разбира се, че ще се консултирам с логопед. Надявам се и да намеря добър. В момента просто се притеснявам, че системата в училищата е такава, че се очаква всички да са подготвени за първи клас - да могат да пишат, четат, смятат. А моето момче може да стане нещо като аутсайдер с тези неща. Не искам да се комплексира излишно.
- Публикувана: 6 март 2008, 17:05 ч.
- Последно мнение: 21 фев. 2011, 01:11 ч.
6-годишен пише огледално
. Това беше само в първия срок на първи клас, после свикна да пише нормално и сега няма проблеми.
В повечето училища никой не очаква децата да отидат научени. Това го правят свръхамбициозни родители и учители, които и аз не зная какво очакват да се случи. Може би ще е по-лесно като му четеш детето да стои при теб, а ти да показваш с пръст посоката на четене, а също и да работи повечко по тетрадките по писане за предучилищната. Има и такива за първи клас. Там се пишат ченгелчетата и части от букви. Има тетрадки с модели с указание как да се пише всеки елемент. (през лятото преди да тръгнат на училище моите смятаха такова писане за забавление, а не за учене). Това ще му помогне да научи и да автоматизира движенията. Така ще може да свикне с посоката на четене
Голям смях! 
Май и аз съм се пообъркала вече - сега си прочетох последните писания и забелязах, че съм написала отдясно - наляво. Явно човек като се вторачи в нещо и започва сам да греши.....
Надявам се, че притесненията ми са пресилени и проблемът ще отшуми. От друга страна не ми се иска да си затварям очите и да го пренебрегвам.
Май и аз съм се пообъркала вече - сега си прочетох последните писания и забелязах, че съм написала отдясно - наляво. Явно човек като се вторачи в нещо и започва сам да греши.....
Надявам се, че притесненията ми са пресилени и проблемът ще отшуми. От друга страна не ми се иска да си затварям очите и да го пренебрегвам.
Права си Radostina,
лека полека ще работим по тетрадките и докъдето стигнем.
Сега обаче си спомням класната на дъщеря ми, която е по-голяма. На първата родителска среща се накара на някои от родителите, че не са научили децата си да четат и ги пращат в първи клас. Аз онемях! И никой не се възпротиви и не я попита: а нейната работа каква е?
лека полека ще работим по тетрадките и докъдето стигнем.
Сега обаче си спомням класната на дъщеря ми, която е по-голяма. На първата родителска среща се накара на някои от родителите, че не са научили децата си да четат и ги пращат в първи клас. Аз онемях! И никой не се възпротиви и не я попита: а нейната работа каква е?
Безпокоя се заради това, което веднъж случайно прочетох в една статия:
Не винаги затрудненията при четене, писане и смятане са породени от
дислексия. Има и други причини. И различните причини предполагат различен
подход при преодоляването им.
Ще се опитам да изясня разликата.
Трудностите с четенето и писането могат да бъдат придобити по семейни,
физически или психични причини, поради неправилни методи на преподаване,
недостатъчни знания и по-ниска надареност. В противовес на това дислексията
е генно обусловена, човек се ражда с нея. Как тази склонност ще се развие в
последствие, зависи от обкръжаващата среда. Ако дислектикът има подходящи
условия, съобразени с неговите изисквания, то в последствие няма да среща
сериозни проблеми в училище.
Навременното разпознаване на дислексията е много важно. Някои симптоми се
забелязват още в предучилищна възраст. Периодът, в който детето пълзи,
оказва влияние върху развитието на координацията при четене и писане. При
много дислектици се наблюдава отсъствие или краткост на тази фаза. Тези деца
най-често пълзят назад или настрани. Родителите трябва да наблюдават децата
си. Дислексията е генно предопределена, затова вниманието трябва да бъде
заострено, ако в семейството или сред роднините има хора с дислексия.
Първите проблеми възникват, когато детето тръгне на училище. В този случай
то трудно се справя с четенето, писането и смятането. Незабавно трябва да се
изясни причината за затрудненията и ако е дислексия, да не се губи ценно
време. Многобройните повторения на упражнията не водят до желания
резултат, а само до разочарование за детето и за цялото семейство.
Това не трябва да се допуска. Ние знаем, че дислексията не е болест, не е и
увреждане, и че децата с дислексия не са мързеливи и глупави.
Не винаги затрудненията при четене, писане и смятане са породени от
дислексия. Има и други причини. И различните причини предполагат различен
подход при преодоляването им.
Ще се опитам да изясня разликата.
Трудностите с четенето и писането могат да бъдат придобити по семейни,
физически или психични причини, поради неправилни методи на преподаване,
недостатъчни знания и по-ниска надареност. В противовес на това дислексията
е генно обусловена, човек се ражда с нея. Как тази склонност ще се развие в
последствие, зависи от обкръжаващата среда. Ако дислектикът има подходящи
условия, съобразени с неговите изисквания, то в последствие няма да среща
сериозни проблеми в училище.
Навременното разпознаване на дислексията е много важно. Някои симптоми се
забелязват още в предучилищна възраст. Периодът, в който детето пълзи,
оказва влияние върху развитието на координацията при четене и писане. При
много дислектици се наблюдава отсъствие или краткост на тази фаза. Тези деца
най-често пълзят назад или настрани. Родителите трябва да наблюдават децата
си. Дислексията е генно предопределена, затова вниманието трябва да бъде
заострено, ако в семейството или сред роднините има хора с дислексия.
Първите проблеми възникват, когато детето тръгне на училище. В този случай
то трудно се справя с четенето, писането и смятането. Незабавно трябва да се
изясни причината за затрудненията и ако е дислексия, да не се губи ценно
време. Многобройните повторения на упражнията не водят до желания
резултат, а само до разочарование за детето и за цялото семейство.
Това не трябва да се допуска. Ние знаем, че дислексията не е болест, не е и
увреждане, и че децата с дислексия не са мързеливи и глупави.
И аз съм от тези левичари, на който на времето не ни разрешаваха да пишем с лявата ръка. Аз в първи клас не знаех да пиша , научиха ме насила с дясната , но много дълго време след това си пишех огледално не само букви а цели изречения от дясно на ляво- просто ми доставяше удоволствие. На скоро пак се пробвах , но сега пиша доста бавно. Така, че не смятам , че проблем. Какво точно представлява дислекцията?
Дислексията е неспособност за четене и разбиране на прочетеното. Объркват се някои букви с други например „б“ с „д“ или „н“ с „п“. Понякога се разместват местата на буквите в думите или хората пишат, както говорят. Дислексията не е вид умствено изоставане и дори понякога при наличието и се наблюдават феноменални способности в други направления.
това е цитат от енциклопедията... Дано не си внушавам и не си мисля разни налудничави неща заради малък проблем, който както разбирам от всички вас е често срещан и се преодолява...
това е цитат от енциклопедията... Дано не си внушавам и не си мисля разни налудничави неща заради малък проблем, който както разбирам от всички вас е често срещан и се преодолява...
и на мен така ми каза госпожата, ама като ми се загнезди тази мисъл в главата и сега съм се вторачила в него: как държи химикалката, как пише, как срича думичките....
Остави детето.
