хипохондрия

  • 44 069
  • 92
  •   1
Отговори
# 45
Алекс 5, нервните и психичните разстройства са спектър.  Ако някой има лека хипохондрия, може да се опита да се справи сам или с психотерапия.  Когато проблемът е много сериозен обаче и направо несъвместим с нормалния живот, разбира се, че е нужно да се прибегне до психиатри и лекарства.  Надявам се, че терапията ти помага.  Успех!
Ами как да ти кажа...аз когато пия лекарства се чувствам мн.добре, повлияват ми се идеално, но проблемът е ,че когато ги спра получавам рецидиви винаги, и всеки път по-тежки и по-остри! Сега обаче ще трябва да ги пия мн.години. Лекуващият ме психиатър каза, че може да ги пия 3-4 години и като ги спра пак да получа рецидив, затова ще ги пия колкото трябва. По-добре да приемам медикаменти цял живот, отколкото да живея непълноценно. А относно депресантите от рода на СИОЗС са от най-ново поколение, не са като трицикличните съединения, при СИОЗС не се привиква и се спират лесно, от опит го знам!
Успех на всички
п.п. май е най-добре да се регистрирам Simple Smile

# 46
  • Мнения: 340
Щом ти действат добре, това е страхотно.  Има хора, на които не им повлияват и хора, които получават неприятни странични симптоми.  Поне си извадил късмет, че на теб ти действат добре.  Не виждам проблем да си ги взимаш редовно.  Имам познати, които от години са на Прозак заради депресивни рецидиви и живеят пълноценно и щастливо.

# 47
Щом ти действат добре, това е страхотно.  Има хора, на които не им повлияват и хора, които получават неприятни странични симптоми.  Поне си извадил късмет, че на теб ти действат добре.  Не виждам проблем да си ги взимаш редовно.  Имам познати, които от години са на Прозак заради депресивни рецидиви и живеят пълноценно и щастливо.
До СИСИ БОАТА  Така е, права си!
Иначе и при мен се появяват странични реакции в самия ход на лечението, но отшумяват бързо, за около седмица, перманентно остава само забавената еякулация. Но като цяло ми действат добре. Аз също съм срещал хора, които не се поддават на лечение, като в случая е добре да им се смени медикамента, но те се шашкат и си казват ,че нищо не им действа и спират да се лекуват. Просто всеки е индивидуален и на всеки му действа различно лекарство, целта е да се намери и приложи.
Иначе ти лекуваш ли се с нещо?
Поздрави, Алекс

Последна редакция: пт, 05 дек 2008, 14:19 от Алекс 5

# 48
  • София
  • Мнения: 5 074

На никой не пожелавам тази диагноза.
Изпратих те в тази тема, за да прочетеш как се оцелява, когато диагнозата е вече факт, а не теория.
И ако е възможно, да извлечеш малко полза за себе си.




# 49
  • Мнения: 1 311
Ципралекса от новото поколение антидепресанти ли е, защото аз съм на тях?

# 50

На никой не пожелавам тази диагноза.
Изпратих те в тази тема, за да прочетеш как се оцелява, когато диагнозата е вече факт, а не теория.
И ако е възможно, да извлечеш малко полза за себе си.


До ХУЛИ  Съжалявам, бях остър, но........не бих искал да влизам там! Последният път когато получих остра хипохондрична криза бе, когато моя близка почина от рак на гърдата, то всъщност това бе първоизточника, после и направиха радикална мастектомия и след време получи рецидиви навсякъде, от 100кг човек, когато почина беше 30 кг. Това ме смаза!!!
До такава степен ми повлия, че дори получих болки в гърдите и подмишницата и ходих да се изследвам за рак на гърдата, представи си само колко зле ми се отрази смъртта и!
Ако някога терапията ми се повлияе добре и преодолея кризите си ще влезна и ще прочета как се справят хората, но до тогава избягвам такива контакти, защото ви казах какво ми става.
Успех!



Последна редакция: пт, 05 дек 2008, 17:05 от Алекс 5

# 51
Ципралекса от новото поколение антидепресанти ли е, защото аз съм на тях?
До gerinceto Да, от ново поколение антидепресант е, т.е. СИОПС (селективен инхибитор на обратното поемане на серотонин) .
Ципралекс се използва за лечение на депресия, паническо разстройство, синдром на социална тревожност (известно и като социална фобия) и генерализирано тревожно разстройство.
Това, което на мен ми прави впечатление е,че не лекува ОКР (обсесивно-компулсивно разстройство). И като гледам не е евтин.
Успех!

