Темпераментните деца - тема 3

Аз също не мисля, че хората трябва да се съобразяват с  неадекватното на моменти поведение на детето ми. Не искам да пищи, да се тръшка или да обикаля масите в ресторант, където хората са отишли, за да изкарат добре времето си; не искам да пречи на другите деца да гледат пиесата, да слушат учителката или да проведат спокойно тренировката си. Точно по тази причина  търся начин да му създадам уменията да спазва общоприетия ред и правила и когато не успявам, търся грешката основно в себе си и в неговия нрав, както и силно се разстройвам. Като  междинно решение не го водя на места, където пречи на другите. А как ми се иска да го заведа на представление в операта или в кукления театър.  След като едни педагози, психлози, треньори успяват да работят добре с много други деца, а с моето не - аз мисля, че проблемът е при нас и нашата адаптивност, а не в специалиста, който не успява да постигне с него това, което постига с другите деца. Все едно да кажа, че актьорите в кукления театър не се справят, защото на моето дете не му е интересно там. Друг е въпросът, че засега нито аз успявам да намеря "ключа", нито някой специалист е успял, а би трябвало да има специалисти, които да знаят как да помогнат. Трябва ми много  работа и търпение.

и аз правя така
и аз като теб затова пиша тук...с надежда да намеря "ключа"
дано успеем! пък и да ти кажа, растат и понякога забелязвам че се променят и не става по-лесно но понякога се появяват алтернативи

Аз пък мисля, че тук се преплетоха прекалено много понятия и нещата се размиха.

За всяко нещо си има време и място. Не може едно дете на 4 или на 5 год. да знае що е то обществен ред, нито пък може да се очаква, че ще има ресурсите да го спазва (дисциплина, нервна система и т.н.). Едни се научават по-рано, други по-късно, но за мен е нереално да заведа 4-год. дете в ресторант и да очаквам то да спазва обществения ред. Което не значи, че другите трябва да страдат от това. Чисто и просто или не водя детето на ресторант, или го водя в съответния тип заведение (където обаче, ако някой се сърди, че дечко тича между масите, от моя страна може да получи доза разбиране, но не и подкрепа).

Отделно, едно е да пищи/реве (което не е приемливо), друго - да тича, трето - да се разхожда и т.н. В този ред на мисли - в България като цяло общественият ред не е съобразен с децата, което за мен трябва да се промени. По тази причина в някои случаи си слагам "пердето" и ако се наложи да отида с детето някъде, просто отивам и толкоз. Да ме гледат, както искат. Не може например в куклен театър да се очаква абсолютна тишина. Няма да си заведа детето, ако плаче, но и няма да спра да го водя, ако просто от време на време възклицава, коментира и т.н. Свръхизискванията за мен не водят до нищо добро, само до изнервени деца и изнервени родители.

И последно, не бих сравнила актьорите в кукления театър със специалистите. Актьорите не познават публиката. Те играят представление, вкусове разни, на който не му харесва - просто не отива. Специалистите работят с ограничен брой деца и е редно да имат индивидуален подход към всяко. Да, може да се случи един специалист да не може да се справи с едно от сто деца - просто триене в характерите, несъвпадение или каквото там. Но в група от примерно 10 деца да не може да се справи с две - ами определено не бих търсила проблема основно в децата и това е. И особено ако говорим за специалист логопед или психолог или детска учителка.
Да не говорим и че между справяне и справяне има разлика. Защото у нас основният критерий за справяне е да има дисциплина, всички да си седят по столчетата и да слушат (много ключов момент) преподаващият. А се пренебрегват други елементи от рода на това дали на децата им е интересно, дали ходят с желание, дали се забавляват, какво научават.

Мими,   
Знаеш, че 1:1 мисля като теб. Това за проблемите с общественото неразбиране ми е огромна болна тема Едно, че се боря със себе си да свикна да търпя шум, тичане и т.н., защото съм научена и същото това общество ми е наложило някакви норми, отделно, че всеки мой напредък във възприятието бива туширан от излизане извън моята си среда. Нали това е една от основните идеи на срещите ни, освен теоретичните семинари, както и психологическия/емоционален релакс да си споделим, че не сме сами 
На мен не точно ми пада пердето, когато отивам някъде. Просто се подковавам психически да не се впрягам нито от рекациите на детето, нито от погледи, коментари и забележки на околните. И да, определено подбирам къде да ходя с децата и с кого да се срешам. Някакъв вид доброволна самоизолация беше и все още е, но емоционалното ми/ни здраве е най-важното. Днес баща ми и брат ми не можеха да приемат и понесат, че Вики яде пържени картофи, пиле на грил и лютеница с ръце. Наистина се омаза до ушите Но аз знам, че това го успокоява и има такива периоди. Тази седмица определено беше напрегнат (не знам напълно защо) така че аз съм напълно ОК да се храни така, не е всеки ден, не е всяко ядене - какво толкова. Не сме на прием при английската кралица все пак!

И да, дисциплината, тази хубава думичка. Дисциплина определено трябва, особено при спортове и подобни структурирани занимания. НО, има си подход, има си начини. Не ги знам всичките, не знам как и дали бих се справила, но тези, които са се наели да учат/тренират деца е редно да знаят с какво се захващат. Най-лесно е да кажат, че дадено дете не става (както става в Св. София примерно, заради което се отказах да давам Вики там, а бях влюбена в идеята за това училище). Все пак никой не иска децата ни да стават спортисти/професионалисти в това, което правят. Разбира се трябва дисциплина, пак казвам. НО важното е да се забавляват. За да стане това трябва да се научат как да вършат съответните дейности и точно това трябва да им покаже учителя, за да ги мотивира и да подбуди интерес, да впрегне пословичната упоритост, последователност и постоянство на шарените ни бонбони. И тогава резултатите идва много бързо! Но си иска подхода, търпението и начина. С изисквания "прави каквото казвам и точка" не става.

Prizma, и аз ще кажа за свръх очакванията. Просто трябва да си подбираме местата и хората, които ще имат търпение и разбираме към децата ни, към всички деца! Ще бъдат гъвкави да не им пречи разплакано или очаровано дете. Хората в ресторантите да имат разбиране, че дете на 4-5-6 год. не може да стои 1 час на масата и да си говори с друго дете или с възрастните. Очевидно е. Значи или не ходим, или ходим на места, на които може да се тича/обикаля, носим книжки за оцветяване и т.н и изкарваме прилично. И на срещата си казахме, че темперамента им не е опрадвание за неприемливо поведение. Но всички търсим подхода! Опитваме се да не се обвинаяваме за това, че децата ни са такива - повечето от нешата, които се коментират в последните 2 страници важат за повечето по-малки деца. И с времето наистина порастват, свикват, стават по-разумни и по-организирани. Но трябва да знаят, че са разбрани, обичани, ценени, че не правят лошо и т.н.

Днес Вики имаше един от онези дни, в които е като пружинка от събуждането. Отдавна не беше правил бели, днес направи 2 немалки, не от лошотия, от престараване и невнимание. Бяхме на гости на двете баби, видя се с братовчед си у едната, просто не спря. Беше тежък ден, но оцеляхме, поправихме щетите. Е, сутринта се разплаках - моята реакция на една доста напрегната работна седмица, но той сам разбра, че това не е обвинение към него, въпреки, че казах няколко по-тежки думи като например, че когато съм му казала да спре е трябвало да спре и т.н., но след това отново му казах, че всеки греши. Този път ми се извини още в началото 
От друга страна Катето от около седмица е по-чувствителна и ранима от всякога и плаче през 10-тина мин за нещо. По-точно за всичко. За 2 часа у баба си плака 8-10 пъти  Прибра се емоционално изтощена и заспа на дивана.
Та има и такива дни. Но са по-редки. И ако няма допълнително напрежение се преживяват.

Много писах, а само минавах да ви честитя празника 

Но просто много болни ми теми сте подхванали, а напоследък само чета и все нямам време и сили да пиша.

Добро утро,

Сетих се за една друга гледна точка с тези допълнителни занимания - не натоварват ли  децата ни? Голяма част от деня им е структуриран от детскоградинските правила и ако и в свободното време ходят на места, където трябва да се спазват правила, това ги изнервя. Аз съм безкрайно благодарна на майка им, че не ме е карала да ходя на нищо допълнително. Ходила съм на 1-2 места, но изцяло по собствено желание, дори сама съм се записвала. Щях да се чувствам много изнервена, ако след детската градина,училище или в събота ме изпраща на 2-3 занимания. Проблема е ми, как в тази опасна Софийска среда да оставиш детето 4-5 часа на ден да прави каквото иска.

И още нещо за ресторантите и заведенията - дайте идея в кои заведения ходите с децата си 3-5 годишни.

Миленче, много съм съгласна с това, което пишеш А моята дребна Ния също е в такъв ужасен ревлив период и направо в чудо се виждам. Истериите и тръшкането на брат и ми се струват песен пред реките сълзи и сополи. Непрекъснато иска да ми е на ръцете, да я нося, гушкам, а колко е станала обидчива, не ми се говори... Даже реших да се сдобия със слинг за временно ползване, надявам се след някой и друг месец да го подаря...

TanyaMG, при нас повечето занимания са в ДГ, и когато го записвах, целта ми беше да му осигуря по-прятни забавления, отколкото просто престоя в ДГ и уроците. Но се оказа, че е почти същото... Така че все повече се замислям дали наистина не са по-скоро натоварващии  доколко има смисъл от тях. Твърде е вероятно в скоро време да взема някои радикални решения...

