Всичко се връща.Дали?

бе, какво зна4ение има за теб, дали се връща или не?! - нито ще те направи по доволна, нито по-малко огор4ена, нито ще ти изтрие едното наум и 4ервения светофар дето присветка не предупредително, а спирателно направо.
заеби.
к'вото било - било.
дишай, издишай и не анализирай.
не е проблема в теб.
проблема е изклю4ително социален и обществен.
или, това е положението - каквото ти се полага и каквото можеш - вземай си, от там насетне другото не те вълнува.

и откъде накъде се разбра, че вървял "напред"? кое му е напредничавото на изпадането в кризата на средната възраст? - страха от смъртта? осъзнаването, че старостта е неизбежна и съответното залъгване с по-млада и по-възхитено премигваща любовница, покрай която може да си доказва "Още го мога!!!" - онова с вдигането на самолета, не нещо по-глобално


На въпроса защо така...няма много смислени отвогори. Просто понякога се случва така. И не е задължително да си виновна!

Още по-малко задължително е нещо да му се върне? И как те топли това тебе? Пълни глупости са това, но те разбирам, че си разбита и ти минават нелепи мисли за някаква вездесъща справедливост. Няма такова нещо.
Приеми го този факт и започни да се учиш да обичаш сегашния си живот.
И да се надяваш на добър късмет да срещаш добри хора.
Дай Боже и някой добър мъж един светъл ден!

толкова от мен

Не искам отмъщение или възмездие,просто разсъждавам.Не мога и да си кривя душата,че ако нещо му се случи няма да се почувствам зле,по скоро бих си казала-заслужи си го!Но не търся това изобщо.Опитвам се да продължа,но фактите около моя живот/не неговия/ ме депресират понякога.Много мисля май...

Да, доста философски си се настроила...В този ред на мисли, ако погледнеш моя подпис, ще видиш подобна мисъл - В крайна сметка получаваш толкова, колкото си дал! И моя скромен житейски опит показва, че това е точно така! Понякога ни се струва, че сме получили по-малко....но след време се оказва, че не е така!
А колкото до твоя хубостник - почакай, погледай и виж как ще продължи живота и за двама ви. В живота винаги има баланс на нещата, така че с времето ще се уравновеси лошотията, която той ти е направил и твоята мъка сега....Не знам как, понеже нямам чак толкова силни гадателски заложби От постинга ти не разбирам дали сте имали деца, ако е да - отгледай детето/децата, не се лишавай от земни радости, пък каквото дойде!
Виж, по-сложно е, ако не сте имали деца, а на теб вече ти се иска да имаш - не ти остава нищо друго освен да потърсиш ако не друго, то поне сносен генетичен материал! Не тръгвай с голямата кошница и мечтите - пълна къща с много деца и съпруг...Ако се случи така - ОК, но може да се случи и сама да гледаш детенца - еее, няма лошо!
Като цяло вземи твоя живот и го направи такъв, че да ти харесва и да имаш вътрешна хармония...а другото - DUST IN THE WIND! Да не кажа нещо по-остро, че ще ме резнат

Нямам деца.Не исках да засягам и тази тема,но това също е резултат от щастливото ми съжителство със същия човек.Първо отлагане,че има време,после извънматочна и пак отлагане,че има време до развръзката на сериала.
Явно имам прекалено много време за мен си и прекалявам с размислите,но си признавам,че преди вярвах в себе си,вярвах в мечтите,вярвах в любовта,изобщо вярвах,а сега всичко ми се струва лъжа и измама и глупави илюзии,които не заслужават да им отделям време и внимание,а не искам да съм такава.Та аз дори не мечтая вече.

Знам че всичко се връща,но не ме интересува.Един ден ако му се върне,това няма да ме направи щастлива.Това е най-важното аз и детето да сме добре и да независим от неговото състояние.Дали е щастлив или нещастен дреме ми на шапката.Да стои по-далече от нас.Баща се води на дъщеря ми айде от мен да мине да е жив и здрав!

ПОдкрепям с две ръце! 