Последна редакция: пт, 05 дек 2008, 14:20 от Алекс 5

# 52
  • Мнения: 340
И ако е възможно, да извлечеш малко полза за себе си.

Там е работата, Хули, че за болните от хипохондрия рационалното разсъждение на здравни теми НЕ Е възможно.  Затова хипохондрията е болест, а не лигавене, заблуда, невежество или проява на егоизъм (т.е. страх ме е само за себе си, а не ми пука че има хора, които наистина са болни). 

Алекс 5, аз не се лекувам защото моето е по-скоро някакви временни хипохондрични настроения, а не чак заболяване.  Затова споменах за спектъра.  Майка ми обаче имаше сериозни панически атаки на хипохондрична основа и се лекува с психотерапия.  Действа й засега...

# 53
  • София
  • Мнения: 5 074
 Хипохондрията не е болест, а състояние.
Никъде в поста си не съм казала, че е лигавене ,заблуда или проява на егоизъм.
Състоянието е налице и трябва да се контролира от психолог или психиатър, понякога и от двамата едновременно.
Не бих се съгласила с хаотично приложение на медикаменти.
Не говоря напразно, сблъсквала съм се със подобно състояние, знаете.
Майка ми е от 40 години в такова състояние и смея да се похваля, че за две години постоянен контрол,
постигнахме завидни резултати вече без медикаменти.

# 54
  • Мнения: 340
Зависи как дефинираш болест и състояние.  Не е болест защото не е заразно или не е ясен причинителя ли?  Според теб няма психически заболявания, така ли?  Както и да е, няма смисъл да уточняваме дефинициите. 

Основното, което исках да кажа е, че интензитетът на хипохондрията има голямо значение за избора на подходящо лечение (или справяне с проблема).  Затова казах, че става дума за спектър.  С всички психически заболявания е така.  Естествено, че в началото пробваш да разрешиш проблемът с помощ от близки и приятели и собствени сили, после прибягваш до психолог и накрая до психиатър.  Но когато проблемът не се разрешава и не можеш да функционираш в ежедневието, мисля че трябва да се пробват и лекарства. 

# 55
  • София
  • Мнения: 5 074
http://sotirmarchev.tripod.com/hipohondria.htm
Очаквам коментар, просто защото ми е интересно, нищо лично.

# 56
Уважаема Хули,
"хипохондрията" е диагноза в клиничната психиатрия, което я прави болест , а не състояние!
Състояние е примерно стреса, шока, паниката, а хипохондрията е болест, която се характеризира с тези състояния, които изброих!
Преди 4 деня бях при лекар-психиатър и лично го попитах има ли такава диагноза, а тои ми отговори категорично ДА.
Така...дала си препратка към изказване на Сотир Марчев, ок! Обаче е написано малко подвеждащо. Той казва така:  " Хипохондрия е страх от болест. Това са здрави хора, които са твърдо убедени, че са болни.
Тук той под здрави хора е имал впредвид здрави физически,а  не здрави психически, не бъркай! След това по-надолу сам го казва, цитирам: Проблем с тази болест е и слабата ефективност на лечението. Не съществува лекарство, което да успокоява тези хора, че не са телесно болни.Обикновено се използва психотерапия.
 Ето, сам казва ,че е болест!!!
Не съм съгласен обаче на пълно с Марчев, защото съм разговарял с наколко психиатъра и те сами си казват, че без медикаменти не става майна! Дори един от тах ми каза, че не става само с антидепресанти, иска се и ниски дози антипсихотици (невролептици). Психотерапията си е нещо допълнително, а основата си е медикамента!
Също така Марчев казва: "Опитвам се да им обясня, че те самите са единственият човек, който може да им помогне.
 Пак не съм съгласен , ...не може сам да си помогне човек, категорично, само с автосугестия не става! Марчев като лекар би трябвало да знае, че това са идеи породени от дефицити на БАВ в мозъка, само с мислене не се възстановават. Това е все едно черния ти дроб да не бачка и ти с мислене да го накараш да работи, и не само да работи ,но и да се оправи на пълно! Е не става майна, исками се и на мен, но не става.
Искаше мнение, ето го моето, само че е базирано на инфо от наколко психиатъра!







