Религията е симптом на нелогична вяра и необоснована надежда.

  Мисля, че съм чувала нещо, но не съм много сигурна. Това ли е заглавието - Тибетска книга за живота и смъртта.

вярвам, но не зная дали съм точно религиозна. явно фактът, че съм израснала по манастири малко е уронил в очите ми достойнството на божиите служители. няма да се впускам в подробности. просто леля ми и чичо ми са реставратори и докато тръгна на училище непрекъснато бях с тях в някой манастир из българия.
не съм се концентрирала върху една религия. за мен вярата е нещо добро от което имам нужда. старая се да живея като добър човек, да не причинявам нарочно болка, да давам като имам, да помагам. да не мисля зло, да не желая зло. да търся доброто във всеки човек, да не съдя прекалено строго чуждите грешки, да не давам воля на суетата си.
във всяка религия има по нещо, което не ми харесва напълно, затова и не съм се определила за една конкретна. православна съм, тъй като съм кръстена в тази вяра. не съм много наясно с подробности, рядко ходя на църква без да има повод, но когато вляза винаги се чувствам след това много по-добре.
за мен беше важно да кръстя детето и го приех много отговорно и сериозно. въпреки трите си брака, никога не съм сключвала такъв в църква и това донякъде лично за мен е повод да си мисля, че и никога не съм била наистина омъжена
вярвам в господ и често се моля за други хора. за себе си доста рядко. разкайвам се за грешките си, давам обети, които спазвам.
вярата ме прави по-добър човек.
с десетте божи заповеди понякога имам проблеми, но стават все по-малко, което е лично за мен много успокояващо.
имам и доказателства, че Бог чува молитвите ми, където и да е той и това ми стига.

Бо, не съм се отегчила - това е любима моя тема!    
Според Библията десетте Божии заповеди не са създадени от човека, а са дадени от Господ на Моисей и аз вярвам, че това е така. Те са неотменни и винаги актуални, независимо колко се е "осъвременил" животът ни и независимо от това в кой век живеем. Те са насочени главно към това да не вредим на себе си и да не вредим на ближните си, за да ни бъде добре не само на "оня" свят, но и на този. Не мисля, че съвеста идва само с възпитанието, защото дори и тези, които са лишени от родителски грижи, имат вътрешни спирачки. Рядко съществуват чак такива духовни изроди, които да нямат никаква представа за "добро" и "зло".
Не съм съвсем сигурна, но мисля, че ние ще пораснем и ще бъдем готови за самостоятелност тогава, когато свърши земния ни живот, защото за Господ сме и винаги ще си останем негови чеда. Нашите сетива и разум не са достатъчно съвършени, за да можем да поемем сами нещата - знаем твърде малко (и за миналото, и за бъдещето, пък и за хиляди други неща), за да можем самостоятелно да направляваме живота си в най-правилната посока. Освен това сме твърде слаби и уязвими, твърде малкто неща зависят от нас, дори когато имаме най-добри намерения, за да се спрвим сами с това. Иска ми се да напиша още неща, но трябва да ставам. Следобяд пак ще се включа.  

И да - този писател със сигурност е атеист, май беше Оскар Уайлд, но ще проверя, за да е съвсем точна информацията.

Ще обясня какво е нелогична вяра и необоснована надежда, за мен:
Преди години на дядо ми, му бяха насрочили операция за ампутация на крака, в следствие на диабет. Бях при него предишния ден и само медицински лица, или хора, които са виждали подобно нещо могат да си представят каква е гледката от гангрена, обхванала цялото стъпало до глезена... Няма да описвам - все пак четат и бременни жени...
Нищо не можеше да се направи, освен именно нелогични молитви и инфантилна вяра, че нещо за една нощ може да се случи... Но то се случи и на другия ден, го върнаха от болницата, поради липса на основание за ампутация. Почина си след години със здрав крак...

Нелогична вяра имаше и една жена, която идваше непрекъснато за молитви при съпруга ми, заради нейният мъж, който беше в кома от месеци. Лекарите я съветваха да се прости с всякакви надежди. От няколко месеца, човекът вече се разхожда из софийските паркове.

