Публикувана: 3 фев. 2008, 11:42 ч.
Последно мнение: 21 окт. 2008, 15:40 ч.

Кога се върнахте на работа и промени ли се живота ви?

9 447
88
1

# 60 9 май 2008, 22:23 ч.

Мнения: 700

Върнах се когато дъщеря ми беше на 4 месеца. Един месец още се цедях в офиса и кърмех вечер. Животът ми се промени, стана поне частично като добрия ми стар бездетен живот. Wink

Стоенето вкъщи, макар и за кратко ме депресираше и заплашваше да ме превърне в много лоша майка.
Всичко е въпрос на лична нагласа и усещане.

# 61 9 май 2008, 22:33 ч.

Мнения: 8

Аз се върнах на работа когато малката беше на 9месеца първият месец ми беше най-труден работех от 7-7 след това се връщах в къщи. Беше пълен ужас през седмицата почти не я виждах но си имаше и положителна страна говорех с други хора освен със сестра ми майка ми съпругът ми свеки и някоя друга майка от парка бях се побъркала сега всичко се е нрмализира но малката все още много ми липсва като съм на работа.

# 62 10 май 2008, 16:38 ч.

София
Мнения: 6 296

D.Stoyanova, това все едно аз съм го писала! 1:1 Само дето баткото беше на 1г5м като го пуснахме на ясла. Сега се наслаждавам на времето в къщи (нищо, че с 2 е по-трудничко) и се замислям и аз за идеята за собствен бизнес, не точно бизнес, но аз да съм си шеф, а не все да тичам... Хубавото е, че при толкова тичане, взех, че и отслабнах тогава. Mr. Green

# 63 15 май 2008, 15:55 ч.

София
Мнения: 5 079

Малечко беше на 1г и 4 месеца. Все още ми е мъчно, че не съм с него, но поне е в добри ръце и е щастлив, с това се успокоявам (майка ми го гледа).
животът ми се промени коренно, има големи плюсове да работиш и да се развиваш, но иска и своите жертви (времето, което прекарваш с детето ти...)

# 64 15 май 2008, 18:03 ч.

София
Мнения: 2 164

Емма беше на 1,6г. като се върнах, по-скоро започнах нова работа. И за миг не съжалявам за решението си. Тя също се чувства добре сред връстниците си.

# 65 15 май 2008, 19:48 ч.

Мнения: 2 448

Детето ми ходеше на ясла от 2 години и 5 месеца. Започнах работа, когато тръгна на градина, но изкарах само няколко месеца, поради простата причина, че много боледува и нямаше кой да го гледа , когато е болен. Отделно работното време на градините съвпада само с това на държавните институции и в събота като работех се налагаше мъжа ми да до мъкне с него. Два пъти седмично излизах с триста зора по рано от работа да го водя на логопед и накрая напуснах. Sad

Кофти ми е да не разполагам с лични пари, но нямам баби на разположение и просто се налага. Отделно като работех разписанието в най добрия случай беше - водене на градина, работа и после по обратния път.Да отида на фризьор или нещо друго да свърша за себе си беше направо невъзможно.А готвенето след като заспи малкия вечер и нямах време дори за сън. За тези никакви пари изобщо не си струваше.

# 66 16 май 2008, 14:42 ч.

varna
Мнения: 676

Върнах се на работа,когато детето беше на 1,5 г.Нямах друг избор.Но пък не съм пропускала нито един важен момент и етап от живота му,била съм максимално до него и винаги,когато се е нуждаел от мен.

# 67 16 май 2008, 14:58 ч.

Мнения: 1 668

Работих до последния ден преди да родя и от първия след като излязах от болницата. 1 месец бачках от вкъщи и след това се върнах в офиса. За този 1 месец чух мъжа ми 3 пъти да казва- искам си жената обратно.... Та... всичко е до човек. На мен са ми странни хора, които са се отдаи на децата си 24/7, на тях съм им странна аз. Сега се справяме перфектно. малкия вече е на градина - сутрин мъж ми го кара, вечер той го взема и малкия изкарва по 1-2 часа при нас в офиса, докато приключим работа (с мъж ми работим на едно и също място). Вечер играем до 10 и всички по леглата. Събота и неделя обикновенно също работя и в този случай помага бабата. Всички сме свикнали и ни е добре. Имаме си нашия ден заедно - обиновенно или събота или неделя и това е.

# 68 16 окт. 2008, 23:03 ч.

Мнения: 3 695

Върнах се на работа тази седмица (детето е на 1 г. и 10 м.)... хем ми е хубава работата, хем детето се чувства чудесно в яслата, а защо тогава ми е така тежко... Cry

# 69 16 окт. 2008, 23:30 ч.

Мнения: 5 877

Аз работя, откакто дъщеря ми стана на 3 месеца. Работех обаче вкъщи, докато не стана на 3 години и половина. После я пуснах на градина. Известно време продължих да работя вкъщи, сега обаче съм на пълен работен ден.