Дано да бъркам, но ми се струва че в досегашния си живот си забравила себе си, съществувала си чрез този човек и сега се чувстваш ..."празна". Мисля ще ти е от помощ осъзнаването че пълноценния живот не е на всяка цена  придружен от мъж ( или да придружаваш такъв). Зарежи мислите за възмездието и помисли какво би направило живота ти оттук нататък пълноценен, смислен,емоционален....и не търси мъж за целта. Той сам ще те намери когато си готова. Открий нещата за себе си които ще те движат напред, ще ти дават сили за утре...има много такива неща.
Може да ти прозвучи и крайно, но има и много дечица които очакват някой да ги обича. Но първо започни да обичаш себе си. 

Напълно изразява, каквото бих казала и аз......

Минах по същия път като теб,още потъвам и изплувам,но от доста време, се придържам към горецитираното се чувствам в пъти по-добре!
Не вярвам във "връщането" и не искам да подчиня живота си на това да чакам кога ще му се върне ,дааа,защото може и да не му се върне,може да е и по-добре от мен.Както не се сравнявам с другите хора,а си гледам в моето канче,така спрях да сравнявам неговия и моя живот.Всеки със съдбата си,може неговата да е по-хубава от моята,е и ?.....
Разбирам те,че се чувстваш предадена и те боли.Тук сме така.Половината сме оставили"общи" домове и сме тръгнали да оправяме истинските НАШИ къщи

Даааа,просто приеми факта  

Май сте прави,забравих себе си.Истина е,не се харесвам и не се уважавам,Джали и яхналата метлата го разбраха от един пост   
Траяна знам,че ти е минало през главата,че и повече от моята глава си видяла,но наистина ли никога,ама никога не ти минава през ума вече да сравняваш своя живот с този на другия?Аз го правя-сравнявам.Знам,че полза няма и знам,че това е вид самосъжаление и самоизяждане,но го правя.
Фактите съм ги приела от първия ден на случката,но в главата ми все едни философски разсъждения и съчинения по избраната от мен тема.
Сутринта ревях и писах,сега чета себе си и пак!мисля-каква е тая депресивната личност дето е писала тези неща?
Благодаря момичета  ама пишете,щото мен ме прихващат по няколко пъти на ден и ми трябват такива отрезвяващи постинги.

По мои наблюдения се връща. Имам поне един пример около себе си.
Искам да мисля само за себе си, не за другите около мен, но честно казано, ако го нямаше детето, щях да съм труп.
Бях в почти същата ситуация преди години, нямахме дете и раздялата беше много по - трудна, понеже сега 99% от времето ми за мислене е заето с детето.
Тогава бях две години сам сама, без някакви изгледи за подобрение на ситуацията, но нещата се наместиха след това.
Айде пак наново и аз днеска съм депресната малко...

Не знам какво се връща и какво не. Знам аз какво искам. Искам жив и здрав да е. Но КОПНЕЯ  да го видя да страда. Това искам. Заради всичко, което ми причини, на мен, на децата. Заради това, че ме постави в отвратителното положение да се моля на хората за помощ, за пари, за внимание.
Знам, че има равновесие. Просто трябва търпение.
Извинявам се за злъчния си пост. 

ето ти някои практични съвети за излизане от това състояние на унилост
- започни спорт - йога, каланетика, плуване
- ходи на планина или на дълги разходки в града
- запиши се на курс за някаква допълнителна квалификация
- купувай си нови дрехи
- продължавай с ремонта, опитай да направиш някои неща сама
- обади се на стара приятелка, за която знаеш, че е сама, разведена
и излизайте за по питие
- огледай се за половинка в нета, зарежи тъпите предразсъдъци, че е срамно да си търсиш любовта там
....

Запазих я... ама след раздялата просто продължих напред... като валяк, без да се замислям. Равносметката сега /мисля/ е в моя полза... и пак е имало моменти, в които ми се е искало той да страда и ги има и в бъдеще сигурно ще ги има. Нормално е - стига да не се фиксираш над това. 

Не мисля че всичко се връщта,пък и вече не ми пука.
Нямам намерение да прекарам цялия си живот в очакване "да му се върне"
Не мисля,че дори и да му се върне,аз ще се почувствам по-добре.
Изтрила съм го,даже вече не го мразя.
Приеми нещата такива каквито са,след като не можеш да ги промениш и се радвай на всеки един ден,не позволявай на един човек да обсеби целия ти живот и не се вторачвай назад.
Затвори я тази врата ,за да отвориш нова.

