ситуацията на Stun - чакам си бебето сама
 - изведнъж детето от преден брак и личните интереси станаха над всичко и всички - и главно над мен - за сметка на очакванията, които пък се повишиха. Но пък явно това е стандартна ситуация, пък и всеки има право да бъде щастлив, без значение как го разбира.
Все едно - по-добре един щастлив родител от двама нещастни.

милк - още малко й остана да е мама  Simple Smile

# 5
  • Мнения: 432
Айде и аз да се разпиша #Milti
Самотна бъдеща мама. Накратко: стана бебе- изненада, аз реших да си го задържа, татито не можа да го преглътне и за момента се стараем поне като се видим да не се дърпаме за косите Mr. Green . Трудни първи месеци, беба не щя да си седи на топло и все напираше да излиза , ама още удържаме фронта Mr. Green

# 6
  • Варна
  • Мнения: 956
Първо Честит ни нов форум   Hands Clap

Да се представя и аз.
На 32 год.
Самотна майка с дъщеря Джулия на 12 год.
Бащата е чужденец, но 4 месеца след раждането на детето се разделихме и оттогава ни вест, ни кост от него.... Imp
Надявам се и да не се появи Praynig  Praynig

Преди 2 години ми откриха рак на щитовидната жлеза и ми казаха, че не е желателно да имам повече деца  Cry  Cry  
Е, никога не се знае колко ще напредне медицината Simple Smile

# 7
  • Мнения: 6 472
Честито форумче първо #Milti

И аз ще се представя. На 28 години съм. Омъжих се на 20 и родих първото си детенце. Година след това почнаха проблемите с таткото. След още една година се разделихме, защото той си намери друга и ни изгони. Четири години бях самотна майка и гледах дъщеричката си, благодарение на невероятната подкрепа на майка ми, баща ми и брат ми! От два месеца пак съм женена и чакам второто си дете. Макар, че вече не съм сама в живота и съпругът ми се опитва много да ми помага, си оставам самотен родител, що се отнася до възпитанието на голямото ми дете.
Да ви кажа раздялата с бившият ми мъж ме направи само по- силна. Направих неща, които дори не подозирах че мога да постигна сама!
Ако в момента ви се струва трудно и тежко, знайте че светлина в тунела има Grinning  Учудващо е как нещата успяват да се подредят добре, щом вярваш в себе си Grinning

# 8
  • Мнения: 3 634
Привет и от моето малко семейство.

Историята ми е до болка позната на някои от вас... С други думи, бях зарязана след 5 години и половина брак, бременна в 35та седмица с второто ни дете.
Сега съм самотна, но щастлива (е, от време на време ме гонят мътните) мама на две прекрасни създания- Оливер (на почти 5 годинки) и Неа (на 2 месеца). Те са ми светлината в тъмнината, те са ми утехата.

Омъжих се на 21 години, родих първото ни дете малко преди да навърша 22. След като навърших 24 решихме да си направим второ бебе, но година и още нищо не беше станало. Та се вмъкнахме в програмата за двойки страдащи от вторичен стерилитет и на следващия месец бях вече бременна и много щастлива.
Мъж ми хойкаше по кръчмите, пиеше, нямаше го до ранните часове на деня. Но живеех с илюзията, че сме щастливи. И така,  до 14 януари когато най-хладнокръвно ми съобщи, че ме напуска и иска развод. На следващия ден караше новата си приятелка по магазините (аз започнах да опаковам нещата си), а седмица по късно след като аз се изнесох от апартамента ни той си я прибра да живее при него.
Децата си видя за първи път след раздялата едва миналия петък- 29 април.

# 9
  • Ispania
  • Мнения: 4 482
Липсvам аз.На 22 години сьм и бебока ми е на 11 месеца и полоvина.
За vтори пьт сьм самотна майка ,но v скапаният(изvиняvам се)жиvот никой не си избира сьдбата.
Та моя, пьрvият пьт ,ни остаvи ,заЩото не vьрvяло семейстvото а vторят пьт аз пьк ,разбрах ,4е сьм обре4ена да жиvея с 4оvек,който не ме оби4а.......резулатата е ,4е сега от  vреме на vреме ми идvа да си ударя глаvата v стената na самотната ми стая и понякога сьм адски сама,и ми се пла4е ужасно много.
Но v такиvа моменти си гледам бебко и си казvам ,4е имам най-vажното неЩо на сvета и ,4е ниЩо друго няма зна4ение.
Осьзнаvам ,4е vьпреки ,4е сьм сaмотна мога да се радvам на най-vеликото ми постижение v "прекрасният " ми жиvот........
Ме4тата на жиvота ми е да осиноvя дете,и ако не се намери някой ,да иска такоvа дете ,то аз Ще се постарая да си го осиноvя сама и да си go отгледам сама.Смятам  ,4е жиvота ,който мога да му преложа ,Ще е по добьр от този ,който Ще има по домоvете.

# 10
  • София
  • Мнения: 39 673
аз съм дете на самотен родител. И аз и съпругът ми сме отгледани от самотни мами.
Снощи успокоявах един самотен татко по КЮто, по неговия случай не ми се говори, дадох му адреса на форума ако има нъжда от помощ.

# 11
  • Мнения: 4 458
Дано списъка на самотните родители не стане много дълъг  Wink

И аз да се регистрирам  Grinning
Моята история също е позната на много мами тук, но няма как, когато си сам родител имаш нужда от малко помощ и утеха - дори виртуална.

Аз имам близначки на 4 години. С баща им се разделихме преди те да навършат 2 години.
Сега съм си сама с тях. Никой никога с нищо не ми е помагал  Cry  и помощ не чакам. Старая се въпреки трудностите и препядствията да бъда добра, разбираща майка с която децата да могат да споделят мъките и тревогите си. Радостите... те са част от ежедневието и когато ги има ги изживяваме пълноценно и до край  Mr. Green

# 12
Аз съм на 30 г. Все още съм при съпруга си, но другата седмица го напускам. Багажа ми е събран, а душичката ми се е свила. Напускам го с малкото ангелче, което създадохме и което е едва на един месец. Ужасно ме е страх. Дано Господ ни пази!

# 13
Госта съм аз. Нещо се изложих Simple Smile

# 14
  • София
  • Мнения: 6 477
Е, хайде да ни е честит форума. От доста време си мислех да го предложа, ама напоследък нямах време да влизам в нета. Да се представя - на 36 години самотна мама с момиченце. Е, при мен също стандартната ситуация - живеехме заедно и всичко беше ОК до мига, в който стана бебето. И се започна една лепкава история - не съм готов да бъда баща, ама не ставам за семейство и.....от този род неща. Крайната уговорка беше - 8 месеца се правим, че гледаме бебето заедно, а после всеки си хваща пътя. Както и стана, та даже въпросният господин се е обзавел вече и с нова приятелка. Сама си гледам детето, имам за помощник майка ми. Признавам си, че много плаках и все още ми е мъчно, че детето ми ще расте без баща, но насила хубост не става! Ще се гледаме с малката и така..... Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт