Публикувана: 24 март 2008, 11:22 ч.
Последно мнение: 27 март 2008, 00:24 ч.

ШАМАР

6 722
76
1

Гост

# 60 25 март 2008, 11:25 ч.

Мнения: 148

Цитат на: въпросче в вт, 25 мар 2008, 09:48

Мъжът ми е в труден период от няколко месеца.Всичко и всички в КЪЩИ сме му криви....не искам да навлизам в подробности защото темата ще се измести в друга посока...
Изпуснал си нервите,пишете,а едно 10годишно нерви няма ли?!ТО как да си изпусне нервите?Може би да удари шамар на баща си.И 10годишните имат трудни дни,и те са ХОРА!Имат чувства и проблеми като нас-"големите"...
Да това е първият шамар за 10 г.,но можеше и без него
Може да си спори и пише много по темата.Е,питайте.Ако не отговарям веднага,то е защото малката ми дъщеря има повече нужда от мен отколкото вие.

Ами мисля , че авторката първо трябва да поговори със съпруга си. Смятам, че когато имаш някакъв проблем , първо го обсъждаш със засегнатите и после го пускаш във форума.
Как' Сийка е права като казва , че Въпросче трябваше да даде и малко пояснения за ситуацията.
"не искам да навлизам в подробности защото темата ще се измести в друга посока..." Какво значи не искам да навлизам в подробности... newsm78

Когато искаш съвет, обикновено излагаш всички факти / или поне повечето/ , за да е що годе адекватно и мнението, което получаваш.

Не знам защо, но почвам да си мисля, че целта на темата е била дружно да оплюем прегрешилия баща smile3560

Сигурно човека още тогава е съжалил за постъпката си, ама тук "му ядат краката" ... Не е задължително да бие коляно и да си посипва главата с пепел, за да покаже, че признава грешката си.

И имам въпрос към авторката: Как би реагирал съпруга ти, ако разбере, че вместо да седнете и да си решите семейните проблеми, ти го изтипоса тук и позволи едва ли не да го линчуват?

# 61 25 март 2008, 11:51 ч.

Мнения: 8 999

В каквато и крехка или деликатна възраст да е детето, то трябва да знае, че има правила и то е длъжно да се съобразява с тях, независимо дали е бесен пубертет или в трудните "между 2 и 3 г."
Едно от правилата вкъщи е да чуват какво им казваме ние, техните родители, баби, дядовци, госпожи в градината и в училище и да се съобразяват с това.
Щом баща й й е казал да си ляга, а тя се е противяла и не се е съобразила, то си е заслужила шамара. Е, може би човекът малко е прибързал - аз бих изчакала поне три подканяния.

# 62 25 март 2008, 11:57 ч.

Мнения: 3 674

Цитат на: Как' Сийка в вт, 25 мар 2008, 07:52

Цитат на: ЧервеноВинце в вт, 25 мар 2008, 02:01

Не искало 10 годишно дете да си ляга...и ние раздаваме шамарче, ама само едно...и то толкова невинно шамарче, кво толкова...

Ех че кеф, какво геройство наистина...

А забравяме, че го правим от безсилие... , понеже не можем да намерим общ език с детето.

Вместо да се опитаме да обясним на детето защо трябва да си легне, дайте по-добре да му избрулим един шамар...така е по-лесно нали....

Наистина, авторката пусна бомбата и се ската. Не е зле да обясни малко повече за ситуацията. Лично аз много се съмнявам, че един родител, който никога не е посягал на детето си, ще го направи просто така, само защото не е пожелало да си ляга. Предполагам, че въпросният шамар е предизвикан от наглото поведение на детето, някои от нас знаят как могат да се държат децата на тази възраст и на какво са способни, за да изкарат родителя извън нерви. Естествено, че проблемите не се решават с бой, но и не виждам причина да се нахвърляме върху човека, без да сме изслушали и неговата гледна точка. Както и тази на детето.
А майката изобщо не мога да я разбера - вместо да обсъди ситуацията в семейството си и заедно да намерят вярното решение, тя я пусна тук. Какво ще й помогне информацията кой как гледа на проблема, когато важните в случая са детето ѝ и съпругът ѝ? newsm78

ПП Червено винце, за да не съм голословна, тези дни едно 10-годишно дете умъртви по най-жесток начин една старица - своя съседка. В този случай какво трябва да се направи? Дали законът да му зашие полагащия му се "шамар" или само да го смъмрят и да му обяснят, че така не се прави? Или да извикат някоя английска Нани? Прекаляването с телевизията винаги води до проблеми - най-малкото невъзможност да се отсее реалния живот от предаванията по сценарий, пък било то и педагогически сериали.

Как Сийке...няма значениe, шамара не е решението на проблема.

Психолози разказват за това как са ходили в затворите и са разговаряли с престъпници. Най-големите престъпници признават, че са били малтретирани като деца или не им е била давана достатъчно обич от родители.

От там идва и озлобяването и омразата към света още от ранна възраст.Такива деца израстват вече с травмирано съзнание, че всикчо и всички около тях са лоши....и тръгват по лошия път.

А това, какво се е случило в семейстовто дето авторката пише, дори и да имаше повече инфо за случката, дори и детето да се е държало нагло...аз пак казвам и мисля , че шамара не би помогнал за разрешението на проблема.

Напротив...ще озлоби още повече детето. И не се знае каква ще е следващата му крачка....

А за момчето дето отровило старицата...с раздаване на шамари дали ще му се помогне?

Това момче явно е с повредена психика вече, и единствения начин да му се помогне е да се влезне в душата на това момче и да се разбере какво го е накарало да постъпи така.

Ние не разбираме децата си и начина им на мислене..искаме те да са наше копие и да мислят като нас. Това е невъзможно....

Последна редакция: вт, 25 мар 2008, 18:20 от ЧервеноВинце

# 63 25 март 2008, 12:17 ч.

Мнения: 2 440

Мисля, че тук обсъждаме две неща - кога да накажем децата, когато прекалят и какво да е наказанието.
За мене шамара е неприемлив като наказание, в случая бих казала кратко и ясно "излез", а на другия ден бих накарала детето да напише 50 пъти "няма да досаждам на родителите си" или нещо от сорта. Т.е. хем детето разбира, че е санкционирано, хем не е по начин, който би го наранил душевно.

# 64 25 март 2008, 12:18 ч.

Мнения: 8 999

ЧервеноВинце, ти май не правиш разлика между шамар и малтретиране. Децата, за жалост, понякога прекаляват и имат нужда да бъдат върнати на земята точно с един шамар. Не казвам, че одобрявам боя като метод /на наказание, а не на възпитание/, но той доста често помага. И то по начин, който се запомня завинаги - аз и досега помня няколкото шамара, които съм изяла от баща си - помня точно защо съм ги получила. И си правя сметка дали отново ще постъпя така, че да си изпрося шамар /не става дума за реален шамар в днешно време, но уроците са ми останали в главата и не си и помислям да повторя грешките си - не от страх от наказание, а защото съм осъзнала посланието/.
А колкото до престъпниците - те също вече се ограмотиха и научиха урока за "малтретиране в детството и липсата на обич, които са ги озлобили към света и са ги травмирали така, че да посегнат към престъплението". Доста се спекулира с тази материя - както от страна на престъпниците, така и от страна на адвокатите, които ги защитават.

# 65 25 март 2008, 12:28 ч.

Мнения: 984

Всяко дете е различно, всяка ситуация е различна и не може така лесно да се изказват мнения, правилно ли е или не. И аз по принцип съм против биенето на децата, но понякога ми идва не един шамар да и ударя а цяла серия. Толкова са хитри и мисля, че целта им е да видят до къде се простира границата на търпението и колко са здрави нервите на мама и на татко.
Всеки знае най-добре, как трябва да се възпитава чуждото дете.

