Здравейте момичета,прочетох писаното за два дни назад и направо съм 
.Много ме извинете за настроението,но 
направо се притеснявам все повече от първият учебен ден,защото от това което ми пишете какво могат децата направо ние сме на светлинни години назад.Не знам къде бъркам,не знам още какво да направя.Започвам да се отчайвам,и да се ужасявам още повече от една натрапчива мисъл- моето детенце ще има ли шанса да води пълноценен живот.Ами ако утре нас ни няма какво ще стане.....
.Много ме извинете за настроението,но направо се притеснявам все повече от първият учебен ден,защото от това което ми пишете какво могат децата направо ние сме на светлинни години назад.Не знам къде бъркам,не знам още какво да направя.Започвам да се отчайвам,и да се ужасявам още повече от една натрапчива мисъл- моето детенце ще има ли шанса да води пълноценен живот.Ами ако утре нас ни няма какво ще стане.....Оди и аз съм от отчаяните майки - сравнение с съучениците е на светлинни години от тях, та днес за пръв път ни разказа нещо с дълго правилно изречение. Какво каза - не си спомням, не асимилирах думите. Направо забравих да ви се похваля. Вече е на 10 год. Та не се отчайвай. Сядаш с нея и учиш. Моят му взех учителка и такова строй се преброй се падна - нежно с такт и тя не отстъпва и много пъти логопедите са ми казвали, просто трябва да свикне. Режим по часове както ни обучаваха на една среща от форума.
А относно кой ще се грижи, аз родих второ си дете, защото съм възрастна майка, за да са двамата, та мисля, че ще се справят и без нас.