А за ресторанти... май не мога да съм полезна... не се сещам да съм имала много позитивни изживявания Дори наскоро инвестирахме в едно съвсем малко телевизорче (ама как се казваше  ), което ползваме в случай на крайна необходимост... С него положението се ядва в по-спокойни места (където няма много стимулации от шумове, миризми, твърде много хора и т.н.), макар че аз хич не го обичам...

Таня, и аз мислч, че допълнителните занимания ги товарят, затова не прекаляваме. Общо взето ходят на едно нещо на сезон - сега тръгват на плуване, бяха го спрели през зимата. Това си е по време на градината, взимат ги и ги връщат, така че няма проблем. Макар, че вечер след плуване са доста изморени все пак, но е за добро. А и избора си е техен, когато са били по-напрегнати съм питала искат ли да не ходят, но веднага казват, че много искат!

За ресторанти - сложно е да се каже. Имаме една пица в квартала, но е удобна само лятото. През зимата като цяло не ходим по ресторанти, защото рядко не е задимено. Понякога, 1 път на 2 месеца ходим в МакДоналдс покрай приятели. Лятото избираме заведения с оградено навън и си избираме по-крайни маси.

Мими, писали сме едновременно. Явно си им е период на момиченцата ни сега. Катето днес е в по-добро състояние на духа, но мнооого спа и вероятно това помогна Слинга ще ти помогне с Ния, сигурна съм. А и тя не е толкова тежка още
Аз пък умувам за портабъл ДВД плейър Явно мислим еднакво. Мноооого съм против принципно, но пък заради спокойствието и моментите в които и родителите сме хора ще е оправдано. Както и за по-дългите пътувания. 

и аз за това се замислих
не мисля, че един активен спорт със състезания и агресия е подходящ...
мислих си за ПЛУВАНЕ
1. водата ИЗЦЕЖДА - знам о тличен опит
2. относително индивидуален спорт състезанието не е толкова видно поне в началото
3. няма начин да се прескочат правилата - ще се нагълташ с вода и ще ти мине мерака да не слушаш даскала
но все пак можеш ад си плуваш ка кси искаш правилно или не стига да не потъваш

за ресторант - с широко пространство - пир нас има Дон Вито - не е от най-големите и в същото време има свободно пространство
потърси квартално малко заведение
удобно е в такива места като Арена и др центрове - напр пир нас има Принцес незнам какво си - има ресторант а на 500м има детска зала, като батута е изесен отвън на 500м от ресторанта - хем не достига шума хем не си далече от детето...виж не знам ресторанта какъв е....
трябва да питам моя приятелка с дете - тя ходи в центъра и ще ти пиша...ако забравя - напомни ми на лс

моята щерка също ми виси по ръцете...това пък защо е така? някаква идея? рева й е също слонски ако й откажа нещо...обидата също ако си позволя да викна камо ли нещо друго....все едно я колят....
на колко са вашите щерки? моята е 1.6г

ПОРТАТИВНИЯ ДВД не бе гледан от Мими ни най-малко...тя ми е супер активна и въобще не се заглежда по нищо повече от 10мин ако не скучае..... че дори и ДАни дето не мога да го отлепя от екрана цял ден - не погледна това ДВД...
ако иска някой давам го за едно кръкче оклоо квартала да пробва да види дали ще подейства....

catnadeen, оите страшно се лепват по ТВ, особено Вики. Затова съм сигурна, че ще е добре, просто не ми харесва да използвам филмчетата за бавачка. А и ме е страх, че после все ще го искат в колата. Но вярвам, че ще уцелим баланса, така че сериозно съм се замислила.

Точно така се казваше, беше ми излязло от главата Вече няколко пъти ни върши отлична работа при тази липса на child-friendly заведения. Ползвахме го и във влака до морето. През останалото време събира прах в шкафа, та не знам - още не съм 100% убедеба, че си заслужаваше инвестицията...

Дописвам. Ползва се с голям интерес, но рядко и децата явно засега не са свикнали, защото не си го търсят. Т.е. ако решим да тръгнем без него, нямаме особени проблеми.

