И моят е изглежда от тези, които предпочитат да четат цялата дума. Затова мисля, че ни помогна много програмата по метода на Дейвис. Доста след това се занимавахме с четене по букви, като текста се закрива и буквите се откриват последователно, за да свикне окото да чете последователно от ляво на дясно, а не да гледа думата като цяло. Това е сигурно, защото възприемат думата като образ, а не фонетично. А правенето на думите с глина или пластелин е за да се запомни буквата в съзнанието като триизмерен обект, да се погледне как изглежда отпред и да се свърже с плоската буква на листа. После се откриват по същия начин цели думи последователно, за да се свикне да се гледат така, а не текста като нещо цяло. Поне така аз си обяснявам нещата за себе си.
Иначе също съм забелязала, че докато учи обича да си играе с нещо, да мачка пластелин, да опъва ластик, да лепи магнитчета... Не може да стои спокойно. Добре, че ни каза, че това е нормално, даже за предпочитане, та да не се карам на детето безсмислено.