Има безброй подобни примери. Истината е, че всеки проглежда за тях в различен момент. Всички се обръщаме към вярата в безумно тежки и безнадеждни мигове. Като чета рационалните невярващи мога само да се радвам, че не са преживели катаклизми, които да ги накарат да се простят с логиката... Въпросният ми дядо беше пример за това - заклет комунист, чувала съм го дори да богохулства... Накрая на живота си четеше молитви и ме караше да се моля за него...
Сега, не искам да звуча като надъхан проповедник - само давам примери от собствения си живот. Вярно е, че религията е манипулативна, но тогава, когато тя не е истинската. Тогава, когато тя е в противоречие с естествената ни вяра и интуитивност.
Аз, например не разбирам будистите и изобщо вярващите в прераждането. Както каза Дж. Никълсън в "Ритни камбаната с финес" - не мога да разбера какво е необходимо да направи един охлюв, за да еволюира и да се прероди в човек, примерно... Но това не означава, че не съм толерантна. В крайна сметка, всеки избира пътя си сам и си носи отговорността. Точно за отговорност става дума - не за страх. Моята цел не е да бъде безгрешна, защото съм наясно, че това е невъзможно. Целта ми е да знам, да съм наясно какво правя защо го правя и какво да очаквам. В това се изразява изборът, отговорността и греховността - да си понесеш последствията и да си направиш изводите. А не да бъдеш горделив фанатик.
И последно - знам, че във всяка професия, във всяко поприще има истински призвани, както и истински недостойни... Така, както се образовам, информирам и проучвам на кого да поверя здравето на себе си и на семейството си, така е редно да постъпвам и когато става дума за душата ми. Щом един лекар не би ме отказал от медицината въобще, значи така е и със свещениците и с всички.
Аз смятам, че няма човек, лишен от вяра и от надежда. Просто всеки избира различна форма и формулировка за тях.

"В крайна сметка, всеки избира пътя си сам и си носи отговорността. Точно за отговорност става дума - не за страх. Моята цел не е да бъде безгрешна, защото съм наясно, че това е невъзможно. Целта ми е да знам, да съм наясно какво правя защо го правя и какво да очаквам. В това се изразява изборът, отговорността и греховността - да си понесеш последствията и да си направиш изводите. А не да бъдеш горделив фанатик."

"Аз смятам, че няма човек, лишен от вяра и от надежда. Просто всеки избира различна форма и формулировка за тях."
Всъщност така мисля и аз

Винаги ми е била интересна идеята за второто пришествие описана в Библията. Значи Господ идва и си прибира в рая неговите хора, а останалите неверници праща в ада. Да обаче тук има една "малка" подробност. Половината свят не е християнски т.е. останалите хора се вярват в християнския Бог и не са му подвластни. Те си вярват в техните си Богове - Аллах, Буда и хиляди още други божества. Значи тях християнския Бог не може да си закача тъй като те си имат свои покровители. Тогава какво ще стане - Боговете ще трябва да се разберат кой е по-голям от тях и кой да владее душите на всички хора.

Mama_Z, искаш да кажеш, че молитвите са излекували гангрената ли?
Т.е. кракът си е бил съвсем наред само и единствено с молитви?

Чела съм я 

Маги ДС, десетте заповеди са всъщност забрани. И смятам, че съществуват още, защото се нарушават  Бих искала да ги няма.

Реза, това че ти не вярваш не значи че не е невъзможно. Чудеса стават всеки ден около нас. Една моя позната се излекува от рак с молитви. Та тя ми каза че всеки може да се излекува с молитви само че молитвите и вярата трябвало да са напълно искрени.
Ако не си се излекувал значи не си се молил и вярвал искрено. Съвсем просто е както виждаш.

Мога да предположа как звучи това отстрани... Майка ми е лекар, не е вярваща - и до днес няма логично обяснение...

"Ако имаш вяра, колкото синапено зърно, планини ще повдигаш".
Ако повярвам с цялото си сърце, че ще се разболея от рак - сигурна съм, че ще се случи. Както и обратното...

Какво ти пречи да си живееш така, все едно ги няма? Изборът си е твой. Последствията - също, защото такива винаги има. Какво носи например една изневяра - нещо съвсем тривиално в съвременното ежедневие. Толкова много болка на толкова много хора включително и на прелюбодейците - страда измамения партньор, страдат децата, понякога има раздяла, понякога има и нежелана бременност, купища лъжи, купища неприятни разговори и обяснения - при всички случаи резултатът е разруха - за 1 лъжичка мед трябва да изядеш цяла каца с л....на.

Алегра, малко  е отвлечен вица. но според мен смисълът е , че се приравнява делото на Исус Христос до риболовен кръжок.
Това е жалък виц наистина...

По темата, наистина религията , религиите предлагат някакъв път към Бог, но само Исус каза, че е и е Пътя, Истината и Животът. Всеки може лично да се убеди е ли това така или не.

Така е:)
Как иначе да бъде.

Въобще не мога да си обясня нужата от болници.
Или те може би са само за нехристияните?
Моля ви..не ми отговаряйте.

Аз просто си мисля пишейки,  много се извинявам за което и повече няма да ви притеснявам, обещавам.
 


Това абсолютно не е вярно.
Направете задълбочена справка с религиите преди християнството, моля.
По-конкретно - египетската., макар да има и доста други.

Християнството не е никак демократична религия и не признава собствени тълкувания за света.Камо ли пък за други богове и религии, те са в една графа езически, т.е. измислени и несъществуващи. И на това , ако някой от списващите тук в темата християни кажат, че не е така, значи изобщо не са чели Библията.

reza, аз съм интелигентен човек, но защо ли не им знам имената на тези "богове" и "богчета", дето са се провъзгласили за Пътя?

знам всъщност защо? не желая да ги знам. и не защото съм кон с капаци, (не се заяждам, а внасям шеговитост в постинга си), а защото от опит знам, че религия = закони, а Исус = любов.