# 66 25 март 2008, 17:35 ч.

Мнения: 25 664

Цитат на: percepolis в вт, 25 мар 2008, 12:17

За мене шамара е неприемлив като наказание, в случая бих казала кратко и ясно "излез", а на другия ден бих накарала детето да напише 50 пъти "няма да досаждам на родителите си" или нещо от сорта. Т.е. хем детето разбира, че е санкционирано, хем не е по начин, който би го наранил душевно.

И когато на мама чедото ти каже подигравателно "Няма!" и ти се изплези за капак, какво ще направиш? Ще го накараш да напише сто пъти "Няма да казвам "няма", когато мама ме кара да напиша 50 пъти "няма да досаждам на родителите си" ли? Mr. Green

# 67 25 март 2008, 17:38 ч.

Мнения: 2 556

Аз също съм против шамарите, но както вече писах, съм удряла веднъж шамар. Изобщо не мисля, че съм си измалтретирала детето. Напротив, той помни добре случая и много внимава да не нарани сестра си оттогава. Между един шамар и реално малтретиране над детето разликата е огромна все пак Simple Smile

# 68 25 март 2008, 18:27 ч.

Мнения: 3 674

Цитат на: baibibi в вт, 25 мар 2008, 12:18

ЧервеноВинце, ти май не правиш разлика между шамар и малтретиране. Децата, за жалост, понякога прекаляват и имат нужда да бъдат върнати на земята точно с един шамар. ...

Много добре РАЗБИРАМ РАЗЛИКАТА от шамар и малтретиране. Ти да не ме мислиш за малоумна.

Говорех по принцип и не съм казала че детето е малтретирано.

Просто имах в предвид, че дори и шамар може да травмира дете...колкото и да не ти се вярва.

Винаги това е началото...един невинен шамар. След като посегнеш един път, ще го направиш пак.

Ще уважаваш много повече себе си, а и детето ти щете уважава ако успееш да направиш така, че то да те послуша, ама не като му зашлевиш шамар, а като му всяваш респект. Има много други методи които действат.

Още повече детето е на 10 години! То разбира от разговор.

Знам какво говоря..имам син на 22 години.

Имал е тежък пубертет, и ми е коствало много нерви и канско търпение... Идвало ми е да го шамаря, да !

И после ме е хващало срам само от самата мисъл и от самата себе си...никога не съм удряла шамар на детето си.

И се гордея с това.

А може би ти би се гордяла, че с едно "невинно" /за теб!/ шамарче си накарала детето си да те послуша ...

Да....то ще те послуша, но не от уважение към теб...а от страх.

Последна редакция: вт, 25 мар 2008, 20:54 от ЧервеноВинце

# 69 25 март 2008, 21:46 ч.

София
Мнения: 676

Аз само искам да вметна, че единствения престъпник, когото съм познавала, е едно дъъълго чакано и много добре обгрижвано дете, много разбирано от майка си, която винаги му намираше оправдания за постъпките....
Не искам да пиша друго, аз не съм от гордеещите се майки, даже напротив, макар че много се старая, наистина! И имам много успехи в битката със себе си, но не мога да кажа, че съм победила!

# 70 26 март 2008, 09:49 ч.

Мнения: 2 440

Цитат на: Как' Сийка в вт, 25 мар 2008, 17:35

Цитат на: percepolis в вт, 25 мар 2008, 12:17

На децата ми дори и през ум не им минава както да ми се плезят, така и да ми се подиграват.
А наказанието действа.

# 71 26 март 2008, 11:16 ч.

Варна
Мнения: 2 268

Винаги съм се чудила как някои хора просто не разбират, че не всички дечица са мили и добри. Че едно и също наказание има различно въздействие и зависи от темперамента на детето . На 10 години те са почти оформени като личности, а като характер съвсем. Не може така унифицирано да се подхожда.
Аз има две деца и макар малката да е още бебе, разликата между двете е очевадна. Simple Smile

Ако на две годинки като кажех на каката "Не отваряй шкафа!" тя ме гледаше дяволито и продължаваше да го прави и след 100-ното повтаряне, то малката реагира и спира на секундата. Simple Smile

Ако едната съм я пляскала, то за другата не мога и да го помисля. И това не идва от различното ми отношение към тях.

# 72 26 март 2008, 12:17 ч.

Детето е длъжно да слуша родителите си - пише го в семейния кодекс. Толкова по въпроса за правата и задълженията. Първо детето не е послушало баща си.

Колкото до сложните неща в едно семейство - мисля че за да не става лигаво едно дете никога родителите не трябва да изразяват пред детето неодобрение на постъпките на другия. Ако има някакви съмнения относно правотата на другия - това се изяснява в диалог между родителите в отсъствие на детето. Вече ако родителят разбере, че е сгрешил - трябва да отиде да се извини на детето. Но никога другият не бива да предава партньора в живота си.
В случая мисля, че ако авторката на темата е показала пред детето си несъгласие със съпруга си поне за едно нещо, то самата тя е подронила авторитета на съпруга си, което е довело пък до непослушанието.

Милите дечица са резултат от последователност във възпитанието, или пък от пречупване на характера с бой, ама не просто 1 шамар, а много бой, силен бой дори за най-малкото провинение. Всички останали - просто търсят най-лесния път и ако видят такъв не се колебаят да го последват. Всички хора сме така.

Колкото до моя статус - омъжена с 2 деца, едното от които е на 12. Непослушен е, авторитета ни постоянно бива подронван от близки и роднини, които отменят наказания (разрешат гледане на телевизия в наше отсъствие, или други забрани), затова гледам колкото е възможно да не разчитам на друг човек, ако ще и "просто да напазарувам нещо за ядене". Но никога не съм поставяла пред децата въпроса за това дали баща им е прав.

# 73 26 март 2008, 17:34 ч.

Мнения: 3 092

Цитат на: = в ср, 26 мар 2008, 12:17

Колкото до сложните неща в едно семейство - мисля че за да не става лигаво едно дете никога родителите не трябва да изразяват пред детето неодобрение на постъпките на другия. Ако има някакви съмнения относно правотата на другия - това се изяснява в диалог между родителите в отсъствие на детето. Вече ако родителят разбере, че е сгрешил - трябва да отиде да се извини на детето. Но никога другият не бива да предава партньора в живота си.
В случая мисля, че ако авторката на темата е показала пред детето си несъгласие със съпруга си поне за едно нещо, то самата тя е подронила авторитета на съпруга си, което е довело пък до непослушанието.

да и аз така си мисля ! И една от причините да се държа добре и да уважавам еднакво родителите ми е било ето това - еднаквата им позиция и никога не са се карали пред нас за сериозни неща - сдърпвали са за дреболии , но никога за нещо , което да подронва авторитета на другия .
Така че и аз апелирам към авторката да оправи отношенията си с таткото и чак тогава да пуска теми за шамарите .
И аз си мисля че целта на темата е да го оплюем , ама не мога .в един конфликт винаги е хубаво да изслушаме двамата .
Червено винце , много благодаря за лекцията по психология , ама тук не и е мястото и не мисля че има нещо общо със ситуацията .Аз лично гледам филми също да ти кажа , но пък това за малтретирания в детството си престъпник ми се изтърка от повторения ..има и други профили .
Питам авторката - нали искаше да те питам -ти поговори ли си със съпруга си и как се чувства той .
Всички разбрахме как се чувстваш ти - а как е другата страна . newsm78

# 74 27 март 2008, 00:00 ч.

Мнения: 3 674

Вили...ти караш ли ми се нещо... Гледам и авторката навикваш. Ти ролята на съдия ли играеш?

А на мен не ми се връзвай на психологията... То поста ми не беше отправен лично към тебе,гледам че си го приела лично.

И аз като тебе имам право да изказвам мнение, нищо че то се разминава с твоето....

Последна редакция: чт, 27 мар 2008, 00:08 от ЧервеноВинце

Препоръчани теми

Тример за мъже

2
Епилация

Избор на тример за тяло?

2
Епилация

И пак за пляскането...

Бръснене...

22
Епилация

Причина:

Причина: