хипохондрия

  • 44 055
  • 92
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 539
Може да ти открие някакъв стресов момент в миналото, и да го преживееш отново вече от друга парадигма(друг възглед), така че  да не ти остави лоши последици.

"За всяка болка има и билка" - както са казвали старите хора.
Аз напоследък много често забелязвам в разни статии, най-вече за холистичната медицина - че проблема на повечето хора е психосоматичен- т.е. проблема произлиза от психиката, а не от тялото.
И съм абс. склонна да вярвам на това.
Също съм учила психология и знам, че е много лошо емоционалното натоварване, без разтоварване.

Всеки човек се разтоварва по различен начин и проблема на нашия съвременен живот е че нямаме време за разтоварване и за намиране на начини за това емоционално разтоварване (катарзис).

познавам един много добър психиатър, който е доста ерудиран и умерен - от него знам - човек сам трябва да си намери начина да се срави с психическите си проблеми, терапевта може само да те насочи и да ти подскаже. Но ти трабва да следиш какво "работи" и от какво ти става апо-добре, ако щеш и да си записваш.

# 31
  • Мнения: 9 052
Може ли блиzък или роднина да помогне на човек с подобен проблем? Как?
 



Да, като отидеш при специалист, признаваш, че не можеш да се справиш сама. Но не се отказваш да се справиш изобщо (както правят много от тези, които не отиват при специалист), а просто търсиш помощ за справянето. Мисля, че прехвърляш не отговорността, а контрола върху ситуацията, което хич не е лесно.  Wink



да , не приzнаваш, че не можеш да се справиш иzобщо, но не те ли кара да се откаzваш да правиш опити да се справяш сам? При всяко неудобство да търсиш помощ беz дори да напрвиш опит ?

Последна редакция: вт, 24 юни 2008, 12:58 от jabata_dil

# 32
Преди 3 години внезапно почина съпругът ми. Оттогава все по-задълбочаващо се изпитвам страх от всичко - загуба на близки, вслушвам се в себе си и си намирам всякакви болести, като най-основното е, че си мисля, че имам рак на стомаха, черния дроб и къде ли още не. Най-малкото неразположение ме изпълва със страх, който стига до паника. Тъй като ми е неудобно да ходя по лекари, за да не се излагам, си живея със страховете. Повтарям си, че не може един ден да ми е зле, а след това дни наред да съм добре и нищо да не ме боли. Нали ако ми има нещо сериозно трябва всеки ден да се чувствам неразположена. Не зная какво да правя. Това е някакъв кошмар. Сутрин се събуждам със страх и вечер ме е страх да заспя. Как да си помогна?

# 33
  • Мнения: 143
Здравейте и от мен ,още  един  хипохондрик в групата  Sad.
При мен всичко започна миналата година.Започна да ми се вие свят тогава си мислех ,че имам нещо в мозъка ,ходих на невролог 2 пъти ,той ме изпрати на ендокринолог.Направиха  ми изследвания за  щитовидната жлеза ,всичко беше в норма.От там ме изпратиха на психиатър ,защото всичко било от нерви,аз не отидох ,а май трябваше.Сега няколко месеца по-късно нещата се влошиха още повече .Постоянно си  внушавам ,че съм болна от някоя сериозна болест.Откривам си симптоми  ,една седмица съм болна от едно , другата седмица от друго ,като прибавим и депресията  нещата стават ужасни.Не съм предишния човек,нямам сили да се зарадвам на двете си прекрасни деца , а в главата ми са само глупости  Confused .

# 34
  • Пловдив
  • Мнения: 2 493
И аз съм имала преди много притеснения за себе си, но все повече започвам да се притеснявам за близките, защото виждам, че с възрастта на родителите ми се появяват разни болежки.

