За брака

  • 5 499
  • 107
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 1 045
И каква е грешката , моля  Mr. Green

Явно няма да разбереш и да ти обясня...  Mr. Green

Не бе обясни ми много те моля , че явно 10-та година живея в някаква заблуда  newsm78

# 76
  • София
  • Мнения: 3 064
На 20 годни имах сериозна връзка, но хич не съм мислила за брак и деца.
Дете усетих, че искам на 25 -26 г., но нямах късмет и чак сега на 33 успях.
аз мисля, че всичко идва от само себе си и се усеща.
  bouquet

Все едно за мен говориш... е, аз родих малко по-рано - на 31.
Поздравления  bouquet

# 77
  • Мнения: 17 546
Сега, на този етап, когато гледам с други очи на онова време, за мен брака се е явил като спасение. Но пък се оказа, че не съм сбъркала. но и да се омъжиш на деветнадесет от днешна гледна точка  си е направо лудост Grinning

# 78
  • София
  • Мнения: 3 099
....
Не бе обясни ми много те моля , че явно 10-та година живея в някаква заблуда  newsm78

Обяснила съм най-популярно какво визирам 3 поста над твоя последен!... За теб ще добавя и кариера, и пътувания по цялото земно кълбо.

# 79
  • Мнения: 19 330
Чета тук аз как някои са се женили на по 20 и сега се молят за магически пръчки за да се върнат в тези отдавна отминали епохи. Е добре де, какво по точно не харесвате....  мъжете си ли,  начина по който се стече живота ви ли, що ли...... А тези дето нахъсват момичето "Я си поживей още малко" какво искат да кажат? Насърчавате момето да е разхайтено още десетина годинки или просто да поживее сама докато изчете всичката литература дето е писана как се живее с мъж, как се гледа дете, как се върти дом и тогава да се мята на вратлето на Любимия.

Аз искам да попитам момичетата, които са се омъжили на 20 и почти веднага след това са имали деца, какво работят сега? Какъв процент от тях са решили след това да направят кариера или да учат например?
Моля, посочете висшето учебно заведение, където сте учили, специалността, редовно или задочно или пък какво работите сега.

# 80
  • Мнения: 24 467
Омъжих се на 23 г. /по- близо са до 20, от колкото до 30/, родих първото си дете на 25, а второто на 31, като обаче се дипломирах на 22 /просто започнах рано, не бях дори пълнолетна студентка/. До сега никога не съм съжалявала, нито за миг. Подредих живота си по този начин напълно съзнателно. Не съм спирала да работя. Доволна съм напълно от кариерното си развитие до момента. Не съм се омъжила заради настояща бременност, нито защото ми се е искало да избягам от къщи /първо- не ми се е налагало, второ- от 17 годишна без друго вече не живеех с родителите си/.
В_и_В_и, отговарям: СУ- "Право"- редовно, ясно е каква област.
До момента имам 11 години непрекъснат стаж по специалността. Толкова ми е горе- долу и семейният стаж. Едното не пречи на другото, никак.

# 81
  • Мнения: 19 330
 Judy, все пак си била вече завършила, имала си време и за стаж предполагам. Аз говорех за деца преди 25 и за момичета, които целенасочено искат да се задомят и да имат деца дотогава.

Последна редакция: пн, 10 мар 2008, 16:27 от В_и_В_и

# 82
  • Мнения: 24 467
Ами имах такива колежки във ВУЗ-а, въобще не бяха нито нещастни, нито неосъществили се в последствие жени. Даже учеха в редовна форма, явно не им пречеше.
Затова мисля, че двете неща не се изключват взаимно.

# 83
  • София
  • Мнения: 3 099
Judy, ей за това иде реч:

След като оставиш част от сърцето си да се разхожда свободно (т.е. имаш дете), никой купон не е същият, не пиеш по същия начин, сексът придобива друго значение (вече не е издигнат в култ).
Има едно прекрасно същество, чийто сопол ще те върне от вратата,  защото ти си мама, а то има нужда от теб! Ако си излязла и всичко е под контрол, не би се намаймунила с шотове текила, защото звънкото гласче ще дрънчи като тенекия в 7.30 сутринта и никоя възглавница няма да заглуши съвестта ти! Дори и да си изпила текилата в кръчмата, няма да се отдадеш на 24-часов спонтанен секс с бивш приятел и настоящ любовник, защото с Бащата градите основите на ценностната система на новия живот.

Сложно става, да знаете!

# 84
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Че каква цел или мечта може да бъде това, да се омъжиш? Май на повечето девойки мечтата им е да се видят в сватбена рокля, а образът до нея е мъгляв (мъгляв, но с пари, хи-хи).
Като малка се чудех на всички момиченца, които мечтаеха да бъдат булки. Пфу. Булка. Друго си е пират или трапер. Simple Smile

# 85
  • Мнения: 24
Не беше цел, а естествено развитие на връзката, която продължи да се развива  Mr. Green
Peace Peace Peace bowuu

# 86
  • Мнения: 24 467
Различни хора- различни мечти.
Имах приятелка, която пък хич нямаше /и няма/ желание да учи след техникума. От малка обожалаваше хлапетата, обичаше да помага на разни съседки, да разхожда бебетата им и малките деца, да се занимава с тях. За мен това си бяха досадни занимания. За нея- положителни емоции. Тя знаеше още тогава по- добре от мен какво е да гледаш малко дете- имаше и брат със 7-8 години по- малък от нас. Грижеше се доста за него, майка й работеше на смени, баща й също. Обаче много искаше да се занимава именно с това. Завърши и се омъжи веднага, на 18-19 години.
Не мисля, че щеше да е по- щастлива, ако не беше го направила. Това си беше дейност само за нея. Пък как само готвеше, още в основното училище. И сладки ми е помагала /по- скоро на майка ми/ да правим за рождения ми ден.
Та тя не мечтаеше само за бялата рокля, искаше си точно да си се ожени и да има деца. От тогава има повече от 14 години. Не е нещастна от избора си.

# 87
  • Мнения: 402
Брак и деца на 20 години, че и цел да ми е в живота ooooh!. И сега да ме върнат на ония години, пак бих си избрала живота, който си живях - свободна и волна студентка в Пловдив. Каквото ми се искаше го правех, където исках - ходех, с когото исках - бях. Супер ми беше. А за брак дори не съм се и сещала, за деца пък хич, даже страшничко ми ставаше. Не съжалявам че съм се оженила на 30, разбрах че това е мъжа, за когото е трябвало да се оженя, не си мисля, че можеше да намеря друг. Родих на 32, исках да имам дете и сега не ми тежи, че си седя у нас и се занимавам само с него. Купонясвах 10 години, правих щури неща и вече съм наясно със себе си. Всеки трява да си намери своята истина, а не да гледа останалите. Който иска да се жени на 20, негов си избор. Ти си намери решение за себе си.

# 88
  • Мнения: 4 358
Никога не ми е било цел.Точно обратното - не разибам брака засвидетелстващ се пред обществото.
А както казва Блонди - на накой им е цел но поради други причини, съвсем не любовни Sick
20 години според мен е прекалено рано за брак, но явно е индивидуално за всеки.Аз на 20 години нито знаех какво искам да правя със себе си камоли пък с кого да живея и т.н

# 89
  • Мнения: 158
Не мисля,че сключването на брак и създаването на деца трябва да бъде някаква цел.Това не е игра,чийто замисъл е всеки да победи независимо как и по какви правила.Това са неща част от живота.Всяко нещо с времето си.Не крия,че макар и на 18 години само  в момента мисля за дете,но си знам,че ми е рано,а и някак си не се чувствам готова.Иначе имам  няколко съученички,които  живеят с приятелите си,три от тях мисля за брак след  бала ни май месец,а да не говорим,че някои от тях редовно си казват,че искат дете и това им е цел-и то само и само да бъдат с човека до тях и да го задържат.На истина е хубаво да имаш млада майка(и въобще млади родители)-гордея се с моята,която ме е родила едва ан 16 и сега може да ми влезе във всяко едно положение и ме разбира за всичко.Именно поради тези причини и аз искам да бъда млада майка,но мисля да изчакам най-малко 2-4 години поне.Семейството е хубаво нещо,но мисля,че трябва да бъде съградено едва когато и двете страни се чувстват не само физически и психически,финансово и материално готови,а и да го искат силно.Тогава нещата стават от само себе си и всичко е толкова хубаво!

Поткрепям мнението ти!

И аз го подкрепям..Винаги, когато най - малко очакваш и търсиш, тогава се получава...Особено, когато си готов психически и физически..Тогава е истинско и безкрайно хубаво!

Общи условия

Активация на акаунт