Спор на детската площадка

# 45 29 фев. 2008, 09:56 ч.

Мнения: 6 618

Цитат на: Dazzle в пт, 29 фев 2008, 09:35

Станалото, станало. Въпросът за мен е оттук нататък бих ли могла да направя нещо.
При подобна ситуация, вероятно бих подарила нещо малко на детето и бих се извинила на майката за избухването си следващия път като я видя, без да коментирам нейната вина. Мир да има. Ако се гледате изпод вежди следващите няколко години на тази площадка, полза никаква.

Въобще не съм съгласна това означава ,че Ulia трябва да се чувства виновна .Дори и да беше чула детето какво трябваше да направи да остави своето на пързалката само ли?Тя е тази ,на която трябва да се извинят.
Ако тръгне да се извинява автоматически снема отговорността от тази майка към собственото и дете.И следващия път пак нкой друг ще е виновен..................

# 46 29 фев. 2008, 10:12 ч.

Мнения: 129

Именно, мисълта ми беше да се извини за избухването, не за друго. Онази майка и без това сигурно се чувства виновна за станалото с детето й, пък и вероятно, ако е премислила на трезва глава, вече има друго виждане за ситуацията.

Azaf, благодаря за забележката Peace

, не бях помислила от тази гледна точка (бебокът ми е малък, но като порасне, и аз не бих позволила да взима подаръци от непознати).

# 47 29 фев. 2008, 10:47 ч.

Мнения: 9 052

Улия, типично българска чЕрта също е винаги да си мислиш, че си прав и да не се вслушваш в другите, да реагирашспонтанно и да се ядосваш , беz да исzлушваш и да не се иzвиниш. ТА от таzи гледна точка не се ядосвай, двамата са постъпили типично по български .
Със сигурност не сте го направили нарично, така чЕ няма какво да обсъждам от таzи гледна точка.

# 48 29 фев. 2008, 12:49 ч.

Мнения: 1 897

Dazzle , разбрах какво имаш предвид още при първия ти пост. Peace

Не съм избухвала и не съм повишавала тон, но не съумях да подбера думите си. Просто реагирах първосигнално в опита си да се защитя в неочакваната за мен ситуация.Сега като се замисля пак бих казала на майката нещо в духа на това, че трябва да е особено внимателна, когато е с детето си навън, но с други думи; бих и обяснила, че не съм разбрала, че детето и е в беда и затова не съм реагирала.
Извинението в случая не е най-важното. Нямам намерение да се извинявам(типично българска черта Wink

), нито да гледам из под вежди и не очаквам извиненение. Ако имам възможност просто бих изяснила ситуацията през моя поглед.
Надявам се обаче въпросната майка, всички свидетели на случката, както и всички прочели темата да сме си взели поука и да не подценяваме опасностите на детските площадки и игрища, да не оставяме все още непорастналите си деца без надзор и да сме изключително осторожни, когато ги оставяме да играят и да се забавляват сами. За съжаление всички инциденти стават внезапно, когато най-малко очакваме или имаме опасения за това.

Последна редакция: пт, 29 фев 2008, 13:05 от Ulia

# 49 29 фев. 2008, 16:33 ч.

София, център
Мнения: 3 455

При положение, че не сте видели и чули увисналото дете, зовящо за помощ, си мисля, че нямате вина. По скоро избухването ме притеснява, но в крайна сметка си била провокирана, а пък и не всеки може да се контролира.

Гадна ситуация.

# 50 29 фев. 2008, 16:46 ч.

Мнения: 549

Абе......, я Не ги взимай нещата толкова навътре.!....Много хубаво си й казала аааа...Тя е длъжна да си гледа детето/щом го е извела/,а не да обвинява тоз и онзи.

# 51 29 фев. 2008, 17:41 ч.

Мнения: 2 829

Аз не мисля, че може изобщо да се говори за вина в случая. Според мен ти също си се почувствала неприятно, защото не си видяла детето и затова и си била афектирана. Нормално ако бе дошъл непознатич мъж при мен аз бих реагирала с "боже! аз не го видях!" и "леле, добре че нищо му няма на детето" и не бих коментирала дали ми е работа да гледам чужди деца. Разбира се, малко е неадекватно да те нападат в случая, но пък и на мен би ми станало неприятно ако си помисля, че си видяла дете в беда и не си реагирала "защото не ти е работа да гледаш чужди деца". Може би защото живея в малък град и всички се познаваме, но тук редовно си помагаме помежду си-аз завръщам избягало към стълбите дете, друга майка ми гледа моето докато си взема кафе и т.н.
Затова и смятам, че по-умната от двете страни би следвало да потуши конфликта-в случая може просто да използваш тежниката за "отразяване на чувствата", описана в книгите за възпитание на деца. Т.е. когато майката ти се развика да я слушаш активно; "сигурно много си се изплашила като си видяла детето" "вероятно се ядосваш, че ние не притичахме да го спасим", "струва ти се, че сме видели детето, но просто седим безучастно".
Според моите наблюдения методите за правилно възпитание на деца действат много добре и на възрастните-свекърви, познати и непознати, пък и даваш добър пример на собственото си дете за правилна реакция.

Причина:

Причина: