Относно статия в Розали

  • 4 825
  • 82
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 161
http://intimno.rozali.com/tia/p6397.html


Случвало ли се е това и при вас?От заслепение и любов да правите всичко за един мъж.Да изгубите самоуважението си,да осъзнаете това и да не можете да кажете СТОП!

# 1
# 2
  • Мнения: X
Да,дори от вкъщи съм бягала,само и само да отида с него.В по-късен етап два пъти напусках работа,пак заради него,защото работното ми време не го устройваше.Всичко това само заради един и същи мъж.

# 3
  • Мнения: 39
Аз съм затънала до шията в компромиси и нямам представа как да се измъкна.Писна ми  #Cussing out

# 4
  • Мнения: 990
Да, случвало ми се е и изобщо не се гордея с това.Оказа се ,че въпросния индивид изобщо не го е заслужавал  Crazy Ама пуста му любов  Crazy

# 5
  • Мнения: 2 161
Не е за гордост,но не е и срамно.

# 6
  • Мнения: 984
Не. Не ми се е случвало - егоистка съм.

# 7
  • Мнения: 2 197
Случвало ми се е. После се мразя.

# 8
  • Мнения: 764
На мен не ми се е случвало,но познавам такива 2-3 жени,които въпреки че бяха отблъсквани и нежелани,накрая се ожениха за желаните от тях мъже.

# 9
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Слава Богу- не.

# 10
  • Мнения: 1 150
Случвало ми се е. Слава Богу, че се осъзнах на време  Grinning

# 11
  • Мнения: 4 841
Случвало ми се е. Радвам се, че от доста години въпросната връзка е зад гърба ми, и не мога да кажа, че се гордея или срамувам от поведението си - разглеждам го като "грешка на растежа" и отчитам като положителна стъпка "преборването" с тези нагласи. Тоест, узрях, помъдрях  Crazy

# 12
  • Мнения: 281
Случвало ли се е това и при вас?От заслепение и любов да правите всичко за един мъж.Да изгубите самоуважението си,да осъзнаете това и да не можете да кажете СТОП!
Не.

# 13
  • Мнения: 2 196
Веднъж.
Само благодарение на грандиозният ми мързел успях да се спра,преди да съм загубила завинаги уважение към себе си.

# 14
  • Варна
  • Мнения: 640
Не! Не ме ли обича и аз не мога да го обичам - силно развито чувство за самосъхранение и себеуважение Grinning

# 15
  • София
  • Мнения: 1 783
Случвало ми се е да си губя самоуважението заради мъж, бързо ми просветна и слава Богу!

# 16
  • България-Швейцария
  • Мнения: 2 535
Точно това не.
Други, по-страшни обстоятелства.

# 17
  • Мнения: 600
случвало ми се е, да.

изпадала съм в конфликт с майка ми и шефовете ми Rolling Eyes голяма глупост, ама любов, любов...

позволих на същия да се държи зле с мен - удрял ме е. ама се чувствах виновна за разни неща и го търпях известно време.

пред себе си се оправдавам с крехка възраст и липса на житейски опит Embarassed добре, че се усетих що-годе навреме Sick

# 18
  • Мнения: 516
Да. Осъзнавала съм унижението още на момента, но съм го преглъщала. Глупава, глупава Флоранс съм била.

# 19
  • Мнения: 2 978
Не.

По- надолу в темата има нещо, което ми хареса:

Цитат
Заявите ли още от самото начало, че няма да се унижавате и да сте винаги готова на всичко за човек, който все още не го е заслужил, ще видите как ще ви погледне веднага с уважение. Червената лампичка в главата му ще светне и дори да не сте негов тип, поне няма да си позволи да ви мотае.

# 20
  • Мнения: 332
Правила съм безброй компромиси за един мъж, но чак да губя контрол над себе си - Не!
Имам една приятелка, която е буквално мазохистка, ако партньорът и не се държи гадно с нея и не я държи постоянно под напрежение не и е интересен  Shocked

# 21
  • Мнения: 1 038
Да случвало ми се е, но сега като се замисля може би е било вследствие на младоста и незрялоста тогава.Но не съжалявам,като се върна във времето може би пак бих направила същото, емоциите които имах тогава не мога да ги сравня с нищо, дори бях избягала от нас за празниците за да бъда с него(горките ми родители).
Е всичко свърши толкоз бързо, както и започна, успях да кажа СТОП, защото виждах, че това не води до нищо добро.Сега за мен това е един хубав спомен от миналото.

# 22
  • Sf
  • Мнения: 808
Да, случвало ми се е. Беше отдавна. Сладка болка е любовта понякога...

# 23
  • София
  • Мнения: 344
http://intimno.rozali.com/tia/p6397.html


Случвало ли се е това и при вас?От заслепение и любов да правите всичко за един мъж.Да изгубите самоуважението си,да осъзнаете това и да не можете да кажете СТОП!
Случвало се е да.Продължи около година, после се усетих и се разведох.

# 24
  • Мнения: 2 212
Когато изпадна в любовно заслепение съм склонна на много компромиси, които все са за моя сметка. Или пък на разни други глупости, които при по-здрав разум едва ли бих направила...и това определено ми е носело горчив привкус, че губя самоуважението си...но има един граничен момент, в който като усетя, че той наистина не заслужава и грам от това, което правя - изведнъж ми идват неподозирани преди разум, воля и себеуважение и обикновено въпросният дотогава боготворен мъж дори не може да ме познае и да се усети какво става. След което или той се променя коренно, или ... конец филма.

# 25
  • Мнения: 5 940
Случвало ми се е.

# 26
  • Мнения: 467
Да. Не води до добри неща. Освен, ако навреме не се променят нещата във връзката.

# 27
  • Мнения: 1 352
Случвало ми се е в пубертета, сега не и не мога да си представя да ми се случи.
Само с Мат Деймън бих направила компромис Crazy.

# 28
  • София
  • Мнения: 3 421
Не, не ми се е случвало - прекалено трезвомислеща съм дори и влюбена.
Винаги съм се чудела на познатите ми, които намират оправдание за всяка постъпка на мъжа до тях, дори да е очевадно, че няма оправдание.

# 29
  • Мнения: 2 152
Да и още се мразя заради това
По принцип съм гаден характер - скорпион съм все пак и определено съм труден човек.Не говоря за приятелство, а за любов
Така ме беше омотал въпросния човек, че без да осъзнавам малко, по малко започнах да губя себе си, характера си - станах мека, добра, всичко прощаваща. Е естествено осъзнах се след две-три години и такъв шут му набих Twisted Evil
Още пита и разпитва за мен, дааа Mr. Green Twisted Evil

# 30
  • Мнения: 2 161
До този момент на мен  не ми се е случвало.Все съм била неудобна като пришка,като хрема и като тясна обувка.Мисля,че прекалената ми опърничавост е виновна за това.Или не умея да се раздавам напълно.

# 31
  • Мнения: 2 891
Случвало мо се е. Голяма гадост е и не искам да си припомням. Добре че ме направи на маймуна, та следвайки еволюцията от начало, да стана друг човек.

# 32
  • Мнения: 8 999
Случвало ми се е веднъж за около 6 месеца. Накрая, след като се осъзнах и погледнах назад, направо не повярвах, че това съм  била аз. То бива любов, бива, ама този път бях попрекалила с чувствата за сметка на разума.
Но, добре че ми се случи, защото как иначе се трупа житейски опит? А и какво бих описала някога в "Тайните мемоари на Байбиби"?

# 33
  • София
  • Мнения: 1 176
Не. Аз не съм "удобна".

# 34
  • в мъжки прегръдки
  • Мнения: 3 574
Не ми се е случвало. Но не защото бях твърде умна за да го допусна а защото бях твърде лекомислена и вятърничава. Щом не ми угодеше някой мъж на прищевките го зарязвах и си намирах друг. Вероятно това ме е запазило от подобни преживявания.
Слава богу намерих верния мъж, който вече 19 години ми угажда на прищевките и ме държи постоянно влюбена в него.

# 35
  • Мнения: 1 897
Да, случвало ми се е.

Цитат
Заявите ли още от самото начало, че няма да се унижавате и да сте винаги готова на всичко за човек, който все още не го е заслужил, ще видите как ще ви погледне веднага с уважение. Червената лампичка в главата му ще светне и дори да не сте негов тип, поне няма да си позволи да ви мотае.

Такъв филм според мен няма. Ако един мъж е с теб само заради удобството, каквито и стратегии да прилагаш и каквито и игрички да играеш, той ще си остане несериозен.Дори твърдият и категоричен отказ да продължиш да участваш в такава връзка няма да го спрат да продължи с опитите да те мотае.
Единственият изход от такава ситуация е или ти да го разлюбиш или той да се влюби .

# 36
Самоуважението ми към собствената ми личност ми е пречило да стигна чак дотам да изгубя контрол,въпреки силната ми любов.Ако някой ме прави на балама,с това не ме кара да си изгубя акъла по него,а точно обратното-лека полека изстивам.

# 37
  • Мнения: 2 161
Изобщо не става въпрос за самоуважение.Въпросът е в това до каква степен можеш да се раздадеш.Ако мислиш постоянно за това как да запазиш самоуважението си,то най-вероятно не изпитваш най-силната любов.

# 38
  • Мнения: 1 432
Да, като се сетя и .... ooooh! ooooh! ooooh!

# 39
Изобщо не става въпрос за самоуважение.Въпросът е в това до каква степен можеш да се раздадеш.Ако мислиш постоянно за това как да запазиш самоуважението си,то най-вероятно не изпитваш най-силната любов.
Раздаването ми когато съм влюбена е безгранично,но това не изключва самоуважението,което между другото има много общо с това .

# 40
  • София
  • Мнения: 53
Не. При мен гордостта е порок, който не ми позволява да прося нито любов, нито приятелство. Ако видя, че липсва интерес се отдръпвам и си страдам самотно  Mr. Green. Това не значи, че не правя компромиси.

# 41
  • под дъгата
  • Мнения: 630
Случвало ми се е до там, обаче, че се осъзнах, на време казах стоп, запазвайки достойнство.

Изобщо не става въпрос за самоуважение.Въпросът е в това до каква степен можеш да се раздадеш.Ако мислиш постоянно за това как да запазиш самоуважението си,то най-вероятно не изпитваш най-силната любов.
На друго мнение съм. Ще го кажа така: Раздавам се, но не позволявам да бъда изтривалка.

# 42
  • Мнения: 838
Изобщо не става въпрос за самоуважение.Въпросът е в това до каква степен можеш да се раздадеш.Ако мислиш постоянно за това как да запазиш самоуважението си,то най-вероятно не изпитваш най-силната любов.
Следвайки тази логика,че едва ли не си роден за нечие удобство и благополучие,тоест ти самият си нищо(дори и прах под краката му).
Лично на мен не ми липсва този вид любов,мога да живея пълноценно и без такава.
Компромиси-да,всеки прави,но всичко има граници.
Относно въпроса-НЕ,не съм имала такава любов и няма да имам,не защото съм егоистка,а защото в живота няма безплатен обяд-за да получиш трябва да дадеш и обратното.

# 43
  • София
  • Мнения: 6 011
Не, не ми се е случвало.  Rolling Eyes
Ама и аз съм си малко темерут, ако мога така да се изразя. Не мога да се раздавам докрай.
Самоуважението и според мен има много общо тук.

# 44
  • Мнения: 2 161
Изобщо не става въпрос за самоуважение.Въпросът е в това до каква степен можеш да се раздадеш.Ако мислиш постоянно за това как да запазиш самоуважението си,то най-вероятно не изпитваш най-силната любов.
Следвайки тази логика,че едва ли не си роден за нечие удобство и благополучие,тоест ти самият си нищо(дори и прах под краката му).
Лично на мен не ми липсва този вид любов,мога да живея пълноценно и без такава.
Компромиси-да,всеки прави,но всичко има граници.
Относно въпроса-НЕ,не съм имала такава любов и няма да имам,не защото съм егоистка,а защото в живота няма безплатен обяд-за да получиш трябва да дадеш и обратното.

В любовта никога нищо не е по равно.

# 45
  • Мнения: 4 740
Струваше си.

# 46
  • Мнения: 2 723
Случвало ми се е.
Спрях, в момента в който започнах да се самосъжалявам и да будя съжаление в околните Tired

# 47
  • София-в сърцата на моите деца
  • Мнения: 1 729
Ами случвало ми се е ! :oops,но за кратко......Имам си едно на ум!!! newsm78

# 48
  • Мнения: 42
На всички ни се е случвало. При мен беше доста болезнено да изляза от тази ситуация. Сега не се поддавам на такива манипулации.

# 49
  • София
  • Мнения: 7 097
Не. От една страна съм прекалено голям егоист, от друга губя бързо интерес.

# 50
  • Boston, MA
  • Мнения: 3 105
Случвало ми се е, да. Имах погрешна представа за любовта, а и ми е липсвало самоуважение.

Надявам се, ако имам дъщеря, да я възпитам да избегне пододно нещо (не мога да предотвратя всички грешки, но да имаш респект към себе си е ключово).

# 51
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Не. Аз съм си най-важна.  Crossing Arms Гаднярка съм и това е.  Mr. Green
Правила съм чудеса за мъжете в живота си, за всичките. Но никога за сметка на самоуважението си. Напротив, уважвам се повече.

# 52
  • Мнения: 81
Да, и жалка и грозна и зла съм била. Все намирах решения и извинения за държането си. Лъжех се, за да запазя самоуважението си. Много се лъжех.

# 53
  • Мнения: 5 577
Преди да имаме дете, когато бяхме още гаджета с бащата на Иван, имах паралелна връзка с друг (не ме е срам вече да говоря за това). В един момент избрах 'другия', но още в момента в който скъсах със сегашният ми съпруг и се прибрах в нас, си дадох сметка каква грешка съм направила. Разтреперах се, почнах да го търся по гсм (естествено беше изкл.), звънях у тях да говоря с майка му ... цяла нощ не спах, на сутринта в 6 отидох, събудих цялата къща и му се извинявах през сълзи и го молех да забравим случилото се предният ден. Толкова беше унизително, но аз бях прекалено глупава. Заслужаваше си.

За мен това е доказателството, че обичам този мъж.

# 54
  • Мнения: 5 462
Не. Не ми се е случвало - егоистка съм.
Същото важи и за мен ...

# 55
  • Мнения: 619
Да в известен смисъл!Бързо се осъзнах...ама май съм предразположена към това!

# 56
  • Мнения: 11
Цитат
Затова, момичета, отваряйте си очите! И по-пестеливо с компромисите!

Успех ви желая Mr. Green

# 57
  • Мнения: 2 152
Добре
чета тези,които казват, "аз съм егоист"
Никога ли не сте обичали толкова силно, толкова болезнено и дълбоко, че да забравите за вас самите. Да забравите за нормалния човешки егоизъм, за собственото си достойнство, а изцяло да се отдадете на този човек. Толкова да обичате, че само да си помислите, че не е до вас и да изпитате силна , физическа болка

Ами значи има още за какво да живеете Wink Simple Smile.
Такава любов е веднъж в живота. Винаги завършва с тежка и болезнена раздяла. Някак не се връзва с брачния живот. Един вид опит или нещо,
което ви променя завинаги. Прави ви по-зрели, по-разумни....

# 58
  • Мнения: 619
Компромисите винаги следва да се правят, но за човека, които наистина заслужава.Жалко, че първо се правят куп компориси и на края идва проглеждането...

# 59
  • София
  • Мнения: 6 011
Добре
чета тези,които казват, "аз съм егоист"
Никога ли не сте обичали толкова силно, толкова болезнено и дълбоко, че да забравите за вас самите. Да забравите за нормалния човешки егоизъм, за собственото си достойнство, а изцяло да се отдадете на този човек. Толкова да обичате, че само да си помислите, че не е до вас и да изпитате силна , физическа болка
Ох, Кръци, само като те чета ме заболя!
Не, никога не съм обичала така.
Думата на описана от теб любов според мен не е "силна", а "разрушаваща".
Силно иначе съм обичала и обичам, обаче така разрушаващо - не.

# 60
  • тук-там
  • Мнения: 14
Да, случвало ми се е.  За съжаление беше продължителна и болезнена връзка, която остави отпечатък за цял живот.

# 61
  • Мнения: 395
Добре
чета тези,които казват, "аз съм егоист"
Никога ли не сте обичали толкова силно, толкова болезнено и дълбоко, че да забравите за вас самите. Да забравите за нормалния човешки егоизъм, за собственото си достойнство, а изцяло да се отдадете на този човек. Толкова да обичате, че само да си помислите, че не е до вас и да изпитате силна , физическа болка

Ами значи има още за какво да живеете Wink Simple Smile.
Такава любов е веднъж в живота. Винаги завършва с тежка и болезнена раздяла. Някак не се връзва с брачния живот. Един вид опит или нещо,
което ви променя завинаги. Прави ви по-зрели, по-разумни....



Кръци напълно подкрепям и разбирам това, което си написала...на мен ми се е случвало....предполагам, че си права като казваш, че такава връзка не може да просъществува и да премине в брак примерно.
Аз до такава степен обичах един мъж и бях готова на всичко....правих за него такива неща, каквито никога не съм си представяла, че мога. Толкова компромиси, толкова премирения, толкова унижения дори...изтърпях всичко и сигурно ако не беше разстоянието,което ни дели в момента пак щях да съм с него и да се саморазрушавам обичайки го.....Но наистина за някои хора е трудно да разберат нещо подобно...не си ли го изпитал на собствен гръб ,няма как да знаеш!

# 62
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Добре
чета тези,които казват, "аз съм егоист"
Никога ли не сте обичали толкова силно, толкова болезнено и дълбоко, че да забравите за вас самите. Да забравите за нормалния човешки егоизъм, за собственото си достойнство, а изцяло да се отдадете на този човек. Толкова да обичате, че само да си помислите, че не е до вас и да изпитате силна , физическа болка

Ами значи има още за какво да живеете Wink Simple Smile.
Такава любов е веднъж в живота. Винаги завършва с тежка и болезнена раздяла. Някак не се връзва с брачния живот. Един вид опит или нещо,
което ви променя завинаги. Прави ви по-зрели, по-разумни....
Нима?
Къде е темата за клишетата?
Няма да навлизам в лични подробности. Но твърдя, че това, което описваш не е любов. Истинската любов носи щастие, а не болка. Ако обичаш наистина някого, ти пазиш самоуважението и самочувствието му. И не е речено да свърши "с тежка и болезнена" раздяла.  Laughing

# 63
  • Мнения: 211
И на мен въпросната статия ми беше направила голямо впечатление, защото има доста истина в нея, за съжаление. Сигурна съм, че всички сме имали подобни... Thinking падения... или не.. Но важното е да се осъзнаеш навреме и да си върнеш достойнството. Защото до нищо успешно не води постоянният едностранчив компромис. Ако и двамата не се научите да се съобразявате с другия... но това го знаем всички пак.
Та.. да, предполагам, че ми се е случвало Tired

# 64
  • Мнения: 2 152
Клише или не, моя си работа
Ще пиша както си искам

И мила има много видове любов, никой не може да определи коя е истинска и коя не
За теб може спокойната любов да истинска, за мен друга
Не съм лазила, не съм молила, не съм губила така самоуважението си.Просто съм прощавала безброй изневери - това за мен е голяма жертва,сега не бих я направила

И да сега не обичам така. Сега е спокойно, сигурно, без да са нужни жертви и драми
А това, че теб никой мъж не те е карал да обичаш толкова болезнено, да забравиш себе си и егоизма си е лично твой "проблем" Mr. Green
Би ми било твърде скучно само цветя и рози. Радвам се , че съм изпитвала и такива чувства, въпреки че днес се мразя заради това,че съм прощавала толкова много. И винаги завършва с раздели, защото идва момент,когато се осъзнаваш,когато разбираш, че не може повече така .
Сърцето ти е разбито, няма повече какво да дадеш и да искаш от този човек. Разделяте се, а е болезнено защото някога си вярвал във всичко това...а сега разбираш че само си се лъгал