Понякога ми докривява и я взимам с мен на работа. Имаше период, в който това ставаше всяка седмица за по един ден. Когато обаче знам, че е добре и прави нещо интересно, и аз съм си ОК и ми е приятно да си имам други занимания, да се виждам свободно с хора и т.н. Вземам я обичайно аз, така че от 6 до 9.30 си се занимаваме.

# 70 16 окт. 2008, 23:44 ч.

Мнения: 148

Като чета тази тема и от собствения си опит заключвам още веднъж колко е тежка участта на жената - как да се разделиш с детето си, но пък как да седиш в къщи с години, а навън животът си върви... аз издържах около година горе-долу без проблем, после още една и половина стисках зъби и толкова! Обичам детето си и не съм най-добрата майка за него - изнерена, озлобена и отчаяна от домашния арест, така че приемам неизбежното - аз работя, той на градина, а вечер - заедно.

# 71 17 окт. 2008, 03:27 ч.

Мнения: 3 367

Прането,готвенето и пр си има чалъм и не отнема много време.
Виждам децата от 4,0 до 8.30 и по цял ден уикенда,не правя нищо освен да се занимавам с тях и времето заедно ни стига чудесно.
Върнах се на работа извън дома ни на 6та седмица след раждането и на 2та,без капка угризение или особени терзания ,това си беше (е) моят избор за който,до момента,не съжалявам.

# 72 17 окт. 2008, 11:35 ч.

Мнения: 1 420

Върнах се на работа когато Карина беше на 11 месеца. Разбрахме се с мъжът ми той да постои известно време с нея вкъщи и да се гледат. Имаше много положителни страни в това - направо да се учудиш как може мъж да се научи толкова бързо да прави всичко - от къпането до сменянето на памперси Peace

Това ни помогна и да се преместим в нова къща, малката тръгна на ясла и изобщо нещата се подредиха много добре при нас Peace

Сега обаче мисля да мина на 3 дневна работна седмица, защото работя на смени и понякога 1-2 дни не виждам малката, тъй като тя си ляга в 7ч вечер Rolling Eyes

Но според мен ходенето на работа за една майка е важно и не само, че е добре за нея, а и за самото дете! Карина е много контактно и будно дете и обожава да ходи на ясла и да се вижда с приятелчетата си Peace

А през времето, когато сме заедно се стараем да й обръщаме максимално внимание и да се забавляваме. Определено се чувствам по-добре така, а и детето го усеща - не съм изтормозена и изнервена домакиня, каквато преди бях!

# 73 17 окт. 2008, 13:18 ч.

София, център
Мнения: 3 455

За мен връщането на работа беше един от най-кошмарните периоди в живота ми.

Върнах се, когато дъщеря ми беше на 4 месеца. Въпреки уговорките за взаимни отстъпки и съпричасност, когато те налегнат служебните проблеми и се впуснеш в бесния ритъм, място за отстъпки дефакто няма и не би следвало да има.

Чувствах се на първо място безкрайно изтощена и на предела на физическите си сили, та аз още не бях осъзнала майчинството си, и не бях овладяла напълно процесите, който бяха настъпили в мен, или пък все още бяха в процес на пораждане.

Всичко това, съчетано с перманентно недоспиване, защото дъщеря ми се будеше нощем. Тук ми помогна мъжът ми, който пое нощното и ранно сутрешното хранене, за да мога аз да отспя, макар че подсъзнателно пак съм била нащрек, и съответно сънят ми е бил всичко друго, но не и здрав.

Детето ми липсваше и имах угризения, които се опитвах да преодолявам, обаждах се непрекъснато по телефона, за да се осведомявам, или пък бягах в обедните почивки, тогава, когато ми беше възможно, за да я виждам из градинките. Плюс е, че офисът ми е до дома.

Постепенно успях да овладея ситуацията на 100 %, но за това се иска време и положителна нагласа.

Сега сме tutti felici, това е животът!

# 74 17 окт. 2008, 13:39 ч.

Страната на чудесата
Мнения: 6 507

О, гледах я доста дълго-до 3 години, после тръгна на градина и аз останах у дома, за да може да свикне .От 8 месеца съм на работа, живота ми се промени, но към добро-не само финансово, но и контакта с хора ми помогнаха да се почувствам отново значима. С домакинстването се справяме двамата с мъжа ми. Поделяме отговорностите. Имаме жена, която я взема от градината в 12ч, но това е заради лекарска препоръка, тъй като се оказа с алергична астма, иначе не бих го правила. Вариант винаги се намира, стига да си наясно първо със себе си. Но все идва момент, когато трябва да позволиш на себе си и детето да водите свой собствен живот, това е етап от израстването.

Препоръчани теми

Брак без любов

Отношения между семейството ми и приятелката ми

Роднини на нашата адресна регистрация

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Причина:

Причина: