София се превърна в бунище

                    Пиша ти на лични. Колкото до рециклирането - мисля, че няма да се получи, освен може би ако ти се мият стъклените неща. Другите ще са твърде мръсни, мисля  .
                     А за кошчетата на околовръстното (тия, дето ги няма) съм си мислила да пиша до общината. Мисля, че биха сложили. Иначе често съм виждала разни кашончета за боклук по спирките, сигурно някой съвестен гражданин се грижи...

                   Аз гледам да не се впечатлявам особено от такива хора - не си заслужава... Досадно е, ама сме си такива и това си е. Все пак се надявам с всеки изминал ден все повече хора да се включават и... като на филм - накрая доброто да победи  .

Да,и ми е мьчно и сьм бясна!Преди 17 години не беше така!Обичах моят град,а сега ми се поврьща от боклуци!Някои хора криво разбраха какво е демокрация.

Темата ми е ужасно болна.
В квартала в който живея, зад всеки блок има детска площадка останала от едно време.И нито една подържана.Хаос, мръсотия . На нито една от тези площадки няма кошчета, пейките който бяха оцеляли, тази зима са се разпаднали.Направо мъка.Толкова е тъжно, преди години хората са направили люлки, пързалки и т.н. за децата а, сега всички виждаме как всичко се разпада и никой нищо не предприема.
А, за мръсотията ,направо думи нямам. Днес извеждам малката, и през цялото време борба - да не вземе този или онзи фас, да не налапа поредната обелка от вафла - направо детето се побърка от моето непрестанно НЕ.
Не знам, аз, лично бих излязла с метлата и лопатата но, както се казва "Една птичка пролет не прави".

                     Докато можеш да пишеш 'но' - все така ще е. Нищо лично.

Аз забелязвам, че задните дворове на повечето блокове са бунища. Виждам дори цели чанти, пълни с боклук и метнати през терасата за по-набързо. Чудя се какво ли е в домовете на тези хора 

Има ли желаещи за група в моя район? Аз съм сериозна. Вече съмсе уговорила за 13 април, но и преди това ще е добре.

Подкрепям мнението, че за да има трайни резултати, трябва да се полагат трайни усилия. Моя приятел беше в Германия миналата есен - в 6,30ч сутринта в едно малко градче имало 1 - който си мие покрива с маркуч, 1 - митящ пред портичката и 2ма - чистещи полянка в двора си, но моя не разбрал от какво я чистят, нито какво има за метене имиене - всичко си блестяло от чистота..... Ех, и при нас да беше така....

И ние живеехме в чужбина (Испания), когато дъщеря ми беше малка, та знам каква ОГРОМНА разлика има между парковете и детските площадки в Мадрид и тези в София. Жалко, че нямам снимки, да покажа нагледно за какво става въпрос. Всеки ден детската площадка се чистеше, метеше, изхвърляха се кошчетата за боклук. Всички съоръжения за игра бяха чисто нови. А за поддръжката на парковете в Мадрид няма какво да разказвам - мога да намеря снимки, за да покажа колко е чисто, зелено, подредено, засадени цветя - нищо, че почвата е песъчлива и е много по-сухо и горещо оттук. Но там и цялата чистота и хигиена на града е на съвсем друго ниво.  Например, всеки ден по улиците на квартала минаваше едно специализирано камионче с четки отдолу и метеше и събираше боклука - прахоляк, нападали листа от дърветата, хартийки, фасове. Толкова беше чисто, че спокойно можеше да се ходи с пантофи пред къщи. А не е като испанците да не цапат - и те хвърлят фасове и боклуци по земята. Който е влизал в испанските сербесерии, ще ме разбере.  А по време на градските фиести, които откарват по седмица, при които се стичат хиляди хора от други градове, да не говорим каква кочина настава. Само малък пример -  томатината > http://e-vestnik.bg/2102...Но разликата между там и тук е, че там цапат, но и чистят, а тук, в София, само си цапаме. И докато там на другата сутрин пак всичко свети (чистят през нощта - тогава изхвърлят и контейнерите с боклук, а не като тук - в пиковите часове на деня), в София си осъмваме с безподобната мръсотия - наскоро в едно предаване казаха, че праховото замърсяване в центъра на София надминава четири пъти(!) допустимите норми.

Сещам се за една тема от форума, в която ставаше въпрос за пясъчниците. Изказванията на майките масово бята в стила "мръсно е, но какво да правя, обича на играе там, не мога да го опазя" и т.н. А на мен това ми прилича на примирение. След подобни изказвания винаги в гравата ми изплува едно описание на Емил Зола за Жервеза (мисля, че беше от "Нана"). Съжалявам, не мога да го цитирам, но смисълът е в общи линии следният: в началото гладачницата беше образец за  чистота и се разнасяше аромата на кола. Но с времето на Жервеза не й се работеше, неизпълнените поръчки се трупаха, а сладникавата миризма на мръсно пране упойваше съзнанието й дотолкова, че я избиваше на дрямка. И с всеки изминал ден тази миризма на спарено се превърна в най-приятната миризма за нея.

Мен поне ме побиват тръпки като видя деца да играят в мръсните градинки под безгрижните погледи и весели смехове на майките си. Питам се дали тези жени знаят колко наркомани се събират точно там, колко проститутки са изхвърлили отпадните продукти от работата си и колко кучета са осрали и опикали. Съмнявам се, че не знаят. Свикнали са.

Хайде сега като съм намерила пари за ремонт на детската площадка да видим колко майки ще дойдат да почистят тревата?!    Моето мнение за боклука около нас е много крайно и безразличието страшно ме дразни. Вие, съфорумки не се бутайте да пощите, от наше село у форума съм само аз. 

Нямам думи

 Има чисти градинки и паркове в София.Обикновено НЕ са междублокови. Дори и да ми е далече,водя децата си само там.
 Абсурд е да ги гледам как газят семки и фасове и гнусни пясъчници.
 Синът ми си има един джоб в ученическата раница,който използва за кошче-там си трупа боклуците.Вкъщи ги изхвърля.
 По-рано не само блоковете правеха съботници,но и от училище чистехме прилежащия квартал.

                     Голям прас  . Може пък да направим cleaning туризъм, ако ни искаш   .

Не, но ще ви поканя на чист селски въздух през уикенда, ако мечтата ми се сбъдне. Ще ви заведа на огън и наденици. 

И в нашата градинка беше така. Написахме едно пространно, язвително и саркастично писмо до кмета, а под писмото се разписаха десетки постоянни посетители на градинката /мисля, че събрахме над двеста подписа/. В писмото имаше и послепис, в който обявихме намерението си да размножим писмото и да го пратим до организации, медии и включително деликатно изказана заплаха за колективен съдебен иск към общината.
Така да се каже, показахме на кмета една дружелюбна желязна ръка в кадифена ръкавица.
Сигурно няма да повярвате, но един месец след като депозирахме писмото в общината /това е законовият срок за отговор на всяка молба, жалба и т.н. от страна на кмета/,  получихме един прелюбезен отговор, в който ни уведомяваха, че мерки ще се вземат. И се взеха - от две години насам градинката редовно се почиства /че даже монтираха и нови пейки/, дори има полиция, когато има мач, защото феновете на един небеизвестен български отбор си бяха поставили за цел да унищожат живата и нежива природа в нашето оазисче, подчинявайки се на някаква истерична и необуздана първобитна страст.