Ще ме разберат само хора,които са го изживявали Simple Smile

Последна редакция: вт, 19 фев 2008, 12:20 от кръци

# 65
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
И мила има много видове любов, никой не може да определи коя е истинска и коя не
За теб може спокойната любов да истинска, за мен друга
Именно, Кръци. Именно.
П.П. А довечера ще помоля любовта на живота си да ми удари два-три шамара, за да се почувствам и аз обичана най-после.  Mr. Green

# 66
  • Мнения: 2 152
Ей скорпионе Mr. Green
Знаеш, че никъде не съм споменавала за шамари, не обръщай темата

Има такива моменти в живота Василиса, когато си правил всичко от любов. Незнам как да го обясня. Така всеотдайно обикновено се обича, когато си по-млад и неопитен. Но се случва.
Радвам се, че ми се е случило, въпреки, че не се гордея от поведението си тогава.
Пак го казвам. Това е вид опит, това е част от живота ми.

# 67
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Последното беше ирония, Кръци.
Вече писах в темата, че съм правила много за всеки мъж в живота си. И винаги първо съм мислила за другия, не за себе си. Сега мисля първо за трима, после за себе си. Но това съвсем не означава и не би трябвало да означава да загубя достойнството си.
П.П. Разбира се, приемам, че всеки си има свои "достойни" граници. Това, което е недостойно за един, е обичайно за друг.

# 68
  • Плевен
  • Мнения: 1 738
Има такива моменти в живота , когато си правил всичко от любов. Незнам как да го обясня. Така всеотдайно обикновено се обича, когато си по-млад и неопитен. Но се случва.
Радвам се, че ми се е случило, въпреки, че не се гордея от поведението си тогава.
Пак го казвам. Това е вид опит, това е част от живота ми.
Това все едно аз съм го писала.Не съжалявам,но не бих го повторила,а и се съмнявам,че мога да обичам пак така,но и не искам. Много по-лесно е със спокойната любов.

# 69
  • Мнения: 824
Много интересна темичка!
Не се е родил,а вече е късно и да се ражда,мъжът ,който ще ме накара да се чувствам"удобна".Няма такива филми при мен и никога не е имало.Може би за това всички мъже  в живота ми са били "удобни" за мен.Както го научиш в началото,така си върви.

# 70
  • София
  • Мнения: 18 679
Не, не ми се е случвало. Не от егоизъм или нещо подобно, просто се уважавам много, така съм възпитана. Или просто съм имала късмет Heart Eyes
Глупаво е да вярваш, че само нараняващата любов е истинска. Може би успокоява донякъде за изгубеното време, но си е глупаво Wink

# 71
  • Мнения: 197
Да, а какво правим ако въпросният ти е съпруг?

# 72
  • Мнения: 838
Да, а какво правим ако въпросният ти е съпруг?
или се развеждаш,или недай боже умираш.

# 73
  • Мнения: 2 152
Да, а какво правим ако въпросният ти е съпруг?

съчувстваме ти Mr. Green Hug

# 74
  • Мнения: 824
Да, а какво правим ако въпросният ти е съпруг?
Ако има подобно отношение към съпругата си,то той със сигурност иска да си смени статута!

# 75
  • Мнения: 3 405
Случвало ли се е това и при вас?От заслепение и любов да правите всичко за един мъж.Да изгубите самоуважението си,да осъзнаете това и да не можете да кажете СТОП!

Да, случвало ми се е.
Сега като си спомня не мога да повярвам, че това момиче съм била аз. Изтрезняването ми беше бавно и болезнено. Но ми даде урок. От тогава не съм изпадала в подобни ситуации.

# 76
  • Мнения: 375
На млади години ми се е случвало Laughing,да ме пита някой сега защо съм правила всичко това?? smile3511,не съм загубвала себе си ,но съм правила неща ,които никога по-късно не съм ги правила.То тази една връзка ми беше обеца на ухото ,та и до днес.

# 77
  • Мнения: 1 312

Случвало ли се е това и при вас?От заслепение и любов да правите всичко за един мъж.Да изгубите самоуважението си,да осъзнаете това и да не можете да кажете СТОП!
Това точно НЕ.
Твърде голяма егоистка съм/била/.
Във връзките си предимно съм взимала,а когато съм давала е било за да взема повече.
В брака си обаче правя компромиси.
Понякога дори повече отколкото ми се иска.
И съм "удобна".
Но пък не ми се отказва и на мен удобство.

# 78
  • Варна
  • Мнения: 2 171
До този момент на мен  не ми се е случвало.Все съм била неудобна като пришка,като хрема и като тясна обувка.Мисля,че прекалената ми опърничавост е виновна за това.Или не умея да се раздавам напълно.

Chanel, отговорът ти ме развесели Laughing, защото сигурно ти завиждам, да не си помислиш друго Naughty...

Изобщо не става въпрос за самоуважение.Въпросът е в това до каква степен можеш да се раздадеш.Ако мислиш постоянно за това как да запазиш самоуважението си,то най-вероятно не изпитваш най-силната любов.

Нищо не разбрах... /и какво питаш също/ Laughing Sunglasses Sunglasses." не умея да се раздавам напълно" или "Въпросът е в това до каква степен можеш да се раздадеш.Ако мислиш постоянно за това как да запазиш самоуважението си,то най-вероятно не изпитваш най-силната любов." тоест да ОБОБЩЯ- ти не "си била толкова влюбена", защото си прекалено опърничева и не става въпрос за самоуважение Rolling Eyes.
Шегувам се и искрено се забвалявлявам вече ...не ми се връзвай и отговаряй Hug Stop Heart Eyes Grinning!
И моля те не ми казвай ако имаш самоуважение дали мога аз да ти казвам какво да пишеш/еветуално-нищо задължително няма/- мога- ТОВА Е ФОРУМ ЗА БОГА/а ти не си последния споменат/ Laughing!

# 79
  • Мнения: 2 161
И тази сутрин продължавам да съм неудобна като пришка,хрема и тясна обувка.Не съм била влюбвана в степен на самоунищожение.Съмнявам се,че мога да се влюбя точно така.Но изпитвам уважение към такива любови и харесвам хора,които могат да го направят това.Та затова смятам,но само теоретично,че самоуважението няма нищо общо.Всичко е въпрос на душевност и горещ темперамент.Обобщено-аз не мога,обаче приемам това в другите.Дали ме разбра?Може би трябва да прочетеш написаното в час,в който виното не горчи.

# 80
  • София
  • Мнения: 3 427
И аз съм от неудобните.
Разбира се, че се възхищавам на всеотдайността и самораздаването до степен самоубийство, прекланям се пред любовта, която е всесилна, дава всичко, прощава всичко, преминава през огън и вода, за да оцелее, но аз не притежавам това себеотрицание.
Ако на хоризонта на любовта се зададе препятствие, усложнение или неудобство, мен вече ме няма. Може би трябва да уточня, че не говоря за дребни ежедневни битовизми, а за онези житейски обстоятелства, които предполагат онова себеотрицание, за което говорите.
Аз съм от жените, които искат да получават и не се задоволявам с малко. Присъствието ми в живота на един мъж, винаги е било много ангажиращо за него самия.
Знам, че е егоистично, може би защото самата аз не мога да обичам по този начин, когато срещна любов, оцеляла след житейски бури, искрено и се възхищавам и вярвам, че носи истинско удовлетворение и щастие на тези, които притежават силата да се преборят за нея.
И нека уточня още нещо- не говоря за липсата на самоуважение и чист мазохизъм, в случаите, в които една жена е очевидно нежелана, но тя продължава да се самоунижава, с мислълта, че се "бори" за любовта си.

# 81
  • Мнения: 2 891
Проблемът е, че на някои хора им е изключително трудно да си кажат НЕ, по каквито и да е било въпроси. Като намесим страха от самотата и разни подобни и...

# 82
  • Мнения: 2 161
Проблемът е,че някои жени не могат да се отдават по малко.Или се изливат като водопад или се свиват на кълбо.Като безпарично дете пред сергия за сладолед,благоговея пред такива жени.Аз прекалено изисквам,прекалено се обгрижвам и не мога да бъда водопад.

Общи условия

Активация на акаунт