Все ми е едно дали се връща или не.
Важното е аз и Вяра да сме добре. Както и хората, които обичам.
Мисля, че в живота има някакъв вида равновесие и рано или късно нещата се обръщат.
Не му пожелавам нищо лошо, но съм сигурна, че ще му се случи.

Тази седмица съм командировка и няма да мога да ви отговарям,като се прибера ще си изчета цялата тема поне няколко пъти.
Затворила съм я вратата,но сравнявам,защото аз не се чувствам доволна от себе си.
  за всички вас!

Ами и моето мнение е като на другите.
Независимо дали те е зарязал, умрял, тежко болен, за дълго в затвора, или нещо друго, твоят живот е в твоите ръце.
Колкото по рано го осъзнаеш това, и че неговото щастие или нещастие, няма да промени твоя живот, толкова по добре.
Не очаквай и някой друг да направи живота ти добър, направи си го сама.
Дано да не го осъзнаеш прекалено късно, когато живота е почти преминал.

И аз от няколко дни изпадам в размисли. Обаче за себе си, не за него. Не искам да пожелавам на никого
нищо лошо. Смятам, че на който каквото е писано, ще му се случи.
И честно казано и аз не вярвам в това: "всичко се връща, Бог няма да остави ненаказано това, което ти причини".
Не е задължително той да страда така, както страдаш ти. Също така не е задължително ти да разбереш, дори и да страда.
От де знаеш в неговия живот какво се случва?
Има хора, на които нещата в живота просто им се подреждат. И други, които постигат нещо с много усилия.
Ти явно си от втория тип. Не се отказвай, бори се, така вероятността да изгрее слънце и на твоята улица е по-голяма,
отколкото ако потъваш в самосъжаление. Знам, че на думи е лесно, но когато човек иска нещо, той рано или късно го постига.
Това е и мойто пожелание към теб - да имаш сили и да продължиш напред без да пожелаваш на онзи човек лоши неща. 

Аз пък като Сиси, много исках да му се върне. Ма всичко и то стократно...Сега вече не искам, даже напротив. Природата си знае работата.

Въобще не ми се философства, просто ще ти дам отговор на въпроса.

Не, не се връща, не, далече не всичко, да, някои неща и на някои хора може би, но НЕ  - не и всичкото.

Неприятно, но факт. И кво от това - ти ще станеш ли по-щастлива, ако той съжали някой ден - еми - няма да станеш. Щото връщане няма. Надали си от тези, които ще го приемат обратно. Така че - дреме ти.

Щом не е спазил обещанията, които е дал пред олтара - ще дойде ден, когато ще трябва да отговаря пред Бог.

За Бога не знам, но понякога това, което човек сам си направи, и най големия му враг, не може да му го направи.

Нещо много задълбахте в теологията...

Остави го пича да си живее живота и се погрижи за твоя.Не чакай възмездие,защото няма да го получиш.И да ти кажа честно-хич и да не ти дреме дали ще отговаря пред Бог или не,защото ти едва ли ще присъстваш на това шоу.
Успокой се и продължавай напред.

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=136986&srcpos=11

Много, мнооооого ми харесва това изказване!

Лично моето виждане по въпроса е, че да чакаш възмездие е толкова вредно, колкото и да се мъчиш да запазиш една вече тотално разбита отвътре връзка. Т.е. очакването той да бъде наказан за това, което ти е причинил, пречи преди всичко на самата теб да приключиш с болезненото минало и да продължиш напред!

Иначе аз вярвам, че Този, Който гледа отгоре, въздава всекиму справедливо, но тази справедливост е висша и няма нищо общо с елементарното човешко схващане за възмездие от типа "То ще ти се върне тъпкано!"

inkel-ти уби всичко детско в мен...

Аз се надявах,на оня свят да се разхождам сред зелени морави,около мен да приркат агънца и сърнички,а то кво-ще се редиме на опашка за да вриме в казан...
Контрацепцията,аборта,кръшкането-смъртни грехове....
Дали да си резервирам от сега местенце горе или направо да си мятам въжето на шийката,че да не трупам повече грехове...

Еее, това много ме ядоса. Винаги съм била върла, люта, убедена атеистка, сега това затвърждава за Н-ти път позицията ми. Което за мен е ОК, ама ми е мъчно за хората, които искрено вярват. Какво значи – събрали се малко попове и пренаписали смъртните грехове. Ми те догодина и библията да пренапишат освен.
А какво да кажа за глупост като „Двата смъртни гряха, които продължават да заемат централно място за Ватикана, са абортите, които накърняват "достойнството и правата на жените"…”
Откога правото на аборт накърнява достойнството и правата ми? Не е ли по-скоро забраната им това, което ги накърнява???

Оф.

Не е това темата, оспамих и взех насериозно нещо, на което би следвало да погледна със снизхождение и чувство за хумор, но много се паля на такива теми, извинете.

Не мила,ти право да решаваш нямаш,имаш право само да раждаш...
И никакви предпазни мерки,щото и това е смъртен грях..
След всеки секс и бебе.........
Важнато е че ще си безгрешна.

Е ми направи ги розови.
Какво чакаш?
Хвани се в ръце и действай! Хленченето по форумите, нищо няма да ти донесе.
Силата е в теб, просто трябва да повярваш в себе си.

Доста време е минало и вече е необходимо да започнеш на ново. Явно връщане назад няма!
И ти си го разбрала, нали?
Но я по добре да го чуеш от друг. Ето казах ти го!

Ти си това което си и точка. Грозна, няма грозна жена. Има жена, която не е пожелала да е красива или поне да се постарае да направи всичко за да го постигне.
Това, че не значиш ищо за един човек не е беда. Силата е в теб, да намериш други хора, за които ще си всичко на този свят.
"Боклук" е силна дума, ако така те е наричал. Жалко за него, но не и за теб. Просто му покажи, че не ти си боклука, а...

Да и още ГОСПОД ни изпраща само изпиания, с които можем да се справим!!!
Лошо е, че си престанала да вярваш. Започни отначало, моли се и вярвай, силно от цялото си сърце и каквото искаш ще се случи!

А дали и той е на същото мнение?
Сигурно му е трудно да отговаря на потребностите на младото момиче. А това, че тя не е бедна, най-вероятно родителите й не са бедни,а тя... Постигнала ли е нещо сама?
С какво се занимава?
Честно ли изкарва парите си?
И как заключи, че той върви напред...
Това, че човек има добра работа и дом не значи нищо. Виждала съм как супер богати хора с бизнес имоти и т.н. за един сезон загубват всичко. После дела и пак дела. Работата, ако не работи за себе си е нещо относително.
А дори да работи за себе си, пак е зависим от човекопотока.
Състоянието му е временно!
И не забравяй: всеки ще получи от ръката му заслуженото!

Е и аз съм на средна възразт, минало ми е какво ли не през главата, но за разлика от теб не се предавам!
А ти си се предала. Не се  е завъртял никой, защото ти не си пожелала да се завърти. Не си допуснала, някой до себе си с тези мисли.
А приятелите, зарежи ги те не са ти приятели. Намери си нови, смени си работата или намери по доходна! Дори и да отидеш в чужбина, за да изкараш по бързо пари за така мечтаното жилище, направи го, ако ще се почувстваш по добре!

Май прекалено много се съобразяваш с това какво казват другите за теб!

Сега съветите ми:
1. Опитай да промениш нещо от себе си (нова прическа, масаж, козметик и т.н.), докато ти се харесаш и се превърнеш в красивият лебед;
2. Направи си план, в които той го няма, а и мислите по него;
3. Спри да мислиш за него и за хората около себе си, бъди егоист и първо помисли за себе си;
4. Намери си нови приятели, с които да се срещаш и да обменяш опит и емоции;
5. Намири си някого или нещо да обичаш (ако нямаш детенце), животинче-коте, куче, хамстер и т.н.;
6. Времето във Варна е прекрасно не се затормозявай, а ходим марш в Морската на разходки;
7. Дишай чист въздух, яж силна храна и
8. Мечтай! Бъди смела в мечтите ти и те ще ти се случат!
9. Не забравяй да споделиш хубавото, като дойде с нас!
10. Като спазиш всичко от 1 до  9 ела да пием по чаша топъл чай, имам кантора в центъра, заета постоянно, но все ще намере половин час за чай и хубави мисли.


Малеее, аз ли написах всичко това???

Пела, адски полезно ми беше да прочета съветите ти! 

ХЕЙ МОМИЧЕ НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ ТАКА ЛЕСНО!
Сама съм с две деца - мен пък ме зарязаха преди две год . Но да ти кажа от тогава съм нов човек - пораснах и станах ЖЕНА.Вече мога да разчитам на себе се колкото и трудно да ми беше в началото.Сега съм щастлива , наистина!

Не беше нарочно, просто някой спомена Бог, и аз се поинтересувах какво смята църквата по въпроса.
За мен, това е поредното доказателство, че религията не трябва да бъде задължителен предмет в училищата.
Ако мен, някой ме задължава да уча религия, бих го съдил за нарушаване на правата ми. Но децата никой не ги пита, решават го тъпите депутати. А има и много по важни и полезни неща за учене, на които никой не им обръща внимание.
Извинявам се за отклонението.

Да. Много по-важни и полезни неща има за учене. Като например - да учат децата на разврат. За да има и утре кой да идва да реве в "Родители отглеждащи сами децата си ".

littlev, аз ли не съм забелязала, но си се появил скоро и нищо не знам (знаем) за теб... 
Аз съм на същото мнение обаче. Религията според мен не би навредила.
И аз оспамих темата.

littlev,учили- неучили,то в тази тема винаги ще има кой да"реве".Аз разврат не съм учила в училище,ама попаднах в нея.

Знам ли, дали се връща??? Поне се надявам! Старая се да живея живота си без да се връщам назад и да не си спомням за душевните терзания.Гоня набелязаните цели и се грижа за детето си.Но нещото което най- много ме дразни и за което се надявам наистина да си получи заслуженото е липсата на отговорност спрямо детето.
А и всеки върви по пътя си, може моят път да е такъв, може би така трябва да бъде... Вървейки напред, борейки се с трудностите и с грижите за сина ми да ставам по-мъдра и най-важното да мога да си вадя поуки от грешките си за да не греша отново и отново.
А като знам каква дребна душичка е съм сигурна, че никога няма да бъде щастлив... Абе да е жив и здрав.... Има кой да го съди...

По въпроса за религията съм твърдо с инкел. Не виждам на какво хубаво ще научи децата ни, на което един добър родител не би ги научил без идиотските догми и забрани.

Извинявам се предварително на авторката на темата, за отклонението, но мисля, че трябва да направя някои уточнения.
Не знам дали littlev знае, че голяма част от педофилите в католическите държави, са хора на църквата. И това е една от най-пазените тайни на Ватикана, но отвреме навреме излиза наяве по някой скандал. Това са хора със специално религиозно обучение, но които никога не могат да се женят и да имат деца. И това избива точно там, където им е най-лесно , и защото разчитат на авторитета на църквата, за да запазят разврата в тайна. Така че религиозното обучение не е абсолютно никаква гаранция. Проблема има и друга страна - материалната. Католическата църква отдавна да е разрешила на хората си да се женят, но ще има сериозен проблем с наследниците, които биха претендирали за заплащане и наследство.
Друг е въпроса, че за много хора, религиозността свършва на прага на църквата, и по нататък те нямат нищо общо с хората, които са били в църквата. Или говорят едно, а мислят и правят друго. Или религията е въпрос на престиж. Страшно много пари стоят зад тази институция, която естествено влага голяма част от тях в психологията. Също както при съвременните секти, само дето основните религии са много по стари, и владеят повече трикове.
Още веднъж се извинявам за отклонението, но мисля, че всеки има право на избор, за себе си, и за децата си.

Прав си, Инкел! Напълно съм съгласна с теб!
Само да добавя, че не мисля, че би навредило обаче малко обща култура - история на религиите и пр. Но насилствено да се объркват понятията в главиците на децата с религиозни догми - силно против съм това!

В основата на всяка религия стои начина на разпространение, и привличането на последователи. Историята на религиите, както и историята на държавите е написана с кръв. Иначе те не биха съществували днес.  Който е гледал филма " 7 години в Тибет"(не съм сигурен за точното име), може да се досети за какво говоря. Религиите са подкрепяли народностите, само когато са имали полза от това. Но затова пък има доста безсмислени религиозни войни.
Нямам нищо против, всеки да може да избира, против съм - налагането.
Хайде стига толкова, че нацяло изопачихме темата, направо сме за бой, или за бан. 

Бях решила да си трайкам по въпоса за религията, ама тъй и тъй сте зачекнали темата...  inkel, това  което си написал е 100% вярно /гледала съм и филма/ и тази най-висша /или по-скоро най-низка/ форма на лицемерие - лицемерието на "духовните" лица, прикриващи собствения си морален упадък зад расото, силно ме отвращава. Но Бог не са поповете и църквата не е сградата с кубетата. Истинският храм е човешката душа и нея Бог обитава /разбира се, ако има нещо за обитаване!/ В тоя ред на мисли, какво означава да си вярващ?! - Означава да се придържаш към основните морални ценности; подчертавам морални , а не религиозни. И това са неща, в които нашите родители са ни възпитавали, при това в онзи години на "светлия социализъм", когато думата Бог беше мръсна дума и хората се страхуваха да влязат в църквата да запалят свещичка, защото може някой "доброжелател" да ги види и да ги изтропа на партийния секретар.

Да обощя, че много се раздрънках обстоятелствено, ама според мен такъв предмет в училище да се изучава може да е само от полза. Защото целта на този предмет е не да насажда в главите на децата някакви догми, а да изгражда в съзнанието им представи за основни морални ценности. И мисля, че това наистина е необходимо днес, когато децата ни се самовъзпитават от интернет, или пък даже детето да няма в къщи достъп до компютър, нали от всеки реп за вестници и списания на среща му са се "облещили" поне пет чифта цици

по темата, че да не е само спам - вероятно се връща.
надали, обаче, защото на нас ни се струва, че подобно развитие е в наша чест и за да сме справедливо отмъстени.
по-скоро, щото нищо не се губело и баланс.

по религиозното лирическо отклонение - съгласна, и с инкел, и с бърди, и с блондито, ама без момента с обучението, благодаря.
не и за моите деца.
щото остави каква ти се струва на тебе целта, важното каква е на преподаващия.
и колко убедителен е.
особено, докато са малки децата.
първи сблъсък на авторитет - родител-учител.
аз, засега губя срещу учителката по английски, но нямам против, все пак тя си е англичанка.
срещу преподавател по вероучение - даж няма да допускам сблъсъка по възможност, ако може да съм спечелила изпредварително.

 

във връзка с гореизказаното и леко встрани - целия град е облепен с някакви просташко розови афиши, на които с големи букви пише "Безплатен курс по английски", следват ред имена на преподаватели - все англичански някакви, а най-долу с малки буквици личи и името на организиращите курса - някакви апостоли, края на света и Страшния съд се споменават (не запомних точно)...

ей от такива "учители" по вероучение мен най ме е страх!

Преди време се молех всичко да се връща.
Сега честно казано май не ми пука.
Това, че еди кой си е нещастен, няма да оправи моя живот.
Искам само аз и децата да сме здрави, спокойни и щастливи.

Жалко, че ми трябваше повече от година и половина, за да мога наистина да повярвам в това.
Щото на теория всички знаем кое как е...

О , да връща се

Желанието, някой да е зле, не прави неговия живот нещастен, а собствения. ( Програма "Окна" )

Сега като се замисля - ако го видя "наказан" може би ще позлорадствам в първата минутка и веднага след това ще ми стане криво и мъчно. Даже и за това не бива, да бъда гадна. Гаднярка съм си, ама мъничко. 
Най-доброто наказание е АЗ ДА СЪМ ЩАСТЛИВА И ДА СЪМ ДОБРЕ. Вярвам, че всички сте съгласни. 
Бързо да ставате щастливи. 

Мани, и аз така, затова не съм писала в тая тема досега, може да се каже, че при мен имаше нещо като "да му се върне", ама хич не съм се радвала и хич не ми е променило живота това.

Ахъм, така е, но обикновено трябва да мине време, за да успее човек да поозапти негативните си емоции и желанието за мъст и да се съсредоточи върху собственото си благополучие 

Тук съм,завърнах се.Спамете колкото искате,дори ми е интересно,освен,че не съм се обидила за това.Всяка религия е създадена за да подчини масите,но и във всяка религия основата е доброто.Каноните са измислени от хора/църквата/ и е логично,че в тях е напълно възможно да са вплетени и интереси.
Колкото до мен,не съм човек,който не може да се справя сам.Справям се,макар и почти винаги по трудния начин,но изгубих онова дето му казват ,,светлинки в очите".
Успокоих се,че мислите за възмездие не идват само в моята глава.Знам,че това не променя по никакъв начин моя живот,но за сега не успявам да ги изтръгна завинаги,идват си понякога.
Пела,копирах си ги точките! 
Инкел и Сиси,давайте да се озаптяваме! 