Последна редакция: пт, 05 дек 2008, 21:04 от Алекс 5

# 57
  • Мнения: 340
http://sotirmarchev.tripod.com/hipohondria.htm
Очаквам коментар, просто защото ми е интересно, нищо лично.

Какво може да се коментира по това супер кратко и повърхностно описание?  То е като извадена дефиниция от тълковен речник, а не като медицински текст.

Твърдението, че само сам можеш да си помогнеш е смехотворно.  Не знам как може да идва от лекар.  Ако това е така значи, де факто, се отрича съществуването на психически заболявания и отрича нуждата да съществува цялата дисциплина психиатрия.  Щом само пациентът може да си помогне, значи психиатрите не могат да му помогнат по никакъв начин.  Ами защо ги има тогава? 

Естествено, че лечението на хипохондрията е много трудно.  В някои случаи сигурно е и невъзможно.  Така е с огромна част от психическите заболявания, за съжаление.  Затова много от тях са хронични и те преследват цял живот.  Но за да подобри живота си, човек трябва да опита по ред всички методи, които има на разположение: подкрепа на близки, лични усилия, психолози, психиатри и лекарства.

Аз също съм тотално против бързото посягане към лекарствата.  Естествено, че първо човек трябва да опита другите методи, които имат по-малко странични ефекти, но когато те не работят, а човек се чувства скапан и нефункционален, тогава лекарствата са добро решение. 

# 58
аз имам хипохондрия от 3 години в следствие на слух, че бившият ми приятел има спин... сами можете да се сетите първоначалния стрес, на моменти имах усещането,че си губя разсъдъка... след няколко месеца започнах да поддържам непрекъснато температура 37.1-37.2...тестваха ме за всичко, дори ЦРП-теста беше нормален,пуснаха ми няколко кръвни картини...нищо, соматично здрава. Обясниха ми,че е на психическа основа. И от тогава е някакъв кошмар. Малко да кихна и веднага е или спин или рак или някаква друга смъртоносна болест. Понякога се вманиачавам, започвам да се палпирам, да се оглеждам, да си търся диагнози в интернет....ужасно е, побърквам и хората около себе си. Изпитвам панически ужас от мисълта,че трябва да отида на лекаюр, че може да ми назначат някакви кръвни тестове и че ще ми открият някаква смъртносна болест Sad Нямам деца все още, но маниакалните ми страхове са стигнали до там, че ме е страх да забременея, защото повреме на изледванията ще излезе някоя болест, или детето ще се роди с някаква болест или ще умра при раждането...просто вече имам чувството, че ще се побъркам. Моля ви препоръчайте ми как да постъпя.
Единствените моменти в които не мисля за подобни неща е когато се натоваря максимално с работа или с нещо друго.
Хипохондрията ми е стигнала до там, че проявявам и физически симпоми като световъртеж и пр... Sad

# 59
аз имам хипохондрия от 3 години в следствие на слух, че бившият ми приятел има спин...

Здрасти,
все едно чета за себе си, и аз бях така, но започнах лека-полека да се оправям, защото се лекувам при психиатър и терапията ми се отразява добре! Моите хипохондрични идеи също придобиват параноиден оттенък и това ме съсипва. За най-малкото нещо изпадах в остри епизоди на хипохондрия и депресия.
Моят съвет към теб е да отидеш на психиатър, да пиеш редовно лекарствата, които несъмнено ще ти изпише. Да не ги прекъсваш, когато се почувстваш добре, защото веднага ще даде рецидив.
Съветвам те да не сърфираш в нета с цел инфо за болести, да отбягваш медицинска литература или филми и предавания с медицинска тематика.
Съветвам те да не слушаш съветите на хора, които ти казват, че си наред ,и че нищо ти няма, и че няма смисъл от лекари и лекарства!!!
Много неща мога да те посъветвам, но ако искаш регистрирай се по-добре тук и ми пиши на лични или остави скайп да се съветваме там.
Поздрави и успех!








Общи условия

Активация на акаунт