# 35
  • Мнения: 340
Моми4ета, стигнах до извода за себе си, 4е при4ината за проявата на хипохондри4ни настроения е някакво по-общо 4увство на неудоволетвореност от живота, а страхът от болести е само симптом.  Цяла зима ме тресе пустият страх, но тогава бях ужасно заета, дале4е от много роднини и приятели и буквално нямах една минута за себе си.  Лятото бях 3 месеца във ваканция в България, с роднини, приятели и свободно време.  И страховете ми направо из4езнаха.  А не е да нямах поводи за страх-- по4нах да виждам някакво 4ерно петънце пред о4ите си (още си го виждам), после пък след една настинка кашлях ужасно пове4е от месец, мъжът ми пък го боля 2 седмици много странно врата, а детето се будеше през нощта и ревеше, 4е го болят краката.  Но на вси4ки тези неща реагирах напълно адекватно, все едно никога не ме е тресла пустата хипохондрия.  Е, минаха ми разни ракови страхове за малко през главата, но нито ходих по лекари, нито се притеснявах прекомерно.  Така 4е ми се струва, 4е трябва да се огледаме и да търсим някакъв при4инител на стрес, който кара тези страхове да избиват на повърхността и да се мъ4им да го минимизираме него, а не да се занимаваме и втора4ваме конкретно в хипохондрията.  Може би именно в тази област би могла да ни помага психоанализата... 

# 36
Здравейте,
Преди 5-6 години започнах терапия при психиатър, лекувах "депресия" , "ОКР" и "хипохондрия" , но преди всичко най-големият ми страх, който си остава и до днес е страхът от смъртта!!! Не можах да го преодолея това нещо и това е!
Това ,което ме съсипва обаче от една година е "ХИПОХОНДРИЯТА",винаги съм я имал, но сега е в апогея си!
Значи изпадам в такива мрачни лабиринти от умопомрачения и обсесивни мисли относно старахът от болести, че в момента се намирам на една педя разстояние от лудостта.Излишно е да казвам, че всички около мен съм ги подлудил с моите паранои!
Всеки месец си правя профилактични тестове за ХИВ и СПИН, то това е хубаво човек да се тества, това означава висока здравна култура, проблема при мен е, че аз имам постоянен партньор от години, на който не му изневерявам, т.е. нямам нерегламентирани сексуални контакти, както и той не ми изнечерява, дори и с партньора ми използвам презерватив, не давам да ме допре някой без латексова ръкавица.
Сега пък от няколко месеца съм развил "жестока" РАКОВА ФОБИЯ, до днес съм се изследвал 5 пъти за рак и нищо ми няма, но не мога да се успокоя и пак продължавам да мисля, че съм болен.
Непрекъснато мисля за рак, за болни от рак..., представям си как ме облъчват, как ми слагат канцерогенни вливки, как получавам рецидиви и как умирам в страшни мъки!!!!!!!!!! Само РАК ми е в главата, ставам по сред нощ и си правя палпации, меря т-рата, проверявам се за симптоми!!!!!!!!!
А иначе на прегледите съм в отлично здраве, аз по принцип не пуша, не пия, не ям месо, живея супер здравословно, спортувам, два пъти в годината си правя профилактично мощни антиоксидантни терапии........... просто няма как да го хвана физически!!!
Но психически мога!
Ходих пак при психиатър, каза ми че съм за психиатрична  клиника.
Сега ми назначи медикаментозна терапия с 2-ва антидепресанта, но май ще се включи и антипсихотик(невролептик), защото моите хипохондрични идеи придобиват параноиден оттенък.
Друго ,което ми каза лекаря е, че при моите дълбоки депресии , които са ендогенни (нещо като наследствена) трябва да пия лекарства доживотно, иначе рецидивите са ми в кърпа вързани.
Това исках да ви споделя, майката му е пиенето на лекарства и ходенето на психиатър.
А на тези, които ни карат да мислим позитивно , и че нищо ни няма мога да кажа следното: Уважаеми, отворете един учебник по психиатрия и сами вижте и се убедете , че причината за тези наши разстройства се дължат не натова, че искаме да ни се обръща внимание, а на това ,че в мозъка има дисбаланс на биологично актиовни вещества(хормони - серотонин, допамин и норадреналин) , те са причината да изпадаме в депресия и др подобни, и за да се чувсваме добре ние трябва да пием медикаменти, за да възстановим нормалните нива на тези хормони и съптветна да се чувстваме добре!!!
Благодаря!


# 37
  • Мнения: 9 052
Алекс виж тук
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=191998.720;topicseen

Много от нещата , които си писал са едностранни раzсъждения и не са съвсем правилни в същност.
Това
...Всеки месец си правя профилактични тестове за ХИВ и СПИН, то това е хубаво човек да се тества, това означава висока здравна култура...



