ИЗРАЕЛ 6

alo daite go po -veselo ,biva li takiva tajni nehta.Tova e 4ast ot jivota ni,ni haide da ne govorim sa nea.Ima dale4 po hubavi i interesni nehta v jivota.Mentha molia te,predstoi ti svatba,a vse ohte nihto ne razkazvah kak varvi pogotovkata.

Ами, Криси, нали за Израел си говорим - а тук културата на скърбене и траур са дълбоко залегнали в традицията. Ето, утре вечер започва Денят на Холокоста - без забавни програми по телевизията, затварят за 24 часа всички развлекателни места, има сирена за двеминутно мълчание и почит и това се спазва от всички. Просто е част от израелската действителност - не може без това 

Дори като видях запалената свещ, която Петя сложи (благодаря ти, Пете, наистина се усеща зачитане на паметта с тази свещ), се подсетих да купя мемориална свещ за утре вечер. Между другото, права си за това, че на такива поводи всички се чувстват малко или много неловко, но някак им идва по- от отръки на израелците, свикнали са с идеята, че ходиш на посещение, казваш нещо успокоително, и не се замислят толкова... 

Има време и за сватбата ще пиша, до сега уреждаме документите и гледахме снимките на фотографи, които евентуално да ни направят албума. По време на празници не може да се направи много, защото хората взимат почивки, на път са. Но след седмица ще отбелязваме  60-я рожден ден на държавата, която ни е приютила и тематиката ще е по-ведра, сигурна съм.

Има нещо,което аз много харесвам у японците.Те винаги успяват да скърбят тихо и невидимо.И това ми допада,защото какъвто и повод за скръб да иам човек няма право да“нарушава“ радостта от живота на другите.Това е нещо много лично.
Не те упреквам в нищо,просто пиша това,което съм чела и намирам за нормално.И аз като теб не мога да изказвам съболезнования,вцепенявам се,блокирам и си "глътвам"езика.
Да не говоря,че съм и безумно страхлива,като чуя нещо такова бягам надалеч,необясним страх за нещо,което е част от живота.
Не дай боже да съм на ваше място и да живея в страна,която де факто воюва и да гледам страхотии,няма да ми издържат нервите.
 

Това приляга повече на западната култура (принципът за ненарушаване на спокойствието на другия), японците, освен че са будисти и вярват в духа, който продължава живота, имат доста сходства с евреите - напр. и при тях е прието да се посещават скърбящите, съседи идват да помогнат. И мемориалите на Хирошима и Нагасаки доста напомнят Яд вашем,  както и церемонията за почитане паметта на жертвите... Е, все пак - друга им е религията, обичаите, вярванията. Но аз знам, че точно японците нямат дори дума за лична скръб, а изразяват траура с дума за колективна емоция.

Евреите не скърбят шумно - няма оплаквачки, каквито съм чувала в България.  Но подкрепата на общността е важна, да не се оставя човек в мъка сам . Днес целият клас на едно от децата беше дошъл да го разведри (влязоха на пръсти, все едно няма деца) - аз лично се възхитих на това, че от малки се учат на съчувствие и взаимопомощ! (Идеята е именно, когато друг страда, да не мислиш за собственото си неудобство, а какво можеш да направиш за скърбящия).

Петя, гледахме прогнозата за времето - ако не е топло (а се очертава да е прохладно, приятно) може да си прекарате много хубаво на Мъртво море! А и в събота половин Ерусалим е затворен, най-добре - в петък сутрин в Ерусалим, в събота - на Мъртво море  Хайде, чакаме разкази от екскурзии  Децата как са при пътувания?

а имате ли възможност да кремирате умрелите?Т какъв случай трицията се нарушава-какво следва

  Днес  е   Траурен ден за жертвите от ХОЛОКОСТА. Немога да не го кажа първо това.Не се слуша музика (силно ), не се празнува.....Това  разбира се не е нещо  заклеймено и преследвано от полицията  То е повече уважително и лично нещо.Спазва се от етикет  дори само.Няма забрани и наказания ако не.Програмите по ТВ   са предимно  на тази тематика.

 Според юдеизма е  забранена кремацията.Тялото не бива да се изгаря , а да се погребе по съответния начин (това е друга тема,не искам да се спускам натам освен ако не  е интересно на някой).Разбира се има  евреи , които искат да бъдат кремирани  след смъртта си и това  се прави (тук и по света).Това не е според религията.Това е неспазване, светотатство.Друга особеност е , че  тялото трябва да се намери и да се погребе.Юдеите вземат това много насериозно.При катастрофи , атентати  се  гледа да се съхрани което максимално е останало.Кръвта се почиства максимално.Целта е да се запази "цялостта" на тялото  доколкото е възможно.Водят се преговори  с врага дори за връщане на телата на загинали при война.Това  е много сериозно при  юдеите и често  е използвано срещу тях.Има случаи , когато  биват убити войници , а телата им са взети на вражеска територия нарочно, за да се водят преговори или поне да се получи дразнение и по-голяма болка.


 Съжалявам за насоката на темата , но май ще е така известно време, такъв е момента.После имаме  Ден на загиналите по време на война.После Рожденния ден на държавата 60 - тука вече  започва веселието.

 До скоро, да не ви сковава темата .... пишете си, няма лошо.Има всякакви моменти.

 

krisi, кремацията е неспазване на традицията. Съществува като опция, но печели големи съпротиви от страна на религиозните, които отговарят за погребалните процедури. Доколкото ми е известно завещанието не винаги се признава (водят съдебни дела) и най-сигурно е приживе да се сключи договор с фирмата, която извършва кремация - нещо такова има, но в това отношение нещата се променят. В смисъл, че ако днес се приеме едно съдебно решение, то представлява прецедент, по който ще се съди и в бъдеще.

Злоупотребява се с идеята за цялост на тялото. Напр. дълги години сред вярващи и спазващи традиции е съществувало опасение да се даряват органи на починалия (от страх, че се нарушава цялостта му) и за това даренията в Израел били изключително малко. Сега равините пускат канони за това, че няма пречки за погребението, ако органите са дарени (по принцип спасяването на човешки живот е най-високата стойност в юдаизма - казва се пикуах нефеш дохе шабат, т.е.  отлага и съботата, което означава, че пазенето на човек може да отложи всяка заповед) Има и редица рекламни кампании, в които се говори за това колко е важно да се даряват органи при такива обстоятелства...

Йом hа-Шоа - Денят на Холокоста започва вечерта, но самият ден се чества утре - в четвъртък, само началото му е днес. Мъжът ми е трето поколение ницоль=оцелял (заради това, че баба му и дядо му са били в лагери, така се броят поколенията) и вкъщи атмосферата на този ден е доста тягостна

За националния празник настроението се усеща по безкрайните реклами за месо (което се прави на скара на открито) и юбилейни издания на какво ли не - Днес ще спрат рекламите и ще си починем малко, и от утре вечер - пак ще гледаме реклами как да се подготвим за празника 

П.П. Израелкови, я разкажете как се справяте с ориза 

Здравейте! Нямах време хич тези дни за форума. Надявам се, че по- късно ще влеза "в крак".

Незнам какво да кажа освен :" нека това което се е случило да не се забравя никога!"

Да бе , криза с ориза, хем световна.Не съм усетила нещо, а у нас  се яде доста ориз в разни разновидности.Нали са Парси евреи ( ирански).

Пете, ние купихме ориз по новите цени, а преди 2-3 дни мъжът ми пазарува в Шуперсал и просто не е имало ориз (аз го купих на следващия ден от друг супер на същата верига)


Записи на сирени от предишни години - може да се види как всички спират колите си, излизат и стоят изправени в продължение на 2 минути:

(чудно ми беше, че дори някой е записвал )

http://www.youtube.com/watch?v=V10B0HMYt_I&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=jOMTJhBTSUg&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=7G3ETn_KdZk

Това се случва всяка година на този ден, в 10 часа сутринта.

   Чухме сирената  днес. Децата не се стреснаха.Всички се изправят - да.Много  скорошно е .Холокоста все още има оцелели, не е далече  в историята.


   http://video.aol.com/video-detail/holocost-photo-essay/2443634115

   Яд ва Шем :


   http://www.yadvashem.org/wps/portal/!ut/p/.cmd/cl/.l/ru?lang=ru

   

   Мента, свекъра купил 20 кила ориз.Но той винаги купува такива количества , та не  ми направи впечатление.Обаче заказа за оризовата криза , да.Горко на тези страни, където ориза е основна храна.Бедния още по-беден ще става така.Хем малко ориз , хем скъп за тях.Ние няма да го  усетим много, но оризоядците  ще  се стегнат в кръста.Лошо.

 

 

 

 

Мента,гледах клипчетата ....насълзиха ми се очите.....какво ли са изживяли всички тези хора  (деца ).  Трудно гледам такива неща ,но пък не трябва да се забравят. ( На какво сме способни ние хората само...)

Петя , как са баба/бг/ и внучета?

  Хариет , голяма любов е !    Сега са на разходка  бабата с малкия.Още като влязохме вкъщи с нея след като я взехме от летището малкия скочи от леглото си и я гушна.Помни я , как бе ..... Сега са голям тандем.Шахар ми е малка , тя не помни предишната им среща с бабата , но това посещение вече ще го запомни.Голяма е скица....майка казва все едно съм аз като малка    Кога ли пак ще се  заизпращаме по летищата и ще роним сълзи, аман! Неизбежно е.Щом има посрещане ще има и раздяла.Майка ми казва , че нашето е като да дадеш на един човек гладен 1 тава ядене , ама да го изяде наведнъж , щото после    6 месеца - няма ....то колко може човек да се натъпче ....нередовна работа .....Току има има ...после пък - хич.Разстояния и тям подобни задгранични истории  .Иначе сега се опитваме да не мислим де за изпращането, но то като че ли е като някакъв надпис  в ъгъла на екрана на някой филм , дето  само те дразни  додето му свикнеш. Така е.

 Хайде от мен -