Възрастно куче

# 15 5 май 2008, 16:44 ч.

Мнения: 5 001

Миналото лято си отиде нашето куче.....На 18 години беше.И н него му се схващаха задните крака,но в един момент стана пареза.Въобще не можехме да го вдигнем.Наакваше се и се напишкваше.Но това не си притесняваше(чистенето имам предвид).Но започна да го боли и скимтеше денонощно.Болкоуспокояващите не ми действаха и се наложи да го приспим.Много трудно решение беше...
Пиша ти всичко това за да ти кажа,че щом вашето кученце не се оплаква и нищо не го боли,храни се,значи няма проблем ще си поживее още.

# 16 6 май 2008, 23:42 ч.

София
Мнения: 1 067

Тъжна тема, но в момента сме пред същата дилема...

Кучето ни е на 13, но то два три месеца не иска да яде, отслабна, има тумурчета на веницте поне от 2-3 години, сега му откриха екзема, а онзи ден видях че зениците му са мътни и сиви, реших че е ослепял...
Живееше в апртамент, през лятото на вилата, но почна да се напишква и да не го държат краката и родителите ми го изселиха на вилата. Там го гледат и хранят, но си мислят и за приспиване...

Аз не го бях виждала месец два, наистина много е отслабнал. Докторът казва, че приспиването било Хуманно. Оставали му няколко месеца... ама аз видях че още има живот в него... Радваше ми се и махаше с опашка. Явно е на периоди. Кога по-зле, кога се пооправя, поне като е по-добре нашите се разубеждават за приспиването.

Тъжно ми е...

Добиту, радвам се че вашето куче се е пооправило!

# 17 11 май 2008, 23:24 ч.

Мнения: 1 558

Фъстъчка, много съжалявам за вашето куче. Sad

А моя"приятел"...беше се пооправил за известно време, но от седмица пак е зле.
Денем, нощем съм след него - да го вдигам като падне, да го храня.... Sad

Не зная - дали се мъчи много и иска да си отиде от този свят, или надделява желанието му за живот

Но си го гледам още...

# 18 16 май 2008, 16:13 ч.

Мнения: 11

Много съжалявам за състоянието на твоя "Кольо" Cry

Знам ,че ти е много трудно и сигурно плачеш много когато оставаш сама в стаята с него и около вас няма други хора Cry

Само хора които са минали през това нещо знаят за какво става въпрос.Моето коли на 19.05 щеше да навърши 14 години,но на 17.02.08 го приспах smile3518

Ние със зрението ,слуха и краката бяхме все още добре,НО имахме тумор на далака Cry

Когато го водих редовно на прегледи при ветеринарния лекар той ми казваше 4е с този тумор може да си живее още доста време. Откакто го откриха минаха два месеца, в които нямаше никаква промяна в на4ина му на живот..пак си беше игрив,гальовен и добричък както винаги.Но последната седмица преди да се реша на НАЙ-УЖАСНОТО НЕЩО НА СВЕТА миличкото ми бебче ( за мен той винаги си е бил такъв защото го гледах от едномесечно пале) започна да се напишква в нас Cry

.За мен това не беше проблем ,постоянно бършех,търках и миех...направих му няколко комплекта стари 4аршафи и му сменях постоянно само да му е добре.Цялата хамалогия изобщо не ме притесняваше..ако трябваше щях да 4истя и мия нон стоп само и само да знам 4е той щеше да се оправи,но за съжаление нямаше надежда! Cry

Ве4ерта преди да го закарам в клиниката за евтаназия той ве4е започна и да ака кръв Cry

Отказваше и да яде! Когато го закарах в клиниката ветеринарят ми каза ,че ако искам може да го мъчи на лекарства да го закрепи поне малко,НО в най-добрия случай щеше да изкара още месец.Месец на адски мъки за него Cry