Не е вярно. човек с висока zдрравна култура ще е наясно кое е въzможно и кое не и кое има смисъл и кое не. Това по скоро оzначава натрапчиви мисли и ниска zдравна култура.  newsm78


# 38
Алекс виж тук
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=191998.720;topicseen

Много от нещата , които си писал са едностранни раzсъждения и не са съвсем правилни в същност.
Това
...Всеки месец си правя профилактични тестове за ХИВ и СПИН, то това е хубаво човек да се тества, това означава висока здравна култура...



Не е вярно. човек с висока zдрравна култура ще е наясно кое е въzможно и кое не и кое има смисъл и кое не. Това по скоро оzначава натрапчиви мисли и ниска zдравна култура.  newsm78




Абсолютна загуба на време от твоя страна!
Не беше нужно да ме препращаш към подфоруми за натрапливи идеи, както и да ми налагаш твоите тези също за натрапливи идеи, след като това няма нищо общо с моя случай. Аз съм се консултирал с психиатър, а тук съм само ,за да споделя преживяванията си, а не да търся помощ от теб или такива като теб!
И така, все пак прочети и следното, за да си повишиш културата!
Редовното тестване за ХИВ/СПИН е супер висока здравна култура!!! Все пак аз съм доктор по химия, наясно съм с биохимията на ХИВ, знам как се хваща и каква е превенцията.
С написаното за това как съм си правил стотици тестове за ХИВ не исках да си помислите , че съм невеж, или че не знам как се хваща ХИВ , или че не знам кога трябва да се тествам!!!
А исках да изкажа до къде са стигнали моите хипохондрични идеи и по-конретно как те са придобили параноиден оттенък
И какво значи едностранни разсъждения?! Едностранно мислиш ти!
Моите разсъждения са базирани на сведения от лекар-психиатър!!!


# 39
  • Мнения: 9 052
Със сигурност е zагуба на време от моя страна щом "висока zдравна култура" е синоним на "хипохондрични идеи с параноиден оттенък". Сори  Hug

# 40
Със сигурност е zагуба на време от моя страна щом "висока zдравна култура" е синоним на "хипохондрични идеи с параноиден оттенък". Сори  Hug


ОТЛИТАЙ

# 41
  • Мнения: 143
Алекс 5 Много добре разбирам как се чувстваш,утре ще пиша пак  Peace .

# 42
  • Мнения: 340
Алекс 5, нервните и психичните разстройства са спектър.  Ако някой има лека хипохондрия, може да се опита да се справи сам или с психотерапия.  Когато проблемът е много сериозен обаче и направо несъвместим с нормалния живот, разбира се, че е нужно да се прибегне до психиатри и лекарства.  Надявам се, че терапията ти помага.  Успех!

# 43
  • София
  • Мнения: 5 074
Не обичам да се намесвам там където не ми е работата.
Другите сигурно ме познавате. Влизам заради госта Алекс.
Скъпи има една тема  Борбата с рака........
Прочети я, виж колко и как се борят със смъртта !
Всички там сме с висока здравна култура, но още не сме опряли до психиатър.

# 44
Не обичам да се намесвам там където не ми е работата.
Другите сигурно ме познавате. Влизам заради госта Алекс.
Скъпи има една тема  Борбата с рака........
Прочети я, виж колко и как се борят със смъртта !
Всички там сме с висока здравна култура, но още не сме опряли до психиатър.
Ами не се меси в такъв случай!
"скъпи" можеш да казваш на мъжа си, ако имаш такъв, а не на мен.
Тук съм не да ви търпя критиките, а да споделя моите тревоги свързани с диагнозата "хипохондрия". Писах тук, защото темата е ХИПОХОНДРИЯ и ако на вас не ви харесва - не я посещавайте! Моето място е точно тук, създадена е от такива като мен и за такива като мен!
И не е никак уместно да ме препращаш да чета "ракови форуми" предвид диагнозата ми, а ако ти или някой друг имате рак съжалявам искрено, но да хулите някой само защото няма рак ,а просто го е страх да не го получи мисля ,че е мерзко! Ти едва ли не ми пожелаваш да хвана рак, за да видя какво е! Срам!



Общи условия

Активация на акаунт