Публикувана: 13 март 2008, 15:34 ч.
Последно мнение: 4 юли 2008, 15:09 ч.

Преживявали ли сте СБС?

15 471
176
1

# 165 24 юни 2008, 14:42 ч.

Мнения: 2 282

Цитат на: Passiflora в вт, 24 юни 2008, 11:15

Възможно ли е да се изпадне в медитация не съзнателно, без да е тренирал човек?

Напълно възможно е. При спортистите например се случва да изпаднат в медитативно състояние, когато са надвишили предела на силите си. Например след невероятно изтощителна тренировка, по-скоро - след часове тренировки. Може да се случи като резултат на различни комбинации от гладуване, физически усилия и недоспиване. В такъв случай тялото започва да работи на автоматичен режим, постигат се неща, които не си и допускал, че е възможно да направиш. Чувала съм, че в такова състояние са и бягащите монаси, които определено тичат много по-дълго и по-бързо от най-добрите маратонци. Предния ден хапват миниатюрна купичка ориз, после медитират (се молят?) цяла нощ, а след това тичат ли тичат... отвъд границите на приетото за нормално.
Специално за това състояние се сещам на прима виста. При пълното изтощение приликите със смъртта са огромни - малко по малко спираш да си контролираш тялото и телесните функции.
Друг вариант за несъзнателно изпадане в медитативно състояние? Не се сещам, но мога да питам. Предполагам, при някакъв шок, при токов удар, опасност за живота - срещала съм подобни неща, ама не ми е останал ясен спомен.

# 166 24 юни 2008, 17:56 ч.

Мнения: 624

Цитат на: Сребърен облак в вт, 24 юни 2008, 14:42

Точно заради това питам. Когато тренирах (натоварванията бяха огромни) и изпадах в едни състояния... Хората около мен са ми разказвали, че около 15-20 мин. само съм гледала в една точка и ме питаха за какво толкоз съм мислила. На мен тези минути ми се струваха като няколко мига и абсолютно за нищо не мислех през това време, но като се съвземех се чувствах сякаш съм си отпочивала цяло денонощие.
Случвало ми се е също когато продължително време бягам и има един момент на свръх натоварване, ако успея да го преодолея, можех от там нататък да тичам цял ден без да спра (не че съм го правила Laughing

), просто не се усеща никаква умора.
И това се чудех дали не е вид медитация, в която тялото изпада под влияние на претоварването.

# 167 24 юни 2008, 18:01 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: Passiflora в вт, 24 юни 2008, 17:56

Случвало ми се е също когато продължително време бягам и има един момент на свръх натоварване, ако успея да го преодолея, можех от там нататък да тичам цял ден без да спра (не че съм го правила Laughing

), просто не се усеща никаква умора.

Това става при известна тренираност.

# 168 27 юни 2008, 18:02 ч.

София
Мнения: 2 686

Цитат на: Passiflora в вт, 24 юни 2008, 17:56

), просто не се усеща никаква умора.

Това ми се е случвало неколкократно при тичане на тренировки. Обаче да се преодолее този момент на свръх натоварване е много трудно... Отказвала съм се точно в него и след това имах чувството, че ще умра, буквално все едно вътрешностите ми горяха... Но пък в моменти на преодолян такъв момент, когато не чувствах умора, не съм се усещала като в транс например... била съм си в абсолютно съзнание.

# 169 27 юни 2008, 23:56 ч.

Мнения: 624

Цитат на: Тинтири-Минтири в пт, 27 юни 2008, 18:02

... Но пък в моменти на преодолян такъв момент, когато не чувствах умора, не съм се усещала като в транс например... била съм си в абсолютно съзнание.

Да, сега забелязвам, че не съм се изразила точно. По време на тренировките не съм изпадала в такива състояния, а няколко часа след това.
Но сега си спомних също, че няколко минути преди тренировка и няколко минути след нея, треньорът ни караше да извършваме нещо като медитация. Тогава не отдавах такова голямо значение, но явно ми е помагало да изпадам в тези състояния за по-добра релаксация.

# 170 3 юли 2008, 17:14 ч.

Мнения: 521

Бях малка и в чужбина.Беше ми лошо и се събудих след много часове в една болница.два пъти са ми взимали пункция от гръбначния мозък нищо не съм усетила.Единственото което помня беше едно усещане - по корем съм, толкова притисната че не мога да се мръдна, но виждам мъж със сако и вратовръзка, но немога да видя лицето му. Когато се събудих и описах това на баща ми, той ми каза, че не е имало такъв човек в стаята.
Това брои ли се?

Последна редакция: пт, 04 юли 2008, 07:55 от Мама_му

# 171 3 юли 2008, 21:04 ч.

Варна
Мнения: 1 576

Цитат на: Мама_му в чт, 03 юли 2008, 17:14

Бях малка и в чужбина.Беше ми лошо и се събудих след много часове в една болница.два пъти са ми взимали пункция от гръбначния мозък нищо не съм усетила.Единственото което помня беше едно усещане - по корем съм, толкова притисната че не мога да се мръдна, но виждам мъ със сако и вратовръзка, но немога да видя лицето му. Когато се събудих и описах това на баща ми, той ми каза, че не е имало такъв човек в стаята.
Това брои ли се?

Ако Господ следи модните тенденции в мъжката мода-да. Grinning

# 172 3 юли 2008, 22:35 ч.

Мнения: 1 169

Цитат на: Мама_му в чт, 03 юли 2008, 17:14

Бях малка и в чужбина.Беше ми лошо и се събудих след много часове в една болница.два пъти са ми взимали пункция от гръбначния мозък нищо не съм усетила.Единственото което помня беше едно усещане - по корем съм, толкова притисната че не мога да се мръдна, но виждам мъ със сако и вратовръзка, но немога да видя лицето му. Когато се събудих и описах това на баща ми, той ми каза, че не е имало такъв човек в стаята.
Това брои ли се?

Ами ти, ако си спала, значи си го сънувала newsm78

# 173 4 юли 2008, 07:56 ч.

Мнения: 521

Не съм спала щото съм била в безсъзнание

# 174 4 юли 2008, 14:15 ч.

Мнения: 2 280

А знаете ли, че има случаи в които упойката не те хваща и изпитваш цялата болка от операцията, чуваш всичко и усешташ , но си парализиран.. Говориш си адекватно, само че не можеш да си помръднеш устата или която и да е част от тялото, за да подскажеш на лекарите, че всъщност си буден.Историята познава такива случаи, те са рядкост , но ги има. Ужас!!