Момичета заинтригувахте ме с този артикул 


При нас има и друг проблем, че Боби се чувства вече голям за дивотиите на Лъчи и се отегчава безумно, когато ходим на заведения. Играе си с телефоните, но все пак и това му омръзва и тогава вече става страшно защото обикновено двамата влизат в преки двубои и от мен се изисква да ги разтървавам и утешавам
За заведенията явно всички мислим еднакво и аз внимателно подбирам местата на които отивам, масата на която сядам и т.н. Имаме няколко любими места в квартала, на които вече са наясно какво може да се очаква от нас  , а пък и успокоителното е че все пак нещата вървят към по-добро относно държанието им на обществени места.
Иначе относно спортовете и другите допълнителни занимания съм съгласна, че те натоварват но пък и много дават.
Нашите деца са още малки и е трудно да оценим сега в момента ползата от занимание с даден спорт или изкуство или език, но със сигурност това е много полезно за децата тях.
Давам ви веднага един пример. Тази година записах Лъчи на ски - по моя инициатива без да го попитам, без да го коментирам с него. След първия път той беше категоричен, че не желае да ходи... След третия, вече не възразяваше. Днес сутринта стана с радостния възглас "Ураааа днес сме на ски!!!"
При него е много хорактерно това първоначално отрицание на всичко, като се почне от нова храна, ново място и най-вече се стигне до нови занимания. Така че, ако търся съгласието му рискувам да загубим години в очакване на промяна в тази насока, а и дали такава промяна ще настъпи все още не е ясно. Моя начин да се боря с това е, като внимателно подбирам заниманията му и след това му давам пример с вече превзетите препятствия и с удоволствието от постигнатото. Дали съм права само времето ще покаже.

Според мен добре правиш 

Lennyh, разбира се, че добре правиш. Ники има същата негативна реакция и аз процедирам по подобен начин. Проблемът е, че при него наистина почти никога не се случва това, което ти разказваш за ските, когато става въпрос за организирани занимания. Може би и възрастта е фактор, може би е малък още. Но въпреки това имам пред себе си един куп примери с неща, които се е научил да прави сам, доста рано за възрастта си, с много постоянство и усилия - такива неща, с които, когато се е захващал, винаги ме е било страх, че му е рано и ще доведат по-скоро до отчайване, отколкото до някакви резултати - каране на колело (вкл. гони батковци на 2 колела, а той с помощните), катерене (височините, които може да превземе, са наистина впечатляващи), плуване с пояс и др. В същото време  никога не се получава това нещо, когато е в група, с треньор - напротив, в повечето случаи успяват буквално да му убият желанието (когато изобщо го е имало).

Много се радвам , че открих тази тема и започнах да се успокоявам и да гоня хипохондричните  мисли, които се мъчеха да ме завладеят( най-вероятно покрай малкият , започнах твърде много да се вглеждам в  баткото та какви ли не мисли ми минаваха в главата)...Като излезнем на ресторант или на пазар имам чувството, че само ние се чуваме и правим циркове, а другите гледат сеир,  обикновенно вече ми падат кепенците и въобще не забелязавам кой ни гледа и какво приказва.Рядко забелязвам да има други подобни случаи като нашият.Причнината като сме на пазар или пък в парка на разходка, да  се стига до истерии е постоянното -Искам, всяка втора дума е тази, при отказ, започва тръшкане, рев с цяло гърло и сълзи...обикновенно се взимат няколко от толкова исканите ненужни неща, но има граница и след тази граница настъпва ад, до колата или се появи друго искам и айде наново.....В ресторант рядко ходим с него зимата , защото и там се правят дивотии , най-вече търкаляне по земята и ходене в непозволените части, а в голям магазин като Мол например се вре в дрехите , крие, дърпа и пак се търкаля....
В Куклен театър го заведох с треперящо сърце как ще се държи, но учудващото е , че от първият път му хареса и се държи прилично, сега често ходим събота или неделя-нямам проблем там.
За нови и непознати места и мероприятия, също получаваме първо отказ, но същевременно му е интересно.В ДГ  го записахме на Приложни и Английски, като разбра, ревна, че не иска да ходи. Постепенно свикна , но не изпълнява много нещата които го карат там.Даже го спрях от Англииският и чак след това почна да ми казва някоя и друга запомнена дума, сега си мисля, пак да го запиша....
За плуването на което ходим не посмях да го заведа направо без да го  подготвя, беше ме страх да не ревне там и задърпа.Прие много добре идеята и дори докато стигнем искаше и аз да влизам с него, но щом видя децата и отиде в групата-не се сети за мен въобще, друг е въпроса, че не правеше това което му казват. Там ходи с голямо желание, но все още повече играе и малко изпълнява ...надявам се постепенно да започне да слуша треньорите.
При логопедите, при които сме ходили е на моменти, изпълнява нещата, но като му умръзне почва да се лигави много и да си приказва каквото иска, да манипулира и да се подхилва дяволито....
Определено груповите мероприятия не ги тачи и не иска да участва-това много ме притесняваше, а и сега понякога.Доста се притеснявам и в у-ще как ще се държи по-точно как ще свикне с правилата там и с това, че като трябва да отговаря на дадени въпроси -трябва да отговаря каквото знае, а не да казва- не искам или не знам( дори  и да знае, в повечето случаи не иска да казва нищо)но за сега има време  до у-ще.Хубавото е че има проблясъци като с плуването и може да се променят нещата, а и не трябва да  го подценявам толкова, аз все се притеснявам дали ще се справи....