Съвсем нормално е да си има любима играчка за сън.Моето дете до скоро спеше с едно куче(то вече на нищо не прилича) и не можеше да се успокои без него.Така от 6-месечен та до 2г. и половина.После сам се отказа от кучето.Даже намирам,че е хубаво да си имат такава играчка.
- Публикувана: 15 фев. 2008, 07:21 ч.
- Последно мнение: 16 фев. 2008, 15:40 ч.
Имат ли навици преди заспиване?
на това ми се вика ритуален предмет 
и не само, че не вреди, напротив - психолозите твърдят, че е добре детето да има нещо лично свое си, което го успокоява и отпуска. дори препоръчват, ако е възможно, да се набавят 2-3 броя от въпросното нещо, за да се избегне гаф в случай, че изубиш оригинала, ако си го изпрала или там каквото друго катастрофично може да се е случи 
петра също има свои ритуални предмети, но те не са постоянни - за 2-3-4 месеца нещо конкретно й става любимо и не заспива без него. последната седмица иде реч за книга. преди това беше плючена играчка на лешояд, в която е скрита грейка за гореща вода. не знам на какъв принцип си избира предмета, но категорично не ме дразни. не само, че не мисля да я отказвам от навика и ритуала си, а напротив - ще поощрявам нейните виждания за нейния свят, защото в противен случай трябва да се върнем към безкрайното лашкане на люлеещия се стол с полу-дремещо дете в скута ми
.
милена - хабер си нямам какво може да се направи в твоя случай. вероятно ръкавиците биха помогнали. всъщност, дано помогнат! струва ми се, обаче, че детето не трябва да се овиква. хеле пък като иде реч за нещо под-съзнателно правено. само ще се чуства още по-виновно от нещото, което не осъзнава, че е направило. стискам палци да излезете от тая ситуация, че хич не е приятна
и не само, че не вреди, напротив - психолозите твърдят, че е добре детето да има нещо лично свое си, което го успокоява и отпуска. дори препоръчват, ако е възможно, да се набавят 2-3 броя от въпросното нещо, за да се избегне гаф в случай, че изубиш оригинала, ако си го изпрала или там каквото друго катастрофично може да се е случи петра също има свои ритуални предмети, но те не са постоянни - за 2-3-4 месеца нещо конкретно й става любимо и не заспива без него. последната седмица иде реч за книга. преди това беше плючена играчка на лешояд, в която е скрита грейка за гореща вода. не знам на какъв принцип си избира предмета, но категорично не ме дразни. не само, че не мисля да я отказвам от навика и ритуала си, а напротив - ще поощрявам нейните виждания за нейния свят, защото в противен случай трябва да се върнем към безкрайното лашкане на люлеещия се стол с полу-дремещо дете в скута ми
. милена - хабер си нямам какво може да се направи в твоя случай. вероятно ръкавиците биха помогнали. всъщност, дано помогнат! струва ми се, обаче, че детето не трябва да се овиква. хеле пък като иде реч за нещо под-съзнателно правено. само ще се чуства още по-виновно от нещото, което не осъзнава, че е направило. стискам палци да излезете от тая ситуация, че хич не е приятна
Нашите навици са също твърдо установени-след вечерята баня,миене на зъбките,целувки на тати,хващане на мама за ръчичката и водене в спалнята.Там лягаме двамата,гушвам го,той си хваща ъгълчето на одеалцето,слага си го до бузката,изпявам една песничка(която е само наша,измислена,и много я обича) и заспива веднага.Мисля че ритуалите преди заспиване са хубаво нещо,детето свиква с тях и пренасянето в света на сънищата става много по-лесно,и по-приятно.Поне при нас преди да ''изградим'' този ритуал заспиването беше голям зор,30-40 мин. не можеше да заспи,мята се в леглото,иска да играе още и още.А сега като започнем от банята та до песничката,малкия вече е полузаспал.Каквото за нас е ъгълчето на одеалцето,такова е за вас кадифето,не мисля че трябва отучване,това им носи някакво особено спокоиствие и сигурност 
.Няма вечер,в която да няма нещо в ръцете...., 