Променя го, променя го.
Знам аз, щото минах по тоя път.
Фиксираш се в нечий живот и се скапваш всеки път когато при човека всичко изглежда ОК, или пък се радваш на неуспехите му.
Гадна работа.

Ако можеш цялата тази енергия да употребиш за себе си ще видиш как нещата се променят.
Ама при мен стана от самосебе си. Просто мина време. И не нещастието на някой си, а собственото ми благополучие стана по-важно.

Инкел много е мъдра програма окна и аз я следя 

Охх, нещо сме си плюли в устите 

Мога да кажа вече, че даже първите минутки не злорадствах. Днес БНД-то (бях се зарекла да не го наричам така, ама май взе да ми минава) дойде в училището на Ицко. Каза ми, че бил се блъснал отново. За трети път за два месеца. Този път челно. Просто ви казвам, изтръпнах, настръхнах... Не знам дали е във връзка с темата.

Сиси, той да не е търсил съчуствие някакво от теб? Щото така да се появи в училището на Ицко, пък уж беше казал, че нямало да го взима и изведнъжка...хоп ето ме, катастрофирах...

Беше много уплашен. Прегръща и целува Ицко. Вика ми - здрасти. Аз мълча. Той- поне едно здрасти ли няма. Аз - Здрасти се казва на човек, който заслужава. И той след това започна да разказва. Не знам защо.  Майка му два дни идва, ама нищо не каза. Снощи си писах със сестра му. И тя нищо не каза.
Абе искам жив и здрав да  е. Да си живурка елементарния живот и да е далече от мен в емоционален план.

Сиси, не му съчувствай!!!! Няма нищо случайно в това което се случва на този свят!!!! Трябва той да се замисли дали е поел по прав път и защо му се случват тези катастрофи.Нека търси вината в себе си...., всеки върви по своя си път и в зависимост от това дали е правилния получава награди или наказания. Много философски стана, ама това е моето мнение...

Той е намерил отговор. Има магия. Имало лоши хора.    Вина в него - такова животно няма. 

Ами то и при мойто ЕРД няма НИКАКВА вина за нищо. Да са живи и здрави....
 В моя случай бившия свекър доста се бъркаше в мойте взаимоотношения с ЕРД-то.Лятото разбрах че го е блъснала кола , но се е разминало само с пукната глава. Не мога да кажа, че бях щастлива от случилото се.По скоро не ми пукаше особено, да си оправят главите и да си живеят живота без да ме занимават...

Гадното е, че на мен още ми пука.  А искам да не е така. Тъкмо бях се поуспокоила - не бях го виждала доста време. Но чувствата и емоциите днес нахлуха с пълна сила. Чак ми се прииска да го погаля.  Ужас.
Извинявам се за спама.

 

Нормална реакция е, не се тревожи...Все пак има чувства и емоции, преживели сте толкова хубави моменти заедно, създали сте две прекрасни деца.Не е възможно всичко да изчезне за толкова кратко време.На мен ми трябваха около 4 години да се съвзема, мноооого труден процес беше.Най-трудно заздравяват душевните рани. Времето лекува, това е.
Моя син е клонинг на БНД-то и имам чувството че отглеждам него.Съдба...

     Това все едно една пиеса играем... гадост  ... ПРЕГРЪЩА ДЕТЕТО, КОЕТО САМО ХОДИ ПО УЛИЦИТЕ ЗАРАДИ АНГАЖИМЕНТИТЕ МУ!!!
     Аз щях да се хакна челно ЗАРАДИ БНДто...а в понеделник трябва да водя детето на важни процедури и  НЕМОГА!!!защото трябва да изкарам пари!!! За съжаление РОДИТЕЛ трябва да попълни документите ...Плаках мнооооого мноооого... Обадих му се...ма разбира се! няма проблеми!!! той щял да отиде... стискайте ми палци 
     

  Четох, четох та се сетих за едно клише: Живота е всичко това, което ни се случва докато ние си правиме планове!!! Дали нещо се връща или не, най- важното е да се върви напред и децата да са живи и зрави, а ние жените като по- умни и по-хитри не трябва да се оставяме гнева да замъглява съзнанието ни!!!

Ей тва е приказка. Брауз 

Важното е да си оправиш твоя живот. Опитай се да се концентрираш върху това.
При нас БНД-то е щастливо, а аз все още съм разбита и на парчета.
Единственото нещо което искам е да си събера парчетата.
За това не искам да знам как върви живота му и ако може да не го виждам и чувам въобще.
Това последното няма как да стане за съжаление.

ireti и аз пиша рядко,а за отпускане почти ме няма,но сега се престраших и се радвам,че го направих.Преценка отстрани от трета страна е много полезна/поне за мен/.Християнските ценности са хубаво нещо/в случая прошката/,но аз не съм стигнала до това съвършенство все още и не ми минава дори мисъл да прощавам в случая.Както казва Галя,но минало през моята уста-сега си събирам влачещите се ,,черва" и по съвета на другите момичета се опитвам да мисля само за себе си.Благодарна съм на Ал,че даде и мъжка гледна точка,но за мен неговото мнение само задълбочи размислите ми-Той се променил,Той осъзнал,Неговия живот...Тези думички искам и аз да ги казвам-Моя живот,а до сега винаги съм смятала,че обичта е първата ти мисъл в каквато и да е ситуация да е той,после аз.Грешка май? 

Връща се. Поне в моя живот се върнаха доста неща. Виждам, че се върна и на хора, които ме бяха наранили, но това не ми достави удовлетворение. Даже напротив, предпочитам първично да не се бяха рушили нещата. Но в крайна сметка всички излязохме по-помъдрели и по-пораснали след това.

Грешка, грешка, голяма грешка... Както се пееше в една песен.
В твоя живот най-важна си ти. Даже и деца да имаш пак си с предимство. Защото ще си със себе си до гроб. Всички останали идват и си отиват. Не можеш да си истиснки щастлив само чрез чуждото щастие. Трябва сам със себе си да си щастлив, за да можеш да си пълноценен във връзка и да имаш хармонична такава. Иначе имаш не връзка, а зависимост. Независимо дали става въпрос за мъж, деца, роднини, работа или каквото и да е.

Не се бях замисляла от тази гледна точка. Това изказване много ми хареса - благодаря ти.

Ireti, и от мен благодаря  Наистина е така, както пишеш.

Да, и аз не бях се замисляла, но сега откривам че е точно така. С тази малка особеност, че при мен любовта не се завърна все така очарователна, а за първи път е така очарователна!!! До неотдавна любовта за мен си беше еквивалент на болка - не знаех какво е да обичаш някого без той да те кара да страдаш. Но сега не просто не страдам! Нещо повече - всеки ден той успява с някакъв дребен жест да ми покаже, че съм обичана... а това е направо невероятно за мен, щото съм виждала преди това точно само обратното отношение. Примерно от понеделник Лора е с грип /висока температура, кашлица....- такива хубавини/ и като му казах това първия ден, еми не е пропуснал ден да се обади и да попита специално как е, дали е вече по-добре.... Такова нещо собствения й баща не е правил.... И понеже не зная какво е да обичаш без от това да те боли,... и понеже той не ми дава никакъв повод,... пък аз по природа /и от многото хубост в живота ми/ съм станала параноичка... ... просто се улавям непрекъснато как си търся съмнения от които да се тормозя  

Та така, тепърва се уча как да "понасям" любовта като чувство на щастие, а не като душевно терзание   Но в контекста на темата и на трактовката й от ireti, и аз наистина мисля че всичко от което имаме нужда се връща /или пък най-накрая идва/ при нас. И обикновено това се случва, когато вече сме спрели да го търсим и да се напъваме да се домогнем до него. Тогава просто нещата се случват....

ireti,много мили думи,благодаря! 
Stun,търся си някой,който да ми набива това,което ми казваш в празната кратуна ежедневно,докато успея да го направя.Случайно да ти се намират свободни минути?   
Блонди мама,много се радвам за теб,вдъхваш надежда!

Blondy, аз думите на ireti ги разбрах в смисъл, че любовта, която ние сме дарявали, някой ден се връща към нас.

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=138292